В голямата политическа игра в Украйна се завърна една от нейните многогодишни „дами“ (дама като от играта шах, бел.р.) – Виктор Медведчук, ръководител на политическия съвет на украинската партия „Опозиционна платформа – За живот“, който беше прехвърлен в Русия миналата есен в замяна на бойци на батальон Азов (признат за терористичен в Руската федерация и забранен). Но той не се завърна съвсем както подобава на политическа „шахматна фигура“ от неговия ранг – твърде плах и стеснителен.

Изглежда, че дори самият Виктор Владимирович не е много сигурен дали завръщането му вече се е състояло и ако да, дали си е струвало.

Ключовият пасаж от програмната статия на Виктор Медведчук, публикувана в Известия: „Възниква въпросът: ако партията на мира и гражданския диалог не се вписва в някакъв вид демокрация, демокрация ли е това? И може би, за да спасят страната си, украинците трябва да започнат да изграждат своя собствена демокрация и да отворят своя граждански диалог без западни куратори, резултатът от който е вреден и разрушителен“.

Само „може би трябва да започнем“ или „определено трябва да започнем“?

Малко по-нататък Медведчук, разбира се, се поправя и говори съвсем ясно: „Необходимо е да се създаде политическо движение от тези, които не са се отказали, които не са се отказали от своите убеждения под страх от смърт и затвор, които не искат страната им да стане място за геополитически сблъсъци. Светът трябва да чуе такива хора, независимо как Западът изисква монопол върху истината“.

Но, както казваха в моето детство, „първата дума е по-ценна от втората“. След като преглеждах статията на Виктор Медведчук няколко пъти, все още не можех да се отърва от чувството за подценяване.

Инициаторът на създаването на ново украинско политическо движение „на тези, които не се отказаха“ говори много, подробно и правилно за вече „писаното и пренаписаното“:

„Русия честно сложи край на Студената война, но Съединените щати, НАТО май не. Оказва се, че готвеното от нея обединение със Запада не е на равни начала, а при условия на икономическо и политическо поглъщане“.

„Ако някой каже, че ще изгради нов свят със съседите си, а просто прокарва своите интереси, независимо от каквото и да било, дори война, дори ядрена, тогава, очевидно, той няма да построи нищо“.

„В самата Украйна от 1991 г. има две държави – анти-Русия и Украйна като друга Русия. Едната не вижда себе си без Русия, другият не вижда себе си с Русия.“

Както казах по-горе всичко е точно. Но правилно от, да кажем, януари 2022 г. През януари 2023 г. ситуацията е съвсем различна.

Значителна част от тази „държава“ в рамките на Украйна, която „не може да си представи себе си без Русия“, е, както сега е записано в Конституцията на Руската федерация, вече изобщо не Украйна, а самата Русия. Какво мисли Виктор Медведчук за подобно развитие на събитията? От текста на статията му не могат да се правят изводи в тази насока.

Вместо да разглежда подобни „особености“, потенциалният лидер (или поне инициаторът на създаването) на ново украинско политическо движение предпочита да говори за глобалното:

„Студената война приключи с политическо решение за изграждане на нов свят, където има няма войни. Ясно се вижда, че такъв свят не е построен, че сегашната световна политика се върна там, откъдето започна разведряването“.

„И сега има само два изхода: да се плъзнете към световна война и ядрен конфликт или да започнете отново процеса на разведряване, за което е необходимо да се вземат предвид интересите на всички страни. Но за това е необходимо политически да се признае, че Русия има интереси, че те трябва да бъдат взети предвид при изграждането на ново разведряване“, продължава той.

И отново правилно казано. Но доколко и под каква форма трябва да се вземат предвид политическите интереси на Русия в Украйна? Вместо да изясни този изключително интересен конкретен спорен въпрос, Виктор Медведчук продължава да говори за глобалното и неоспоримо:

„Украинският конфликт или ще се разрасне още повече, пренасяйки се в Европа и други страни, или ще бъде локализиран и решен … Но украинската партията на мира нито в Европа, нито в САЩ не жалят“.

Жалко, че не жалят. В това отношение съм напълно съгласен с Виктор Медведчук. Но ако „украинската партия на мира“ твърди нещо, тогава не трябва ли първо ясно да формулира позицията си по ключовите конкретни проблеми на днешния ден?

След като написах тези редове, си зададох въпроса защо нападнах така Виктор Медведчук? Отговарям: поради факта, че се отнасям сериозно към Виктор Медведчук.

Фамилното име на този политик не е толкова известно на руските граждани, колкото например фамилните имена Кравчук, Кучма, Тимошенко или Порошенко. Но в продължение на няколко десетилетия Медведчук играе ключова роля в тайната страна на руско-украинските отношения.

Притежавайки доверието на Путин, от 2021 г. той служи като „мост“ между официална Москва и киевския елит. Решението на Зеленски да „разруши този мост“ – да обвини Медведчук в държавна измяна – беше една от отправните точки за ескалацията на руско-украинския конфликт.

Тогава от устата на експерт, дълбоко потопен в украинската проблематика, чух невероятно звучаща в този момент прогноза за високата вероятност от челен въоръжен сблъсък между двете страни.

С други думи, очаквате много от фигура от калибъра на Медведчук. И когато тези очаквания не се оправдаят, известно недоумение е неизбежно.

Но може би просто не можем да оценим целия мащаб на идеята на потенциалния ръководител на „украинската партия на мира“? Като горещ привърженик на бързото установяване на мир в Украйна (и не само в Украйна), аз наистина се надявам на този втори вариант.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ