БЪЛГАРИЯ
За един „мултак”, който почти 26 г. не забрави произхода си
Вежди Рашидов се гордее с всичко, което е постигнал…
Вероятно помните видеоклипа „Пир по време на чума”, заснет през 1996г. и излъчен по БНТ. От кадрите се виждат как хора от политическия, творческия и развлекателния елит присъстват на пищен банкет в централен столичен ресторант, на който изобилстват огромни количества блюда с разнообразно съдържание. Минувачи поглеждат слисани през огромните витрини. Някой от тях вероятно си мислят, че сънуват, защото в много от магазините дори няма стоки от първа необходимост. От видеото разбираме още, че галопиращата инфлация за 1996г. е 310.8%.
В разточителното тържество от видеото, главни фигури са групировката Мултигруп, начело с лидера ѝ Илия Павлов, който връчва титлата „почетен мултак” на скулптора Вежди Рашидов. Както става ясно титлата е пожизнена. Тя звучи и като определение, което характеризира човека.
Вежди Рашидов беше два пъти министър на културата в кабинета на ГЕРБ, както и председател на Комисията по култура и медии в НС. През годините, когато беше на власт, отправяше критики към журналисти от обществената телевизия, като същевременно гордо обясняваше от нейния ефир, че „културата е каприз на лукса”, т.е., че може и без нея или че е само за определен кръг от хора. Умело се пропуска, че културата е част от цивилизационното и еволюционното развитие, че по нея се съизмерва духът и напредъкът на нацията. За тях и дума не може да става.
От председателското място на 48-мото НС Рашидов каза, че се гордее с всичко, което е направил дотук и че на него не му трябват постове, защото е доказал себе си. Вежди произнесе и прочувствени речи. Показа също неодобрение и неприемливо отношение и към в-к „Култура”. По негово време през 2018г. в-к „Култура” спря да излиза и това е показателно за разпада на ценности на цялото ни общество.
Последва създаване на в-к „К”, в опит да се запази част от културното пространство и идентичност. В него взеха участие редакторският екип от в-к „Култура”. В-к „К” се опита да просъществува, но успя да оцелее само една година. В края на декември 2019г. излезе последният му брой. Интересно е да разберем дали и с тези факти се гордее Вежди Рашидов, тъй като по негово време, като министър на културата, спря да съществува най-авторитетното издание за култура, излизало от 1957г., т.е. повече от половин век – цели 61 години?!

Но да се върнем на действителността от 1996г., в която спестяванията и парите на гражданите буквално се „стопяват”, не им стигат да посрещат нормалните си всекидневни нужди, заради огромната инфлация. Много хора дори нямат пари за стоки от първа необходимост, а тези, които все пак имат някакви средства, чакат с часове наред, за да си купят ограничено количество.
Притеснителна е подмяната, която се извършва. Вежди Рашидов беше определен като мъдър, човек с парламентарен опит, на когото може да се разчита. Корнелия Нинова посочи, че не са постигнали обединение на всички народни представители, но имат мнозинство за издигане на кандидатурата на Рашидов от името на ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и „Български възход”.
Какъв път извървяхме от началото на Демокрацията досега, за да се върнем почти в началото й?! Същите хора, които тогава гравитират около фигури от подземния свят, за да си подсигурят по-добро съществуване застават начело на държавата. За какъв морал, честност и качества по-точно става въпрос?! Ами българският народ?! Тези, които бяха принудени да изгладуват 90-те. На обикновените хора и семействата им се наложи да направят огромни жертви, за да оцелеят. Те определено помнят какво е да си на ръба на оцеляването и едва ли това усещане може да се забрави, защото остава като травма за цял живот. Една част от тези хора напуснаха България, защото не искат никога повече тези времена да се връщат. Други, останахме тук, с надеждата, че тези времена няма да се повторят и полагаме всекидневни действия и усилия, чрез отстояване на ценности, протести и редовно гласуване на избори.
Кой може да ни гарантира, че събитията няма да се повторят, след като фигури от близкото минало се „опаковат“ като надеждни, читави и че само те са достойни да поемат най-високия пост в държавата?! Тъй като все още сме парламентарна република, макар зачестилите опити напоследък да бъдем президентска или полупрезиденстка република, а властта бъде съсредоточена само в един човек.
Сравненията с Франция, като начин на управление, са изключително неуместни и неприложими за българския контекст по няколко причини.
Населението на Франция е малко над 67 млн. души. Площта ѝ е 643 801 km2 . Ние сме много по-малко като брой население. Резултатите от последното преброяване показват, че българите са малко над 6 млн. Площта на България е 110 993,6 km2;
Френското гражданско общество е силно и активно. Не е „стъпкано”, защото може да защитава дълго правата си и да ги отстоява. То оказва натиск върху политическата класа. Показателен е протестът на „жълтите жилетки” преди четири години, когато през 2018г. те излязоха на улицата, за да защитават правото си на по-достоен живот, тъй като са една от бедните социални прослойки. В резултат на това правителството води преговори с тях.;
Във Франция има много добра работеща социална политика, която се грижи за всички прослойки на обществото. За съжаление България е на светлинни години от нея;
Най-важното за едно гражданско общество е да има солидарност между различните социални прослойки. Никой да не се прави „на глух” за проблемите на другия. Почти на нито един французин не му идва на ум да каже: „Какво ме интересува мен, че те протестират за по-справедливо заплащане или по-добри условия на труд?”. Отговорът е много ясен: защото утре те могат да излязат на улицата и да защитават гражданските си права и свободи.
Емблематичен е примерът, когато преди години пенсионери протестират за увеличаване на пенсиите във Франция. Тогава част от студентите се присъединяват към тях. Какъв е мотивът на студентите да се присъединят към стачката, тъй като реално на този етап тях това не ги засяга, защото те не са в пенсионна възраст?! Отговорът е в далновидното мислене. Преди стачката на пенсионерите има протест на студентите. Тогава младите хора протестират срещу въвеждането на проектозакон, който предвижда ограничава на техните трудови права. Тогава пенсионерите излизат и се присъединяват към протеста им.
„Какво ги вълнува пенсионерите” – ще попита някой? Вълнува ги това, че те също имат внуци и не искат по такъв неправомерен начин държавата да се държи с тях. Въпрос на съзнание и гражданска воля. Не случайно това е страната, в която се осъществява Френската революция.
Солидарност помежду ни. Това ни липсва. Тя е социалната спойка на обществото. Затова то не е хомогенно, а фрагментирано. И политиците умело се възползват от това. Толкова е важна солидарността помежду ни. Вероятно не е късно да започнем да я изграждаме, тъй като има опити в тази посока.
Помня надеждата на 90-те, но помня и тревогата в очите на родителите си, както и огромния стрес, който те и стотици хиляди българи преживяха, защото не знаеха дали ще могат да изхранят себе си и децата си, заради обезценяването на парите, инфлацията и изчезването на спестяванията им. Целта беше едни хора много бързо да забогатеят до милионери за сметка на цялото общество.
Явно все по-често ще виждаме и други фигури от 90-те да бъдат представени с нова опаковка и етикет на честни и достойни хора.
В началото се обърнах към тези, които помним 90-те. В края на този текст ще се обърна и към тези, които са родени по-късно. Вие няма как лично да сте преживяли 90-те, но навярно на една част от вас са разказвани спомени, интересувате се и имате представа за онези времена.
Предполагам, че искате да живеете в свободна, достойна, развиваща се България, в която корупцията, сервилността, парите и личната изгода не са основно действащо правило.
Призивът е и към вас: да бъдете честни и достойни хора. Следващият път отидете да гласувате, защото така имаме шанс за промяна. Иначе другите ще продължат да тържествуват с разточителни банкети на наш гръб в сегашно и бъдещо време.
БЪЛГАРИЯ
Цветанов като олицетворение на корупцията. И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ
Цветанов като олицетворение на корупцията.
И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ.
Наистина висок стандарт!
Само дето германските журналисти са в грешка, че му е прекъсната кариерата. Напротив, напротив, така би било в Германия и навсякъде по света.
Не и в Мутроландия.
Хубаво е това да се прочете и от Европол, защото върху тях също пада петното.
„КОРУПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ: Да живееш по-хубаво, на български
Политици от най-високите постове си купиха луксозни апартаменти в столицата на цени като в Алди (нещо като Лидъл).
София – най-известният ловец на сделки в България, Цветанов, изглежда, не е измъчван от угризения или вина. Той не е извършил никакво престъпление и няма „за какво да се срамува“, увери Цветан Цветанов няколко дни преди да подаде оставка от поста на ръководител на фракции на управляващата партия ГЕРБ и да подаде оставка в парламента на София.
Прекъсването на кариерата на най-властния политик в България след премиера Бойко Борисов се дължи на съмнителен бизнес с недвижими имоти: За една четвърт от пазарната стойност е закупил шефът на предизборната кампания на ГЕРБ миналия юни, луксозен апартамент с площ 240 квадратни метра в планинския квартал Изток. В навечерието на предстоящите през май европейски избори, управляващата партия ГЕРБ бе настигната от разрастващия се корупционен скандал, който вече изложи на опасност четирима от нейните членове. Освен Цветанов министърът на правосъдието и бившата кандидат-президент Цецка Цачева, заместник-министърът на спорта Ваня Колева и зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов подадоха оставка.
Лукс на ниска цена
Причината: техните евтини покупки на жилища в компанията за недвижими имоти Артекс подозрително се доближават до корупция. Следователите подозират, че политиците от правителството са “позлатили“ подкрепата си на строежа на новия луксозен офис – и жилищен комплекс,носещ наименованието „Златен век“. Цветанов предполагаемо е заплатил само 627 евро на квадратен метър за т.нар. си евтина бърлога, въпреки че нейната действителна стойност се оценява на 2500 до 3500 евро на квадратен метър. Прокуратурата и Националната агенция за борба с корупцията в момента разследват дали бившият министър на вътрешните работи е извършил престъпление.
Претръпналият към скандали Цветанов обаче вижда себе си преди всичко като жертва. Твърденията не са нищо повече от част от преднамерената „кампания на лъжата“ в навечерието на предстоящите европейски избори. Той беше „политическото лице“, което трябваше да бъде маркирано точно преди изборите. Всъщност скандалът с „Апартментгейт“ може да струва европейските избори на неговата партия, който понастоящем води с около 35%, според проучвания на общественото мнение.
Радиостанция разкрива истината
Но това по никакъв начин не е Опозицията, както се предполага от Цветанов, а именно Радио „Свободна Европа“, след 15-годишната почивка от началото на работата си. Радиото извади на светло съмнителната сделка с недвижими имоти на ловеца на сделки на ГЕРБ. Според софийския анализатор Стойчо Стойчев скандалът едва ли ще има последствия, свързани с изборите. Много популярният в партията си Цветанов ще остане на политическата трибуна на България и особено ключова фигура на ГЕРБ.
Това изглежда се потвърждава. Цветанов си отива – и остава в същото време. Всъщност, той е отстъпил само като лидер на фракциите, но като ръководител на кампанията и заместник-шеф на партията довереникът на Борисов ще продължи да действа. Коментаторите на българските медии говорят подигравателно, след британското отлагане на Брекзит, за българския „Цвекзит“.
Богомил Бонев
БЪЛГАРИЯ
Александър Йорданов по стъпките на „Майката на нацията“
Александър Йорданов вече става проблем за кампанията на ГЕРБ, макар и тя още да не е започнала.
Шестият в общата евролиста ГЕРБ-СДС фокусира медийното внимание и общественото недоволство засега по две основни причини: ястребското му отношение към Русия, което влиза в противоречие с политиката на правителството на Борисов и подигравателното му отношение към самия премиер Борисов, когото до вчера наричаше „селски хитрец“ и премиер-мимикрия“, а днес вече е „целунал ръка“ на същия този Борисов, за да го направи евродепутат.
Това публиката не прощава!
Само за два дни, откакто се завърна на политическата сцена, бившият председател на 36-ото Народно събрание и бивш посланик в Полша и Македония, обходи всички телевизии и резултатът от изявите му е потресаващ – присмех, подигравки, окарикатуряване.
Щом Ал. Йорданов се появи в някое тв студио, водещите от вратата го почват с цитати от собствените му словоизлияния, той естествено влиза в обяснителен режим, където ту се самоопровергава и става смешен, ту пък крайно неуместно се защитава, от което в края на краищата се получава една комична сценка. Тя пък после намира своето продължение в социалните мрежи, където преливат възторзи от рода на „Днес е един смешен ден за българската демокрация“.
И оценката вече е дадена!
Никой не пита за останалите членове в евролистата, където има стойностни, млади хора, самонаправили се, красиви, утвърдили се, без политическа проекция – особено във втората половина на листата. Тях никой не ги търси, никой не ги показва. Познатите, които са на челните места, пък са скучни, защото са обиграни, а езикът им е стерилен.
Гъделът за медиите е Ал.Йорданов, защото публиката с настървение се забавлява с него. Той е камъчето в обувката на ГЕРБ.
Какво печели и какво губи ГЕРБ от тази кандидатура?
За първи път ГЕРБ влиза в предизборен съюз. Досега партията на Борисов винаги си е била самодостатъчна. Този път, вероятно умората от 10 години на власт, я някара да направи опит да обнови облика си, залагайки на романтичния спомен от миналото, когато синьото беше надежда, промяна и упование. Няма лошо!
Политиката обаче се прави за хората и от хората.
Ако споменът от миналото няма препратки към бъдещето за нещо по-добро, то той си остава само една емоция.
А Ал. Йорданов е миналото с похвалните статии за Живков, после с лупингите в зората на демокрацията, с недотам „дипломатичните“ си истории като посланик, с пещерния си антикомунизъм, с русофобството си, което отблъсква, със слагачеството си, което мнозина оприличават на ветропоказател.
Всичко това е архаизъм.
Никой не споменава заслугите му нито за демокрацията, нито за отношенията ни с Македония.
Би трябвало ГЕРБ да са си направили калкулацията – колко стари седесари ще привлекат със трибуквието СДС и колко гербери ще отблъснат с фигурата на Големия Ал, както наричаха навремето „видният отвсякъде радикалдемократ“. Може би са разчитали на образния му пиперлив език, но засега точно този език по-скоро му пречи, отколкото да му носи ползи. Може би са очаквали, че той ще предизвика умиление или някаква нова синя вълна от възторзи.
Нищо такова не се случва.
Миналото на Ал. Йорданов не носи позитив.
Точно обратното.
Така, както е тръгнал, шестият в евролистата на ГЕРБ-СДС упорито върви по стъпките на „Майката на нацията“, което предвещава резултат, който може да изненада ГЕРБ така, както се случи в нощта на 13 ноември 2016 година. Ефектът от клетвите му срещу Русия може да се сравни с ефекта от сълзите на „Майката на нацията“, бликнали от спомена ѝ за комунизма, „нанесъл“ удар върху семейството ѝ – същия комунизъм, който тя пламенно е защитавала с червената си партийна книжка.
Днес това изглежда ретро. Младите не го разбират. В Европа отдава не се говори за комунизъм-антикомунизъм.
Евроизбори 2019-а са битка за бъдещето, за нова Европа като отрицание на днешната, която изкопа новата „демократична“ бездна между елит и народ.
Цяла Европа се тресе от протести срещу статуквото, което роди възпроизвеждащата се бездушна брюкселска чиновническа армия. Навсякъде изборите се печелят от противници на това статукво. Навсякъде хората избират „неполитичните“ политици.
Дори Турция се разклати от мощната вълна на промяната. Хората си искат реалния живот – днес и сега – и изобщо не се вълнуват от сенките на миналото.
И да изправиш в тази възраждащата се Европа миналото да ти носи знамето, е липса най-малкото на далновидност.
Но, в края на краищата решават избирателите.
Те пък може да си харесат Ал. Йорданов…
БЪЛГАРИЯ
Властта засмърдя! Да сменяме пелените – започнахме на 14-ти май!
Tърпението на Възражданe свърши. Три години след учредяването на Възраждане понасяме онова, за което Макиавели предупреждава: „Инициаторът на нова система има враждебността на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции.”, пишат в своя позиция от партия Възраждане.
Тази враждебност към Възраждане придоби уродливи измерения. Като се започне от неверни данни, обидни прякори, манипулирани репортажи и се стигне до физическа репресия и психотерор. Чашата преля и Възраждане няма да търпи повече подобни действия. Ще приложим силата на правосъдието върху всички разпространители на неверни твърдения, независимо от техните партийни и бизнес покровители!, пишат още от партията.
Вижте останалата част от позиията на „Ввъзраждане“:
Особено нетърпимо е изливането на мръсотия върху лидера на Възраждане – д-р Костадин Костадинов. Поне да бяха по-изобретателни авторите на клевети и прякори по негов адрес. Защото, ако д-р Костадинов е “уж свързван с Русия”, то какъв е Борисов, чиято фирма ИПОН става фактор, след като в края на 90-те години получава от руската фирма „Лукойл” договор за охрана на нейните тръби и съоръжения. (грами на Дж.Байърли, 2006 год.).
Какъв е Иван Костов, който даде „Нефтохим” – Бургас на Лукойл, когато в същото време е имало други купувачи по думите на Петър Стоянов. За получени от д-р Костадинов „митични руски пари” няма нито един аргумент. Но за милионите рубли, взети от управляващите – документи бол.
В същото време за милионерите рубладжии се мълчи точно толкова, колкото и за грантаджиите. Американските бази и самолетите F – 16, които са само на чертеж, но са платени милиарди за тях, са дребнотемие за авторите на компромати срещу Възраждане. Към престъпните мераци на политическите брокери за облагодетелстване с рубли и долари се присъединяват и евромилионерите. С къщи за гости, хотели, обществени поръчки. А напоследък и с ваксините за Ковид 19.
Всичко това се замита под килима, но за Възраждане е впрегнат целият репресивен апарат – Сметна палата, ГДБОП, СДВР, МВР и медии. Ще посочим само два от многобройните случаи на репресия срещу лидерите на Възраждане. Инж. Николай Дренчев, организационният секретар на Възраждане, е офицер от българската армия, бивш военен пилот на изтребител МиГ-23 МЛД, успешен предприемач и баща на шест деца. На 28-ми март 2020 г. от 10.00 ч. беше призован за разпит в ГДБОП. После на 5 май 2020 г. в СДВР. И за двата разпита поводът е един -фейсбук статус, в който споделя преживяванията на симпатизант на „Възраждане”, опитващ се да получи медицинска помощ в три големи столични болници.
На 30-ти март тази година е призован за разпит в СДВР и д-р Костадин Костадинов – председател на Възраждане. Причината – изказана позиция по политическа тема в предаването „Делници с Николай Колев“ по телевизия „Евроком”. И още, и още…
Върхът на наглостта беше репортажа на така наречения „разследващ” журналист Васил Иванов. Манипулативни кадри, показващи огромен имот, а всъщност домът на д-р Костадинов е само единият ъгъл на огромната постройка. За кредита даже няма и да говорим. Само ще отбележим, че шест /!/ пъти Възраждане е одитирано от Сметната палата. И няма нито едно закононарушение в разходите, направени от субсидията! Ето защо Възраждане очаква въпросният журналист да направи със същото настървение репортаж за къщата в Барселона, сараите на Доган, имотите на депутати – бизнесмени. Бивши и настоящи.
Възраждане е наясно, че срещу нас е впрегната цялата репресивна и медийна машина заради организирания национален протест на 14-ти май. Заради заканите, че Възраждане няма да работи под диктата на Вашингтон, Москва и Брюксел! Че ще работи с тях под условие – ако е защитен българският интерес ! И ако българите дадат доверието си на Възраждане. Заради системното и целенасочено дискредитиране срещу нас, Възраждане слага край на търпението.
От този момент нататък всяка клевета, всеки компромат, всяко деяние, уронващо авторитета на д-р Костадинов, на неговите колеги, на самата организация, ще срещнат отпор с документи и факти, които притежаваме. С всеки автор на зловредни послания, снимки, публикации, твърдения – ще се срещнем в съда. За предприетите от Възраждане действия българската общественост ще бъде информирана.
Възраждане вярва в справедливостта на съда, в инстинкта на българите да разпознават честния от подлеца, както и в тържеството на истината, което рано или късно настъпва. Възраждане споделя казаното от неизвестен автор, че „Общото между политиците и пелените е, че и двете трябва да бъдат сменяни редовно и то по една и съща причина”.
Сегашното управление твърде много засмърдя ! Време е да сменяме пелените !Започваме на 14-ти май! И ще продължим, докато не се разнесе тази зловредна политическа миризма ! .
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











