По нареждане от КГБ Московския възпитаник/агент Тагарев унищожава армията ни, за да не може да се защитаваме утре при евентуален военен конфликт. Масово унищожава и раздава (бес разрешение от никого) трупаното с десетилетия оръжие за милиарди, платено с потта и кръвта на Българския народ. Не може да учиш в Москва и да не те завербува КГБ, това е прости невъзможно.

Напоследък в медийното пространство все повече се лансира лицето Тодор Тагарев, познат ни като перманентен кандидат за министър на отбраната и актуален такъв в извратения кабинет на ГЕРБ-ПП, като се набляга именно на неговата експертиза в областта на отбраната, че и в сигурността, и специално на това, че същият е професор. Последното обстоятелство има особена стойност, когато става дума за член на министерски съвет оглавяван от академик, имайки в състава си и множество професори. Сиреч, много висока експертиза и компетентност. А дали е така, пита наш източник?

За Тагарев и неговата професионална и академична квалификация и специализация може да се направи една съвсем лесна справка в Регистъра на академичните длъжности и дисертации в Националния център за информация и документация (НАЦИД), Регистър на академичния състав, който е достъпен за всички, и който съдържа цялата информация, свързана с академичния път на хабилитираните лица и на всички други на академични длъжности и придобити научни степени. Там намираме следната информация в касателство с Тодор Димитров Тагарев:

Научна степен: кандидат на науките (сега образователна и научна степен „доктор“), професионално направление: 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, специалност: технически науки, защитена в Москва, ВВИА им. Н. Е. Жуковского, 1989 г. Настояща академична длъжност: професор в Българска академия на науките, научен институт: Институт по информационни и комуникационни технологии – БАН, професионално направление: 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, номер/дата на акт за назначаване: 394 / 02.07.2014 г.

Научно жури, което е извършило избора за професор: председател – проф. доктор на техническите науки Иван Димов, и членове: акад. Иван Попчев; проф. доктор на техническите науки Тодор Стоилов; проф. доктор на техническите науки Стефан Хаджитодоров; проф. доктор на техническите науки Цветан Семерджиев; проф. доктор на военните науки Боян Медникаров; проф. доктор на техническите науки Владимир Анатольевич Заславский.

Дотук добре, всичко е прекрасно, изпипано, на високо академично, научно и професионално ниво. Докато не се погледне в изпълнението на задължителните наукометрични показатели за професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика (технически науки).

В раздел „В“ кандидатът се е възползвал от изключението, като вместо хабилитационен труд (монография) е представил равностойни научни публикации (не по-малко от 10) в издания, които са реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация, те наистина са толкова, даже на английски език, но не в професионалното направление за технически науки, а все в друго направление.

Някой от тях са за: Ранно предупреждение за насилствени политически конфликти; От съкращаване до модернизиране на отбраната в Централна и Източна Европа; България: изпълняване на изискванията за членство в НАТО, ускоряване на реформата на сектора за сигурност и адаптиране към ерата на борбата с тероризма, еволюцията на гражданско-военните отношения в Югоизточна Европа: Продължаване на демократичните реформи и адаптиране към нуждите на борбата с тероризма; Отразяване на развитието на хибридната война в отбранителната политика – противодействие на хибридните заплахи: уроци, научени от Украйна; Изграждане на почтеност и намаляване на корупцията в секторите на отбраната и сигурността – справяне с рисковете за сигурността на украинската граница чрез най-добри практики за добро управление; Хаотични характеристики във функционирането на големи организации, и др. все нямащи общо с професионалното направление, в което е кандидат за професор, а по скоро в професионални направления 3.3. Политически науки, 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, 3.7. Администрация и управление, 4.6. Информатика и компютърни науки, най-вече в 9.1. Национална сигурност на област „Сигурност и отбрана“.

Продължаваме с наукометрията: В раздел „Г“ кандидатът е представил две публикувани монографии, които не са представени като основен хабилитационен труд: „Изграждане на почтеност и намаляване на корупцията в отбраната: сборник с най-добри практики“, където той е редактор и водещ автор с 40% от текста, и „Отбранителна политика и развитие на Въоръжените сили на Р. България, пак в съавторство. Някъде да виждате професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика? По-нататък: „Научна публикация в нереферирани списания с научно рецензиране или в редактирани колективни томове“: представени са 24 публикации, все на английски език, и нито една в професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, а все свързани с отбрана, планиране, управление, политически аспекти.

Така е и в раздел „Цитирания“, където няма и как да е по-различно, имайки предвид, че всичките публикации са все тематично обвързани извън професионално направление 5.2. В раздел „Е“ „Ръководство на успешно защитил докторант“ двамата му докторанти са с дисертации „Моделиране на процесите на управление на ресурсите за отбрана“ и „Формиране на отбранителната политика на Република България (1990-2010)“, които очевидно не са в професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика.

И прочие, все така. Задава се резонният и набиращ сила въпрос: как висококвалифицираното жури е рецензирало по време на конкурса за академична длъжност „професор“ в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН публикации и друга задължителна наукометрия, която не е свързана с конкурса по професионално направление „Електротехника, електроника и автоматика“, както и с функциите и задачите на самия институт на БАН.

Нима не са забелязали това несъответствие, може би защото почти изцяло предложените материали за на английски език, или причините са други?

Законът за развитие на академичния състав (ЗРАС) изисква: чл. 2б. Кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности да отговарят на минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната им дейност, а минималните национални изисквания са съвкупност от изисквания, всяко от които се определя чрез числовите стойности на един или няколко обективно измерими показатели, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление.

Чл. 4. Оценката за съответствие с минималните национални изисквания на кандидатите, включително на резултати, научен принос и оригиналност на представените трудове, се извършва от научно жури. За членове на научното жури се избират хабилитирани лица с резултати в съответната специалност и/или професионално направление за обявения конкурс или тема на дисертационен труд.

Очевидно автономията на висшите училища прави възможно заобикалянето на свързаното законодателство и провеждането на какви ли не стъкмени, предопределени и професионално недоизпипани, че и откровено съмнителни като форма и съдържание конкурси за академични длъжности.

Но, както навсякъде, има една доза морал, особено в науката и академичните среди (където се предполага, че са най-интелигентните и образовани люде), която не трябва да бъде прекрачвана, и затова са отговорни ръководствата на академичните звена, за чиито нужди се провеждат конкурсите, а и самите членове на журито, които са все авторитетни и (надявам се) уважавани хабилитирани лица. И все пак, явно, готови да направят компромиси с науката и собственото си уважение, в името на нещо. Какво? Може би за дребен хонорар или псевдо влияние.

Защо в конкретния случай, обаче, той не е станал професор в професионално направление 9.1. Национална сигурност, което би отговаряло на академичния му профил и наукометрия? Отговорът е прост: работейки вече в този институт той е създал необходимите контакти и влияние за да му бъде обявен въпросния конкурс, но пък институтът е акредитиран в професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика. Лош късмет, ама карай, все тая…

Че то така може и някой от института да е голям почитател например на пернатите животни и в свободното си време да ги изследва, снима, класифицира и изучава, както и да пише и публикува за тях. И в един момент си урежда конкурс за доцент/професор в професионално направление „Електротехника, електроника и автоматика“ (защото няма друго), но предлага наукометрия, свързана с научно направление 6.3. Животновъдство или 6.5. Горско стопанство, понеже те покриват областта за орнитология.

От всичко посочено дотук всеки може сам да направи преценка дали „експертът в сигурността и отбраната“ Тагарев е професор и по какво. Ще се цитира и чл. 32 от ЗРАС, според който министърът на образованието и науката осъществява контрол за заемане на академични длъжности относно съответствието им с изискванията на закона и правилника за прилагането му, който се осъществява чрез проверки по собствена инициатива или по сигнал на заинтересовано лице, като обхваща: нарушения при провежданите процедури; конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на този закон; наличие на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации; недостоверност на представените научни данни. А според § 4в.

Сигнали за наличието на плагиатство и/или недостоверност на представените научни данни по отношение на приключили процедури по придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се разглеждат и проверяват от специална Комисия по академична етика.

Нека министърът на образованието и науката се самосезира. Дали това ще стане и конкурсът за академична длъжност „професор“, на която е назначен Тагарев ще бъде обявен за нищожен? Изхождайки от прокламираната академична свобода, както и от политическите зависимости в обществото ни, едва ли…

Но да се върнем на понятието „морал“, което е и юридическа категория. Дали е морално такъв като нашият герой да се кичи с престижно академично звание, след като дори формално не е изпълнил нормативно определените изисквания за него? Още повече същият да играе активна роля в политическия ни живот, където моралните изисквания и поведението много пъти са по-различни от законово регламентираните. Да си спомним за многото подобни случай на подадени оставки от страна на президенти и министри в Западна Европа в резултат на открито плагиатство, или дори неправилни цитирания и заемки от други трудове. Съвсем неотдавна и в нашата страна имаше случай на оттеглил се кандидат за министър след като бе преписал от колежка цяла глава от своя книга с юридическа тематика.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА