Или всички ще влязат във властта, или ще продължаваме с упражнението, докато не закрием държавата

Българската избирателна практика трябва да се изучава по света. Не просто заради това, че нашата мила Родина прави недостижимите за никоя демократична страна 5 (пет!) парламентарни вота за има-няма две години, а затова, че 5 пъти балканските ни политици бъркат във врялата вода и въпреки неприятната реакция, са готови да продължат с експериментите.

След като в неделя за пети път получихме сходни резултати – паритет между големите политически блокове, вече е пределно ясно, че имаме системна грешка в българските партии, които превръщат най-демократичното нещо на света – изборите, в напразно усилие на народа, а оттам – в катастрофа за държавата. На практика пред последните 2 години българските политици (всички без изключение) правят всичко възможно да докажат, че

изборите настина не решават нищо

Ходим на избори, няма правителство, пак ходим, пак няма … и така може да си откараме, докато не закрием територията. Именно затова тези хора, които водят основните партии през последните години, трябва да изчезнат с 200 от изборния процес, а не да се засилват към изборите за по-следващия 50-и, юбилеен парламент.

Нефелната политическа класа не успява да реши вече доста дълго време въпроса за властта. Вместо това тя продължава да върши, меко казано, глупости и то точно в изборния процес, където очевидно не я бива – играта с машините, с хартията, с камерите и т.н. Машините не помогнаха кой знае колко на умните и красивите преди, хартията очевидно не увеличи избирателната активност и не помогна много на грозните и глупавите, смешните и другите, примерно.

Цялата безсмисленост на битието им вече е толкова крещяща, че дори и те, политиците, разбират това. Май го разбират. Например, те бяха толкова наясно, че и тези избори няма да решат нищо, че дори и не си направиха труда да направят истинска предизборна кампания.

Изборите в неделя бяха тотален провал почти за всички

Корнелия Нинова добута повече от успешно БСП до парламентарното дъно. Пета струна на парламентарната цигулка. Тя докара БСП до антигей сила, която гледа да се прикачи до големите български партии като риба-прилепало. Нинова имаше късмет в неделя – Татяна Дончева и Мая Манолова не влизат в НС.

Изборите бяха провал за ПП-ДБ – две десни градски крила, които се събраха, за да вземат повече, но с блестящата липса на кампания накрая, вместо растеж, констатираха, че са загубили хора по пътя. Те започнаха да ерозират миг, след като се събраха, и само бог знае какво ще се случи с тази коалиция до местните избори наесен.

ГЕРБ потвърждава резултатите си – това е добре на общия плачевен фон. Лошата новина за Бойко Борисов е, че ГЕРБ не успя за втори път да се откъсне от преследвачите си, да се утвърди отново като безспорна първа политическа сила. Всеки един вот доказва, че ГЕРБ има своя таван, който не може да надскочи – луксозен таван – да, но все пак таван.

Всички отчитат резултатите на „Възраждане“ като успех.

Безспорно е така, „Възраждане“ приласка още около 100 000 души, това е много. Само че общият капацитет на българския нациналистическо/патриотичен/антиевропейски вот е по-голям – спомнете си ерата, в която на тази писта едновременно тичаха и „Атака“, Воля и Обединените патриоти и т.н.

Пълен провал трябва да отчете и партийният конструктор Румен Радев, който след провала си с „Продължаваме промяната“, преживява крах и с „Български възход“. Искаше човекът да си има партия, но явно не успява да направи нещо трайно около себе си.

Партиите ни са в патова ситуация –

ако продължат с изборните експерименти, вероятно ще докарат избирателната активност под 30%, представителността си до 0, а отвращението срещу тази пошла класа ще стигне безкрайност. Ако тръгнат на коалиция в името на властта, вероятно ще останат съвсем без електорат.

Отчитайки това, едни десни хора предлагат „коалиция на малцинството“, което преведено на български означава „подкрепяш, но не участваш“. Тази формула е пряк път към нови избори, в това едва ли има спор. Дори ГЕРБ да кандиса да подкрепи определени реформи, примерно съдебната, то едва ли може да си представите, че някога Борисов ще иска кротко да стои отстрани на масата на властта, без дори да има вилица в ръка. Десните трябва да направят компромиси, а „коалиция на малцинството“ не е такъв.

Коалицията между ГЕРБ и десните е логична, но трудно постижима

Едно просто разделяне на властта между двете големи сили изглежда елементарно упражнение, вероятно ще донесе радост и в европейските централи, но… ако беше толкова лесно, вече да е станало. Не бива да се подценява и „малката“ подробност – подобна коалиция може да трасира разпада на младите десни, които видимо са заредени с противоречия по отношение на партнирането с Борисов – един човек, когото искаха да видят в затвора, а не като партньор в управленска коалиция. Решението не може да бъде проста коалиция между двете големи коалиции. Самоубийствено е за десните, за Борисов е ок – той успя да подготви електората си за такава коалиция още миналата година.

Едно друго решение, което изглежда по-сложно, може да се окаже по-възможно за реализиране – това е мега коалиция, в която ще влязат всички парламентарни партии, без „Възраждане“. Очевидно е, че БСП и ДПС са склонни на всякакво сътрудничество във всякаква коалиционна форма. Нинова доказа, че би участвала във всякаква безпринципна коалиция, стига да получи добро портфолио. ДПС – да не говорим. А дали десните искат това? Не бива да забравяме, че не някой друг, а Христо Иванов заговори за конституционно мнозинство, а такова е възможно само ако всички играят заедно.

Ако българската градска десница пренебрегне и тази идея, то тогава радикализацията на всички фронтове ще продължи. Тогава на дневен ред ще остане единствената възможна коалиция – онази, която наричахме „коалиция на статуквото“ или „хартиена коалиция“ – между ГЕРБ, ДПС и БСП. В миналия парламент тя бе на крачка от реализация. В този парламент тя ще бъде обявена като крещяща необходимост. И Бойко ще се завърне..

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ