ПАРИ
Първите жертви на еврото в България
Първите жертви на еврото в България – всички онези, които разчитаха на покачването на заплатите си във времена на невиждана от 25 години инфлация
Вече са налице първите жертви на еврото в България – всички онези, които разчитаха на покачването на заплатите си във времена на невиждана от 25 години инфлация. Вместо да има такова увеличение, президентът Радев и вицепремиерът Пеканов замразиха доходите и натъртиха колко е важно да избегнем увеличаването на дефицита в името на еврото. Съответно не представиха бюджет (протест и автошествие срещу замразяването на доходите ще има утре от 11 ч. на пл. Народно събрание, линк в коментарите).
Мантрата за лошия дефицит ще я слушаме оттук нататък постоянно, защото еврото само по себе си представлява вечна политика на остеритет. И ако тя днес очевидно засяга хората на минимална заплата и работещите в държавния сектор, утре ще засегне и всеки друг българин (освен разполагащите с тлъсти банкови сметки). Защото оттук нататък всяка една политика в интерес на хората ще бъде отхвърляна под предлог, че ще струва твърде много на бюджета и ще увеличи дефицита. Същевременно политики, обслужващи чужди интереси, ще се приемат без мигване на окото – като новите милиарди за закупуване на чертежи на самолети и помощта, отпусната за Украйна. Тези милиарди безспорно увеличават дефицита, но да сте чули такъв аргумент преди одобряването им?
Покрай неспирните си хвалби колко папи са го галили по главата (в неговия случай не са папи, а неолиберални икономисти) Пеканов е пропуснал да се информира какво всъщност представлява еврото и защо то понастоящем е вредно за България. Например, не е чел големия икономист Марк Блайт, автор на „Остеритетът – историята на една опасна идея“. Очевидно е безинтересен и Янис Варуфакис, който ни дойде на крака миналата година, за да обясни защо България не бива да приема така конструираното евро.
От приемането на еврото ще спечелят единствено богатите българи и търговските банки (в огромната си част чуждестранни), които ще започнат да поемат все по-големи рискове и да излагат на опасност финансовата система. За всеки нормален човек еврото няма да донесе нищо позитивно и е на практика ненужно.
Но дали и какво ще спечели България от приемането на еврото? Защо е изобщо този напън това да се случи сега и веднага? Чухме само два аргумента, като и двата са смехотворни:
Първият е, че щом сме в ЕС, то сме обещали да приемем еврото. Но не съществува някаква определена дата това условие да бъде изпълнено. Така че това не може да бъде аргумент за напъването да приемем еврото сега – в момент на инфлация и огромна политическа вътрешна и външна несигурност.
Вторият е, че ако приемем еврото, ще плащаме по-ниски лихви по държавните заеми, отколкото бихме плащали, ако не го приемем. Този аргумент е обида за всеки мислещ човек, защото е недоказуем. Аз го наричам „Лихвата на Шрьодингер“. Невъзможно е да сме едновременно в еврозоната и извън еврозоната, за да можем да видим към даден момент в двете различни ситуации какви точно биха били лихвите, за да ги сравним. Лихвите се менят постоянно под силата на множество обстоятелства и комбинации между тях. Никой не може да знае кое точно обстоятелство ще повиши/намали лихвите по държавните облигации. Достатъчно е да погледнем факта, че всяка една държава в еврозоната плаща различни лихви по заемите си, за да си дадем сметка, че самата принадлежност към еврозоната не определя лихвите по облигациите. Нещо повече – влизането в еврозоната предизвиква промени в поведението на банките, което излага на риск националните финансови системи. Гърция стигна до фалит именно заради влизането си в еврозоната и последвалото рисково поведение на германските и френските банки. От това, разбира се, спечелиха гръцките олигарси и западните банки, като в крайна сметка те бяха спасени от обикновените хора в Европа и Гърция, които бяха принудени да затегнат коланите. Същото ще се случи и в България, както ни предупреждава Варуфакис.
Пропагандирайки бързото ни влизане в еврозоната, Пеканов изтъква, че щом еврото е добро за Германия, значи е добро и за всеки друг. Всъщност този аргумент доказва, че той няма елементарни познания относно еврото. Изобщо не разбира, че единната валута е един вид „златен стандарт“, при който държавите-износителки печелят от общата валута за сметка на всички останали държави във валутния съюз. Нито разбира, че остеритетът е първото и най-важно последствие от приемането на еврото – в нашия случай то се изразява още преди приемането, както ни доказаха Радев и Пеканов с отказа си да представят бюджет, замразявайки по този начин заплатите при днешната убийствена инфлация. Пак ще го подканя да почете малко икономическа теория, писана не от неолиберали, а от честни прогресивни икономисти, отдадени на науката. Хора като Джоузеф Стиглиц, Янис Варуфакис и Марк Блайт (линкове в коментарите).
Абсурдното в цялата ситуация е, че Пеканов се счита за ляв икономист, докато действа единствено в интерес на капитала – основно западния банков капитал. Неспособен е да говори повече от две минути, без да отбележи как се е срещал с някой „велик“ неолиберален икономист. В последното си участие в Панорама се хвалеше, че бил на среща с Кенет Рогоф. Нарече го „Кен“, точно както Баце умираше да говори за европейските политици на малко име, за да подчертае колко са си близки. Та Пеканов заяви колко много го било срам, че когато бил млад и наивен студент, е критикувал Рогоф. Сега хвалеше въпросния любител на остеритета и един от бащите на теорията, че държавните разходи водели до икономически кризи. Същият този „икономист“ беше хванат от един студент в научна измама и то точно в „доказателствената“ част на въпросната теория (линк в коментарите).
Освен че прави всичко възможно, за да ни вкара в крайно вредната за нас еврозона, Пеканов може да се похвали и с постижението, че нанесе и смъртоносен удар по българската енергетика чрез прокарването на така лелеяния План за възстановяване и устойчивост. План, който ще възстановява и развива единствено шепа приближени до правителствата фирми, докато работещите и социално слабите ще им плащат масрафа и ще затягат колани. Именно заради този план Пеканов, вместо да се бори за запазването на въглищните ни централи по примера на Германия, обеща до три години да намалим въглищната си индустрия с 40%. Как това ще се отрази на държавата в цялост и на десетките хиляди работещи в сектора в частност, Пеканов не се интересува. Така или иначе в периодите, в които не работи като назначенец на Радев, той веднага се изнася от България, не живее тук и очевидно не свързва бъдещето си с България, а с европейските институции. Кариерата на първо място, а какво по-добро за личната кариера от умението да се харесваш на управляващите – онези вътре и извън границите?
В крайна сметка изглежда, че не само Костов ще остане в историята с ужасни за България непоправими действия. Подобно на извършената от него безочлива приватизация, влизането в еврозоната и унищожаването на енергетиката ни няма да могат да бъдат поправени от никое следващо правителство, дори и да се появи национално отговорно такова. Този път обаче, дълбоките и непоправими реформи се правят от един уж ляв икономист. Крадливите правителства са далеч по-малко страшни от онези, които взимат дългосрочни и необратими решения. Решения, от които бихме могли да се освободим само чрез революция, а както знаем, България не може да се похвали със собствени победни революции.
Радев като президент не е длъжен да познава икономическата теория и практика. Именно затова президентите си имат съветници. Но следва да се отбележи, че Радев не блести с особено добри способности да си подбира съветниците и министрите. В крайна сметка точно той извади от цилиндъра новите управленци със западно образование Асен Василев, Кирил Петков и Атанас Пеканов. Сега ние ще им сърбаме попарата – колкото и докогато е необходимо.
Датата е подходяща да си честитим Деня на банана, драги сънародници! Големият европейски банан.
Даниела Пенкова
ПАРИ
СПУКА СЕ ПОРЕДНИЯ БАЛОН НА КЛЕПТОКРАТА БОРИСОВ!
Европейската Банка „ЗАКОПА“ БОРИСОВ – НАМАЛЯВА ЗАПЛАТИТЕ И ПЕНСИИТЕ!
В последния си доклад Европейската банка за възстановяване и развитие/ЕБВР/ посочи, че България е заседнала в клопката на своята едва мъждукаща икономика и това не й дава възможност да генерира каквото и да било увеличение на доходите.
Ръководството на ЕБВР, която е основния финансов инструмент на ЕС, е категорично, че не може да става и дума за каквото и да е увеличаване на заплати и пенсии. И, че те трябвало да бъдат сложени във фризера, че даже и да бъдат намалени, поне докато в страната не се създаде стабилно развиваща се икономика.
От главната финансова институция на Евросъюза посочват още, че България има нужда от нови стратегии за растеж на икономиката, която в момента едва крета, защото няма нито развита промишленост, нито развито земеделие. Поради тази причина, заявяват от банката, правителството на ГЕРБ разчита само на заеми, за да осигури поне най-неотложните плащания в социалната сфера и към кредиторите.
Топ икономисти на ЕБВР твърдят, че сегашният модел, налаган от кабинета на премиера Борисов, който ползва заемите от европейски финансови институции за изплащане на заплати и пенсии, е възможно най-погрешния модел и по своята същност е анти-икономика. Поради простата причина, че увеличава държавния дълг, без да генерира никакъв растеж на промишлеността и селското стопанство.
И ако държавата продължава да върви по този пагубен път, тя много скоро ще стигне до гръцкия вариант на свръхзадлъжнялост, когато правителството няма да има възможност нито да плаща дължимото на гражданите, нито да обслужва нарастващите заеми, твърдят специалисти от банката.
Това от своя страна ще доведе до нарастващи рестрикции,които кредиторите ще наложат на държавата и нейните граждани, с цел да си върнат каквото могат от дадените пари. И в крайна сметка налаганите рестрикции ще доведат до граждански протести и сваляне на правителството. Но това в никакъв случай нямало да доведе до опрощаване на заемите. И малката балканска държава (разбирай – България – б.а.) и нейните граждани щели да се изправят пред трагичните обстоятелства при рухнала икономика да връщат изтеглените от Борисов заеми, завършват доклада си от финансовата институция.
И наистина, уважаеми читатели, няма правителство в света, което взема заеми, но вместо да ги използва за развитие на икономиката, започва да прави с тях площади, шадраванчета, чешми, градинки и пейки. И това при положение, че стратегически важните отрасли на икономиката са в застой или потъват в небитието. А каква е реалната ситуация с икономиката на България в момента: Нямаме енергетика. Нямаме машиностроене. Не развиваме високите технологии в промишлени мащаби. Земеделието ни изчезна. Какво имаме тогава? И как ще се развива държавата?
Борисов ще си отиде, но кой ще плаща неговите сметки? Със сигурност това ще сме ние и нашите деца. Защото когато трябва да се плащат дългове, държавата се отъждествява със своите граждани. Тя казва: държавата – това сте вие, гражданите. И вие трябва да платите сметката. Но когато трябва да се прибират пари и да се граби от чужди заеми или от богатството на страната, тогава гражданите нямат думата. Те се превръщат в отделни физически единици, с които никой не се съобразява. И единствените, които имат правото да разпределят награбеното, са партийните герберски акули и техните обръчи от фирми, които са яхнали нашата държава.
Прави са от ЕБВР: Никак не е изключено съвсем скоро да се наложи и намаляване на заплатите и пенсиите, дори да се наложи да продаваме българската земя, както гърците започнаха да продават островите си. По простата причина, че ние, българите, вече нямаме никакви предприятия, нито продукция, с която да плащаме нарастващите дългове. А когато това се случи, Западните финансови акули ще доизкупят на безценица остатъка от свещената българска земя и ще ни изгонят от нея като мръсни котета. Само защото сега не протестираме и не се съпротивяваме на онова, което Борисов и неговите пудели вършат в България.
Всяко нещо си има цена. Готови ли сме да платим бакиите, които сега забъркват герберите на Борисов? Ако не сме, трябва да го кажем ясно и категорично. На улицата. Защото вече нищо друго не може да помогне.

ПАРИ
Дойде краят на петродолара
Падането на американския петрол WTI до отрицателни стойности изисква известен коментар. Така че ще се опитам да го дам.
На първо място, тази цена не е за петрола, а за фючърси. И те означават само едно: днешното производство е такова, че няма къде да се складира. Поради епидемията търсенето рязко падна, но производството не. В същото време е трудно и страшно да се съкрати производството, отдавна са взети заеми за него, които трябва да бъдат изплатени. Особено сред производителите на шистов петрол, които трябва непрекъснато да пробиват нови кладенци, за да поддържат общия обем, тъй като тяхната капитализация (и по-специално кредитоспособността) зависи от това. А за сондирането просто са нужни заеми.
В резултат на това текущите отрицателни цени са просто цената на капацитета, в който трябва да наливат петрол тези, които просто го добиват. Но за вертикално интегрираните компаниите изобщо няма такъв проблем: доставят го в собствените си заводи, които произвеждат бензин, масло и пластмаса. И да, те могат да пострадат малко от днешната буря на борсата, но все пак технологичният комплекс няма да отиде никъде. Така главно ще пострадат онези, които искат да ударят джакпота от борсовата паника.
В действителност цената на петрола Брент в Западна Европа днес е по-висока, отколкото беше преди няколко седмици при минимум около 25 долара за барел. Тоест, там няма истерия. И следователно резултатът от днешните вакханалии на цените ще бъде напълно естествен процес: производството ще намалее значително след няколко месеца. По-специално, цялата шистова авантюра ще бъде напълно затворена. И между другото, Игор Иванович Сечин, не се страхувам от тази дума, вече може да отвори шампанското.
Трябва да се отбележат само два принципни момента. Първият е, че механизмът на ценообразуването на петрола, създаден от транснационалните банки, е толкова отделен от реалната индустрия и реалното търсене на петролни продукти, че поради чисто вътрешни (тоест финансови) механизми той влезе в колапс. А основните жертви ще бъдат дори не малките петролни и преработвателни компании, а банките. Тъй като магията им избледня много, те не могат да държат в стабилно състояние толкова важен пазар като петролния.
Както казват опитните хора, „доларът е необходим на света, за да може Саудитска Арабия да продава петрол на Китай“. Или, за простота, петродоларът управлява света. И така, този свят, подобно на петродолара, свърши. И ако всичко приключи, ако капитализацията на петролните компании се върне към нормалните стойности, свързани с печалбата, производството и резервите (грубо казано, като “Роснефт”, а не като “Шеврон”), тогава не петролните компании, а банките ще загубят. Които бяха именно основните бенефициенти в процеса на увеличаване на капитализацията.
И потребителите, и “Роснефт” ще спечели, разбира се, която никога не е било „своя“ за финансовия интернационал и затова силно губи от основните си западни колеги в капитализацията. Ах да, Игор Иванович, как подредихте всичко и този път. Наистина демонична фигура на нашето време! Интересното е, дали той вече знаеше всичко това, когато обясняваше, че нямаме нужда от ОПЕК+?
И второто нещо е не по-малко важно от първото. Настоящата ситуация показва, че в Западна Европа и Съединените щати вече не може да има единично ценообразуване. Тоест цените ще започнат да се определят на регионалните пазари. По-специално това се отнася до пазара, който контролира Китай. И е обяснимо защо: Смятам, че Китай е готов да приеме излишния петрол за съвсем приемливо доплащане от САЩ. Изключително в името на защитата на околната среда, разбира се, Грета Тунберг ще му помогне.. Не е напълно ясно дали САЩ ще се съгласят. И ако не са съгласни, тогава ще трябва да ограничат влиянието си на този пазар. С всички последствия.
Но това означава, че петродоларът е приключил. А няма ли петродолар – няма нужда от единна доларова система, петролът ще започне да струва различно на регионалните пазари. Тоест механизмът, възникнал през 1944 г. в западния свят на конференцията в Бретън Уудс и който се разпространи в целия свят през 1991 г., вече не работи. Да, нов вероятно ще се появи малко по-късно. Всъщност, затова започнах преди около година и половина да говоря не само за „нова Ялта“, но и за „нов Бретън Уудс“. Но сега вече е ясно какво ще се появи.
Така че отрицателната цена на фючърсите на петрола само в САЩ не означава нищо. Но тя е ярък признак, че процесите на унищожаване на системата на световния долар, за които писах в продължение на много години, са достигнали определен мащаб, при който са станали видими за всички.
ПАРИ
Евтиният петрол направи Америка сговорчива
Новата сделка за петрол OPEC + е извънредна. Не само това, износителите на петрол се споразумяха за безпрецедентен обем на съкращаване на производството, многократно по-висок от предишните квоти.
Така също се увеличи широтата на покритие. За първи път в историята САЩ и пет други страни, които не сав картела, се присъединиха към OPEC +. Защо петролът не скочи до 60 долара?
Страните от ОПЕК + се договориха да намалят производството на петрол с 10 милиона барела на ден през май-юни 2020 г. Това означава, че всички страни ще намалят 23% от производството си. От юли до декември 2020 г. намалението ще бъде 8 милиона барела на ден, което означава намаляване на производството с 18% от всеки член. И през 2021 г. и до април 2022 г. – с 6 милиона барела намаляване от страните от ОПЕК + или с 13,8%. Постепенно членовете на ОПЕК + ще отслабят юздите за намаляване на производството, тъй като се надяват да възстановят търсенето на петрол, благодарение на подобрението в пандемията.
Москва счита сделката ОПЕК + за приключена. „Президентът Путин оценява много положително договорения документ, който се превърна в компромис на 22-те страни, участващи (в преговорите)“, заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков. Според Кремъл решението на ОПЕК + ще има положителен, стабилизиращ ефект върху световните енергийни пазари.
Присъединяването на шест държави износителки на петрол към тази сделка, които досега никога не са участвали в регулирането на пазара на петрол заедно с ОПЕК, беше революционно. Канада, САЩ, Норвегия, Колумбия, Бразилия и Аржентина трябва да намалят производството с 5 милиона барела на ден. Това се случи за първи път в историята.
„С думи, това изглежда като абсолютна революция в координацията на производството. Това е безпрецедентно както по отношение на дълбочината на съкращаване на производството, така и на широчината на покритие. Въпреки това, ситуацията на срива в търсенето изискваше точно такива изключителни стъпки “, заяви Александър Купчичевич, водещ анализатор на FxPro.
За сравнение: в рамките на предишната сделка на ОПЕК + говорихме за намаляване на добива на нефт само с 1,8 милиона барела на ден от всички членове на организацията, съчетано с Русия (формално не е член). Сега се очаква да се намали производството в размер на 15 милиона барела на ден. Шестнадесет играчи вече се присъединяват към 22-те износители на ОПЕК +, участващи в предишната сделка.
Василий Танурков обаче, директор на корпоративната рейтингова група на ACRA, вярва в това, че „…те не стигнаха до революцията, въпреки че това без съмнение е изключително събитие, провокирано от извънредни обстоятелства: точно такива страни като САЩ, Канада, Норвегия нямаха голям избор.“
Основният минус е, че за шест износители на петрол, които не са членове на ОПЕК +, това споразумение не е правно обвързващо. И ако нарушат обещанията си, тогава цялата сделка ще полети. Ако тези шест държави започнат да увеличават производството и възникне такова изкушение, когато цените на петрола се повишат, тогава членовете на ОПЕК + могат да откажат да изпълнят споразумението. Това е крехкостта на такова уникално споразумение на страните износители на петрол.
„Бяха като без билети, така си и останаха. Е, Америка все още не е направила задължителни ограничения. Те имат долар – резервна валута, която могат да отпечатват безкрайно, за да подкрепят компаниите си, имат технологии за добив на петрол и могат да наложат санкции надясно и наляво срещу тези, които не са съгласни с тях. Но Бразилия ли е страна със супер силна икономика? Защо Бразилия смята, че трябва да бъде извън сделката? Освен арогантността, това не може да се обясни “, заяви Станислав Митрахович, старши изследовател във Финансовия университет при правителството на Русия и водещ експерт в Националния фонд за енергийна сигурност.
Според него, в допълнение към факта, че новите участници може да не намалят производството, когато коронавирусът приключи, ситуацията се подобрява и цените на петрола започват да се покачват, членовете на ОПЕК + ще продължат да бъдат обвързани със задължения, докато измамниците от тарифите няма да го направят.
„Огромният състав на участниците е както сила, така и слабост. Сега рискът ще надвие пазара, че демарш или „различно мнение“ на една от страните може да съсипе цялата сделка “, отбелязва Купцикевич.
Танурков не изключва възможността новите държави да откажат съкращаването през 2021 г. след стабилизиране на пазара.
Тази сделка обаче има неоспорими предимства. Основният плюс е, че дори и да нямаше тази транзакция, тогава необходимостта от премахване на обемите от свръхпроизводство нямаше да отмине. „Ако не беше споразумението, след няколко седмици или месеци все пак щяхме да чуем, че различни страни, включително Русия, намаляват производството. Това би било неизбежно, тъй като няма да остане място в складовете за съхранение на гориво “, казва Митрахович.
Вторият плюс е, че без сделка цената на петрола, която вече е на катастрофално ниски нива от 25-30 долара за барел за Brent, би паднала още повече – до 10 долара или по-ниска, допълва експертът.
Новите участници като САЩ, Канада и Бразилия също имаха малък избор: беше възможно или да се присъединят към сделката и да намалят производството, като по този начин подкрепят цените, или да не се присъединят към сделката – но все пак ще намалят производството, само че на по-ниски цени и това означава най-лоши последствия за собствената им нефтена индустрия, казва Василий Танурков.
Как работи сделката ще зависи от много фактори. От това кога приключва епидемията и вносителите започват да възстановяват търсенето. От това, доколко честно страните по сделката ще я спазват. В същото време обемът на свръхпроизводство в близко бъдеще може да нарасне от 10-15 милиона до 26 милиона барела на ден. Това означава, че намалението на транзакцията няма да покрие целия спад на търсенето.
Следователно, пазарите реагираха слабо на приключването на сделката. Петролът не се повиши до 60 долара за барел, а рублата не се засили до 63 за долар. Те все още са в червената зона. В петък обаче петролът не се търгуваше на повечето световни борси, така че малко по-положителна реакция може да последва в понеделник.
На фона на срива на световната икономика и прогнозите за много постепенно връщане към живота, няма смисъл да се мисли за стабилно връщане на нефта до 60 долара за барел, смята Купцикевич.
„В краткосрочен план пазарът на петрол все още ще има много значително превишение на предлагането, запасите от горива ще продължат да нарастват до юли 2020 г. Следователно, докато цените на петрола остават под натиск и значително увеличение на цените е възможно само с премахването на карантинния режим и възстановяването на глобалното търсене “, казва Василий Танурков.
Според прогнозата му цените на суровия петрол Brent ще останат под напрежение през следващите три месеца, но дългосрочната картина изглежда много по-положителна. Ако страните от ОПЕК + продължиха да увеличават производството, то средната годишна цена на Урал през 2020 г. ще бъде 25 долара за барел, а през 2021 г. ще останат доста ниски цени – около 35 долара за барел. Благодарение на сделката обаче може да се очаква, че тази година средно ще има 35 долара за барел или дори по-високи, а през 2021 г. петролът ще нарасне до по-удобните 50 долара за барел или повече, прогнозира Василий Танурков. Освен това той изхожда от факта, че през 2021 г. ОПЕК + ще преразгледа обема на намалението от 6 милиона барела на ден в посока на намаляване.
С други думи, без сделка Русия би трябвало да живее за 25-35 долара за барел в продължение на две цели години, което е дори по-ниско от заложените в бюджета 40 долара. Това би означавало липса на допълнителни приходи от износа на петрол, бюджетен дефицит и необходимост от изразходване на натрупаните резерви на Националния фонд за богатство. Рублата в този случай може да се обезцени и доларът да струва до 100 рубли.
Сделката ще предостави възможност за навлизане в пътя на растеж още през следващата година.
„Увеличението на цените на петрола до 35 долара за барел при средно годишно изражение ще даде на федералния бюджет около 1 трилион рубли приходи от нефт и газ в сравнение със сценария, без да се подписва сделка, когато петролът струва средно 25 долара за барел“, – казва Дмитрий Куликов, заместник-директор на групата за суверенни оценки и макроикономически анализи на ACRA.
След увеличението на цените на петрола можем да очакваме засилване на рублата. „Но това укрепление вече няма да бъде толкова силно, колкото може да се очаква. Защото спадът на износа на петрол ще попречи на растежа на валутните приходи, които ще се търгуват на вътрешния валутен пазар “, обяснява Куликов.
Разчитането на връщането на рублата обратно на 63 за долар в обозримо бъдеще не си струва. Коридор 70-80 изглежда по-адекватен на съществуващата макроикономическа картина, смята Купцикевич. Оттокът на чуждестранни инвестиции и падащото търсене на руски суровини ще ограничат възстановяването на рублата до нивата, които бяха в началото на 2020 г., добавя той.
Що се отнася до руските петролни компании, рентабилността на най-големите играчи ще намалее тази година, но като цяло петролният и газовият сектор ще поддържа финансова стабилност, изчисли Танурков.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











