СВЯТ

В „сплотена“ Европа се сръфаха като зли кучета за газ!

Доскоро само Русия и „Газпром“ бяха виновни за всички проблеми на европейците. Сега в Европейския съюз бяха отправени обвинения срещу норвежкия газ и дори към „спасителния“ американски ВПГ. Европейците явно подготвят почвата да си дадат правото да разрушат съществуващата система на ценообразуване, търговски договори и въобще съществуващия енергиен пазар, за да станат сами монополисти и да определят свои цени и правила.

Доскоро основните виновници за проблемите на икономиката на ЕС бяха руският газ и „Газпром“, срещу които в продължение на няколко години се водеше антимонополно разследване от Брюксел. И сега Европа се отърва от така наречения монопол на руския газ. Износът на тръбопроводен газ е намалял значително – от 155 млрд. куб. м през 2021 г. до 30-40 млрд. куб. м годишно в момента (16,75 млрд. куб. м минава през втората линия на „Турски поток“ и около 20 млрд. куб. м през Украйна).

Европа постигна това, което толкова упорито искаше. Но е недоволна и от всички останали доставчици на синьо гориво. Съединените щати продават втечнен природен газ на страните от ЕС четири пъти над стойността, на която продават на своите потребители, каза френският министър на икономиката, финансите, индустриалния и цифровия суверенитет Бруно Льо Мер. Това може да отслаби Европа и да увеличи доминацията на САЩ, каза министърът. „Трябва да постигнем по-балансирани икономически отношения в енергийния въпрос между нашите американски партньори и европейския континент“, призовава той.

А полският премиер Матеуш Моравецки прехвърли вината от САЩ на Норвегия, обвинявайки я, че се опитва да спечели от износа на газ за Европа след спада на доставките от Русия, пише „Вашингтон Пост“. Според изданието скандинавската страна е критикувана от много европейци, че е започнала да печели повече на фона на покачващите се цени на газа, считайки подобни приходи за „неприлични“. Моравецки отиде по-далеч и предложи Норвегия да сподели доходите си с Украйна, обвинявайки Осло, че косвено печели от конфликта. Осло не се съгласи с упреците по негов адрес, като припомни, че страната е подкрепила санкциите на ЕС, предоставянето на военна помощ на Киев и самата Европа чрез ръста на износа на газ.

Политиците на Франция и Полша, разбира се, се опитват да отклонят вниманието на собственото си население, за да пренасочат гнева си от себе си към външните врагове. Второ, това е като опипването на почвата, за да се прокарат реформи, които ще принудят доставчиците да намалят цените на газа в Европа, а курсът на действие вече няма значение. „Една от мерките, които се обмислят, е въвеждането на таван на цената не само на руския, но и на всеки друг газ, за да се свалят цените на горивата. Същността на идеята е да вземат допълнителни печалби от производителите на газ и да ги вземат за себе си, за да компенсират техните разходи или да субсидират потребителите с тези пари“, казва Игор Юшков, водещ експерт на Националния фонд за енергийна сигурност.

Наскоро една доста стара идея прозвуча по нов начин – създаването на един купувач на газ. Преди време ЕС искаше да работи само с „Газпром“ чрез един купувач, но сега обмисля прилагането на такъв механизъм към всички производители на газ.

Междувременно обвиненията на Франция срещу американския ВПГ и обвиненията на Полша срещу норвежкия газ изглеждат изключително некомпетентни.

„Да се обвиняват Съединените щати, че газът в самата Америка е няколко пъти по-евтин, отколкото във Франция, разбира се, е глупост. Те не обвиняват Саудитска Арабия, която има производствени разходи за петрол от 2 долара, но го продават по 90 долара за барел? Следвайки френската логика, това е несправедливо. Европа не продава колите си на други страни на себестойност, защото в света има недостиг на коли. Пазарното ценообразуване работи по следния начин: ако продуктът е дефицитен, тогава той става по-скъп“, изненадва се Игор Юшков.

Няма тайна защо американският газ на вътрешния пазар е четири, а често и седем пъти по-нисък от американския ВПГ в Европа. Причината е проста – в САЩ по-голямата част от газа е заключен на вътрешния пазар, не може да се изнася, защото капацитетът на ВПГ заводите е ограничен.

„В САЩ няма капацитет за износ. Американските производители на газ нямат свободен избор къде да доставят газ – за вътрешния или външния пазар. Значителни количества газ са блокирани на вътрешния пазар, той е в излишък, така че цените остават ниски“, обяснява Юшков.

При поляците ситуацията е малко по-сложна. „Първо, Варшава гори от желание да стане официален съюзник на САЩ в Европа. И затова вярва, че сега може да си позволи още повече, включително да се кара на германците и да иска репарации от тях за Втората световна война или да лиши от собственост норвежците. Второ, в продължение на много години Норвегия е била обучавана да уважава европейските норми и ценности, както и да бъде солидарна с Европа, и Полша използва това, за да обвини Норвегия, че не е солидарна с европейците и да засрами Осло, че печели от страданията на европейци. По същество Варшава иска да измъкне повече пари от тях, или чрез налагане на таван на цените, или чрез налагане на данък върху свръхпечалбите на Норвегия в полза на останалата част от Европа, или по друг начин. Полша е жизнено заинтересована да направи норвежкия газ по-евтин, тъй като очаква да получава до 10 милиарда кубически метра норвежки газ годишно през газопровода „Балтийска тръба“, твърди експертът.

Друго нещо е, че все още не е напълно ясно дали поляците ще успеят да заредят напълно тази тръба с норвежки газ, но все още избиват намаление на цените за нея.

Норвегия планира да спечели 100 милиарда евро от износ на енергия тази година спрямо 30 милиарда евро година по-рано, повече от три пъти повече. Тази година ще произведе 122 милиарда кубически метра газ, което е с 8% повече от миналата година. Това ще бъде нов рекорд. Норвегия отговори на търсенето в Европа, като отклони повече газ за износ, вместо да го изпомпва обратно в кладенеца, за да увеличи добива на нефт.

Полша не пипа американския ВПГ, а само норвежки газ, по очевидни причини. Първо, засягането на Вашингтон е политически неизгодно. Варшава не може да върви срещу своя покровител САЩ, въпреки че поляците купуват ВПГ на борсови цени, а това е изключително скъпо. Второ, може би полските политици разбират, че икономическите рискове от загуба на ВПГ са много по-високи от тези на тръбопроводния газ.

И Франция играе само срещу американски ВПГ (забравяйки норвежкия и други газове), вероятно защото е обидена от желанието на европейската индустрия да се премести в САЩ, където разходите за енергия са по-евтини.

Идеята за определяне на таван на цената на всеки газ, който се обсъжда в ЕС, разбира се, е изключително привлекателна за европейците. В крайна сметка за това не трябва да се прави нищо, освен да се принудят производителите на газ – Норвегия, Русия, Алжир и Азербайджан (доставчици на тръбопроводи), както и САЩ, Катар и други доставчици на ВПГ – да продават газ на цена, наложена от по-горе.

Ефектът обаче може да бъде опасен за европейците. „Добре, Норвегия, тя няма да има голям избор. Ако не доставя газ по тръбопроводи за Европа, тогава ще ѝ бъде трудно да привърже всички тези количества към други пазари. Имат инсталации за втечняване на газ, но явно не са достатъчни. Целият обем газ, който минава по тръбите за ЕС и Великобритания, не може да бъде пренасочен към ВПГ“, казва Юшков.

Следователно, от безнадеждност, норвежците могат да продължат да доставят газ на ЕС дори при таван на цената, освен ако няма стимул да доставят повече газ. В същата ситуация ще се окажат Азербайджан и Алжир, които доставят газ за Европа по газопроводи. Но в случай на въвеждане на таван на цените на ВПГ, ситуацията може да се обърне срещу ЕС.

„Все още е възможно да се поемат рискове с доставчиците по тръбопроводи, защото където и да отидат, те нямат голям избор: да се съгласят на таван на цените или да намалят производството на газ. Но ако европейците определят ниски цени за ВПГ, тогава целият обем моментално ще се обърне и ще отиде на азиатските пазари. И Европа ще си осигури още по-голям дефицит на газ и още по-големи проблеми”, казва Игор Юшков.

Затова подобна рискована авантюра едва ли ще бъде одобрена и възприета поне през отоплителния сезон. Успоредно с това се обсъжда създаването на един купувач. С други думи, ЕС обмисля създаването на монополист-купувач, който да оказва натиск върху всички доставчици на газ и да се пазари с тях.

„В продължение на десетилетия Европейският съюз изгражда своята енергийна система именно като либерален пазар, разчитайки, че доставчиците на газ ще се състезават за пазара. Формално сегашното антимонополно законодателство като цяло забранява такива неща като един купувач или таван на цените. Напротив, цялото законодателство на ЕС е изградено от гледна точка на развитието на конкуренцията между доставчиците и купувачите. Но сега Европа иска да каже, че няма да има повече конкуренция, че всички търговски договори и формули за ценообразуване ще бъдат отменени и ще бъдат подписани нови договори при нови условия с Норвегия, Русия, Алжир, Азербайджан и други. Таван на цената или един купувач – всичко това включва разрушаване на съществуващите формули за ценообразуване и самия пазар “, заключва събеседникът.

Post Views: 130

Свързани теми:featured trending свят

Следва

Британската икономика потъва, очакват ни студ и глад

Не пропускай

И Берлин се надигна срещу кризата и жестоките цени

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп „проучва“ възможността за съдебни действия срещу „Ню Йорк Таймс“

„Те са престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат“, заяви президентът

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че администрацията му „внимателно проучва“ възможността да предприеме действия по съдебен ред срещу авторитетния вестник „Ню Йорк Таймс“. Според американския лидер изданието се е намесило в политическия живот, „включително в изборите“.

Припомняйки правните си нападки срещу други медии, по-специално срещу частната телевизия Си Би Ес, американският президент написа в съобщение в социалната си мрежа „Трут соушъл“, че „Таймс“ също ще бъде държан отговорен за своето потенциално незаконно поведение“.

Това е още една защита срещу новинарските издания в САЩ от Доналд Тръмп, който многократно го атакуват след завръщането си в Белия дом през януари и дори периодично нарича журналистите „врагове на народа“.

По-рано тази седмица американският президент разкритикува няколко водещи издания в САЩ, сред които „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон пост“ и „Ей Би Си Нюз“, след като те публикуваха проучвания, които показаха, че рейтингът му е спаднал наполовина. Президентът ги обвини, че са „болни“ и заяви, че трябва да бъдат разследвани за „изборни измами“.

„Те са песимистични престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат“, заяви той.

През февруари Белият дом рязко ограничи достъпа на Асошиейтед прес – авторитетна американска новинарска агенция, за това, че не е възприела наименованието, което Тръмп даде на Мексиканския залив – „Американски залив“.

Администрацията на Тръмп освен това инициира оспорваното в съда премахване на американските медии в чужбина като „Гласът на Америка“, радио „Свободна Европа“/радио „Свобода“ и радио „Свободна Азия“. Няколко федерално финансирани обществени медии – Националното обществено радио Ен Пи Ар и обществената телевизия – Пи Би Ес също бяха заплашени, припомня АФП.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 0

Продължи да четеш

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 23

Продължи да четеш

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като „акт на война“.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се „притеснява“ от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

„Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война“, каза Асиф в интервю за телевизия „Скай нюз“.

Той подчерта, че пакистанската армия е „подготвена за всички сценарии“, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е „инсценирала“ атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка „Кашмирска съпротива“. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като „Фронт на съпротивата“, е част от базираните в Пакистан терористични организации „Лашкар е Тайба“ и „Хизбул Муджахидин“.

„Лашкар е Тайба“ е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на „Ал Каида“ Осама бин Ладен. „Лашкар е Тайба“ е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст „Съвет за международни отношения“. „Лашкар е Тайба“ е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. „Ню Йорк таймс“, че групировката „Лашкар е Тайба“ „не съществува“ и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка „Джем“. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като „тежка несправедливост“.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. „Ню Йорк таймс“.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е „остаряло“, 24% се оценява като „актуално“ и само 8% попада в категорията „съвременно“.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още „Ню Йорк таймс“. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още „Ню Йорк таймс“.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира „Ню Йорк таймс“.

„Троен ядрен възел“

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света „троен ядрен възел“, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на „Цзаннан“, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин „Един пояс, един път“, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище „Гвадар“. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като „ключов център за свързаност и търговия“.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

Продължи да четеш

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!