Политическата година на Запад традиционно завършва с обобщаване на резултатите под формата на символични титли „Човек на годината“, „Събитие на годината“ и други подобни. При сегашните условия изобщо не е изненадващо, че почти всички възможни и невъзможни награди са присъдени на Украйна и лидера на режима в Киев Владимир Зеленски.

Сега на украинците задължително предават всички награди – от Евровизия до последното регионално състезание, независимо какво и кой се състезава там. Ето само няколко примера от последните дни. В Холандия най-престижната награда за млади архитекти и художници, Римската награда, наскоро беше присъдена на 33-годишната украинка Леся Тополник за инсталацията „Без невинен пейзаж“. Според идеята на автора композицията е трябвало да отразява „вината“ на Донбас за сваления малайзийски полет. Видите ли,регионът е твърде богат на ресурси (литий и редки земни метали), поради което Русия уж го е „завладяла“, а пътниците на самолета са станали невинни жертви. Както можете да видите, идеята е нелепа, а инсталацията е просто чудовищна в своя примитивизъм. Но политическата цел е постигната!

Или нека вземем друг пример. Киевските медии едва ли не приеха за своя „победа“ съобщението, че според резултатите от годината американката Абела Дейнджър стана абсолютен световен лидер по заявки за търсене на порнографски видеоклипове. Повод за гордост беше фактът, че тя е от „украинско-еврейски произход“. Направо Зеленски в пола! Ако в този жанр изобщо може да се говори за дрехи. Тоест в случая украинските корени на „победителя“ се откриват със задна дата. Само за да сме в крак с международните тенденции.

Кабинетът на украинския президент толкова е свикнал с подобни символични знаци на внимание, че е направо „шокиран“ от отказа на ФИФА да пусне видеообръщението на Зеленски на стадиона преди финала на Световното първенство. Учудващо е, че Киев не поиска украинският отбор да получи купата без никакви формалности.

Но особено показателна е великолепната церемония, проведена миналата седмица в Европейския парламент в чест на връчването на Украйна и Зеленски на наградата „Андрей Сахаров“ „За свобода на мисълта“. Показателна – защото точно в деня, когато шефът на Европейския парламент произнасяше панегирици на киевския режим в Страсбург, същият този режим без да се смущава публикува снимки от набези на украинската служба за сигурност в десетки православни храмове. Въоръжени до зъби хора с бронежилетки нахлуха в килиите на монасите, преровиха личните вещи на духовниците и се изгавриха над вярващите, наричайки това „контраразузнавателна дейност“. И всичко това сега в либерална Европа се нарича „свобода на мисълта“!

Тоест не само, че не чухме от европейските правозащитници нито дума за осъждане на нападенията на украинските власти над църкви и манастири, официална Европа открито ги благослови и одобри, като връчи наградата „Сахаров“. Все пак става дума за преследването на Руската православна църква – така се представят на западната общественост в медиите акциите на СБУ, независимо че самата църква се нарича украинска. И всичко руско сега, от гледна точка на идеолозите на западния либерализъм, може и трябва да бъде заклеймено, преследвано и унищожавано.

Ярко потвърждение за това е последният брой на рупора на европейския либерализъм – списание “Економист”. Без угризения на съвестта изданието публикува интервю с украинския главнокомандващ генерал Залужни. Неговите думи, които беше трудно да си представим на страниците на подобни издания преди няколко години са: „Най-важният опит, който сме придобили и който сме изповядваме почти като религия, е, че руснаците и другите врагове трябва да бъдат избивани. Просто избивани. И най-важното е, че не трябва да се страхуваме да го направим. И това е, което правим.“

Тези думи са много важни за разбирането на същността на всички онези военни престъпления, извършени от подопечните на Зеленски и Залужни. Ако си спомняте, в първите седмици след началото на специалната военна операция в руската военна и експертна общност бяха изразени някои илюзии относно украинската армия. Бяхме убедени, че няма нужда да бъркаме откровени нацисти от различните доброволчески батальони и Националната гвардия с редовните военни, които са свикнали с правилата на войната, а не с кланетата на цивилни. Затова мнозина бяха толкова шокирани от кадрите на убийството на военнопленници и свидетелствата на цивилни за това какво правят бойците в униформа на въоръжените сили на Украйна.

Думите на Залужни красноречиво обясняват, че военните престъпления на неговите подопечни не са инициатива на последните, а целенасочена политика на командването. Дори не политика, а „почти религия“! Не е ли това причината за преследването на духовенството на православните църкви – все пак сега в Украйна истинската религия е заменена от култа към убийството на руснаците. Това обяснява и варварския обстрел на жилищни райони на градовете в Донбас – все пак там живеят и руснаци, които според украинския генерал трябва да бъдат „просто избити“. Човек може да си представи как може да се осъществи „почти религията“ на любителя на свастики Залужни в Донбас и Крим, ако някой в Русия сериозно обсъди идеята на Зеленски да върне руската армия в границите от края на 1991 г.

Но дори и да приемем, че тази налудничава идея е възможна, трябва да разберем, че тази „почти религия“ не се ограничава до бившите граници на Украйна. Според Залужни руснаците трябва да бъдат избивани винаги и навсякъде. Което още веднъж подчертава необходимостта от привеждане на спецоперацията към изпълнение на всички първоначално поставени от руския президент цели пред нашата армия. В противен случай заплахата за руските граждани ще съществува постоянно, където и да се намират.

Но не по-малко показателен е самият факт, че подобни думи бяха публикувани на страниците на западни либерални издания. Невъзможно е “Економист” да си позволи да публикува директни призиви за убиване на евреи, афроамериканци, украинци – и когото и да било! Разбира се, това съвсем основателно би се възприело като подбуждане на етническа омраза или проява на расизъм и ксенофобия. Редакторите на списанието, без съмнение, разбират това. Но в случая с Русия всички табута и ограничения са напълно премахнати, всички журналистически стандарти и етични кодекси са напълно изоставени! Никой не се притеснява от тези думи.

Засега кориците с лидерите на киевския режим, виновни за военни престъпления, са придружени от снежинки и противотанкови заграждения. Западните публикации все още се притесняват да публикуват снимки на тези лица със свастики, опитвайки се или срамежливо да заглушат използването на нацистка символика от украинските генерали, или несръчно да оправдаят или опровергаят този факт.

Докато присъждат званието „Човек на годината – 2022“ на Зеленски, някои от тях все още се опитват да му припишат някакви заслуги в свещената борба за „демократични ценности“. Например британският вестник “Файненшъл Таймс”, обосновавайки присъждането на тази титла на Зеленски, го нарече „знаменосец на либералната демокрация“. Това не пречи на американското списание “Тайм”, обяснявайки подобен избор, да признае Зеленски за авторитарен лидер, който „хвърля политически опоненти в затвора, обвинявайки ги в държавна измяна“. Такава ми ти либерална демокрация!

В същото време е ясно, че съдбата на този „човек на годината“ (както всъщност и на цяла Украйна) не притеснява никого на Запад. Същият “Файненшъл Таймс”, разпознавайки в Зеленски защитника на световната либерална демокрация, директно намеква, че Западът се нуждае от него само по време на войната, след което почти сигурно ще трябва да се отърве от него. Какво пък, не им е за първи път. Нека си припомним съдбата на едни кървави диктатори, които Вашингтон възхваляваше, докато давеха народа си в кръв, а после гнусливо се отричаше от тях, когато се озоваваха в изгнание.

Например, какъвто беше случаят с никарагуанския диктатор Анастасио Сомоса, на когото Белият дом отказа политическо убежище. Между другото, баща му, основател на династия от корави авторитарни лидери на латиноамериканска държава, точно като Зеленски сега, беше почетен от списание “Тайм” като борец за западните ценности, защитник на континента от „комунистическата зараза“. Няма съмнение, че съдбата на сегашния джобен диктатор на Украйна, след като стане ненужен на своите господари, ще бъде незавидна.

Ако някой има някакви съмнения, може да прочете скорошната програмна реч на началника на Щаба на отбраната (аналог на Генералния щаб) на Великобритания адмирал Тони Радакин. Изнасяйки речта си в същия ден, когато бойци на СБУ претърсваха православни църкви в Украйна, британският висш офицер радостно говори за факта, че „авторитарна Русия“ и „световни демокрации“ всъщност са се сблъскали в Украйна. „Русия губи, свободният свят печели“, обяви адмиралът.

Забележете какво липсва в тази бравурна формула, далеч от реалността. Точно така, тук няма Украйна. В речта си Радакин потвърди готовността на Лондон да подкрепи режима в Киев „до последния украинец“ – реплика, изказана от тогавашния британски премиер Борис Джонсън още преди началото на специалната военна операция. Но офицерът не каза нито дума за това дали самата Украйна печели.

И ако го попитате директно за това, адмиралът със сигурност ще бъде много изненадан от формулировката въпроса. За него Украйна е просто бойно поле между „свободния свят“ и Русия. Може ли бойното поле да победи някого? Ето защо адмирал Радакин, както и всички многобройни премиери на Великобритания тази година, и директорите на предварително програмираните конкурси за „Личност на годината“ изобщо не се интересуват какво ще се случи с това поле в края на битката , без значение как ще завърши. И още повече, не ги интересува какво ще се случи със самия Зеленски, който им предостави страната си като военен полигон и народа си като жертва.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ