Берлин и Амстердам решават да обединят своите сухопътни сили и германците ще командват тази групировка от войски. Защо съюзниците от НАТО предприемат такава стъпка, докъде може да стигне германската военна експанзия в Европа и какви рискове крие това решение за Русия?

Нидерландия се готви да интегрира сухопътните си сили в германската армия, съобщава „Блумбърг“. Отбелязва се, че този план е приет във връзка с повишените заплахи за сигурността на двете страни, след като Русия започна СВО в Украйна. Като цяло сухопътните сили на Холандия имат три бойни бригади. Две от тях вече са интегрирани в германските въоръжени сили.

Според плановете 13-та лека бригада, базирана в Ойрсхот, ще премине под командването на германската 10-та танкова дивизия. В резултат на това трябва да се създаде обединение от 50 хиляди войници, 8 хиляди от които ще бъдат холандци. В същото време местните спецчасти ще останат подчинени на Амстердам.

Холандия, която продаде последните си танкове през 2011 г., сега има 18 Леопарда, наети от Германия от 1-ва танкова дивизия. Берлин също така обмисля възможността за съвместни покупки на военна техника и хармонизиране на уставите. Планира се интеграцията да приключи напълно до края на април тази година.

Говорейки за ползите от интеграцията за Германия, медиите отбелязват, че поради нарастващата „заплаха от изток“ европейският военен дневен ред се върна към колективната отбрана и за това страните се нуждаят от големи армейски групи като дивизии. Бундесверът все още има дивизионна структура, но поради хроничния недостиг на кадри, трите германски дивизии сега са силно неокомплектовани. Затова усилването им от холандските бригади е уместно и целесъобразно.

Сливането беше част от програмата „Обща армейска визия“, поверително споразумение между въоръжените сили на двете страни, подписано на 30 ноември миналата година на среща в Дрезден между командващия на холандските сухопътни сили Мартин Вайнен и неговия германски колега , Алфонс Мейс.

„Говорим за сътрудничество между двама абсолютно равноправни партньори, в което суверенитетът на двете страни е над всичко. Все още можем да изпълняваме нашите собствени мисии, но сега ще ги обсъдим с германския щаб. Ако сте сериозни за отбраната на съюзниците, трябва да можете да допринесете, когато е необходимо“, каза Жан-Пол Дакерс, командир на холандските сухопътни сили.

По-рано германският канцлер Олаф Шолц заяви, че Германия скоро ще има „най-голямата традиционна армия в Европа“ сред страните от Северноатлантическия алианс. Така той коментира одобрението от парламента на правното основание за специален фонд за Бундесвера в размер на 107 млрд. евро. Това ще позволи на Берлин да достигне целта от 2% от БВП, отделяни за отбрана, което е задължително за страните от НАТО.

В самата Германия мнозина продължават да са скептични относно това решение. Въпреки това Берлин иска да се върне към военните показатели от Студената война, след което ФРГ значително намали числеността на своята армия: от около половин милион души през 1990 г. до по-малко от 200 хиляди днес.

„Историческите паралели на военната интеграция на Германия и Холандия, както и плановете за милитаризация на ФРГ като цяло са очевидни: легиони от чужденци е имало и в нацистка Германия. И дори по време на Първата световна война военното командване на кайзера всъщност подчинява австрийските военачалници“, коментира военният историк Дмитрий Суржик.

Според него е твърде рано да се говори за втория етап в ситуацията с Германия и Холандия, но има исторически прецеденти, още повече че в Берлин и Амстердам не се чуват гласове „против“. В същото време разширяването на правомощията на командването на Бундесвера към Холандия няма да се ограничи до две държави. Експертът припомни, че много високопоставени представители на германското министерство на отбраната работят във Финландия.

„Сигурен съм, че Финландия е следващата след Холандия, чиито сухопътни сили ще бъдат командвани от Берлин. Всичко това прилича на създаването на алтернативна на НАТО коалиция, насочена срещу Русия. Мисля, че Министерството на отбраната на РФ също разбира това и това може да е една от причините за възстановяването на Ленинградския военен окръг“, обясни експертът.

„Като цяло това решение има два компонента: политически и военен. Политическата е, че интеграцията не съвпадна само с увеличаването на доставките на военна техника за Украйна. Германия е в челните редици на този процес. Берлин трябва да бъде уверен, че потенциалната „заплаха от изток“ ще бъде спряна“, обясни военният експерт, член-кореспондент на Академията на военните науки Александър Бартош.

„А военният фактор се състои в това, че НАТО е наистина разклонена и тромава структура. Никой не знае колко монолитно ще реагира Алиансът, ако започнат истински пълномащабни военни действия в Европа “, каза анализаторът.

В тази връзка, отбеляза той, може да се очаква друга военна междудържавна интеграция в Европа, например Полша и балтийските страни. Освен това в бъдеще тези проекти могат да станат конкурентни, предвид претенциите на Варшава за репарации от Берлин. Но това няма да улесни Русия и Съединените щати това ги устройва.

„Като цяло всичко, което се случва, е подобно на създаването в НАТО на военни „матрьошки“ със собствени политически и военни интереси. Очевидно Алиансът смята, че подобно управление ще бъде по-удобно за бърза реакция. В същото време върху отделните кукли ще се запази общата командно-щабна структура на НАТО“, заключва събеседникът.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ