Пиарите и евтиният копи-пейст унищожиха журналистиката.

Повечето хора не разбират напълно как драматично се промениха за последните 10-15 години медиите и журналистиката. Дори хора, които работят в медиите, не си дават сметка какво става.

Може дълго да се обяснява в малък медиен пазар като българския колко са зависими медиите, колко са притиснати журналистите или направо са се продали, колко е трудно да правиш разследвания. Не става дума за това.

Проблемът с медиите е по-скоро технологичен. Свидетели сме как големи и награждавани издания фалират. Не само вестници, вече фалират и онлайн издания.

Световни печатни медии, които все още продават над 100 хил. копия на хартия, и имат по половин милион посетители дневно на сайта си, молят читателите си за дарения.

Какво и как се промени?

По-рано вестниците продаваха две неща – хартиени копия и рекламни площи на страниците си. Днес тиражите на хартиените издания са незначителни, а рекламата се пренесе в интернет, сайтове, социални мрежи. Постъпленията на вестниците се свиха драматично, с това и тяхната независимост. Докато имаха повече приходи, можеше да се говори за някаква независимост. Сега, особено в страни с малък медиен пазар като българския, въобще не може да се говори за независимост на медии. Конкретно в България те са овладени и контролирани от политически и икономически субекти. Овладени са дори онези телевизии и издания, които са собственост на чужди компании, по следния начин – защо ти трябва да си купуваш телевизия, като можеш да си купиш някои от шефовете й.

Традиционният медиен модел до началото на този век изглеждаше така – във всяка страна имаше няколко големи влиятелни всекидневника, два или три по-големи телевизионни канала, две-три радиостанции. Вестниците, като по-аналитични, изваждаха и акцентираха върху важните теми в обществото, телевизиите ги развиваха, взаимно си влияеха. Зрителят вижда вечерните новини в големите телевизии, на другия ден си купува вестник, за да види как са ги коментирали.

Така, в общи линии, няколко големи медии даваха тон в обществото, определяха дневният му ред.

Журналистите имаха повече тежест и влияние. Сега вестниците до голяма степен са загубили влиянието си. (В България проблемът е малко по-специфичен от този в Европа – тук медиите бяха агресивно овладени и запушени, с което изгубиха доверие и читатели).

Има една много голяма промяна, за която малко се говори. Преди 20-30 години един журналист успяваше директно да общува, да интервюира и да се среща с публични личности не само на пресконференции.

Сега всеки, като се почне от филмови звезди, известни футболисти, хора от шоубизнеса, мениджъри, бизнесмени, политици – всички са оградени с екип пиар специалисти, които не допускат пряко общуване с журналисти, ограничават силно и посредничат в контактите. Политиците винаги са имали сътрудници, които контактуват с медии, но в наши дни това е доведено до щабове от специалисти по пиар, които в най-добрия случай дават еднопосочно информация и силно ограничават възможността за въпроси и пряко интервю. Интервютата и подаването на информация са предварително договорени, нагласени, при доверен журналист, медия, за да няма изненади.

За каквато и да е дейност, икономическа, политическа, щабове от пиар експерти произвеждат информации и организират събития, много често и чисти интриги, които се подават до медиите. До две трети от съдържанието на големи издания представлява информации, подадени от пиар специалисти. Пиар експертите дори налагат политически решения, създават политически или други събития, заради търсения рейтинг или цели на своите клиенти.

Пиарите иззеха функциите на журналистите

Заплащането на журналистите се сви, започнаха по-често да бягат от професията. Много журналисти станаха пиар специалисти за много по-голямо възнаграждение.

Каква разследваща журналистика при това положение? Медиите са изпаднали в по-големи зависимости. Журналисти, които се опитват да разследват, са подложени на натиск, съвременната техника позволява да ги следят и подслушват частни структури. Най-често скандални факти и документи излизат, само ако заинтересовани ги подадат на някой журналист или медия. Или са откраднати с хакерска атака.

Днес почти не може да се говори за журналистика. Няма журналисти, има копирайтъри, администратори на съдържание в социални мрежи, хора които пишат статуси в корпоративни страници в социални мрежи, пиари.

Медийната среда е задръстена и с нискокачествени копи-пейст онлайн издания. Копи-пейст журналистиката достигна невероятни размери, в стремеж на издатели да плащат по-малко и на по-малко хора. Някои от тези издания се поддържат само с цел от време на време да пускат интриги и черен пиар.

Навлизането на социалните мрежи е втора голяма промяна, почти равна на появата на интернет. Социалните мрежи фрагментираха още повече медийната среда. Моделът с няколко големи вестника и мейнстрийм медии силно пострада. Не става дума за носталгия по доброто старо време. Просто трябва да погледнем какви са реалностите сега. Промените са колкото положителни, толкова отрицателни.

Сега всеки може да намери в социалните мрежи среда или група, или страници, които поднасят новини и коментари, каквито на него му харесват. Така често едно събитие е представено по съвсем различен начин в едно или друго онлайн издания, получава и диаметрално противоположни оценки в различните страници в социални мрежи.

Освен че загубиха читатели и зрители, големите медии в някакъв смисъл станаха второстепенни – те започнаха да цитират социални мрежи, където най-често пускат пиарските си съобщения обществено значими личности.

Промени се и навикът за четене, читателят се ограничава да чете цитати. Социалните мрежи смесиха сериозно съдържание с шеги, мемета, смешни снимки, фотомонтажи. Читателят вече търси новините или коментарите като забавление. Социалните мрежи дадоха поле за тролове и всякакви ругатели и нискообразовани да се изказват агресивно.

Опитите това да се регулира и цензурира са злополучни и водят до ограничаване на свободата на мнения.

Социалните мрежи и търсачките, преди всичко Гугъл, печелят пари от съдържанието на медиите. В някакъв смисъл те отнемат приходи на медиите, като разпространяват съдържанието им. Търсачката Гугъл и рекламни посредници прибират по-голямата част от приходите от банери в сайтовете. Някогашните рекламодатели във вестници, търговци или производители, сега са си направили сайтове и плащат на Гугъл да ги изкарва в челото на търсачката. Вече не плащат на вестници и онлайн издания. Това е свободен пазар няма как да се регулира, приходите на медиите ще се свиват все повече и ще стават все по-зависими.

Идват и нови опасности за медийната среда. В писането на новини и др. текстове вече се използва изкуствен интелект. Той може да намали персонала в едно издание. Занапред изкуственият интелект ще има и още по-широко участие в правенето на медии. Но е и голяма опасност. Вече има изкуствено генерирани снимки. За да не плащат за оригинални снимки или видео, издания ще започнат изкуствено да си създават снимки от събития и хора, като илюстративен материал.

В интернет след големи спортни състезания – футболен или боксов мач, тенис, бързо се появяват видеорепортажи, изкуствено генерирани анимации. Те се правят, за да заобиколят авторските права на съответния телевизионен оператор. И вече са толкова успешни, че ако гледаш на смартфон, таблет, едва се забелязва. Нещо повече, генерират се анимации на мачове, които обръщат резултата и дават съвсем друг победител. Дали няма да дойде моментът при това фрагментиране на аудиторията, един мач да се появи в различни медии с две различни версии за резултата? И всеки да се радва на своя отбор…

Ако става дума само за спорт, може да мине като забавление. Но става дума за новини и оценки на събития и на целия заобикалящ свят.

ИВАН БАКАЛОВ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ