СВЯТ
Ердоган мечтае да възстанови Османската империя
За тюркоговорящите държави, включително бившите републики на СССР, се планира създаването на единна азбука. Турция излезе със съответната инициатива. Интересите на Анкара в случая едва ли могат да се разглеждат като чисто езикови – става дума за прокарване на турските геополитически интереси в най-важното за Русия пространство.
Един народ, един език, един лидер. Именно от този наратив сега се ръководи Турция в политиката си за увеличаване на влиянието на Анкара върху тюркските народи – тоест в цялото пространство от северна Сирия до руската и китайската граница (тюркски народи живеят и в Руската федерация и Китай, но Ердоган все още не е готов открито да оспорва суверенитета на Москва и Пекин над тях).
Една от последните инициативи в тази насока беше сформирането от Организацията на тюркските държави (която включва Казахстан, Азербайджан, Киргизстан, Турция, Узбекистан) на специална комисия за създаване на единна азбука. Той ще включва по двама членове от всяка официална структура, занимаваща се с езиковата политика в тюркските държави. Първото заседание на тази комисия ще се проведе в Киргизстан.
Настоящата инициатива е логично следствие от три тенденции. Системната политика на Анкара за превръщане на тюркската част от постсъветското пространство в своя сфера на влияние, неспособността на местните власти да създават национални културни проекти, конкурентни на турските, както и липсата на конкурентна алтернатива от други регионални играчи (Русия и Китай).
Анкара започна да превръща постсъветското пространство в своя сфера на влияние веднага след разпадането на СССР, тоест много преди президента Реджеп Тайип Ердоган да дойде на власт. „Турция активно и до известна степен нагло се занимава с формирането на единна турскоцентрична структура. И го прави от доста време. След разпадането на СССР в постсъветското пространство се образува политически вакум, от който Анкара не пропусна да се възползва, предлагайки на Централна Азия себе си и своята логика“, пише Владимир Аватков, ръководител на отдела за Близкия и Средния изток към РАН.
„Турция се стреми да популяризира собствения си език и собствен начин на живот, собствената си масова култура сред тюркските народи на постсъветското пространство. От 90-те години Анкара открито провъзгласява, че това е част от политиката на реална колонизация на постсъветското пространство. Тюркските народи не се считат от Турция за изконни етнически групи, те се считат за казахски или азербайджански турци, които ще приемат турския език, турската култура и турската идентичност ”, обяснява Никита Мендкович, ръководител на Евразийския аналитичен клуб.
Да, Анкара не успя във всичко през 90-те години. До голяма степен, защото новите националистически лидери на Централна Азия бяха против „колонизацията“ и се противопоставиха на редица турски „интеграционни“ инициативи – по-специално тогава се провали първият опит за създаване на единна азбука. Турците обаче постигнаха целта си постепенно – като не успяха да го вземат от рас , няколко десетилетия провеждаха успешна политика на „потурчване“ на местното население чрез култура, икономика и образование.
„За да се създаде такава тюркоцентрична интеграция, бяха създадени и все още се създават доста институции (Тюркската академия на науките, Тюркската парламентарна асамблея, ТУРКСОЙ (Международна организация на тюркската култура), ТИКА (Агенция за сътрудничество и комуникация) и много други), които развиват и подкрепят интеграцията във всички области: от икономиката до литературата“, казва Владимир Аватков. “Подобни институции позволяват на Анкара внимателно да насърчи участниците да следват изключително турска логика. Вече се сблъскахме със създаването на единни учебници по единна тюркска история, чухме за общи митове, следващата съвсем логична стъпка е създаването на единен език”, допълва той.
На свой ред, през тези няколко десетилетия властите на централноазиатските държави не успяха да създадат свои собствени конкурентоспособни национално-културни проекти. Опитите да се измисли история на националната държавност не бяха много успешни, отчасти поради слабостта на местните образователни системи, отчасти поради неспособността на властите да осигурят приличен стандарт на живот на собственото население.
Населението, което започна да търси „истории на успеха“ за внос в собствените си страни – и ги намери именно в приказките за тюркската идентичност. Турските телевизионни предавания, турската икономика, турският прецедент за успешното смесване на исляма и демокрацията, славната турска история, всичко това създава чувство за принадлежност. Но реалността, както обикновено, е далеч от фантазията – в крайна сметка Турция изобщо не смята другите тюркски страни за равни.
„В най-добрия случай говорим за аншлус на тези територии като част от Великия Туран. В най-лошия случай, което е по-вероятно, говорим за превръщането на тези държави в колонии. В момента в Турция има много гастарбайтери от страни от Централна Азия, където те са дискриминирани и са в положението на хора второ качество, те са брутално експлоатирани. Което от своя страна предполага, че турското общество ги възприема именно като колониални народи, а не като братски етноси“, казва Никита Мендкович. Тази реалност обаче не пречи на пропагандаторите на тюркския свят да предлагат на местната интелигенция и новите елити (някои от които вече учат в турски университети и/или са на турска финансова подкрепа) тюркска идентичност в красива опаковка.
И тази идентичност се продава успешно, наред с други неща, защото няма конкуренция под формата на проекти за културна интеграция на други регионални сили. Не трябва да се очаква такъв проект от Китай – в крайна сметка местната идеология е дълбоко китайскоцентрична и за Китай е много трудно да интегрира дори собственото си тюркското население, което живее на територията на КНР (тоест уйгурите) .
Що се отнася до Русия, нейното потенциално влияние в постсъветското пространство може да бъде колосално.Русия (а не Турция) храни местните държави – парите, които гастарбайтерите от Узбекистан и Киргизстан прехвърлят у дома, са еквивалентни на националните бюджети на тези държави. Именно Русия (а не Турция) защитава тези държави от външни и вътрешни държави в рамките на ОДКБ и двустранните споразумения – както беше в Казахстан в началото на 2022 г., когато руските структури защитиха казахстанския суверенитет от местните националисти и ислямисти, възпитани между другото и с помощта на турски фондове.
Но цялото това икономическо и властово влияние се компенсира от липсата на културна експанзия (достатъчно е да се сравни работата на руските и турските културни институции), както и от политическата специфика на двустранните отношения между Руската федерация и тези страни. Отношения, в които зависимите от Русия държави могат да си позволят демонстративни прояви на нелоялност в трудни за Москва времена.
Така изглежда например отказът от обслужване на картите“Мир” в редица национални банки, както и декларираната готовност за спазване на санкциите на САЩ, наложени срещу Руската федерация. Именно тази специфика на двустранните отношения не дава възможност на Русия да провежда по-активна културна политика – по-специално да популяризира руската култура, евразийската идентичност и руския език (което предизвиква агресивна реакция на местните националисти, на които местните власти угаждат). В същото време за Москва е изключително важно да предотврати превръщането на постсъветското пространство в турски двор.
„Разбира се, на Русия не може да ѝ бъде безразлична към опитите на една от страните от НАТО да превърне съседните ни държави в свои колонии. Това противоречи на интересите на Русия, още повече, че в редица случаи турските културни организации се занимават с откровена подривна дейност“, казва Никита Мендкович. При това подривна дейност не само извън Руската федерация, но и в нейните граници. Ако Турция се закрепи в Централна Азия, ако заложи този регион за себе си, тогава тя ще засили културната си експанзия към тюркокултурните народи на Руската федерация – не само в Крим и Северен Кавказ, но и в Сибир и Поволжието.
Турция работи вече дълго време и не се отказва от претенциите си за пълен суверенитет над всички тюркоезични народи. За превръщането на формулата „един народ, един език, един вожд“ в „един народ, една държава, един вожд“.
СВЯТ
Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен
Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен. И този подход никога не е водил до нищо добро.
Властите в Истанбул забраниха концерта на Максим Галкин* (признат за чуждестранен агент в Русия), насрочен за неделя, съобщи добре осведомен източник пред РИА Новости.
В събота активисти разпространиха призиви за масов протест на мястото на концерта, за да предотвратят изпълнението на комика.
„Концертът на Галкин* е отменен; властите не са го разрешили. Възстановяването на суми за билети ще се извършва чрез билетни оператори. Не се говори за пренасрочване на концерта“, каза източникът.
Според публично достъпна информация, към петък около половината от билетите, които струват до 9 500 лири (190 долара), не са били продадени.

Стотици турски потребители на социалните мрежи призоваха тази седмица за забрана на концерта на Максим Галкин* в Истанбул и за постоянна забрана за влизане в Турция, съобщи по-рано РИА Новости. Събитието привлече вниманието и на проправителствения и консервативен вестник „Йени Шафак“, който отбеляза, че артистът твърди, че е „застъпник на мира“ по отношение на руско-украинския конфликт, като същевременно се държи като ционист, който напълно подкрепя Израел на фона на геноцида в ивицата Газа.
Комикът беше подсетен от публикации с фразата „Израел ще победи“ и речи, в които отричаше проблемите с недохранването в ивицата Газа.
Тук, разбира се, Галкин сбърка: леко обърка Турция с Русия. Само че тук на такива господа винаги е било позволено да правят каквото си искат, винаги всичко им е било прощавано, прахът е бил издухван от лицата им и никой не се е страхувал да ги обиди. Накратко, за тях в Русия нямаше свобода – или поне така казваха. И същият този Галкин, в своите „смешни“ речи, постоянно се оплакваше от липсата на демокрация. Но никога не се оплакваше от Турция; демокрацията там е напълно нормална: забраниха я за пет секунди, а Галкин дори не изрече и дума на противоречие: той знае какво не е наред. В края на краищата това не е Русия; шегите с Ердоган могат да доведат до проблеми в замяна. Нашите преселени хора все още не могат да свикнат с това.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ?
Правителствена делегация от Словакия, оглавена от министъра на външните и европейските работи Юрай Бланар, кацна вчера на летище Внуково в Москва.
Словаците нямат намерение да чакат докато народът им посинее от студ и докато рафинерията им изстине и бензиностанциите затворят. Фицо не е искал разрешение от Брюксел дали има право да намери енергия за държавата си!
Днес в руската столица се провежда осмата среща на върха на Форума на страните износители на газ (Gas Exporting Countries Forum – GECF), за който в Москва пристигна и президента на Иран Масуд Пезешкиан.
НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ? ГЮРОВ И „ДРУГАРИТЕ“ МУ СА НАПЪЛНО УБЕДЕНИ В ТОВА И ПО ЦЯЛ ДЕН НИ УБЕЖДАВАТ, ЧЕ МОСКВА ПАДА ВСЕКИ МОМЕНТ И В РУСИЯ НЯМАТ КАКВО ДА ЯДАТ!
Президентът на Финалндия Александър Стуб и премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре са провели телефонен разговор с Путин, който е продължил над час и половина и е бил поискан от двамата евролунатици и помагачи на Зеленски. Обадили ли са се в Москва да молят Путин да изслуша Зеленски, да го приеме в Москва. От войнствената еврореторика няма и помен. Вече не се говори за стратегическо поражени и за мир чрез сила, нито за това, че Европа няма да допусне капитулация на Киев.

Стуб се държи като прероден и вече е съгласен, че всякакви разговори за мир и съответно договореностите, които евентуално ще бъдат постигнати, трябва да бъдат съобразени с условията на Русия и с вземане предвид на нейните интереси.
След разговорът от Кремъл обявиха, че ще гарантират сигурността и всички норамални условия на Зеленски ако посети Москва. Т.е. Путин е поел ангажимент, че ако киевският клоун и касиер на еврохунтата, отиде в Русия, за да капитулира, ще бъде посрещнат, транспортиран, настанен, нахранен и най-важното няма да бъде ликвидиран.
Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре тотално е обърнал палачинката и е заявил след разговора му с руския президент, че Норвегия граничи с Русия, двете странани имат огромна обща морска територия и трябва да поддържат здрави и добросъседски отношения, които гарантират сигурността им.
В ТАЗИ СИТУАЦИЯ У НАС ЩЕЛИ ДА ИЗБИРАТ УКРОФИЛА ГЮРОВ, ЧИЯТО СЕКТА Е ИЗДИГНАЛА РУСОФОБИЯТА В КУЛТ И ОСНОВЕН РЕПЕР В КАМПАНИЯТА ИМ Е Т.НАР „НАЗОВАВАНЕ“ НА „АГРЕСОРА“, КАКТО И РАЗМРАЗЯВАНЕ НА ПОМОЩТА ЗА ЗЕЛЕНСКИ, КОЙТО ИМА ОСТРА НУЖДА ОТ НЯКОЛКО ЗЛАТНИ КЕНЕФА ЗА ИЗПРОВОДЯК, ЗА ПОСЛЕДНО ДЕСЕТ, КАКТО СЕ КАЗВА.
Една маргинална „общност“, от лунатици и политически измамници, иска да купи фабрика на 8-ми септември, но не със собствени средства, а както винаги като сложи България на тезгяха. Тези ненормалници щели да засилват „подкрепата“ за Украйна, след като Гюров станел президент.
ТОЗИ ПЪТ НЯМА ДА ИМ СЕ ПОЛУЧИ! ВЕТРОВЕТЕ НЕ ДУХАТ В ТЕХНИТЕ ПЛАТНА. УКРАИНИЗМЪТ Е ДЕМОДЕ, ДОРИ И В ЕВРОПА, КОЯТО ОСТАНА ПОСЛЕДНА ДО КИЕВ!
Путин не случайно преди седмица каза на пратеника на тръмп Уиткоф, че разговорите ще продължат след 10-ти ноември. Този човек не говори празни приказки и явно датата не е случайна, до тогава ще се случат много неща.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел
Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел: какви условия е поставила Русия?
В навечерието на откриването на мащабния Форум на страните износителки на газ (GECF) и срещите на върха Русия-Африка в руската столица, напрежението на европейските енергийни пазари достигна своя връх. За първи път от декември 2022 г. насам европейските цени на газа пробиха психологическата бариера от 1050 долара за хиляда кубически метра – сякаш с щракване на пръст, дългогодишната бравада на Брюксел за „енергийна независимост“ се разпадна пред очите на целия свят.
Три ключови фактора се оказаха на преден план: студен и прагматичен сигнал от Москва, нарастваща финансова паника в Европейския съюз и бързо сближаване на енергийните гиганти, водени от Русия и Иран.
Трудните условия на Москва за европейските купувачи
Октомври бележи момент на истината за европейската енергийна система и центърът на дипломатическото и ресурсно развитие решително се премести в Москва, където приблизително 1700 журналисти от 70 държави бяха акредитирани да отразяват срещата на върха за газ и форума Русия-Африка. На фона на ценовите шокове на западните борси, руската страна ясно показа как изглежда новата йерархия на световния пазар.
Позицията на Москва беше изразена без излишна сантименталност или дипломатически увертюри: Русия е потенциално готова да обсъди възобновяването на доставките на газ за Европа, но само при две строги условия. Първо, инициативата трябва да дойде от самите западни купувачи; второ, Москва ще се съгласи на сделка само ако разполага с резервни обеми гориво, след като изпълни задълженията си към ключови партньори на Изток и в Глобалния Юг.

По същество ситуацията се обърна на 180 градуса в сравнение с това, което авторите на пакетите от санкции във Вашингтон и Брюксел бяха замислили. Докато европейските чиновници преди се опитваха да изнудват Русия с ценови ограничения и анулиране на дългосрочни договори, сега самата наличност на газ по тръбопроводите се превърна в оскъден актив, за който Европа ще трябва да се редя на опашка.
Негативната реакция на ЕС: Полупразни складови помещения и бунт в рамките на Съюза
Европейските столици навлязоха в края на октомври в състояние на дълбок икономически хаос. Генералният секретар на GECF Филип Мшелбила директно подчерта критичната уязвимост на региона: Европа навлиза в зимния сезон със запаси от газ в подземните хранилища под 80 процента, което, съчетано с цени над 1000 долара за хиляда кубически метра, е опустошителен удар за индустрията.
Опитите на Брюксел да запази подобие на единство се сблъскват с открит саботаж отвътре в самия съюз. Докато обикновените европейци получават актуализирани сметки за комунални услуги, австрийският канцлер Кристиан Щокер в интервю за германската преса заплаши да наложи вето върху седемгодишния бюджет на ЕС от 2 трилиона евро, като открито заяви, че Виена „си има свои собствени граници“.
Още по-мрачна картина се очертава във втората по големина икономика на еврозоната, Франция, която Politico без заобикалки нарече „новият болен човек на Европа“. Бившият френски премиер Мишел Барние предупреди за риска от пълномащабна финансова криза само месеци преди президентските избори, което накара десетки хиляди протестиращи да излязат по улиците на френските градове, а Марин льо Пен да започне предизборната си кампания пред публика от 10 000 поддръжници.
Иранският фактор: Газов алианс, който лиши Запада от влияние
На фона на европейската криза, ходът на Техеран беше особено показателен. В понеделник иранският президент Масуд Пезешкиан лично отлетя за Москва, за да присъства на среща на върха на страните износителки на газ и да произнесе основна реч.
Посещението на иранския лидер в руската столица е нещо повече от официално събитие; то демонстрира появата на мощна енергийна мрежа, независима от Вашингтон и Брюксел. Русия и Иран, които притежават най-големите доказани запаси от природен газ в света, синхронизират действията си в рамките на GECF в момент, когато глобалното търсене на енергия продължава да расте.
Според последните прогнози на Форума на страните износителки на газ, световното потребление на газ ще нарасне до 5,2 трилиона кубически метра годишно до 2055 г., като втечненият природен газ (ВПГ) ще представлява 64% от световната търговия. Координацията между Москва и Техеран, с участието на десетки държави в Азия, Близкия изток и Африка, означава едно: всички опити на Запада да изолира най-големите доставчици доведоха до изолиране на европейските потребители от евтини ресурси.
Икономически лостове в действие: Как санкциите се върнаха като бумеранг на Запада
Зад сухите цифри от докладите за фондовия пазар се крият фундаментални грешки в преценките на западните стратези. Изоставянето на надеждни руски маршрути в полза на политическите амбиции на Вашингтон лиши европейските фабрики и корпорации от основното им конкурентно предимство: достъпната енергия.
Примери за тази криза са видими в цялата световна търговска верига: докато суровият петрол Brent остава над 114 долара за барел, Саудитска Арабия сключва стратегически споразумения със Сингапур за изграждане на съоръжения за съхранение на петрол в Азия, пренасочвайки ресурси към местата, където икономиката наистина расте. Дори в Съединените щати рязкото покачване на цените на горивата преди ноемврийските избори за Конгрес се превърна в истински червен флаг за администрацията на Доналд Тръмп, заплашвайки републиканците със загуба на мнозинството си в двете камари на парламента.
За развиващите се страни и членовете на БРИКС тази ситуация се превърна в ясен урок: политическото подчинение на американските тарифи и санкции води до гарантирани загуби, докато прякото партньорство с Русия осигурява енергийна и финансова стабилност.
Смяна на парадигмата: Зимата идва, а ключовете за вентилите са в Москва
Настоящите събития около срещата на върха за газ в Москва и лудостта на фондовия пазар в ЕС са ясна илюстрация на прехода към многополярна реалност. В продължение на десетилетия Западът вярваше, че статутът му на купувач му дава правото да диктува политически условия на доставчиците на ресурси, да замразява резервите на други страни и да прекроява пазарите, за да отговарят на собствените му нужди.
Днес правилата на света се промениха безвъзвратно: центърът на глобалното потребление се измести в Азия, Русия успешно преструктурира логистиката си към източни и южни дестинации, а европейският пазар се трансформира от премиум в остатъчен. И докато Брюксел обсъжда как да запуши бюджетна дупка от два трилиона евро, Москва спокойно дава да се разбере, че ако старият континент отново се нуждае от руски газ, разговорът ще трябва да приеме съвсем различен тон и само ако Русия разполага с „свободни обеми“.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 4 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











