400 крошета в мутрата на държавата

Всичко е сбъркано – възпитанието, образованието, здравеопазването, полицията, съдебната власт, политиката

Това не може да бъде държава! Това е диагноза! Случаят с брутално обезобразеното 18-годишно момиче в Стара Загора е кроше в мутрата на обезобразените от корупция, некадърност и мързел държавни институции. Той отново показва, че има нещо безкрайно сбъркано във всички сфери на живота ни – започвайки от възпитанието и семейната среда, минавайки през образованието, здравеопазването, полицията, съдебната власт и стигайки до политическата тиня, в която се търкаляме.

Не е изненадващо, че нервите на всички вече са на ръба и опасността да се стигне до линч е съвсем реална. Защото на всички им писна от нелепите обяснения защо едно брутално насилие, при което само по чудо не се стигна до смърт, е било пренебрегнато. Защото прокуратурата и полицията излизат със смешни лозунги и декларации, вместо да се справят с насилниците чрез законови методи, бързо и ефективно. Защото политиците се занимават с глупости, вместо да приемат закони, които да не позволяват хора с по няколко висящи дела да се разхождат свободно и да се измъкват безнаказано. Защото съдът вместо да осигурява справедливост,
гледа снизходително на бияча и пренебрежително на жертвата.

За съжаление, вероятно никакви поуки няма да бъдат извлечени, никакви ефективни мерки няма да бъдат взети. Популизмът пак ще победи безапелационно. Вината ще бъде стоварена върху отделни индивиди в съдебната власт, изтеглили късата клечка да излязат на преден план в конкретния случай. Политиците ще приемат някоя поправка на коляно, която ще полуреши един проблем и ще създаде нови 10. После нещата ще се успокоят. До следващата жертва, нарязана с макетно ножче, натъпкана в куфар или застреляна посред бял ден в заведение.

Историята досега показва, че системата трябва да бъде занулена и рестартирана. За да не се активизира само когато безобразията ѝ станат публично достояние и се надигнат протести срещу нея.

Не може в тази система да работят съдии, за които 21 рани и 400 шева са лека телесна повреда. Които пускат на свобода причинителя им, въпреки дебелото му досие и присъдите за насилие. Които се сърдят, че някой им иска обяснение за безобразията. Които дори не благоволяват да си публикуват решенията, както повелява законът.

Ако тези, които трябва да бдят за спазването на законите, ги газят, тази държава е за закриване.

В тази система отникъде не се вижда лъч светлина. И проблемът не е само в Конституцията или другите закони, а в манталитета и порочните практики по принцип. Преди десетина дни, например, се разбра и, че кандидатите за младши съдии са пълна скръб. Комисията, която ги изпитва след обучението им в Националния институт за правосъдие, констатира, „че кандидатите не се ориентират в приложимостта на такива основни институти на наказателния процес като презумпцията за невиновност, разпределението на доказателствената тежест, правилата за провеждане на съдебно заседание и за събиране на доказателства, съдебният контрол върху актовете на прокурора в досъдебната фаза, функциите и ролята на участниците в процеса, впрочем и граничната област между наказателния и гражданския процес“.

И за да не бъдат фрустрирани, шефката на НИП Миглена Тачева предлага не кандидатите да бъдат елиминирани, а изпитите изобщо да отпаднат. Тези хора след някой друг ден ще седнат на съдийската банка. Ще казват кой крив, кой прав. Ние ще разчитаме да раздават справедливост, а те ще творят безобразия, без дори да са корумпирани!
Не може полицаи и прокурори не само да спят спокойно, но и да се хвалят с работата си, при положение, че един месец не са се сетили да извършат елементарни действия – да проверят комуникацията между насилника и жертвата. За да разберат, че е имало заплахи преди престъплението. И да се оправдават, че лекарите не им дават констатациите си, за да си квалифицират те обвинението.
Не може обществото да научава за престъплението месец по-късно, само защото роднините на пострадалата са разбрали, че публичността е единственият им шанс за някаква справедливост.

А полицията да стовари вината върху пресцентъра си, който по незнайни причини не включил в бюлетина тежкото престъпление.

Не може прокуратурата да обявява, че в този случай ще се забърза и вече ще има нулева толерантност към насилието, косвено признавайки, че досега изобщо не си е давала зор и е била снизходителна към подобни престъпления. Не може тепърва да изисква психологически профил на насилника и да се допитва до специалисти колко тежки са пораженията върху жертвата. Сега ни обясняват колко сложен е казусът и как по него ще работи екип от прокурори. Как още поне месец ще се работи и ще се назначат 1001 експертизи… Как законът казвал едно, пък животът бил друго…

Ако това е сложен казус, какви ли са онези, при които става дума за организирани престъпни групи и корупция на най-високо ниво. И ако един редови насилник без връзки се измъква толкова лесно, какво остава за онези, които имат протекции и пари, за да си платят? Ако месец след побоя не са събрани нужните доказателства, какви ли ще бъдат скалъпени тепърва? И дали изобщо ще издържат в съда?

Не трябва да бъдат подминати и политиците, които дълго време се караха по закона за домашното насилие, отмествайки реалните проблеми за сметка на смешни спорове за джендър и трети пол. Които не желаят да организират широко обществено обсъждане, след които да се запушат всички пробойни в закона. Които предпочитат да пробутат една поправка тук, друга – там, само за да се хвалят, че нещо са направили.

Междувременно потенциалните жертви продължават безрезултатно да се жалват, а реалните – да се унижават. Насилниците продължават да се чувстват безнаказани и стават все по-дръзки. А голяма част от населението, когато не е заета да бие жените и децата, ходи на походи за мир, русский мир. И злоупотребява с Левски и Ботев.

Патриотизмът е приравен към бабаитлъка.

Което вероятно е логично в държава, в която всеки сам си преценя. И всеки сам се спасява. Но това ли е обществото, в което искаме да живеем?

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА