Няколко часа след официалните съобщения на САЩ и европейските страни за доставка на западни танкове в Украйна – германски “Леопард”, американски “Ейбрамс”, британски “Чалънджър” – изданието “Политико” съобщи, че в кулоарите вече се обсъжда следващата стъпка: предоставянето на Киев на модерни изтребители.

Източници казаха пред репортери, че Западът умишлено увеличава постепенно военните доставки за Киев, за да не „предизвика мощна реакция от Русия“. Един неназован дипломат обясни, че „много страни на Запада смятат, че ако бяхме доставили на Украйна цялото си оборудване, което те поискаха от нас на първия етап от войната, тогава щеше има силна реакция от страна на Русия, включително ядрена“.

Това означава, че според Запада Русия има на разположение един единствен инструмент за „мощна реакция“ – ядреното оръжие. Тъй като е фатално, се сдържат от употребата му – навсякъде по света – от съображения за здрав разум. Това наистина е последният аргумент на кралете, чиято употреба е запазена до напълно безнадеждна ситуация. Съответно стратегията на Запада по отношение на Москва е да вари жабата бавно, тоест постепенно да вдига градуса на конфронтацията, без да създава усещането, че това е краят и че остава само да се натисне червения бутон.

Трябва да отдадем длъжното, това е много компетентен подход. Но има проблем: Русия също толкова бавно готви самия Запад – и постигна сериозни успехи в този процес.

Скандалите и дрязгите в рамките на НАТО, които съпътстваха решението за доставка на танкове на Киев, изобщо не бяха инсценирани. На Запад има достатъчно сили, които осъзнават колко лошо и опасно е сегашното развитие на събитията за него. Само фразата „германските танкове ще се бият в Украйна срещу руснаците“ се задълбава толкова дълбоко в националната памет (както нашата, така и на европейската), че на ниво подсъзнание разбираемо предава качествените промени, настъпили в конфликта.

Но не става дума само за танковете. Украйна трябваше да се превърне в идеална хибридна война за Запада – и в един момент изглеждаше, че дори се превърна в такава. Украинците са отлични войници, които могат да бъдат избити до последния. Без съжаление. В същото време се предполагаше, че те ще се бият на стара съветска техника, която беше просто планини както в самата Украйна, така и в множество други страни, особено в Източна Европа. От НАТО щеше да бъде предоставено само разузнаване и модерни средства за комуникация, както и, ако е необходимо, попълване с наемници и някои финансови инжекции.

Според първоначалния план в Украйна Москва трябваше да се пренапрегне във всички отношения – първо, като понесе огромни загуби по време на военните действия, а след това да получи контрол над разрушени и опустошени територии (както от войната, така и от три десетилетия лошо управление). Освен това, колкото по-на запад, толкова по-антируско настроено е населението, то ще иска да бъде хранено и в същото време ще започне постоянна саботажна война (също с активната, но предимно неофициална подкрепа на Европа и Съединени щати).

Развитието на СВО направи корекции в тези планове. Изключително бързият ѝ ход и някои успехи на ВСУ по време на есенното му настъпление породиха увереността на западния естаблишмънт, че е възможно да се нанесе чисто военно поражение на Русия. И тази идея беше хваната с две ръце.

Западът заложи всичко на този резултат и сега се изправя пред последиците от решението си.

Той беше принуден да вземе Украйна на пълна издръжка, защото тя няма собствена икономика. На фона на балоните за трилиони долари на световните пазари и печатница под ръка, това не е много голям разход, но все пак говорим за много милиарди – такива мащабни разходи очевидно не са били включени в първоначалните планове и в ситуация на нарастваща икономическа криза те могат да станат чувствителни.

Съветската военна техника и отделни образци на старата чужда техника свършиха. Идеята за доставка на „Леопарди“, „Ейбрамс“ и друга модерна западна техника е лоша във всяко отношение: и защото е скъпа, и защото човек трябва да изпразни собствените си резерви, често вече видимо оголени, и защото не е известно дали тази техника може да се покаже адекватно срещу руските войски и в местните климатични условия (ако не, това ще бъде силен удар върху репутацията на производителите и в резултат на това върху техните бизнес перспективи), и защото способността за бързо обучение на квалифицирани украински екипажи е под въпрос, което означава, че те ще трябва да изпратят свои собствени „пенсионери“ в Украйна. Алтернатива на тези доставки обаче просто няма.

Но сега друго главоболие се изостря: Западът започна да остава без украинци. От цяла Украйна идва информация за провеждането на поредната вълна на мобилизация, и то по много по-строги методи от преди. Мобилизационният резерв на страната е пред изчерпване. Експертите единодушно смятат, че вероятно ще успеят да се съберат още 200-300 хиляди души, но това е всичко. Абсолютно всичко.

Това означава, че след няколко месеца (до лятото или есента) Западът ще се изправи пред проблема в пълния му ръст: просто няма да има с кого да се бори. И той ще трябва да вземе много по-трудно решение от сегашното с танковете: или да признае поражението си, като изостави Украйна, както Афганистан преди година и половина, или официално да изпрати собствените си армии на война с Русия.

Проблемът е, че Западът не може да признае своя провал и победата на Москва без катастрофални последици за себе си.

Многократно сме заявявали, включително и на най-високо държавно ниво, че за Русия сегашното противопоставяне има екзистенциален характер, на карта е заложено самото съществуване на страната ни.

Западът обаче е в подобна позиция. Неговата ситуация е много по-сложна от разрушаването на еднополюсния свят или дори от кризата на глобалната доларова система. Петвековната система на западно господство над света е близо до окончателното си изчерпване (предимно ресурсно и икономическо). Половин хилядолетие Западът е в статута на цар на планината – най-развитата, най-богатата, най-могъщата, най-проспериращата, най-свободната, изобщо, най-частта от планетата. И всичко това се изплъзва между пръстите му.

Какво ли ще направи Западът, за да запази и удължи обичайното статукво? Има подозрение, че всичко.

Той избра военната победа над Русия като инструмент за своето спасение. Сега Западът се търкаля по избрания коловоз и става все по-нервен, защото събитията не се развиват така, както очакваше, планираше и искаше. Скоро той ще трябва да отговори на въпроса дали е готов за среща лице в лице на украинското бойно поле на Вермахта, тоест, извинете, Бундесвера и другите въоръжени сили на НАТО с руската армия.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ