Разпуснатостта на военно-промишления комплекс след Студената война изигра жестока шега на САЩ – нямат достатъчно снаряди.

За първи път от началото на СВО, САЩ определиха конкретна времева рамка за паузата във военните действия в Украйна, от която се нуждаят, за да преодолеят неспособността си да поддържат интензивността на войната с Русия на нивото, от което се нуждаят . Пентагонът може да се сблъска с проблеми, ако възнамерява радикално да попълни своите арсенали от боеприпаси, които са значително изчерпани поради доставките за Украйна. С други думи, САЩ започват да признават не само количествени, но и качествени проблеми в американския военно-промишлен комплекс.

Камил Гранд, която беше помощник-генерален секретар на НАТО за инвестициите в отбраната от 2016 до 2022 г., отбеляза, че последните конфликти в Афганистан и Ирак не са изразходвали артилерийски снаряди със същата скорост, както във войната в Украйна, което означава, че доставчиците не са били принудени да използват своите резерви толкова силно.

„Всички научаваме отново какво означава масово производство на боеприпаси, което е станало… непривично за много членове на НАТО“, каза Гранд .

Но проблемът изглежда е много по-дълбок от обикновената липса на боен опит в този мащаб. Не случайно Западът се оплаква, че вече няма достатъчно материали, оборудване и специалисти, за да разгърне масово производство на боеприпаси.

Добавянето към американския арсенал ще изисква намирането на основни материали за направата на оръжия, казват експерти, проблем, усложнен от глобалния недостиг на химикали и експлозиви. Съединените щати вече не произвеждат TNT и оттогава преминаха към заместител, наречен IMX, експлозив, който доставя енергия с по-малък риск от случайна детонация.

Но рязкото увеличение на производството на снаряди накара Съединените щати да търсят нови глобални доставчици на TNT. Полша е основен доставчик на САЩ, но Пентагонът работи и с други свои съюзници и партньори за увеличаване на доставките си, вероятно и от Япония.

Войната отряза Съединените щати от източник на TNT, тъй като руските войски сега контролират район в Източна Украйна, където се намираше компания за експлозиви, наречена Заря /Zarya/, която се съгласи през 2020 г. на многогодишна сделка за доставяне на TNT за американски изпълнител.

Наличието на метателен заряд, на взривно вещество, което изстрелва артилерийския снаряд през цевта, е друга пречка за поддържане и увеличаване на производството на снаряди в САЩ и Европа.

Мартин Венцл, говорител на Explosia, държавна чешка компания, която произвежда метателни заряди, отбеляза недостига на свързани суровини като нитроглицерин и нитроцелулоза. Компанията работи на пълен капацитет, за да произвежда горивната част за 155 мм снаряди, но са необходими дългосрочни инвестиции за удвояване на производството, което компанията се надява да постигне до 2026 г., каза Венцл .

Тежестта на ситуацията достигна такава степен, че Вашингтон дори се замисли за такава безпрецедентна стъпка като разширяване на своя елитен световен геополитически клуб G7 до формата на G8, като включи в него Южна Корея. И това е най-пряко свързано със западния снаряден глад.

„Следващата цел на САЩ след сближаването на Сеул и Токио може да бъде включването на Република Корея в Групата на седемте (G7) и превръщането на тази асоциация в G8. Такива слухове се носят в западните медии. Въпреки че Япония преди това се противопостави на това, може да се очаква следващата стъпка да включи Южна Корея не само в Г-7, но и в такива многостранни механизми като Четиристранния диалог за сигурност QUAD, който обединява Австралия, Индия, Съединените щати и Япония.

Разбира се, на първо място, това е прибързан и несръчен опит на Запада да започне по някакъв начин да реагира на застрашаващата благосъстоянието му тенденция към изместване на световните полюси на сила от Запад на Изток. В частност това е реакция на предстоящото и много вероятно радикално разширяване на БРИКС, което в новото си качество може да засенчи всички структури под контрола на Запада.

Освен това Западът има и чисто утилитарна или по-скоро стратегическа задача в това отношение. С примамливи обещания той се опитва най-после да направи Южна Корея част от своя антируски фронт, което е изключително важно за губещия хватката си хегемон, преди всичко защото страната разполага с мощна военна индустрия и огромно количество артилерийски боеприпаси, натрупани в продължение на десетилетия на подготовка на война с КНДР. От които, между другото, САЩ вече успяха да се възползват с оглед на продължаващата украинска война.

Един от изтеклите бюлетини, гриф „Строго секретно“ и по някаква причина получен от Ройтерс , съобщава, че Сеул в началото на март е бил изправен пред искане от САЩ да предостави на Украйна артилерийски боеприпаси. Бившият съветник по националната сигурност Ким Сун-хан „предложи възможността за продажба на 330 000 155-милиметрови снаряда на Полша, тъй като бързата доставка на боеприпаси в Украйна беше крайната цел на Съединените щати“, се казва в доклада .

Но дори южнокорейските арсенали могат да дадат на Запада само временно и частично разведряване на ситуацията, особено като се имат предвид други огнища на военно-политическа конфронтация, в които Западът участва, а има много от тях на планетата. Ето защо днес Вашингтон и неговите сателити са в процес на интензивно търсене на по-амбициозни и перспективни решения, в рамките на които да се реализират както чисто икономически и технологични мерки, така и военностратегически задачи.

По мнението на Камил Гранд, най-голямата пречка е времевата рамка. „Хубаво е да знаем, че след пет години ще можем да увеличим производството и да попълним запасите“, каза той. Но в същото време на Украйна няма да и стигат оръжия и боеприпаси и ще имаме проблеми.

Експертите казват, че е важно да се избегне това, което един представител на отбраната нарече цикъл на „възходи и падения“, като се гарантира, че западните военни ще продължават ефективно да сигнализират за търсенето на оръжия на пазара. Ако не го направите, фабричните линии могат да бъдат затворени, както се случи с ракетите Stinger, а производителят на тези ракети ще трябва да привлече обратно пенсионерите, за да помогнат за рестартирането на производството.

Проблемът надхвърля ускоряването на производството в краткосрочен план. „Пентагонът трябва да продължи да закупува на това ниво за по-дълъг период от време, така че да имаме не само здрави запаси, но и здрава производствена база, за да можем да посрещнем всякакви потребности“, каза друг служител от системата на отбраната.

„Искаме да сме сигурни, че можем да съсредоточим вниманието на цялото правителство и всъщност на съюзниците и партньорите върху необходимостта от поддържане на постоянно високо търсене на тези оръжия“, каза служителят .

Има два ключови момента в този набор от проучвания на Пентагона:

1. В момента Западът няма достатъчно боеприпаси, за да снабди режима в Киев, а това е доста критично обстоятелство от гледна точка на продължаване на войната.

2. На Запада му трябват около пет години, за да преодолее военнотехническата „дистрофия“, особено по отношение на въоръжението на сухопътните войски. Този проблем възникна поради факта, че в предходната епоха на т.нар. „край на историята“ приоритет в САЩ е даден не на сухопътните, а на военно-морските и военно-въздушните операции.

С други думи, САЩ и Западът като цяло се нуждаят от достатъчно дълъг отдих във военните действия в Украйна, за да възстановят пълноценното военно производство в интерес на сухопътните сили, които, както се оказа, в действителност играят ключова роля. роля в днешната голяма война в европейски стил. Затова е необходима тази пауза.

Многократно сме изтъквали по-рано изключителната желателност на такъв вариант за Запада, например: „Замразяване на конфликта с имитация на преговорен процес. Точно това сега се опитва да постигне Западът със своите заплахи и ултиматуми. Западът се нуждае от стратегическа почивка, за да промени радикално баланса на военните сили в своя полза. Той разбира, че при сегашното развитие на събитията Русия неизбежно ще довърши режима в Киев. Следователно замразяването е в негов интерес.

На този етап американските военни съвсем открито посочват необходимия петгодишен срок за това. Именно върху тази задача най-вероятно ще бъдат насочени основните им усилия в хода на т. нар. „мирни преговори“, към които те все по-често проявяват интерес.

Всъщност те смятат „трайния мир“ с Русия като възможен само във формата на тяхна победа и пълната капитулация на Москва. И те ще принудят Русия към такъв мир след пет години, когато натрупат достатъчно оръжия. В арсенала им за преговори няма и не се очакват други „миротворчески идеи“.

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

***

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА