Ако искате да съсипете цялата световна икономика – продължавайте в същия дух. Групата западни държави, водени от Съединените щати, чуха това за трети път за една седмица в третата азиатска столица. Първо конференция на Източноазиатската среща на върха в Камбоджа, след това среща на Групата от двадесетте водещи икономики в Индонезия, а сега серия от събития на АТИС в Тайланд.

Конференцията е еднократна размяна на мнения, изясняване на позиции със или без окончателен документ, така че в такива случаи често се стига до сблъсък на мнения без конкретни последствия. АТИС работи на различни принципи, така че резултатът от сегашните срещи в Банкок е по-трудно видим, но е по-ефективен.

Факт е, че АТИС е мощна разклонена организация на 21 икономики, тоест на всички онези, които рамкират Тихия океан или се вписват в него. И тази организация работи с много срещи и комисии през цялата година – изключително в икономическата сфера, като измисля нови мерки и правила, така че нищо в този регион да не пречи на търговията, инвестициите и бизнеса като цяло. Тези правила се превръщат в закони или инструкции, понякога във всички, понякога само в някои икономики, но във всеки случай това нещо работи, превръщайки Азиатско-Тихоокеанския регион в основен двигател на световното развитие. А годишните форуми с две увенчаващи ги срещи на върха (на бизнесмени и политически лидери) са само външната част от процеса.

Има две причини, поради които „западните“ – включително Япония или Австралия – членове на АТИС не превърнаха срещата в Банкок в поредното шоу за Украйна. Първата е, че няма нищо общо с Тихия океан. И второто е, че западняците вече разбраха след Камбоджа и Индонезия какво ще се случи. Затова заключителният документ от 23 общи и малко смислени точки в Банкок гласи, че по украинската история едни са говорили така, а други са казали онака. Но веднага след това идва ключовата фраза: „Докато признаваме, че АТИС не е форум за разрешаване на проблеми със сигурността, ние признаваме, че проблемите със сигурността могат да имат важни последици за световната икономика.“ И по-нататък: „Ние потвърждаваме решимостта си да създадем свободна, отворена, справедлива, недискриминационна, прозрачна, приобщаваща и предвидима среда за търговия и инвестиции.“

И тук е основният нерв на всичко, което се случи във форума. Факт е, че АТИС е като спящ човек, който току-що се е събудил и, оглеждайки се, е останал ужасен. През 2019 г. нямаше форум, защото в страната-домакин – Чили – имаше всякакви чисто местни неприятности. И след това бруталните методи за борба с пандемията разбиха световната икономика почти до пълен колапс – с прекъсване на веригите за доставки, забавяне на производството и много други нещастия. В крайна сметка западната група държави атакува Русия, провокирайки конфликт в Украйна и подкопавайки цялата световна икономика със санкции, а и преди това наложиха много подобни санкции срещу тихоокеанската държава Китай.

Тоест, АТИС се занимаваше с дългото и болезнено премахване на всякакви пречки пред бизнеса в огромния регион, а сега вижда, че една ключова тихоокеанска икономика – Съединените щати – атакува друга ключова икономика в региона – Китай – и изисква всеки да съкрати или ограничи връзките с последната.

И тук виждаме един от многото епизоди в Банкок, където след Индонезия, геният на конюнктурата, който не е пряко свързан с АТИС, френският президент Еманюел Макрон заяви там: все повече и повече страни са са поставени в такава позиция, че трябва да избират между придържане към Пекин или Вашингтон, „и това е огромна грешка“.

Вторият епизод е случилото се с вицепрезидента на САЩ Камала Харис. Тя дойде там, за да замени президента Джо Байдън, който беше уморен в Индонезия. По американска традиция основните моменти от речта ѝ на срещата на лидерите бяха предварително изтекли в медиите. Но когато се стигна до изказването като такова, се оказа, че острите ъгли са заоблени, тя дори не назова директно Китай, а основно говори за това, че „няма по-добър партньор за региона от САЩ“.

След това Китай пое инициативата. Всички си спомниха – и на забравилите им беше припомнено – че Китай изгради зона за свободна търговия в региона, която стартира тази година, където търговията му достигна 1,2 трилиона долара от началото ѝ, или че с региона като като цяло тази търговия възлизаше на 2,87 трилиона долара преди да започнат настоящите проблеми.

Си Цзинпин се оказа безспорен фар на надежда за събралите се. В едно от изказванията си той се опита да оправдае очакванията, като каза, че регионът не е ничий заден двор и не трябва да се превръща в арена за съперничество между големите сили. „Никакъв опит за водене на нова студена война не трябва да бъде допускан от народите и нашето време“, каза той и добави, че „едностранчивостта и протекционизмът, всеки опит за политизиране на икономическите и търговски отношения трябва да бъдат отхвърлени“. Да, става дума за всякакви санкции – с основание или без основание.

Възниква въпросът: в крайна сметка какво се случи? Ако говорим само за АТИС, тогава същността на въпроса е, че този механизъм се събуди след три години несъществуване и започна да работи на пълен капацитет. Всевъзможните програми за премахване на все повече бариери между икономиките отново започнаха да се ускоряват, което, разбира се, противоречи на плана на САЩ и съюзниците да разделят световната икономика на две системи, както по време на Студената война. Това напомня на поведението на мравките, след като някой сръчка общия им дом: всички тичат и носят малки сламки в челюстите си, за да върнат всичко както си беше.

По-нататъшната съдба на АТИС е под въпрос, тъй като председателството преминава към САЩ, а те умеят да налагат само своите програми в региона – като например свещения „зелен преход“ на света към каменната ера. Друг е въпросът дали три предупреждения от събралите се в трите азиатски столици са достатъчни, за да разберат те и техните съюзници, че новата им студена война не се развива както се очакваше.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ