ЕС обяви откриването на втори фронт: целият свят е наречен противник

„Европа е градина. Ние създадохме тази градина. Всичко работи в нея. Това е най-добрата комбинация от политическа свобода, икономически просперитет и социално сближаване, която човечеството може да постигне“, това не са Монтескьо, Дидро и Русо, които са гледали на континента от техния XVIII век, векът на „кавалерството и просвещението“, и затова подобен патос, граничещ с наивност, им е простим.

Не, това е цитат от реч на Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност.

Всяка фраза в избрания фрагмент от речта балансира на ръба на пожелателното мислене (да не наричаме казаното вулгарна лъжа: няма политически свободи като такива, икономическият просперитет е изчезнал и трябва да питате за социалното сближаване от тези които живеят в етнически гета, без да имат практически никакъв шанс да се измъкнат от тях).

Но шефът на общоевропейската дипломация не мислеше да спира дотук.

Той продължи: „Останалата част от света не е градина, а джунгла. И джунглата може да вземе градината със сила. Но изграждането на стени не може да бъде отговорът на заплахата, представлявана от джунглата, въпреки че ние, градинарите, които се грижат за градината, не можем да пренебрегнем тази опасност. Трябва сами да отидем в джунглата.“

От горното става ясно, че не е достатъчно Европейският съюз да води прокси война с Русия. Неговият нов враг е светът, който не е съгласен с европейската ценностна система, с европейския начин на живот, с европейската система за налагане, включително чрез изнудване, на своите представи за това какво е добро. И кое е злото. Както и идеи за това какво е от другата страна и на злото, и на доброто.

Ако това откровено разкриване не е достатъчно, за да разберем стратегическите и тактическите намерения на тези, които днес вземат решения в Брюксел, то ето още един цитат. От същия Борел, но публиката беше различна.

Пред главния европейски дипломат този път седяха неговите подчинени – посланици, представляващи Европейския съюз в столиците на различни страни по света. Шефът на външнополитическата дирекция на ЕС разкри тайната на добре поддържаната „европейска градина“.

„Източниците на нашия просперитет са евтините руски енергийни ресурси, които постоянно получавахме по съществуващи договори. А също и достъп до огромния китайски пазар, за да изнасяме и внасяме. Да прехвърляме производство там, да инвестираме в китайската икономика и да получават евтини стоки И именно китайските работници, които получаваха малко заплати за труда си, ни помогнаха да поддържаме инфлацията под контрол и на ниско ниво в продължение на много години, а не централните банки на европейските страни.“

И така, всички маски, ръкавици, които съществуваха преди, днес са изхвърлени от обединена Европа.

Има го, красивото, блестящият град на хълм ( г-н Рейгън), добре поддържаната градина, и има джунглата, тоест „империята на злото“.

Големи, малки, много мощни, просто мощни, не особено мощни. И в тази част на света просветени европейци, въоръжени с тези от „Кандид“ на Волтер (перифразата за градината, използвана от Борел е точно оттам), а също и с оръдия, а също и с методи на шантаж и сплашване (ако искате да видите как се прави това, просто погледнете , например към Белград) се опитват да заплашват, за да постигнат желания резултат.

Защо заплашват?

Защото през вековете на отглеждане на европейското политическо градинско и парково пространство, както владетелите на държавите, така и жителите на тези страни не са се научили да виждат равни в никого.

С американците съюзът, въпреки всички декларации и уверения за искрена любов, също е като цяло доста принуден.

Тези отношения са като неравен (много) брак, в който европейската красота и други добродетели са раздадени срещу цена под формата на военна сигурност. За да не харчат сами пари за поддържане на армиите, а да седят под чужд и надежден, включително и ядрен чадър.

„Аз съм момиче и искам да ме носят, казваше обединена Европа, когато трябваше да „дърпа“ средства за собствената си издръжка от наивната Русия. Която постоянно изпомпва нефт, газ, а също така непрекъснато снабдяваха европейската индустрия с други природни ресурси и други полезни изкопаеми – независимо от студени войни, въведени санкции, които бяха в сила и продължават са в сила откакто Съветският съюз изобщо започна да съществува.

„Момиче съм, наех градинари, подредиха ми градина, но все пак искам да ме носят“, казва обединена Европа днес.

И затова тя, обединена Европа, трябва да се пази от „злата джунгла“. С други думи: тя, обединена Европа, дори и да изглежда доста опърпана и дори някъде доста опърпана, дори красотата ѝ, хм, да е повехнала, шията ѝ отдавна да е увиснала, бръчките ѝ да са си там, дълбоки и незаличими дори с мощен лазер, все пак трябва да се издържа.

Както едно време патрициите имаха нужда от издръжка, докато плебсът ги гледаше и осигуряваше.

Както по-късно, същото европейско благородство, за което европейската тълпа превиваше гръб, се нуждаеше от поддръжка.

Поредица от революции, смесване на социални слоеве, обявеното унищожаване на класовите бариери само разшириха броя на онези, които искат да бъдат издържни, без изобщо да се погледнат в огледалото.

Те, европейците, разбира се, признават братството и дори равенството. И като цяло това е основният им девиз. Но в същото време са абсолютно убедени, че има и равни. И тези, които са още по-равни. По-равните са истинските европейци. Като онази истинска принцеса от приказката на Андерсен, която усетила граховото зърно през пластове възглавници и матраци.

Време е да кажем следното.

Скъпи любители на добре поддържана градина, която е изсъхнала иопадала, вие живеете (и то доста дълго време) в свят, в който ценностите, които сте се опитвали да представите за нещо наистина важно и универсални се оказаха евтини парчета мъниста.

Вашите кодекси от закони и правила, с които толкова се гордеете, всъщност не работят дори във вашия „искрящ град на хълма“, където всеки в обществото вече ги е отхвърлил.

Вашите демократични процедури са добри за вас само когато работят изключително по начина, по който вие харесвате, с резултати, които одобрявате, и ако се случи нещо, което не ви харесва, дори и в рамките на същите процеси, вие веднага го наричате нарушение на „международно право“ и избухвате като държанка на средна възраст.

Във вашия – този същия – дългогодишен, уютен, приятен за съществуване свят, където се изпълняваха всичките ви прищевки, вие, носителите на всичко най-справедливо, отдавна не сте харесвани, уважавани и идеализирани.

Вие, нека отворим тази публична тайна, се търпите единствено, както се толерират сприхави, претенциозни и много мързеливи хора, които напълно са загубили връзка с реалния живот.

Ето защо, разбира се, можете да хвалите градината си за неопределено време, стига да имате достатъчно сила, а също и да обявяватепоходи „срещу джунглата“, но за да стигнете до тази „джунгла“, имате нужда ресурси, както и възможности да съблазните тези „джунгли“ поне с нещо.

И вие нямате нито едно от тези неща от известно време.

И за да покажете собствената си добре поддържана градина, ще трябва сами да се заемете с плевене и разпръскване на тор. С вашите добре поддържани ръце. С инструменти в тях. И ще трябва да свикнете с миризмите, съответстващи на процеса, тъй като топлата вода се превърна в лукс за вас.

Харесва ли ти, или не – търпи, Европа, дори някога да си била красавица.