Макар че търканията с Кремъл зрееха от месеци, метежът на групата „Вагнер“ предизвика изненада. Наемниците най-често се подчиняват на поръчителя на мръсните поръчки. Това добре знаят в Африка, откъдето минаха голям брой от т.нар. „ужасни“ (affreux) – платените наемници на частните милиции.

Букет от информация за частните армии.

Не, не само „Вагнер“… „частните военни или въоръжени компании в Русия са около тридесетина, някои от тях воюват в Украйна редом с редовната армия. Извън „Вагнер“, най-мощна по численост и амбиции, включително комерсиални, това са батальонът „Ахмад“ на чеченския вожд Рамзан Кадиров, батальонът „Спарта“, Славянският корпус, Казашкият отряд, „Кръстът на Свети Андрей“ (свързан с православния патриарх Кирил), „Конвой“, „Енот“, „Редут“, както и „Патриот“ – създаден от министъра на отбраната Шойгу с бивши служители от специалните служби. „Газпром“ – руски гигант на газа и петрола, получи лесно разрешение да формира собствените милиции „Факел“ и „Пламя“, за охрана на активите си в Сирия и Украйна.“
И извън Русия…

„…В края на 90-те години, след края на Студената война, „романтичното“ наемничество с преобладаващ идеологически привкус отстъпи пред бизнес наемничество с икономическа мотивация. То предлага широка гама от услуги, като фирмите Executive Outcomes в Южна Африка, Xe Services (бившо Blackwater), DynCorp, Military Professionnal Ressources Inc (MPRI) или Halliburton в САЩ. Във Франция Amarante International и Corpguard предлагат „услуги в отбраната“ или „оперативната сигурност“…“

…

Петък, 23 юни 2023 г. Бойците на частната военна компания „Вагнер“ на Евгений Пригожин напуснаха позициите си на украинския фронт. Зададената посока бе Ростов, където метежниците поеха контрола върху стратегически генерален щаб, център за ръководство на военните операции от руска територия. Въоръжени с бронирани машини и системи за противовъздушна отбрана, те продължиха своя „марш на справедливостта“ в посока Москва, сваляйки по пътя си няколко хеликоптера и самолети на руските военновъздушни сили. „Създанието избяга от своя създател“, отбеляза Пер де Йенг, бивш полковник от френските военноморски сили, автор на книга за наемничеството и частните военни компании (1).

Конфликтът назряваше от месеци. След превземането на Бахмут от „Вагнер“ през миналия май, Кремъл организира поемане на контрола над тази структура, превърнала се в армия в армията. На 10 юни Министерството на отбраната разпорежда войниците от частните батальони доброволно да подпишат индивидуални договори с редовната армия. Така наемниците ще преминат под командването на началника на Генералния щаб на въоръжените сили Валерий Герасимов и министъра на отбраната Сергей Шойгу – същите, които ръководителят на частната милиция месеци наред ругаеше от бойното поле и от гробищата (където почиват хиляди негови подчинени), като ги упрекваше за неефективното провеждане на „специалната военна операция“ в Украйна.

Механизмът, задействал метежа, е очертаващата се перспектива за принудително включване в армията. В началото конфронтацията изглежда непредотвратима. Но за да „избегне кървава баня“, Кремъл, със съдействието на беларуския президент Александър Лукашенко, устрои преговори с Пригожин. Последният, наречен предния ден „предател“, спаси живота си по силата на споразумение, сключено на 24 юни, чието съдържание остава засега мъгляво. Поканен да потъне в забрава в Беларус, Пригожин продължава да се подвизава в Русия, чак до Кремъл, където е бил приет от Владимир Путин (2). От това можем да заключим, че предводителят на наемниците се е показал тъй полезен за руската държава, че получава възможност да уговаря подробности относно разпускането на неговата структура.

Официално незаконни, частните военни или въоръжени компании в Русия са около тридесетина, някои от тях воюват в Украйна редом с редовната армия. Извън „Вагнер“, най-мощна по численост и амбиции, включително комерсиални, това са батальонът „Ахмад“ на чеченския вожд Рамзан Кадиров, батальонът „Спарта“, Славянският корпус, Казашкият отряд, „Кръстът на Свети Андрей“ (свързан с православния патриарх Кирил), „Конвой“, „Енот“, „Редут“, както и „Патриот“ – създаден от министъра на отбраната Шойгу с бивши служители от специалните служби. „Газпром“ – руски гигант на газа и петрола, получи лесно разрешение да формира собствените милиции „Факел“ и „Пламя“, за охрана на активите си в Сирия и Украйна.

Още от началото на 2010-те години руското правителство осъзна ползата от тези бойци, по-маневрени от редовните сили. Те помагат на Кремъл да се освободи от черната работа и да се оневини в случай на гаф или протести чрез практиката на „правдоподобно оспорване“, прилагана от редица негови предшественици: какво по-удобно наистина от бойци без знаме, без униформа, без статут, дори без лични данни и гроб, по примера на прословутите „зелени човечета“, навлезли в Крим през февруари 2014 г., които откриваме малко по-късно в сепаратисткия район Донецк, в Сирия, а след това и в някои африкански страни. Дълго време Кремъл отричаше каквато и да е връзка между тях и руските власти.

Какво ще стане със „завода за тролове“?

ПРАВНАТА и политическа неяснота на статута на „Вагнер“ беше една от главните ѝ добавени стойности. Завесата се прокъса и сега силовите ѝ действия ще доведат до разплитане на езиците на върха на държавата. В своята реч на 27 юни пред руските служби за сигурност Путин трябваше да признае, че от май 2022 г. е изплатил на „Вагнер“ равностойността на 1 милиард евро. Холдингът „Конкорд“, от чието име се извършват всичките твърде разнообразни дейности на Евгений Пригожин, рискува да бъде разформирован. Най-застрашена се явява ЧВК „Вагнер“, наброяваща само 9 хиляди служители през 2021 г., преди да достигне 50 хиляди тази година, при най-жестоките сражения на украинския фронт. Кремъл стигна до там, че през 2022 г. ѝ отстъпи привилегията да набира кандидати пряко в затворите, срещу обещания за амнистия.

Компанията за минно дело, активна най-вече в Сирия, Либия и Субсахарска Африка, на която Пригожин възлагаше привилегирован статут, загуби част от влиянието си, след като ООН разобличи като „хищнически“ нейните управленски и опазващи дейности, осъди тормоза и заплахите срещу цивилни граждани в Централноафриканската република и разпореди разследване на подобни практики в Мали (3). На 30 юни медийната групировка „Патриот“, притежаваща между другото „завода за тролове“ в Санкт Петербург, лидер в информационната война посредством Internet Research Agency, прекрати всякаква дейност. Някои от освободените ѝ служители бяха поканени от Маргарита Симонян, шефката на Russia Today, да се присъединят към нейния екип. Що се отнася до империята за производство на храни, източник на богатството на Пригожин, познат като „готвачът на Путин“, който посещавал ресторанта му в Санкт Петербург, организатор на официални приеми и впоследствие доставчик на храна за ученическите столове и военните поделения в цялата страна на стойност 1,2 милиарда долара – нейните дейности ще пострадат от отлъчването на техния титуляр, който вероятно ще бъде заместен от други доставчици.

Кремъл не се е отказал да си върне обратно основните активи на „Вагнер“ по света, по-специално в Африка. В Судан, където Русия присъства от 2016 г. с неколкостотин инструктори и доставки на оръжие, надявайки се да се сдобие с военна база в Порт-Судан на Червено море, „Вагнер“ печели главно от търговия със злато. В Либия частната компания подкрепи през 2020 г. опита на маршал Халифа Хафтар – силният човек в Бенгази, да установи контрол над Триполи. Нейните бойци (800 до 1200 души), които трябваше да бъдат репатрирани след прекратяване на огъня, изглежда, все още са разположени около петролните полета и военновъздушните бази в Киренайка и Фезан, служещи също така за „хъб“ на инициативите на Кремъл в Сирия и на Черния континент (4).

Централноафриканската република, където „Вагнер“ (2000 наемници през 2018 г., днес 1000) обучаваше армията на президента Фостен-Арканж Туадера и се грижеше за личната му безопасност, осигурява богати печалби на частната руска милиция, придобила концесии за злато и диаманти, а понастоящем и за търговия с дървен материал, кафе или захар през пристанището Дуала (Камерун). В Мали военният режим, на власт от 2021 г., никога не призна доказаното присъствие на значителен контингент (1400 души) руски наемници, а след изтеглянето на френските войски в момента се готви да изгони от страната „сините каски“, изпълнявайки ролята на верен приятел на Москва, която се взира в неговите залежи от редкоземни метали и злато.

Някои нестабилни държави досега виждаха във „Вагнер“ по-сигурен защитник в сравнение с бившия колониален владетел. След епизода на своеволие и предателство доверието им в милицията очевидно ще спадне, но те вероятно ще пожелаят да запазят привилегировани отношения с официалните руски власти, още повече че няма да са принудени да участват в играта на „правдоподобно оспорване“.

Икономическият мастодонт Пригожин, предлагащ едновременно сигурност и бойни действия (срещу придобиване на минни концесии), а допълнително и пропагандни услуги, силно се отличава от „старовремските“ наемници. Обединеното кралство, Франция, Южна Африка и Израел се числят между големите доставчици на „нехранимайковци“, сражавали се срещу комунизма и освободителните движения, по указание във Франция на Жак Фокар – генерален секретар по африканските въпроси на Елисейския дворец, и с подкрепата в Африка на мароканския крал Хасан ІІ или на президента на Габон Омар Бонго. Получили през миналия век прозвището „ужасните“, тези наемници дълго време бяха част от африканския пейзаж: откриваме ги още през 60-те години на миналия век в Белгийско Конго (превърнало се в Заир, а след това в Демократична република Конго); през 70-те и 80-те години на Коморските и Сейшелските острови, в Бенин, Гвинея, Родезия (превърнала се в Зимбабве) и Ангола.
Роберт („Боб“) Денар, представител на тези емблематични „бойни кучета“, прескачаше от Рабат в Кисангани, от Конакри в Котону, от Солсбъри в Претория, от Либревил в Морони. Твърдеше, че е „корсар на републиката“ и уверяваше, че никога не е действал срещу своята страна Франция, „макар че – по принципа на светофарите – минавах на жълто…без да чакам зеления сигнал“, се оправдаваше той по време на една от многобройните съдебни процедури срещу него. От 1977 г. във Франция наемничеството се смята за престъпление. Законът от април 2003 г. предвижда наказания за вербовчиците и вербуваните – лицата, които, без да са граждани на една от воюващите страни, се включват във военен конфликт срещу заплащане, превишаващо значително това на местните войници. Участвайки в насилствени действия, те се стремят да разрушат институциите или да накърнят териториалната цялост на дадена държава.

В края на 90-те години, след края на Студената война, „романтичното“ наемничество с преобладаващ идеологически привкус отстъпи пред бизнес наемничество с икономическа мотивация. То предлага широка гама от услуги, като фирмите Executive Outcomes в Южна Африка, Xe Services (бившо Blackwater), DynCorp, Military Professionnal Ressources Inc (MPRI) или Halliburton в САЩ. Във Франция Amarante International и Corpguard предлагат „услуги в отбраната“ или „оперативната сигурност“… След атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон американски contractors бяха изпратени в Афганистан, където броят им накрая нарасна до повече от половината от подчинения на Пентагона персонал. А след 2003 г. Ирак посрещна до 185 000 служители на фирми – подизпълнители на армията, повече от броя на войниците, воюващи под американски флаг. Освен хотелиерството и логистиката, те осигуряваха общата сигурност и обучението на местните сили, до поемане на тази задача от регионалните военни служби. Разработването на военната доктрина на афганистанската национална армия бе поверено на MPRI, която сама беше наела на работа повече от триста бивши американски генерали…

Моделът пожъна успех

В ЗАТВОРА „Абу Граиб“ в Ирак половината от замесените в насилия по време на разпитите на задържани лица между 2003 и 2004 г. бяха служители на частни фирми като CACI и Titan. Някои от тях бяха изправени пред американски съдилища по жалби на бивши затворници. Щатни служители на американската компания Blackwater бяха признати за участници в престрелка през септември 2007 г., при която бяха убити 17 и ранени 20 цивилни иракчани – последно от дълга серия изстъпления. Американското правосъдие, сезирано по-късно, разгледа 78 обвинения в престъпления и тежки нарушения (5). Командващият, бивш член на SEAL – специалните сили на американския военноморски флот, бе принуден да подаде оставка, а компанията да промени името си.

Прибягването към външни услуги, включително за изпълнение на силови функции, просперира на фона на драстичен спад на броя на военнослужещите в САЩ и Европа след края на Студената война. Ричард Чейни, последван от Доналд Ръмсфелд – вицепрезидент и министър на отбраната по време на президентството на Джордж У. Буш в началото на 2000-те години, откриха широко достъпа до „спомагателни“ армейски дейности: сигурност, безопасност, ескортиране на конвои, медицинско обслужване, поддържане на съоръженията в оперативна готовност, киберсигурност и борба срещу киберпиратството. В контекста на „борбата срещу тероризма“ на тези фирми бяха отпуснати стотина милиарди долара.

Така бе улеснено преназначаването на освободените от работа военнослужещи и бе отговорено на исканията на американците за минимален „отпечатък“ на терена. Теорията за light foot-spring – прехвърляне на дейности на външни изпълнители, се хареса и на руските стратези, благоразположени към „хибридни“ операции. В Сирия Москва ангажира своята авиация, подпомагана на терен от компанията на Пригожин. Моделът пожъна успех. Турската частна военна компания „Садат“, създадена от бивш генерал, представян като „турския Вагнер“ и действаща по пълномощие на министерството на отбраната, се разгърна през последните години в Сирия, Либия и арменския анклав Нагорни Карабах в Азербайджан. Южноафриканската компания Dyck Advisory Group, ръководена от бивш полковник и специализирана в охрана на националните паркове, сключи договор с полицията на Мозамбик и се включи в операция през април 2021 г. в северната провинция Кабо Делгадо, където твърди, че е спасила стотици хора, нападнати от сомалийската групировка „Ал-Шабаб“.

Превръщайки се в сила от „първия ешелон“ и увеличавайки числеността си до 50 хиляди души, милицията „Вагнер“ се превърна в безпрецедентен модел и едва не убягна от контрола на своя поръчител. Този епизод е добър урок: никоя държава не може безнаказано да споделя полагащия ѝ се монопол за упражняване на насилие.

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА