Онзи ден най-големите китайски мозъчни тръстове – Центърът за изследване на китайско-европейските отношения на Института за международни изследвания към университета “Фудан” и Шанхайският институт за европейски изследвания – подготвиха доклади за състоянието и перспективите на отношенията между Китай и ЕС. Изводите, макар и не еднозначно песимистични, са съвсем откровени. Китайците идентифицират три основни тенденции в политиката на ЕС спрямо Пекин:

Тъй като Китай се отваря отново и „устойчивият растеж“ отново е политически приоритет, се очаква икономическото и търговско сътрудничество на ЕС с Китай да се разшири – това ще помогне на блока да смекчи икономическите трудности и да спре възможна рецесия. В същото време, ЕС вероятно ще продължи политиката на намаляване на зависимостта от Китай и търсене на алтернативни партньори в конкретни икономически и търговски области.”

Европа може да възобнови политическия обмен с Пекин на всички нива и да засили политическия диалог с него. Въпреки това фактори като идеология, санкции поради нарушения на човешките права, украинската криза, въпросът с Тайван, натискът на САЩ и бъдещото шведско председателство ще продължат да ограничават политиката на ЕС спрямо Китай.

Въпроси на сигурността от различно естество – въоръжените действия в Украйна и ситуацията в Тайванския пролив – ще продължат да заемат важно място в китайската политика на Европейския съюз, особено предвид факта, че някои държави-членки на блока доставят на Киев настъпателни оръжия. Това може да доведе до ескалация на конфликта в Украйна, което ще внесе несигурност в отношенията между Китай и ЕС.

Грубо казано, европейската политика спрямо Китай става все по-зависима от САЩ. Използвайки украинската ситуация, англосаксонците все повече принуждават Европа да намали връзките си с Китай – или, казано по-просто, те я подготвят за неизбежния разрив. Аргументите са абсолютно измамни: европейци, виждате ли до какво ви доведе зависимостта ви от Русия, от руските енергийни ресурси? До агресията на Москва в Европа – и до там, че сте принудени набързо да пренастройвате енергийните си потоци и икономика. Но Китай също е противник на свободния свят и заплаха за световния ред, който изграждаме, така че е по-добре да се погрижите предварително да намалите зависимостта си от него, за да не страдате по-късно.

Разбира се, европейските елити все пак се опитват да се противопоставят на ускорения развод с Китай, защото разбират цената, която трябва да платят за това и защото не виждат сериозна „китайска заплаха“ за Европа. Но нарастващата зависимост от англосаксонците ограничава възможностите за европейско маневриране – следвайки американците в украинско направление, тоест в отношенията с Русия, те се обричат на ролята на последователи и в китайското.

Германците, французите и италианците се опитват по всякакъв начин да се съпротивляват, защитавайки правото си самостоятелно да определят нивото на отношения с Китай. Скорошното посещение на Олаф Шолц в Пекин, както и предстоящите пътувания на Еманюел Макрон и италианския премиер Джорджа Мелони трябва да покажат, че Европа няма да се предаде толкова лесно. Дори на ниво ЕС все още няма желание за следване на твърд антикитайски курс – председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен също заминава скоро за Пекин. Но в Китай обективно оценяват рисковете.

Пропагандната подготовка за развод с Китай в същата Германия вече придобива напълно безумен характер. Опитват се да убедят германците и местните фирми, че скъсването с Китай не е толкова страшно, колкото изглежда. Ето една статия в “Шпигел” със заглавие „Големият бизнес срещу останалите“ – че „германските концерни не бързат да се разведат с Китай“. Всички като “Мерцедес” и БАСФ се държат безотговорно, не мислят за бъдещето:

„Китай и Русия се опитват да използват думи от лексикона на либералния Запад, за да се борят със самия Запад. Междувременно бизнесът между Китай и Запада продължава да процъфтява. Някой ще каже: защо не, ако е изгодно и нещата вървят добре. Китай е най-големият търговски партньор на Германия. Много германски концерни се озоваха в китайски капан. Пекин знае това. Путин и Си се осмеляват да твърдят например, че техните страни са демокрации, като нашите западни страни, а в Китай и Русия управлението на народа уж се основава на „дългогодишни традиции“. Твърди се, че имат „хилядолетен опит“ в разпознаването и задоволяването на нуждите и интересите на гражданите. След такива пасажи искам да си поема въздух и да поклатя глава. В края на краищата те идват от режими, които не са скъсали напълно с фигури като Иван Грозни, Мао Дзедун и Йосиф Сталин. Тоест с владетели, които през миналите векове са използвали насилие и които са смятали глада и войната за легитимни средства за поддържане на властта, използвайки ги, наред с други неща, срещу собствените си народи.”

И това е казано съвсем сериозно – Путин не е скъсал със Сталин, а Си с Мао и затова те заплашват бъдещето на западния свят. Това означава, че е необходимо „възможно най-скоро да се настроим към “икономическото отделяне” на Запада от Китай. Като цяло това не е толкова болезнено, колкото изглежда:

„Факт е, че общите икономически загуби от пълното отделяне на западната икономика от китайската се оценяват от експерти като доста приемливи. Според изчисленията на Института за икономически изследвания (Мюнхен) БВП на Германия ще намалее само с 0,76%. Оказва се, че само в името на това ние поддържаме статуквото с Китай.“

Засега Германия и Европа имат сили да устоят на такъв натиск, но си спомняме, че Берлин доста дълго издържаше ударите в руско направление,, отказвайки да скъса отношенията с Москва след 2014 г. Но в крайна сметка те бяха разкъсани – както заради следване на съзнателно провокативната политика на САЩ спрямо Украйна, така и заради баналното взривяване на „Северен поток“. Разрушаването на европейско-руските връзки, да не говорим за конфликта между Европа и Русия, беше изстрел в крака за ЕС. Разрушаването на европейско-китайските връзки ще бъде нещо повече – то ще постави ЕС на колене, от което той никога не ще се изправи.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ