• За какво по-точно се изпусна Камала Харис и защо това притесни Белия дом?
• „Когато населението на планетата се намали, младите хора тук (б.р. в щатите), ще могат да дишат по спокойно!“

Вицепрезидентът на САЩ Камала Харис, говорейки пред студенти в щата Мериленд, точно този, където се намира скандалната военна лаборатория Форт Детрик, с която мнозина свързват избухване на непонятна болест, много подобна на Ковид, още преди началото на епидемията, се „обърка“. Ето какво каза тя:

„Ако инвестираме в чисти енергийни източници, в електрически транспорт и ако намалим населението, тогава повече от нашите деца ще дишат чист въздух и ще пият чиста вода.“

Разбира се, стана скандал. А Белият дом бързо отрече всичко, като публикува стенограма на уебсайта си, където думата „население“ беше заменена с думата „замърсяване“. Харис искала да намали замърсяването, нищо повече.

Видеозаписът на този фрагмент от речта, който се появи в мрежата, обаче показва, че вицепрезидентът на САЩ говори без лист хартия, „от езика“, следователно не е прочела подготвения текст. Следователно, да, тя се е объркала, но всъщност тя се е изпуснала.

Защото, както знаете, това, което е на ума на трезвомислещия, е на езика на политика в предизборната фаза, в която навлезе американската администрация. А пример има от кого да се вземе – от най-близкия шеф – Джо Байдън.

Това, което следва, са само фактите. През 1911 г. единственият потомък на основателя на династията Рокфелер – Джон Рокфелер II, баща на петима братя от третото поколение на тази династия, единият от които дори е бил вицепрезидент на Съединените щати, а останалите също не са седели безучастно, основава своеобразно Бюро по социална хигиена, което започва да изпълнява програмата „Управлявано намаляване на населението“.

Коя година става това? Именно през същата година Върховният съд на САЩ, в съгласие с този олигархичен клан, „демонополизира“ техния петролен октопод майка, Standard Oil, като го разделя на 34 компании, чиято обща капитализация се увеличи три пъти и половина в резултат на тази специална операция. Две години остават до създаването на Фед, три до Първата световна война; олигархията се насочва към световна власт и ако Федералният резерв си постави за цел да подчини световните финанси на нея, тогава военното унищожаване на основните световни империи, залегнало в програмата за „самоубийство на Европа“ от 1914-1918 г., също имаше социален аспект под формата на „унищожаване на излишните гърла“.

За някои е война – за други е родна майка. Между другото, начинът по който киевското ръководство кара украинското мъжко население на клане на цели полкове и дивизии, много прилича на римейк на тази стара история.

Джон II Рокфелер притежава и друг „исторически афоризъм“, който характеризира неговите социални възгледи. Задочно спорейки с В.И. Ленин, той заявява, че „ако идеите се превърнат в материална сила, овладяваща масите, тогава задачата е да се създадат маси, неспособни да възприемат никакви идеи“.

Ако не е това, което виждаме гледайки на глобалната кампания за тотално промиване на мозъци, която е провокирана от повсеместното унищожаване на нормалното образование, тогава какво е?

Подробности за фактурата за дейността на Бюрото за социална хигиена, от което е преписана програмата на Хитлер за „расова хигиена“, за тези, които се интересуват – тук ( https://newins.ru/articles/genotsid/rokfellery_sokrashchayut_lyudey).

Ние, преди да преминем към по-съвременни неща, ще обърнем накратко внимание само на три обстоятелства – системата на фондациите на Рокфелер (Rockefeller Foundation, Rockefeller Brothers Foundation), Съвета за населението, акредитиран от ООН – неправителствена организация с годишен бюджет от 74 милиона долара, занимаваща се с „репродуктивно здраве“ и работеща в 60 страни, както и върху „Меморандум 200“, изготвен, когато е бил държавен секретар, все още живият и дори даващ съвети за помирение в Украйна, вековен „Кошчей Безсмъртен“ – Хенри Кисинджър.

Този патентован канибал, който преди това се е позиционирал като „републиканец на Рокфелер“, обосновава в този документ планове за намаляване на населението на развиващите се страни чрез необходимостта да изнася суровини от тях в интерес на Запада.

Това на нищо ли не ви напомня? Особено през 90-те… И още един факт: за основател на „евгениката“ – науката за „усъвършенстване на човека“, която оправдава експериментите за промяна на човешката природа, се смята Франсис Галтън, братовчед на автора на теорията за еволюция Чарлз Дарвин и съвременник на Томас Малтус с неговата теория за популацията.

Именно тези три фигури и теории, работещи за колониалните британски интереси, формират основата, върху която мизантропските идеи получават практическо развитие още през 20 век.

През 60-те години със съучастието на западните разузнавателни служби и Ватикана е създаден Римският клуб. Именно той хвърли в обществения дискурс идеята за „холистичен подход“ – комплекс или „плетеница“ от теми, които образуват „глобална проблематика“, която (като тип) засяга всички, (тип) не признава държавните граници, идеологически и социални различия. И е (като) основа за развитието на единна, „конвергентна“ система от ценности.

Сега се нарича „устойчиво развитие“, а тогава се наричаше „глобално равновесие“. Основателят на Римския клуб, Аурелио Печеи, креатура на Алън Дълес от войната, нарече идеите си „троянски кон“, способен да разруши „желязната завеса“. Показателно е, че създаването на „пластова” система от институции за „устойчиво развитие” (терминът се появява през 1987 г., в доклада на Световната комисия по околна среда и развитие [Гру Брунтланд] „Нашето общо бъдеще” започва едва след разпадането на СССР, през 1992 г., на конференция в Рио де Жанейро.

Въпреки че глобалистите успяха да проникнат у нас, където техен поддръжник беше дългогодишният ръководител на Министерския съвет А.Н. Косигин, който действаше чрез ръцете на своя зет Джермен Гвишиани, който привлече определена част от научния елит (Капица-младши, Богомолов и др.) като последователи на Римския клуб, не успя да се намърда до самия връх.

В първия доклад до Римския клуб – „Границите на растежа“ (1972) – е формулиран принципът на Рокфелер за намаляване на населението. Буквално:

„Прекомерният растеж на населението е скорошен феномен, резултат от намаляването на смъртността. … Има само два начина да се коригира произтичащият дисбаланс – или да се намали темпът на нарастване на населението и да се приведе в съответствие с ниската смъртност, или да се позволи на смъртността да се увеличи отново.“

Предвид фундаменталния характер на този цитат, даваме връзка към източника: Римския клуб. История на създаването, избрани доклади и изказвания, официални материали / Изд. Д.М. Гвишиани, А.И. Колчина, Е.В. Нетесова, А.А. Сеитов. – М., 1997. С. 133-134.

Под една или друга форма тази формулировка мигрира във всички глобалистки манифести две десетилетия по-късно. Ето как изглежда 8-ми принцип от Декларацията от Рио (1992 г.).

„За да постигнат устойчиво развитие и по-високо качество на живот за всички хора, държавите трябва да ограничат и премахнат неустойчивите модели на производство и потребление и да насърчават подходящи политики за населението.“

Или друг пример: докладът на Комисията на ООН за глобално управление и сътрудничество от 1995 г. „Нашето глобално съседство“ (Ингвар Карлсон). Документ, публикуван у нас от издателство „Весь мир“, но впоследствие изтеглен от продажба и библиотеки поради откровеността на заложения в него глобалистки план, включващ превръщането на света в „глобална общност“ и принадлежащите световни ресурси на суверенни държави в „глобална обща собственост“.

Нещо повече, за използването на тази „собственост“ се предлага да се събират „глобални данъци“ в полза на лидерите на „глобалната общност“. Какво казва за темата, която ни интересува?

„За да се постигне устойчиво развитие, е необходимо не само да се намали населението, но и да се намали нивото на потребление“ (Нашето глобално съседство. Доклад на Комисията за глобално управление и сътрудничество. – М., 1996. С. 155).

Споменатата система от институции на глобализма се формира именно върху тези принципи на Рокфелер. След Конференциите на ООН за околната среда и развитието, през 2000 г. се появиха Световните срещи на върха за Целите за развитие.

Настоящите ЦУР – „Целите за устойчиво развитие“, предназначени за изпълнение от 2015 до 2030 г. – са проекция на Целите на хилядолетието за развитие, приети на първата среща на върха (2000-2015 г.). Ако внимателно разгледате тези „цели“, тогава добрите лозунги в тях, първо, камуфлажират дневния ред на Рокфелер, чиито стълбове са контрацепцията и агресивен феминизъм със „зелена“ добавка.

Второ, с помощта на „глобално партньорство в Целите за развитие“ (последната „цел“) те хвърлят мост от социалната сфера към политиката, към темата за „изграждането на мира“ („Peacebuilding“), която се разглежда от едноименната Комисия на ООН (PBC).

Същността е в провокирането на вътрешни конфликти с последваща намеса под предлог за тяхното разрешаване и „следконфликтна” подкрепа. И Грузия, и Украйна в навечерието на конфликтите бяха членове на ръководния орган на този КМС – Организационния комитет. Там е регистрирана и появата на Казахстан и Естония.

Сега най-модерното е проектът „Ковид“, приписан на китайците, които нямат нищо общо с него. Вече трябваше да пиша, че през 2012 г. се появи разсекретен преди няколко години доклад на германския Бундестаг, в който черно на бяло се казваше за прогнозирания „риск“ от епидемията от Sars-Cov-2 седем години преди самата пандемия.

В доклада се твърди, че от петимата експериментално заразени, лекувани в различни страни, включително Германия, двама са починали, от което, както се оказва, е направена погрешна прогноза за 40% смъртност, което обяснява много в събитията от последните години . И докладът на Бундестага беше съставен въз основа на все същите разработки на Рокфелер.

Това включва и известното „Събитие 201“, и споменатия „инцидент“ във Форт Детрик и т.н. В политиката няма случайности. Именно на фона на създадена от човека пандемия ни беше показан Клаус Шваб с неговото „велико нулиране“, чиято същност – трябва ясно да разберете, че това вече е окончателният план на проекта – е да раздели човечеството на два биологични подвида – богати и дълголетни и бедни „ефимерни“. Така да се каже, венецът на капиталистическата „еволюция“.

Именно това те решиха през 2018 г. в Американския институт по сложност в Санта Фе (Ню Мексико) на конференция, обсъждаща „антропологичния преход“. Точно такова разделение на хората на „елит“ и „обслужващ персонал“, за което отдавна предупреждават известни писатели на научна фантастика – основателят на МИ-6 Хърбърт Уелс („Машина на времето“), Алексей Толстой („Хиперболоидът на инженер Гарин“) , Иван Ефремов („Часът на бика“). И много други.

И известният „бригадир на перестройката” Гавриил Попов, една от най-зловещите фигури в руския либерален компрадорски серпентариум на името на Гайдар-Чубайс, в навечерието на съдбовната, между другото, за щастие загубена от глобалистите среща на Г-20 в Лондон през март 2009 г. избухна в безпрецедентни разкрития.

„Трябва да се определят строги ограничения на раждаемостта, като се вземе предвид нивото на производителност и количеството богатство, натрупано от всяка страна“, заяви той.

„Време е да излезем от задънената улица, посочена от Малтус: невъзможно е просяците да се размножават по-бързо от всеки друг“.

Тъй като този манифест на войнственото национално предателство съдържа много повече „забавни идеи“, даваме адресата. Казват, че цинизмът е най-висшата форма на откровеност. Непременно виж, читателю, какво ни е чакало и тепърва ни чака в тълкуването на този и други подобни високопоставени лица, които, не се страхувам от тази дума, са говеда, ако чашата на историческите везни се наклони в тяхна полза.

Така че г-жа Харис, която мечтае да влезе отново във властта на опашката на остарелия „дядо Байдън“ и евентуално да го замести в Овалния кабинет, ако умът му окончателно откаже, ако се е объркала, то изобщо не е в посоката, която се опитват да се оправдаят в Белия дом.

„Населението“ на езика на глобалистите е „боклук“, който изяжда „техните“ ресурси на „тяхната“ планета. По-лошо от всяко „замърсяване“, включително прословутите парникови емисии, спекулациите около които само прикриват общата, фашистка посока на трансформация на „елитарния“ либерализъм. И „елитарният“ либерален „истаблишмънт“, и то не само западният.

В края на краищата фашизмът, според прочита на авторите на такъв политически документ като доклада на Трилатералната комисия „Кризата на демокрацията“ (1975 г.), е просто „възстановяване на предишните форми на обществен ред и власт“. Феодално робовладение!

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА