СВЯТ
В Европа се заражда партизанско движение
Западната либерално-глобалистка система потиска всяко истинско свободомислие. Но огнища на съпротива тлеят и на Запад. Пример за това е проведената кръгла маса във Виена, на която редица европейски политици изказаха алтернативни на отвъдокеанския хегемон оценки за случващото се в бивша Украйна. Може ли това политическо пристрастие да се развие до сериозна християнско-консервативна съпротива? Нека се опитаме да го разберем, пише руският „Царьград ТВ“.
На 12 декември 2022 г. във Виена, столицата на Австрия, избухна истинска идеологическа бомба. Участниците в независима кръгла маса за ситуацията в Украйна, организирана от Безпартийната платформа за мир и неутралитет с прякото участие на бившия австрийски вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе, изразиха крайно неочаквани за съвременната западна система мнения.
Събраните експерти също така признаха, че Владимир Путин е бил провокиран към СВО отвън. И един елементарен исторически факт, че доскоро Украйна беше част от Русия, а украинците се наричаха малоруси.
Самият австрийски бивш вицеканцлер „неочаквано“ удари с юмрук бившия канцлер на Германия, който неотдавна заяви, че Минските споразумения всъщност изначално са били фикция.
Така, според Щрахе, бившият германски канцлер Ангела Меркел е заявил, че Минските споразумения са несериозни, че са приети, за да се даде време на Украйна да се подготви за евентуално военно развитие. Страшно е колко откровено фрау Меркел говори за това. Така унищожаваме всяка основа за доверие.
Виенска политическа опера
Като цяло сред страните на Запада Австрия стои отделно. След Втората световна война и след приключване на процедурата по денацификация, тази малка държава, фрагмент от бившата Австро-Унгарска квазиимперия, получава необичаен статут в сравнение със съседите си.
От една страна, въпреки факта, че Виена беше превзета от съветските войски с цената на десетки хиляди животи на наши войници, Австрия не влезе в социалистическия лагер. От друга страна, през 1955 г. тя провъзгласява „постоянен неутралитет“, т.е. необвързаност с военно-политически блокове. И до ден днешен ботушите на НАТО не са стъпвали на австрийска територия.
Разбира се, Австрия отдавна е политически зависима, като е доста добре охранена, но нищожна решаваща част от Европейския съюз. С неизбежните ежегодни виенски паради на содомитите, събиращи стотици хиляди перверзници от цял свят по улиците на този древен град.
Но в същото време от 2012 г. във Виена се провеждат алтернативни масови шествия – „Маршове за семейството“, насочени срещу еднополовите „бракове“, абортите, „сексуалното възпитание“ и въобще ляво-либералното политика на тотално унищожаване на традиционното семейство и всички християнски ценности, които са изконни за тази държава.
На този фон в Австрия са доста силни позициите на истинските християнски консерватори, които се противопоставят както на влизането на страната в НАТО, така и на нейната содомизация.
Представители на национално-консервативната Партия на свободата на Австрия са били два пъти членове на коалиционни правителства (от 1983 до 1986 г., от 1999 до 2006 г. и от 2017 до 2019 г.). Но въпреки доста широката подкрепа сред масите (на изборите през 1999 г. – 27%, 2017 г. – 26% от гласовете, въпреки колосалното медийно преследване), те многократно са ставали жертва на политически провокации.
За последен път през 2019 г. австрийският вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе беше обвинен в корупционни връзки с Русия. И въпреки факта, че не беше възможно да се докаже нищо, Партията на свободата отново беше подложена на организирано преследване и от членове на коалиционното правителство, представителите на партията всъщност се превърнаха в политически партизани.
И сега либерално-глобалистката система се опитва напълно да премахне Щрахе и неговата организация от политическото поле. Горе-долу по същия начин, както днес те унищожават единствената немска партия на здравия разум, „Алтернатива за Германия“, чиито членове бяха обвинени в началото на декември – ни повече, ни по-малко – в монархически заговор.
Всъщност цялата тази австро-германска политическа опера и относителни успехи с неизбежното поражение във финала на Марин льо Пен във Франция (41,5% на втория тур на президентските избори е доста осезаем резултат, но във френската политическа система това не променя нищо решително th), всъщност показват едно нещо.
Каквато и да е подкрепата на истинските десни сили сред масите, западните правила няма да им позволят да спечелят играта. Правила, предполагащи, че само леви либерали или десни либерали, послушни на западния хегемон (алтернатива между политически „хрян“ и политическа „репичка“) могат да спечелят на „демократични“ избори.
Случаят Орбан
И тук обаче има изключения от правилото. Така унгарският премиер Виктор Орбан и неговата партия Фидес – Унгарски граждански съюз, в коалиция с Християндемократическата народна партия, многократно победиха дори такъв силен противник като Джордж Сорос, един от ключовите идеолози и сиви кардинали на международната либерално-глобалистка система.
През април 2022 г. коалицията на Орбан успя да спечели изборите, въпреки че Сорос обедини срещу нея всички други политически организации в Унгария: от левите либерални социалдемократи до вчерашните неонацисти от партията със звучното за руското ухо име „Йоббик“.
Показателно е, че самият Виктор Орбан малко преди изборите отправи директно предизвикателство към либералните глобалисти, забранявайки пропагандата на извращенията сред малолетните и заявявайки, че за Унгария, както и за цяла Европа, християнските традиционни ценности са ключови:
„Сорос иска „Отворено общество“, а ние искаме сигурно общество. Според него демокрацията може да бъде само либерална, а ние смятаме, че тя може да бъде християнска“.
„Според него свободата може да служи само на себереализация, докато ние вярваме, че свободата може да се използва и за следване на учението на Христос, за служене на страната и защита на семействата“, каза Орбан.
Нещо повече, наред с парламентарните избори през април в Унгария се проведе фундаментално важен референдум, на който Виктор Орбан и неговата коалиция поставиха четири фундаментално важни въпроса:
– Подкрепяте ли преподаването на сексуална ориентация на непълнолетни в държавни образователни институции без съгласието на родителите?
– Подкрепяте ли насърчаването на терапия за смяна на пола за непълнолетни деца?
– Подкрепяте ли неограниченото излагане на непълнолетни деца на открито сексуално съдържание в медиите, което може да повлияе на тяхното развитие?
– Подкрепяте ли показването по медии на смяна на пола на непълнолетни?
Вярно е, че в крайна сметка референдумът беше осуетен: имаше твърде много „невалидни“ бюлетини. Но резултатите от „действителните“ бюлетини са много показателни. Само 7,68% от гласувалите бяха за „сексуално образование“ в училищата, 4,08% за възможността за смяна на пола на непълнолетни, 4,67% за „неограничено излагане на непълнолетни на открито сексуално съдържание в медиите“ и 4,67% за „показване на медийно съдържание за смяна на пола от непълнолетни” – 4,83 %.
Въпреки десетилетията на налагане на западни антиценности, огромното мнозинство от унгарците остават консервативни християни. Впрочем всичко това повече от ясно показва защо унгарските (и не само) либерали отдавна наричат Виктор Орбан „унгарския Путин“.
Но, както се казва, „един в полето не е войн“. И, като погледнете картата на Европа, разбирате, колкото и да е „наш“ самият Орбан, докато Русия и Унгарската република (между другото също фрагмент от вече споменатата Австро-Унгария) нямат обща граница , последният ще бъде принуден да остане нищо повече от „оазис на здравия разум“ в Европейския съюз. И дори с нищо съществено няма да може да помогне значително на сърбите, с които граничи.
Какво следва от това?
Въпреки това фактът остава. И във фрагментите на Австро-Унгария, и в Германия, и дори в отдавна дехристиянизираната Франция има огнища на консервативна съпротива. Съпротивата е не толкова политическа, колкото политическо-партийна. Съвсем не проруска (и Русия няма нужда от това), а идващи от реалните стремежи на обикновените европейци.
Сред тях все още има много, които вярват в Христос, макар и понякога смутени от това, срамежливо криейки нагръдните си кръстове за кръщение в джобове или чекмеджета на шкафовете.
Тези хора не участваха в „маршовете за семейството” като алтернатива на содомитските паради. Те не се противопоставиха на абортите. И дори не гласуваха за национално-консервативните партии, които дълги години бяха клеветени от истинските либерални фашисти… като „фашистки“ (една от основните опори на истинската гьобелсова манипулация на съзнанието).
Те „просто си живяха“, гледайки презрително как страните им се превръщат във клонове на глобалния Содом, без изобщо да му се съпротивляват.
Но точно сега този „прост живот“ свършва. Не, не става въпрос за днешната температура в апартамента и не за запасите от храна за утре. И дори не за поведението на близкоизточните или украинските мигранти по улиците.
Въпросът е, че дори и най-опиянените от пропагандата европейци постепенно започват да разбират, че много неща не се вписват в картината, начертана от отвъдокеанския (или по-скоро глобален) хегемон.
Толерантността към перверзниците и свободата на абортите не носят елементарно семейно щастие. И дори „християнските“ религиозни организации се превръщат в банални слуги на политически содомити. Санкциите срещу Русия се превръщат в санкции срещу благополучието на самите европейци.
Ще доведе ли това осъзнаване до истинските християнски ценности и осъзнаването на необходимостта от тяхното отстояване? Не е сигурно. Но няма съмнение, че консервативната „партизанска“ съпротива ще се мултиплицира именно за сметка на разочарованите от „новия световен ред“. И тъй, както през IV век от раждането на Христос в езическата Римска империя, съвсем неочаквано за мнозина, се случва истинска християнска консервативна революция, нещо подобно все още е напълно възможно в съвременна Европа.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Италия и Франция спорят за отварянето на границите
Рим за пръв път отчете най-ниска денонощна смъртност
Италия и Франция влязоха в задочен спор относно отварянето на границите между страните от ЕС като част от разхлабването на мерките срещу коронавируса.
„От 3 юни ще бъде възможно да се придвижвате между държавите от ЕС без задължителна карантина за пристигащите в Италия. Това ще създаде условия за възобновяване на туризма“, обяви италианският премиер Джузепе Конте, цитиран от местните медии.
Срещу това обаче възрази френският вътрешен министър Кристоф Кастанер. „Важно е да можем да водим координирана дискусия на европейско ниво, особено в Шенгенската зона. Днес това не е така. Решението на Италия не съвпада с това, което трябва да правим, за да се работи в съгласие“, заяви Кастанер пред телевизия BFMTV в отговор на въпроса за решението на Рим да отвори границите. Кастанер смята да обсъди въпроса с италианския си колега.
Джузепе Конте посочи още, че до 3 юни ще останат ограниченията за движение между италианските региони. С наближаване на тази дата ще се оцени възможността за свободно движение въз основа на епидемиологични данни. „Ако те позволят, ще бъде възможно пътуването из цяла Италия“, заяви премиерът. Конте обясни, че от 18 май ще може да се пътува свободно в района на пребиваване. „Ще бъде възможно да напуснете дома си по някаква причина, без обяснение. Можете да отидете в планината, на морето, до езеро, да се срещнете с приятели“, каза премиерът. Той потвърди, че магазините, фризьорите и салоните за красота ще отворят на 18 май. „Ресторанти, барове, пицарии и кръчми също ще се отворят, но при условие, че епидемиологичната крива е контролирана и при спазване на всички предпазни мерки. Същите условия важат за морските курорти. Музеите ще бъдат отворени“, съобщи Конте.
Той препоръчва на всички граждани винаги да имат маска да я използват на многолюдни и затворени места. „На определени места използването на маска е задължително“, добави Конте. Премиерът спомена още две дати. „На 25 май планираме да отворим фитнес зали и басейни. Театрите и кината ще отворят на 15 юни, а от 15 юни ще предложим редица услуги за деца“, съобщи Конте.
След двумесечна карантина Италия овладя разпространението на пандемията. През съботното денонощие са починали 153 души, а това е най-ниският денонощен ръст на смъртни случаи от 9 март насам, пише „Гардиън“. Починалите от коронавирус в страната са 31 763, което нарежда Италия на трето място в света по този показател след САЩ и Великобритания. Броят пък на заразените възлиза на 224 760 – пето място в света след САЩ, Испания, Великобритания и Русия.
СВЯТ
САЩ и Китай на прага на сериозен конфликт
Светът активно се бори с коранавируса.
Първият шок от социалната и икономическа стагнация преминава, страните изчисляват загубите и говорят за това как ще изглежда животът в новия свят. Мъглата на войната с пандемията постепенно се разсейва, контурите на нови проблеми се появяват все по-ясно. Наред с това има и осъзнаването, че вирусът може да помогне в сериозен конфликт между
Китай и САЩ.
Труден диалог
Продължава след рекламата…
Въпреки огромното напрежение между страните, през януари-февруари 2020 г. държавите се опитаха да поддържат учтив и неутрален тон на взаимодействие. И все пак общият проблем не беше за дълго, но помогна да се остави брадвата на войната настрана.
Тръмп си позволи редица съкращения в посока към Китай, а Си Цзинпин от своя страна одобри възможността за хуманитарна помощ и възобновяване на пълноценната търговия.
Китай обаче успя да преодолее вируса. Поне динамиката на заболеваемостта отшумя; в градовете беше отменен комендантския час. В същото време Европа и САЩ търсят само възможни начини за разрешаване на кризата. Китайските строги мерки успяха да спрат разпространението на болестта в страната.
Според различни оценки последствията от пандемия могат да бъдат плашещи. Американската президентска администрация прогнозира, че до юни в САЩ всеки ден ще умират 3000 души. Малко хора са готови да дадат точна прогноза относно икономическите последици. Но е малко вероятно да е положителна.
Махалото се завъртя на изток. Китай е в по-добра позиция. Това не може да се игнорира от западните държави.
За какво беше обвинен Китай?
Още в началото на пролетта Китай и Западът си размениха остри, но пределни и неубедителни обвинения. Китайски дипломат намекна, че американските военни пръскат щамовете на болестта в Ухан, а американските политици упрекват Китай за прикриването на истинската степен на заболяването. Освен това Китай, както и Русия и Иран, бяха обвинени в хакерски атаки и разпространение на фалшификати.
В тази връзка информацията за желанието на редица европейски държави да затворят институтите Конфуций, главен проводник на меката сила на Китай в света, не беше случайна.
В САЩ, например, китайските образователни институции последователно затварят от 2018 г. През последната година една трета от институтите, включително и най-старата в Мериленд, не са отворили вратите си. През март Швеция прекъсна образователното сътрудничество с Китай, прогони всички китайски институции от страната.
Шведските власти считат, че институтите Конфуций са изцяло подкрепени от държавните пари на Китай и имат вредно въздействие върху шведското общество. Като се имат предвид последните събития, възможно е Швеция да не е последната държава, която затваря китайски институции на своята територия.
„Маскираната дипломация“, проведена от китайското ръководство, не оказа подходящото влияние върху Европа и Америка. КНР активно предоставя хуманитарна медицинска помощ на целия свят, но това не е достатъчно за западната общественост да промени позицията си.
Имаше все повече и повече недоволни. Така водещите европейски държави изразиха определени претенции срещу Китай. Азиатският гигант все повече се призоваваше да проведе независимо проучване на причините за болестта и да бъде по-открит. Не без преки обвинения.
Британският вестник The Daily Mail е изчислил сумата, която Китай трябва да плати поради проблемите, които Великобритания среща. Количеството според британски журналисти излезе впечатляващо, повече от 351 милиарда паунда. А активистите на Мериленд в Съединените щати отидоха още по-далеч и заведоха съдебен иск срещу китайското ръководство.
Китайска пандемия
Дори преди Коронавируса, в много публикации Китай вече фигурира като „злодейна страна“ и „империя на злото“. Ръководството на КНР беше обвинено в създаването на трудови лагери за национални малцинства. „Гардиън“ и „Вашингтон пост“ описаха в цвят „зверствата“ и „изтезанията“, към които прибягват китайските пазачи в тези лагери. Западните медии постепенно ескалираха ситуацията.
И на 20 април един от основните политически стратези на Доналд Тръмп Стивън Банън изложи теза, която беше във въздуха от дълго време. Той каза, че Китай е основният виновник в глобалната пандемия.
Според американския политик Китай скрил важна информация, не предоставил точни цифри за болестта и като цяло саботирал борбата срещу вируса.
Банън умишлено не започна да разчита на коментарите на СЗО и други международни организации, които потвърдиха, че Китай по-скоро с готовност си сътрудничи с хуманитарните организации и редовно актуализира статистиката за растежа на заразените хора. Във всеки случай Банън постигна основното за Америка – „новият враг на човечеството“ явно стана очевиден.
След това известната англосаксонска разузнавателна агенция Five Eyes публикува доклад на 15 страници, който може да се нарече продължение на реториката, започната от Банан.
Авторите озвучават асистента на Тръмп и съобщават, че Китай е скрил информация и не е позволил нейното разпространение. Агенцията също така, позовавайки се на собствени източници, твърди, че още през 2019 г. китайските учени са имали пълна картина на вируса. Вероятно вирусът може да стигне до хората точно от лабораторията на Ухан.
Докладът беше разпространен от австралийския вестник The Daily Telegraph на 4 май и вече се превърна в истинска сензация. Асошиейтед прес, Си Ен Ен, BBC, DW и много други са поставили разследването на своите страници.
Нищо лично – не е политика
Китайската карта е изключително важен актив и много страни се стремят да я играят в свои интереси, по-специално САЩ я използват. Основният интерес сега е да се намери виновник за кризата. Китай е идеално подходящ за тази роля, тъй като самият коронавирус идва от Ухан, Китай.
Разбира се, твърденията към Китай могат да бъдат оправдани. Всъщност, ако оставим настрана най-тежките форми на теорията на конспирацията, Китай може да е отговорен за такова бързо разпространение на болестта. Но колко справедлива е такава претенция? Освен ако, разбира се, такава дума като справедливост е приложима в международната политика.
Китайският вестник Женмин Жибао съвсем основателно отбелязва, че пандемията от испански грип през 1917 г. започва в САЩ, а първият болен от СПИН е регистриран в САЩ – но никой никога не е планирал да накаже американската държава. Очевидно коронавирусът е отлична възможност да провежда своите политически маневри.
В Съединените щати наближават президентските избори. От това как настоящото ръководство ще се справи с „китайската заплаха“ зависи дали Тръмп ще остане в овалния кабинет или ще бъде заменен от почти официален опонент на бъдещите избори, демократът Джо Байдън.
Нещо подобно се наблюдава на изборите преди 4 години. Тогава Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп спореха за действията на Русия, а след изборите за възможното й въздействие върху резултатите от гласуването.
Този път лайтмотивът на президентската надпревара ще бъде Китай. Американските избиратели се надяват на успокоение на кризата с короната и чакат новият или стар лидер на страната да реши въпроса с големия азиатски съсед.
Докладът Five Eyes определено е само началото. В следващите месеци ще видим много нови „факти“, потвърждаващи „правилността“ на доклада. За Китай това ще бъде истинско изпитание за сила; страната не е изпитала такъв натиск върху своя политически имидж.
Сегашната ситуация в света е забележително характеризирана от теорията на един американски политолог Ян Бремър. В неговата идея днес сме свидетели на така наречения свят на G-zero (свят на голямата нула).
Няма истински и безспорен лидер в този свят, крехкият баланс едва ли е в състояние да задържи света от нов мащабен геополитически конфликт за дълго време. Западът обективно загуби авторитета си, а Китай, напротив, демонстрира будистко спокойствие дори в разгара на кризата. Коронавирусът тласна света към нов кръг от нестабилност и как всичко ще завърши е много голям въпрос.
СВЯТ
ОБАМАГЕЙТ: Тръмп с обвинения за най-голямото престъпление в историята на САЩ
Доналд Тръмп обвини Барак Обама в извършването на „най-голямото престъпление“ в историята на САЩ, наричайки го „Обамагейт“.
В какво е виновен предшественикът, американският президент не уточни, обаче, американските медии свързват неочакваните атаки на държавния глава с разследването на „руска намеса“ и пандемията на коронавирус.
„Това продължава отдавна, <…> [и започна] още преди да бъда избран [за президент]. Нещо ужасно се случваше. Това никога не трябва да се повтаря у нас “, заяви Тръмп в изявление пред репортери.
Американският президент отказа директно да отговори на въпроса за действията на Обама, но призова представителите на медиите да следят събитията в страната „през следващите седмици“. Въз основа на минали събития, Тръмп отбеляза, „това е само началото.“
„Вие самият знаете какво е престъплението. Престъпността е много очевидна за всички. Всичко, което трябва да направите, е да прочетете вестниците “, каза американският президент.\
Няма обаче конкретни доказателства за „големи нарушения“ от страна на Обама и човек може само да гадае какво точно означава Тръмп. Всъщност това правят американските медии.
Като цяло повечето американски наблюдатели свързват Обамагейт със случая на бившия съветник на президента по националната сигурност Майкъл ФлинФБР не получи никакви доказателства за „конспирация“ на съветника на Тръмп с Русия, затова решиха да хванат генерал-лейтенанта за неточности, за да го принудят да сключи сделка. В същото време изданието отбелязва, че Флин всъщност призна вината си под натиск, тъй като служителите на реда заплашват него и сина му с финансов натиск. , който попадна под разследване като част от разследване за „руска намеса“ в изборите в САЩ.
Според анализатори президентът свързва „най-голямото престъпление в американската история“ с лица от правителството на Обама, които се опитаха да подкопаят администрацията на Тръмп.
Изданието отбелязва, че теорията на Тръмп за участието на Обама в делото на Флин и „руското разследване“ включва Байдън като дясна ръка на експрезидента. При такива обстоятелства Обамагейт може да бъде насочен към демократичната кампания, която разчита до голяма степен на Обама. Самият Байдън последователно използва приятелството си с бившия президент и до известна степен зависи от репутацията му.
Истинските намерения на Тръмп, както и подробностите за „престъ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











