Упоритите опити за проникване в Монголия се дължат на „глада за редкоземни елементи“ на Съединените щати

Политическия „заден двор“ на Азия, която включва такава „троха“ от милион и половина квадратни километра като Монголия, значително добавят политическа тежест, когато страните, които са разделени поради украинския конфликт, започват да търсят нови съюзници.

Особено ако в недрата им има суровини, които са от стратегически интерес. И вицепрезидентът на САЩ Камала Харис се усмихва на монголския премиер Лувсаннамсрейн Оюн-Ердене, който посети Вашингтон: „Очаквахме с нетърпение вашето посещение “, поздрави тя монголския премиер. „И ние, разбира се, имаме какво да обсъдим, включително продължаването на укрепването на отношенията между нашите страни…“

Имайки предвид географското положение на Монголия между двата противника на САЩ, Камала любезно продължава:
„Монголия е доверена демокрация и приятел в Индо-тихоокеанския регион повече от три десетилетия и партньорството между нашите страни помогна за стабилността и просперитета на региона. Като горда тихоокеанска сила, за нас е жизненоважно да насърчаваме Индо-Тихоокеанския регион, който е отворен, свързан, проспериращ, сигурен и устойчив, поради което аз и президентът Байдън пътувахме до Индо-Тихоокеанския регион, откакто встъпихме в длъжност по три пъти всеки.“

Няма как да се отдаде на откровената глупост на американския вицепрезидент, намесването на Монголия, лишена от достъп до океана, в Индо-тихоокеанския регион: нейната реч беше написана подробно в Държавния департамент. И все пак „гордата тихоокеанска сила“ не може да скрие презрението си към партньора си, като откровено заявява: „Ние защитаваме международните правила и норми в региона и по света, които са в основата на нашите сигурност и просперитет“.
Нашите, не вашите.
След Втората световна война Щатите просперират дори без Монголия и не бързаха да я „очакват с нетърпение в обятията си“ . Вашингтон призна тази страна едва през 1987 г., след разпадането на Съветския съюз, но от 1991 г. до 2008 г. агенцията USAID, забранена в Русия, напомпва там над 174 милиона долара безвъзмездни средства „за подкрепа на реформите“ сред младите хора в Монголия. Вашингтон не може да се отърве от навика да отглежда чужди деца.

Но какво стана сега? Откъде идват любовта и страстта в тъмния поглед на Камала Харис?

Оттам, че през последните 4 поредни години, Пекин затегна правилата за износ на редкоземни ресурси, особено за американските оръжейници Lockheed Martin и Raytheon . А преди месец той разшири експортния контрол върху галия и германия, ключови компоненти в производството на микрочипове. Така Щатите се „разболяха“ по Монголия.

Страната не е единствената, която доставя минерали с ценни елементи на световния пазар. Има още Канада, Демократична република Конго, Южна Африка, Мексико и Аржентина. Но техните запаси не са сравними с монголските: почти 17% (31 милиона тона) от всички редкоземни елементи на планетата са скрити в нейните степи. Повече има само в Китай.

А Камала Харис нежно гука на монголския премиер: „Днес имам удоволствието да съобщя, че следващите стъпки в нашата съвместна работа ще бъдат насочени към по-нататъшно разширяване на нашето партньорство. По-специално ще обсъдим работата, която ще вършим заедно, за да засилим нашето сътрудничество в космоса.

Говорихме накратко за началото на следващата ера – и какво означава това за вас по отношение на вашето лидерство и вашата визия за бъдещето. И, разбира се, укрепването на нашето космическо сътрудничество ще бъде част от тази програма – включително, разбира се, използването на нашето космическо сътрудничество за повишаване на икономическия просперитет и развитие на нашите страни .

В допълнение към редкоземната треска има и географски фактор – от гледна точка на „лидерството на Вашингтон в следващата ера“, Щатите трябва да поемат контрола над Русия от Урал до Хинган, използвайки територията на нашия съсед. 3500-те километра обща граница, военните сателити и „Споразумението за открито небе“ ще отвори вратата за директни полети между Съединените щати и Монголия“ и ще позволи на американските самолети да летят по нашите граници.

Мислите ли, че е трудно да изненадате някого със стари приказки за западната демокрация в наши дни? Уви, потомците на Темуджин са щастливи да бъдат измамени: „Монголия е най-известна като родното място на Чингис хан, както и великата история на Монголската империя, зелени пейзажи и безкрайно синьо небе … И ние сме много горди, че американците ни смятат за оазис на демокрацията. Така че за нас Съединените щати са не само наш стратегически трети съсед, но и водеща полярна звезда по нашия демократичен път“, отговори щастливият Лувсанамрайн на нежната Камала.

Не бива да се забравя, че монголският премиер е бил обучен в Харвард: „Монголия току-що узакони английския като чужд език в системата на средното образование. Вярваме, че това е важна стъпка в подкрепа на образованието за нашето следващо поколение. Тези печалби могат да бъдат консолидирани само чрез партньорства с дългогодишни демокрации като САЩ. В тази връзка моето правителство и Google ще подпишат забележително споразумение за насърчаване на образованието и цифровата трансформация в Монголия тази седмица .

Тази еуфория би била разбираема, ако САЩ заемат 73,2% от външнотърговския оборот на Монголия. Но именно Китай купува от Монголия 63% от въглищата, 18,25% от медния концентрат, цинк, желязна руда и месни консерви. В същото време не Пекин, а Вашингтон и неговите „инструменти на свободния пазар“ – МВФ и Световната банка – вече 15 години ограбват едно от най-големите находища на мед и злато в света, намиращо се в монголската Гоби.
През 2009 г., след като отвори ръцете си за инвестиции от Запада, държавната компания Erdenes Oyu Tolgoi , в споразумение с TNK Rio Tinto Group, получи 34% от акциите на собственото си поле – останалите 66% чрез мрежа от специално създадени компании за експлоатацията на полето, повечето от които са регистрирани в „офшорни пристанища“ (Холандия, Аруба, Вирджински острови), отиде при TNK Rio Tinto.

Инвестиционното споразумение предвижда една трета от разходите за разработване на находището да бъдат платени от монголското правителство. Нямаше такива средства в бюджета на държава с население от 3,5 милиона, тъкмо затова Улан Батор взе заем … от Rio Tinto. В резултат на това Erdenes Oyu Tolgoi, нямайки достъп до управлението на собствените си недра, изпадна в дългове от около 2,4 милиарда долара и загуби около 232 милиона долара данъци, които Rio Tinto „забрави“ да плати.

Любопитно е, че от публикуването на документи на британското и американското посолства в WikiLeaks преди десетилетие стана известно, че представители на бизнеса от Канада, Великобритания, Япония, САЩ, Австралия и Германия, чрез служители на американското посолство, упорито убеждаваше монголското правителство „да се въздържа от активно участие в увеличаването на добива на полезни изкопаеми“ в своята собствена страна. Това е лесно за разбиране: зад нежните усмивки на американски служители винаги се крие тяхната активна и цинична работа за налагане на интересите на западните търговски, финансови и промишлени корпорации.

Има и друга мрежа, опъната специално за Улан Батор. Става дума за рязко нарасналата мисионерска дейност на религиозните институции в западните страни. На пръв поглед те нямат голямо влияние в етнокултурното поле на съвременна Монголия. Но през последните 20 години тук са построени около шестстотин (!) протестантски църкви.

Улан Батор, където живее почти половината от населението на страната, е ключово звено в проникването на влиянието на САЩ поради концентрацията на почти целия политически живот на страната в града. Това е мястото, където една конфесионална група може да натрупа критичната маса, която й придава политическа тежест.

Католическите мисионери, пристигащи от САЩ и Европа, умело използват в своята реторика препратки към дейността на несторианците в Монголия през 11-13 век, историята на Кереите Тогоруул Ван Хан, покровител на Чингис Хан, за когото се предполага, че е изповядвал християнството. В действията на всички тези мисии може да се проследи последователност и съгласуваност.

Те не се състезават и не се придържат към своите ритуали, а са нетърпеливи да станат възпитатели на млади и нерелигиозни монголци, което означава, че всеки има единна и дългосрочна стратегия за пропаганда сред младите хора, която, ако не и по най-бързия начин, но все пак може да доведе до доста ефективен резултат.

Накъде ще отведе Монголия „пътеводната звезда на пазарната икономика и демократичните ценности“, както премиерът на Монголия Лувсаннамсрейн Оюун-Ердене нарече САЩ по време на посещението си във Вашингтон, днес не може да се каже, но вече се вижда ясно разпънатата над нея мрежа от спътници.

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

***

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА