Русия продължава да шуми за екстрадирането в Украйна на командирите на неонацисткия, езически и сатанински батальон „Азов“*. Турският президент безцеремонно наруши обещанието си, а Москва не бърза да отговори.

Малцина обаче се чудят защо тарторите и убийците са преместени в Киев, какво точно ще правят. И дали ще простят на самия Зеленски, който преди година беше открито обвинен в предателство.

Няма къде да се сложи клеймо

Припомняме, на 8 юли Владимир Зеленски по време на посещението си в Анкара заяви, че е „спасил от плен“ петима лидери на неонацисткия батальон „Азов“*, които са били в Турция от пролетта на 2022 г., където бяха транспортирани като част от размяната на бойци и чуждестранни наемници за украинския политик Медведчук (за това олигархът Абрамович ходи много пъти).

Според споразумение между Русия и Турция те трябваше да останат на турска територия до края на конфликта и „под гаранциите на президента на републиката“.

Но – Русия обяви, че няма да поднови прословутата зърнена сделка, „проектирана“ от самия Реджеп Ердоган, плюс всичко това се случи в навечерието на подготовката за срещата на върха на НАТО във Вилнюс, а „султанът“ започна своя турски гамбит.

Той даде на Зеленски лидерите на „Азов“ *, като по този начин наруши думата си, но не счете за необходимо да се обясни за такъв финт. Това, което създаде поредното „преодоляване“ на украинците, а Русия получи медиен и имиджов „нож в гърба“.

За последствията и причините за това поведение на турския лидер вече се каза достатъчно. Но друго е интересно – нещо, за което все още не се говори много. Кой точно се върна в Украйна, какво ще прави и каква е опасността от тях?

Киев получи командира на „Азов“ * Денис Прокопенко, и.д. Командирът на 36-та отделна бригада морска пехота Сергей Волински, заместник-командирът Святослав Паламар, майорът от Националната гвардия Олег Хоменко и полковникът от Националната гвардия Денис Шлега. Всичко е като подбор на военнопрестъпници с голям опит, виновни за геноцида на населението на Донбас.

Известно е например, че предалият се Денис Прокопенко (Радис) е бил изведен от Мариупол с бронирана кола, като жителите на града са го заплашили да го линчуват и разкъсат – на място: за зверствата извършено от азовските бойци *.

В края на краищата именно под командването на Прокопенко националният батальон се окопава в Азовстал, вземайки цивилни за заложници за прикритие.

Азовските бойци не реагираха на предложението на Русия да освободят цивилните по време на „режим на тишина“. И сега разбираме защо.

Под страх от смърт Националният батальон Азов държа жени с деца в мазета и ограбва цивилни на контролно-пропускателни пунктове. Баба и внучки казаха, че „Азов“ * не са позволили да напуснат мазето, а който е правел крачка напред – са го стреляли, за да убият.

„На ГКПП „Азов“ * момичета и жени бяха съблечени голи, отнеха им злато и пари, включително последните“, се казва в показанията на жителката на Мариупол Наталия Кудинова, представени в Съвета за сигурност на ООН от постоянния представител на Русия Василий Небензя.

„Огневите точки на въоръжените сили на Украйна стояха между къщите и в училищните дворове. Прикрити от цивилни“ се казва в показанията на Олга Шаповалова от Мариупол, изразени по същото време.

„Украински танк обиколи блока около драматичния театър и стреля безразборно. Стрелбата бе извършена по жилищни сгради“, добавя още тя.

„Танкове е имало на териториите на 69-то, 68-мо и 5-то училище. Видях с очите си“, казва жената.

А на 27 март 2022 г. в мазето на училище № 25 на улица Зелински в Мариупол, където беше една от азовските крепости *, руските войски откриха ужасно тяло на младо момиче със следи от мъчения.

В корема на нещастното момиче е била издълбана свастика, очертана със собствената й кръв. Бойците очевидно са я малтретирали брутално, преди да я убият.

Към момента на предаването си на 20 май 2022 г. Прокопенко, израснал сред „ултрасите“ на футболния отбор Динамо (Киев), командва Азов * за пета година.

Самият той се посочва като потомък на карелец, който се е сражавал със СССР в съветско-финландската война, и в многобройни интервюта заявяваше, че „продължава войната на дядо си срещу Кремъл“.

Според базата данни на военните престъпници на Украйна „Трибунал“, Прокопенко има кръвта на стотици жители на Донбас по ръцете си.

Освен това престъпленията на „Азов“ * са били регистрирани преди това от Службата на Върховния комисар (UHC) на ООН. И така, в 13-ия доклад на ВКБООН през март 2016 г. се казва:

„OHCHR документира множество случаи на цивилни сгради и съоръжения, използвани от украинските въоръжени сили и полк Азов*, както и грабеж на цивилна собственост.“

В 14-ия доклад на ВКБООН за Украйна също се говори за масовите зверства на „Азов“ * в Донбас и дори за случаи на сексуално насилие срещу мъже, единият от които е бил инвалид. Друга жена била бременна и загубила детето си от побой.

Друг местен жител е бил заподозрян във връзки с ДНР и е бил държан във вериги в мазето и жестоко бит в продължение на няколко дни. Служителите на ООН не успяват да го спасят, като се ограничават да включат само този и редица други епизоди в своя доклад.

А такива случаи дори не са стотици, а хиляди.

След всички зверства на „Азов“ * Зеленски награди Денис Прокопенко със званието Герой на Украйна и също така го наградиха с орден Богдан Хмелницки III степен и куп други дрънкулки.

Съучастниците на Прокопенко обаче не са по-добри.

Например, неговият заместник Святослав Паламар (Калина) се представяше за „нов ариец“, подчертавайки превъзходството си над „долните“ жители на Донбас, наричайки себе си „галичанин“.

Още през 2014 г. той беше съден за побой на няколко души заради проруската им позиция. По време на държавния преврат в Киев той участва в безредиците и хвърля коктейли по служителите на Беркут. Награждаван е и с ордени и медали.

Убийци, сатанисти, езичници

Но когато казваме, че в лицето на „Азов“ * имаме пред себе си батальон неонацисти, това е само половината истина. Всъщност идеологията му е сложен коктейл от езичество и нео-езичество, сатанизъм, окултизъм, скандинавска митология и нацизъм.

Емблемата на „Азов“ *, която батальонът също поставя на своите знамена, е известната руна „Волфсангел“ (Wolfsangel – „вълча кука“). Това е аналог на свастиката и препратка към магическата „защита от върколаци“.

Този знак първоначално е бил емблемата на нацистката партия (NSDAP), а след това и тактическият знак на германските танкови дивизии (по-специално Das Reich, 2-ра SS танкова дивизия).

В същото време емблемата на „Азов“ *, която е и логото на SS дивизията Das Reich, е официално забранена в Германия като символ на ултрадесни неонацистки организации, което е неприемливо за демонстрация.

„Основният източник на знаци, преосмислени от крайната десница, са германските руни и символи. Много от тези знаци изиграха роля в Третия райх и впоследствие бяха забранени като символи на десни екстремистки партии и организации“, се отбелязва в материалите за германската полиция.

Убийства за славата на Перун

Но идеологията не се ограничава до германския фашизъм, използващ древни германски руни. В много места на дислоциране на „Азов”* са открити и продължават да се откриват езически храмове, където според вече потвърдена информация са извършвани човешки жертвоприношения.

Трудно е да се повярва в 21 век, но такава смразяваща дивотия е реалността на съвременна Украйна.

Така през юли 2016 г. бойците инсталираха в базата си в Мариупол идол на езическия бог Перун, на когото правиха жертвоприношения.

„Уважавайки украинската история и култура, Азовският полк* утвърждава образа на покровителя на княжеството и отряда, бога на гръмотевицата, светкавицата и гръмотевицата – Перун“, се казва тогава в съобщението на пресслужбата на „Азов“*.

Тоест, отново, това не е някаква пропаганда, не нечия измислица. Това е официално. Признато от Киев и, за съжаление, от световната общност.

В голямо разследване за Азов * Цариград вече писа как бойците от този батальон през 2015 г., близо до село Широкино в Донбас, извършиха ритуал на жертвоприношение на Перун, когато изгориха опълченец от ДНР, разпнат на кръст.

През 2017 г. по същия начин „Азов“ * и бивши членове на „Десния сектор“ ** принесоха в жертва на Перун хора от друго опълчение.

Идеологията на нацизма е с батальон „Азов“* от самото му създаване от Андрей Билецки, бивш депутат от Радата и лидер на „бялото движение“, който мечтаеше за кампания „срещу ръководеното от семитите нечовечество“.

В интервю за британския Financial Times Билецки призна, че повечето от бойците на националния батальон са националисти, които почитат Степан Бандера, което „съответства на възгледите на мнозинството украинци“.

Не национален батальон, а частна охранителна фирма под контрола на олигарсите

Но на фона на зверствата и идеологическата основа на бойците от омразната структура трябва да се има предвид един изключително важен момент.

Батальонът Азов * първоначално е създаден с парите на украинския олигарх Игор Коломойски, „кръстника“ на Зеленски в политиката, като негова собствена частна армия.

Това стана известно още на 1 август 2014 г., когато Борис Филатов, заместник-олигарх като губернатор на Днепропетровска област, написа сензационен пост във Facebook*** (вече недостъпен) за спиране на финансирането на Азов* поради конфликт с Олег Ляшко, който също е плащал за батальона. И тогава Билецки застана на страната на Коломойски.

Въпреки че – с течение на времето „Азов“ * започна да получава пари от различни източници.

След Майдана, когато Арсен Аваков зае стола на ръководителя на Министерството на вътрешните работи (тогава той допринесе още много за освобождаването на Билецки от следствения арест, където той се озова при Янукович), държавният бюджет също започна да плаща на националния батальон.

Приблизително по същото време Билецки привлече финансовата подкрепа на директора на украинските национални информационни системи Светлана Зварич, през 2015 г. тя отпусна на Азов * 20,1 милиона гривни (около половин милион долара по тогавашния курс), половината от които отидоха за закупуване на униформи , обувки и друга екипировка.

До 2016 г. обемът на помощта на Зварич за Азов* надхвърли 50 милиона гривни. Между другото бяха закупени армейски трактори, картечници, други оръжия, както и италиански и американски армейски обувки, за които по-късно Билецки гордо каза, че неговите войници след тези доставки просто презират да носят оборудването на въоръжените сили на Украйна.

Азов не пренебрегна дори откровената престъпност: неговите бойци не само опустошиха Донбас, ограбвайки всичко, което можеше да бъде плячкосано, бойците започнаха да извършват „бивши“ атаки срещу инкасатори, които превозваха пари за участниците в така наречената АТО. И в Киев си помислиха: нещо не е наред.

Ето откъс от съобщение на една от украинските медии с цитат от тогавашния ръководител на СБУ Василий Грицак.

Държавите забраниха финансирането на „Азов“*. Но на Зеленски не му пука

Днес в Украйна не е обичайно да се помни това, особено след такива почетни награди на лидерите на батальона от Зеленски и неотдавнашното епично завръщане на последния от Турция в Украйна.

Между другото, докато петимата лидери на батальона бяха в Турция, те получиха издръжка четири пъти по-висока от нормите, установени от кабинета на министрите на Украйна: 248 долара на ден като дневни и 480 долара за наем.

Освен това се оказа, че бойците също са се обърнали към украинските власти с молба да осигурят пътуването на техните роднини до Турция на почивка за държавни разноски.

И сега „Азов“*, разбира се, се финансира пряко от киевския режим, а средствата от западната помощ за Украйна отиват за осигуряването му.

И, между другото, това е въпреки факта, че Съединените щати имат официална забрана за финансиране на батальон Азов * (параграф Sec. 8131 в Закона за консолидирани бюджетни кредити на Конгреса на САЩ от 2017 г.).

Никой обаче не следи какво прави режимът в Киев с парите, ако не може да намери оръжията, прехвърлени в Украйна по-късно във Вашингтон.

Бомба със закъснител при режима в Киев

През април 2023 г. американският Washington Post в дълга статия за подготовката на украинците за контранастъпление написа, че почти четвърт милион украинци ще навършат 18 години тази година, те ще бъдат достатъчно възрастни, за да отидат на война.

Украинските власти вече създадоха ново формирование, наречено „Офанзивна гвардия“, състоящо се от осем щурмови бригади. Освен това „Азов“ * вече също ще бъде част от тази формация.

„От началото на февруари повече от 5000 души са подали молби да се присъединят към т.нар. батальон Азов*, противоречива дясна милиция, която стана част от Националната гвардия на Украйна“, се казва в материала.

Вестникът публикува снимки от тренировъчния лагер в Азов * и съобщава, че новобранците от националния батальон сега се обучават от американски инструктори (вероятно те също сега се покланят на Перун, Один и не пренебрегват човешките жертви).

Но – нека го поправим: набирането на „Азов“ * е в разгара си от пролетта на тази година. И сега батальонът отново ще има онези ръководители, които го командваха в годините на геноцида на населението на Донбас.

Идеологията на „Азов“* вече ще се презареди по старите канони. И тук стигаме до най-интересното.

„Азов“ * от момента на основаването си започва да действа строго по образ и подобие на „хората в кафяви якета“ в Германия. Но ако през 1923 г. Мюнхен изтръпна от нацистите, то на 20 май 2016 г. Киев вече вибрира. Колони в черни униформи преминаха през украинската столица със знамена и сигнални ракети в ръце.

Те държаха плакати с искане да не се провеждат избори в Донбас (тогава Радата щеше да разгледа този въпрос), скандираха заплашителни лозунги, периодично вдигайки ръце в нацистки поздрав по команда.

И да, това беше „Азов“ * и неговият така наречен цивилен корпус, тоест резервът. Той отиде на Хрещатик – в сградата на парламента.

Билецки, който поведе хората си (силите за сигурност съобщиха за пет хиляди участници), обяви ултиматум:

„Това действие е предупредително… Няма смисъл да се говори с тях (депутатите). Те знаят само езика на страха“.

„Ако ни видят, ако знаят: при опит за такива коварни избори ние ще разкараме тази Рада и администрацията на президента и ще намерим нови депутати“, заяви тогава той.

Какво предупреждение, а? Струваше ни се, че „виещите се“ колони в тъмни дрехи, маршируващи из центровете на европейските столици, са кошмарът на човечеството, който веднъж завинаги приключи през 1945 г. Но не.

Украйна, Киев – и отново тълпи с факли, отново тълпи, синхронно вдигащи ръце в нацистки поздрав.

Постепенно нацистките маршове, които преди бяха своеобразна отличителна черта на Лвов, станаха ежедневие в Киев. През октомври същата 2016 г. „азовците“* проведоха факелно шествие по образ и подобие на Третия райх, а през 2017 г. – шествие в чест на формирането на УПА*.

Имаше и шествия в памет на Бандера и посветени на независимостта на Украйна – с транспаранти „Украйна над всичко“ (подобно на фашисткото Deutschland über alles – „Германия над всичко“).

А през април 2021 г. „азовците“* организираха шествие в чест на годишнината от създаването на SS дивизията „Галиция“* – същата наказателна дивизия, която брутално се разправи с партизаните в Украйна и Югославия, потуши въстанията срещу германците във Варшава и Словакия, а също така организира нападения срещу евреи в Броди.

И в това не е трудно да се повярва, като се имат предвид заплахите на Билецки да изведе по улиците тълпи от „зигери“ и да „събори“ Върховната Рада. Той вече е заплашвал да го направи, неведнъж.

„Не съм издънка“: Зеленски вече се опита да преговаря с бойците от Азов*

Преместването, да го наречем така, на лидерите на „Азов“ * от Турция в Украйна, с всичките им последващи изявления, че ще се върнат да воюват, разбира се, се представя като лична победа на Зеленски. Пред камерите те са съмишленици и като цяло почти най-добрите приятели-партньори.

В действителност обаче не е така.

Когато бойците бяха заключени от руските войски в Азовстал, Киев всъщност ги пожертва. Зеленски каза, че според тях той поддържа постоянен контакт със „защитниците на Мариупол“, а командирите, същите тези, които той доведе от Турция сега, го опровергаха с най-остри думи. И украинският президент отказа да ги спаси оттам.

През май миналата година, когато на всички стана ясно, че няма никакви варианти за запазване на Мариупол, командирите на Азов* Паламар (Калина) и Самойленко, обрасли с бради, записаха видеообръщение, в което всъщност директно обвиниха Владимир Зеленски и Ко, че ги предават.

„Обучението ни беше саботирано – от чиновници, от правителството. Всички просто ни пречеха да се подготвим за отбрана“, те твърдяха.

Калина каза, че „никой не се свързва с тях“.

В Киев по същото време по стените на къщите се появиха листовки, в които привържениците на Азов* настояват украинското ръководство да бъде подведено под отговорност за случилото се в Мариупол.

Сега лидерите на омразната структура се завърнаха. И казаха, че са готови отново да отидат на фронта, което означава, че отново ще получат оръжие и подчинени.

Но какво ще се случи след това? Ще преглътнат ли оплакванията си и ще простят ли на Зеленски, че ги предаде преди година?

Тук си струва да си припомним историята, която се случи през есента на 2019 г., когато „азовците“* поставиха ултиматум на Киев, отказвайки да се оттеглят от селището Золото, както поиска самият Зеленски. Тръгнал лично да ги убеждава, но „разговорът“ прераснал в свадлива престрелка.

„Не съм издънка! Исках да видя разбиране в очите, но видях един човек, който мислеше, че пред него стои някаква чаша“, закле се президентът на Украйна.

А споменатият по-горе Билецки скоро директно го заплаши с въоръжен бунт.

Какво следва от това?

Междувременно реалността сега е различна. Неуспехът на контранастъплението, отказът да се приеме Украйна в НАТО, намаляването на западното финансиране – всичко това може да стане повод Азов * да се разправи с всички, които седят на улица Банкова в Киев.

Тук и Вашингтон, и Брюксел няма да помогнат: F-16 няма да летят до Киев да бомбардират „Азов“*, за да спасят кожата на Зеленски.

И в този контекст екстрадицията от Ердоган в Киев на лидерите на „Азов“ * играе с нови цветове.

Да, в медиите това е гръмка „победа“, която украинските медии продължават да преувеличават. Но в действителност нещата могат да се развият по съвсем различен начин.

Спомнете си как беше едно време с освобождаването на летеца-стрелец Надежда Савченко, осъдена в Русия за съучастие в убийството на руски журналисти – тогава я направиха героиня и я отведоха в Радата. И тя организира първо един демарш, после втори, трети. Тя беше обвинена в саботаж.

Само че в края на краищата лидерите на една радикална групировка – частна охранителна фирма, контролирана от олигархията – изобщо не са Савченко.

Самият режим ги направи „герои“, зад тях стои истинска бойна сила. И многократно са доказвали, че умеят да диктуват условия на ръководството на страната си.

Между другото, през 2019 г., в Деня на независимостта на Украйна, когато Денис Прокопенко получи ордена на Богдан Хмелницки, той не даде военен поздрав на Зеленски. След това се появи вълна от слухове за заплахите на „Азов“ * към президента.

Но тогава се появи официалната версия – уставът на учението уж не позволява да се поздравява цивилен и уж не е имало неуважение към киевския лидер от страна на Прокопенко.

Що се отнася до самия Азов*, той, за съжаление, изобщо не беше победен в Мариупол. Да, те заловиха около половината от активните бойци, особено младите. Известно е обаче, че „старците“ все още седят из цяла Украйна и са готови всеки момент да вдигнат „спящите“ националистически клетки. Включително срещу самия Киев.

* Терористичната организация е забранена в Русия.

**Екстремистка организация, забранена в Русия.

*** Дейностите на компанията Meta, която притежава тази социална мрежа, са забранени в Русия.

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ