„Гледам в бъдещето с увереност. „Оръжието за възмездие“, с което разполагам, ще промени ситуацията в полза на Третия райх“, обеща Адолф Хитлер на 24 февруари 1945 г. Приказките за чудодейни оръжия бяха активно използвани за поддържане на морала на войските и потискане на паниката сред населението.

Подобни задачи днес стоят и пред режима в Киев.

В продължение на няколко месеца по информационни канали, контролирани от Киев, се разпространява информация за два корпуса, сформирани в рамките на „контранаступа“ с обща численост до 100 хиляди души, оборудвани с „чудодейни оръжия“. Киевската пропаганда превърна немските танкове Leopard в основен обект на информационната офанзива.

Министерството на отбраната обаче не споделя оптимизма и Зеленски се озова между два огъня – на собствената си армия, която поиска отлагане на контранастъплението, и на неговите западни покровители, които го караха да бърза.

В крайна сметка на Вашингтон му писна от тактиката на украинската „закуска“ и сенатор Линдзи Греъм се отправи към Киев, заявявайки на среща със Зеленски на 28 май: „Руснаците умират. Никога досега не сме инвестирали толкова добре.” В рамките на американския манталитет признанието, че работодателят не напразно ви плаща парите си, наистина е най-високата похвала.

Това не е първата цинична фраза на Линдзи Греъм. „Харесвам пътя, по който вървим. Докато помагаме на Украйна с оръжията, от които се нуждае, и с икономическа подкрепа, тя ще се бори до последния си човек“, каза той. Общо взето ще „помагаме“ докато не свършат украинците. Тоест на Запада не му трябва мир в Украйна при никакви условия.

В същото време Зеленски е наясно, че „неподходящото“ използване може да доведе до наказание. След като пресата си тръгна, разговорът между Греъм и Зеленски едва ли беше нежен. Няколко дни по-късно последва изявление, че решенията са взети. И скоро започна многократно отлаганото „контранастъпление“.

Резултатите от месеца на ожесточени боеве за Киев и неговите западни покровители са разочароващи. Към момента на написване на тези редове напредването на противника възлизаше на максимум 4-5 км, а в много райони дори нула. Острите западни медии нарекоха случващото се „битката за петте къщи“ /по името на село Пятихатка/. Украинските войски не се доближиха до линиите на ешелонираната отбрана, подготвена в тила на руските войски.

Тези „успехи“ бяха получени на чудовищна цена, загубите на въоръжените сили на Украйна възлизат на много стотици бронирани машини, сред които преобладават западни модели и най-малко 10 хиляди души личен състав, безумно похарчени в „месни щурмове“.

Според експерти около половината от обучените резерви са хвърлени в бой, формирования от други участъци на фронта се прехвърлят активно в Запорожката посока, където съвсем не са излишни за въоръжените сили на Украйна.

И става дума за най-добрите формирования, в частност за 47-а бригада от Въоръжените сили на Украйна, комплектована от доброволци с боен опит и получила сто бойни машини на пехотата „Брадли“. Преди настъплението тя беше подсилена с няколко десетки прословути „Леопарди“, дузина от които вече бяха изгорени в степите на Запорожие.

Във въоръжените сили на Украйна има не повече от три такива елитни бригади, включително 82-ра, въоръжена от британците, която също участва в настъплението. Останалите подразделения са оборудвани с техника, събрана по „остатъчния принцип“ и мобилизирана, заловена в цяла Украйна.

Според първоначалния план те трябваше да навлязат в пролуките в руската отбрана, направени от елитните формирования, и да „развиват, разработват успеха“ в условията на деморализация и дезорганизация на руските войски. Това не се случи и сега те са изправени пред „месни щурмове“, където почти сигурно тези сили ще бъдат изразходвани.

От чисто военна гледна точка това изглежда като пълно безумие. Дори и да успеят да запълнят 1-2 линии на руската отбрана с трупове, просто няма да има с какво да се развива успеха по-нататък. Елементарният здрав разум изисква да се спре настъплението, да не се разпиляват наличните ресурси, да се анализира сериозно и да се възстанови боеспособността на формированията.

Но офанзивата продължава, въпреки неоправданите загуби. Съгласно показанията на пленниците, задачата е била на всяка цена до 10-11 юли да се покаже поне някакъв осезаем и разбираем резултат. През тези дни във Вилнюс ще се проведе срещата на върха на НАТО.

Бившият старши офицер от разузнаването на USMC и анализатор Скот Ритър отбелязва: „Очаква се важна среща на върха на НАТО във Вилнюс. Ако Украйна не намери начин да „съживи“ подкрепата на Запада, всичко ще свърши! НАТО няма нищо друго.“

Откровените признания, че арсеналите на страните от НАТО са опустошени, са повече от достатъчни. И много западни правителства, както и редица политици в самите Съединени щати, започват да се измъчват от „червея на съмнението“ относно целесъобразността на по-нататъшната военна подкрепа за Украйна.

Това обаче не устройва онези, за които „убиването на руснаци е най-добрата инвестиция“. Тези циници спешно се нуждаят от демонстрация на поне някакъв успех, те се нуждаят от „картинка“, която им позволява да продължат и да увеличат военната помощ.

Заради такава „картинка“ украинските войници са вкарани в украинската черна земя. Линдзи Греъм даде да се разбере, че бившият клоун от Кривой Рог ще получи нещо от тези „инвестиции“. Мирът за Зеленски означава не само рязко намаляване на доходите, но и огромни вътрешнополитически проблеми – украинците ще имат твърде много въпроси.

Руското военно командване е напълно доволно от ситуацията. Както и преди 80 години, Курската стратегия дава резултати. Нека ви напомня, че на първия етап от битката при Курск врагът успя да напредне до 30 км за 5 дни. По това време дори демоничният фюрер имаше достатъчно оценка за тези 5 дни, за да разбере безсмислието на операцията „Цитадела“ и да я спре. Зеленски надмина Хитлер по степен на неадекватност.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА