УДАРИТЕ ПРЕЗ ГОДИНАТА! Тези ДВЕ интервюта на Алексей Петров разтърсиха държавата: Борисов се разхождаше из полицията като главен секретар. Странно е, че няма дело за ОПГ… През 2008 г. просълзен ме молеше да…

Бившият ключов съветник в ДАНС и експерт по сигурност доц. Алексей Петров рядко говори пред медиите, но когато го прави, отзвукът трае дълго. През тази година Алексей Петров говори само два пъти.

Първото си интервю той даде два дни след ареста на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, а второто – по-рано през този месец, когато коментира решението на съда МВР и прокуратурата да платят 82 млн. лв. на „Лев инс“ заради бутафорната акция „Октопод“.

Публикуваме и двете интервюта, които Алексей Петров даде за през годината:

Интервю от 20.03.2022 г.

– Г-н Петров, как ще коментирате ареста на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов?

– Вие, медиите, може да направите паралел между моя арест и на бившия военен министър Николай Цонев, от една страна, и този на Бойко Борисов, от друга страна, който орева всичко, след като беше задържан само за 24 часа. Ние също сме заемали високи позиции, но ако потърсите назад в медиите, може сами да се убедите какъв беше подходът към нас и какъв беше към Борисов, който се разхождаше в ГДНП като главен секретар.

– Защо ви арестуваха през 2010 г.?

– Аз лично бях в ареста два пъти по осем месеца и, забележете, за граждански спорове, които, разбира се, бяха изфабрикувани по всевъзможни начини, за да бъда сглобен в ОПГ и така да ми отнемат повече от 10 години от живота. След тези 10 години се оказа, че аз на никого нищо не дължа, а точно обратно. Но не мога да върна тези години.
В сегашния случай става дума за повече от половин милиард народни пари, както Борисов би се изразил, за които повече от 2 години само от Гугъл е ясно, че има свързани лица със случая, но те не са в ОПГ. Бих казал, че докладът на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и свидетелските показания на Георги Кадиев и самопризнанията на Божков са достатъчни делото вече да е в съда.

Имаме и едни безотчетни 60 млн. лв. неясно къде. Тук по логиката на пътя на парите също не представлява трудност да бъдат открити. И намирането на пътя на тези 60 млн. е от особена важност заради опасността, че с тези пари би могла да се финансира организирана престъпност, както и тероризъм. Най-вероятно е, разбира се, те да са използвани за купуване на гласове по време на избори, когато, както е известно, с хората се търгува като със стока.

Купуването на гласове не е по-леко престъпление от финансиране на тероризъм, което е крайно време да приключи – хората да бъдат купувани по време на избори като стока.

Има голяма вероятност разкриването на този и още няколко публични известни случая да доведат и до разкриване на престъпния модел на управлението на България в последните години, жизненият цикъл на който модел е – власт – корупция – пари – купуване на хората като стока – отново власт, и така дълги години. Общоизвестно е, че автор на този модел е хидроинженерът, който сега сериозно се е снишил.

– Като експерт по сигурност как оценявате действията на МВР при ареста на Борисов?

– Не мога да коментирам действията. Нямам толкова информация. От това, което видяхме публично, не мога да направя упрек за действията на МВР.

– След всичко, което ви се случи с тези арести, забравихте ли и простихте ли на хората, които извършиха тази акция срещу вас?

– Не злорадствам, опитвам се да забравя и все още не съм завел дело за щетите, които ми бяха нанесени.

Интервю от 12.12.2022 г.

– Г-н Петров, как ще коментирате решението на съда, който присъди 82 млн. лв. на застрахователната компания „Лев инс“ заради бутафорната акция „Октопод“ през 2010 г.?

– Аз съм последователен човек. Уважавам решението на съда и не мога да го коментирам. Без да коментирам събитията от 2010 г. и малко след това, мога да кажа, че това дело е точна илюстрация на онова, от което недоволстват всички български граждани.

Разбира се, по-голямата част са в апатия. Другата част от време на време е на площада. Но всички имат еднакви искания – да има справедливо правосъдие.

Цялата съдебна процедура по това дело може да онагледи какво представлява България, когато говорим за съдебната система. В конкретния случай години наред се правят отводи – един съдия, втори, трети съдия. Какво е това? Липса на правосъдие, бягство от правосъдие или поръчителство да няма правосъдие?

– Колко време се точи това дело?

– От 2015 г., тоест вече повече от седем години. Ако някой проследи събитията, те онагледяват онова, от което всички страдат. В цяла Европа не е необходимо да доказваш, когато някой ти е нанесъл вреди, просто съдът се произнася и се плаща обезщетение. В този случай виждате за какво става дума.

– Вие ще заведете ли личен иск?

– Една млада адвокатка, дъщеря на един от адвокатите, който ме спаси от онова огромно чудовище, озаглавено от Цветанов и Борисов като „Октопод“, ме консултира ежедневно да заведа дело, но засега ме спира само и единствено неудобството ми. Защото аз вече осъдих България в Страсбург, но сега се замислям, че може би ще трябва още един път да докажа несъстоятелността на това, което случи.

Най-вероятно през следващата седмица ще потърся тази дама и може би ще предявя иск.

Въпросът обаче е по-сериозен. Аз ще заведа дело срещу държавата, но тя е абстрактно понятие. Трябва някой да понесе персонална отговорност. Правя уговорка – аз също съм бил служител на високо ниво в МВР, ДАНС. В много случаи се е налагало да действам на ръба на закона.

– Може ли да дадете пример?

– Някъде през 2008 г. си позволих в някаква степен да извърша действия, граничещи със закона, като направих своеобразен арест на изпълнителния директор на фирмата „Новера“, който отказваше да извози боклука от София. Кмет беше Бойко Борисов. Тогава почти ежедневно просълзен ми изтощаваше батерията на телефона. Разбира се, имаше и многократни срещи по негова инициатива – в общината и на други места.

Рискувах и София се спаси от екологична криза.

Извиках изпълнителния директор и му разпоредих да извози боклука. Разбира се, не го направих, защото Бойко Борисов ми обясняваше, че ако боклукът не бъде извозен, той няма да е повече политик. Направих го, защото в противен случай, столицата ни беше изправена пред катастрофа.

Давам този пример, защото хората, които са на високи позиции и взимат сложни решения, трябва да бъдат защитени по някакъв начин от закона. Когато обаче грубо престъпиш същия този закон, какъвто е случаят с това дело и това е очевидно и след толкова години се доказа, трябва да се носи отговорност.

В такива случаи плаща данъкоплатецът, но е крайно време да се търси отговорност и от този, който е причинил вредите. Така мисля и очаквам някой да ме опровергае.

Това е една огромна сума. Още през 2010 г. аз определих цената на тази бутафория на 100 млн. лв. Но се оказва, че стойността е много по-голяма, защото само по това дело ще се окажат толкова.

– Как се стигна до това дело?

– „Лев инс“ заведоха дело за нанесени имуществени и неимуществени вреди срещу съда, прокуратурата и МВР. Софийски градски съд направи една процедура по отвеждане на съдебните състави, тъй като те са страна по делото, и това продължи грубо 2 години.

След това делото на случаен избор отиде в Перник. Там започна друга сага. Започна го един съдия, води го донякъде и преди да вземе решението и да го приключи, го командироваха в друг съд. Идва втори съдия, почти е готов с решението, издигнаха го и него на друго място. И третият съдия вече трябваше да напише това решение. 48 млн. лв. обезщетение плюс 34 млн. лв. лихви – 82 млн. лв. трябва да плати данъкоплатецът, защото някой си е позволил своеволие.

– Кого визирате?

– Прекият извършител на тези вреди и щети е Цветан Цветанов. Но само от телевизора се разбира, че този човек няма едно завършено изречение и това някак си му дава човешко оправдание.

Той човешки е оправдан, но примитивизмът му може да бъде наказуем.

Има друг, който почти очевидно носи отговорността, и то не само за това. И е ясно кой е той. И тази негова отговорност е обществено известна, а когато е обществено известна, не е нужно да се доказва.

– Бойко Борисов?

– Аз ще го определя по друг начин – това е най-добрият каратист и едновременно най-добрият футболист. Кой е, ще го оставя на публиката да отгатне.

– Действията на тези хора обаче се пишат на сметката на данъкоплатеца.

– Точно за това става дума, да. Отново се връщам назад. Хората, които са на тези позиции, понякога се налага да бъдат на ръба на закона. Въпросът е защо го правят – за добро или за зло? В тази връзка дадох и примера за боклука в София. В един много интересен период столицата ни беше зарита с боклук. Тогава Борисов просълзен ме молеше, молеше ме егоистично: „Ще ме махнат от политиката, ако не ми помогнеш да изкараме боклука.“ Аз, разбира се, направих всичко възможно на ръба на закона, за да излезе този боклук.

Това е мое лично решение, но не за да го спася да остане на власт. Аз винаги съм допускал какво може да сътвори този човек. Рискувах, защото смятах, че това е правилно решение.

И казвам това не за да се похваля, а за да дам пример, че има случаи, в които хората на високи държавни позиции трябва да бъдат защитени от закона. Но когато категорично се установи проява на своеволия, трябва да се носи отговорност.

– Какво ви спира да предявите иск?

– Пречи ми единствено неудобството. В същото време чета коментарите след това решение и трябва да кажа по-ясно, че нищо лошо не съм направил и на никого няма да се обяснявам.

Още отсега заявявам, че каквото и сума да ми бъде предявена, ще я даря за благородни цели.

До този момент ме спираше това, че ще кажат хората например: „Алексей Петров реши да вземе едни 10 млн. от държавата.“

– Това дело не е ли още един начин да изчистите напълно името си?

– Нямам никакво намерение да чистя името си. Аз съм чист. Многократно са ми предлагали всевъзможни варианти да изчиствам в интернет имидж, репутация и съм отказвал категорично. Искам това да е естествено във времето и всеки, който ме е нападал, най-малкото да се срамува. Нападаха ме политици, журналисти, които знаят, че се срамуват в момента. Има един много виден политик, който наскоро ми се обади и търсеше помощ, а в онези години не слизаше от телевизора и ме наричаше по всевъзможни начини. Изглеждаше ми трагикомично.

Колелото на часовника се върти. Хората се заблуждават, че могат да бъдат само на 12.00 часа, но понякога трябва да слязат и на 6.00 часа.

– И все пак Вие оставате противоречива фигура след този случай…

– Честно казвам, случвало ми се е на конференции в чужбина да си крия баджа, за да не ми проверят името в интернет. Но не искам да лъскам имиджа си, както правят всички. Искам времето да пусне в канализацията събитията от онези години, а отговорните да се срамуват. Някои от тези, които ме коментираха, дори се страхуват. Така се случва. Да продължат да се страхуват.

– Въпреки цялата съдебна сага, накрая истината излиза наяве.

– Много добре казано. Но за истината трябва да се бориш – последователно, подредено. Тя сама не идва. Трябва да се отвоюва, трябва да се постига. Хората трябва да се борят. Най-малкото да гласуват. И когато гласуват, след това да контролират хората, които пращат във властта, за да не правят четири години, каквото си искат.

Делото за обезщетението е пример и за двете неща – какво се случва в България, от една страна, а от друга, че когато човек е последователен, когато търси справедливостта, тя се постига. Но истината трябва да е на негова страна.

– Вашата битка може да е онази червена лампичка, че политиците не могат да правят всичко, каквото си наумят, особено когато това граничи с потъпкване на закони.

– Кои са политиците? Те какво са завършили, какъв опит имат, какви знания? Това са случайни хора, попаднали случайно в листите, след това в парламента и започват да решават съдбата на българите.

Другите пък са хора, които са цял живот в парламента и са превърнали това в поминък.

Това са двете крайности.

Всеки се стреми към парламента, за да се занимава след това с бизнес.

– А не трябва ли да е обратното – успешни хора, с бизнес зад гърба си, да са в парламента?

– Точно така. Онези, успели и не само в бизнеса, да отиват в парламента. А не примитивни хора случайно да попадат там, за да управляват след това съдбата на хората.

Има една пирамидка на Маслоу и е добре освен коментираните тестове, които трябва да покрият, да я знаят и нея. Там ясно са написани потребностите. Накрая е себереализацията.

Другият вариант е да има училище за политици, където тези хора да могат да се изучат. Аз съм повече от 20 години в няколко университета. Нямам информация партиец да е проявил интерес да се обучава. Те си знаят всичко.

– Някои политици дори са готови да преподават…

– По кои въпроси? Обществени поръчки и злоупотреба със законите?

Аз съм преподавател по изпреварване. Още през септември 2009 г. обявих официално какво ще се случи на България. И то се случи. Аз не съм само теоретик. Аз съм практик и поех риска тогава. Четири-пет месеца по-късно цялата държавна машина се обърна срещу мен.

Аз съм автентичен и няма да се променя. Аз съм доцент Алексей Петров, написал съм учебник. Имам лична теза. Защитил съм я, имам научен принос и най-общо се формулира като изпреварване. Моите студенти, колеги и бизнес партньори са видели, че това, което пиша и говоря, има стойност в реалния живот.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ