Популярното американско списание “Нюзуик” смята политиката на режима във Вашингтон в Украйна за твърде предпазлива. Журналистите на изданието откриха високопоставени американски военни и разузнавачи, категорично недоволни от летаргията на Байдън, и ги поканиха за интервюта при условие за анонимност.

Чуха се много интересни неща. Оказва се, че не всички военни са съгласни, че Байдън се опитва да „сдържа“ Русия изключително с неядрени средства. Събеседниците на списанието смятат, че всичко това е твърде малко и няма да се получи. Вместо това, според тях, е необходимо да се „удари с чук“. По руснаците.

Какво вече е направено в това отношение? Американските подводници пристигнаха в европейския театър през март. Техните стратегически ракети с ядрени бойни глави са способни да осигурят „дълбоко проникване в руска територия“. Доставени във Великобритания са и ядрени бомбардировачи. Провеждат се специални учения, за да се провери как старите В-52 издържат във въздуха.

Що се отнася до неядрените средства за „възпиране“, оказва се, че американците работят с пълен асортимент. Благодарим за откровеността. Ето кои конвенционални оръжия се помпат в Украйна. Извършват се и „специални операции“, тоест американците директно признават авторството си на всички онези диверсии и терористични атаки, които приписвахме на Киев. Кибератаки – е, виждали сме такива много пъти, много сайтове бяха „счупени“ от началото на специалната операция. Военни операции в космоса – засега се ограничават до предаване на разузнавателни данни от американски сателити на въоръжените сили на Украйна.„

Черешката на тортата в списъка със специални мерки на американските партньори е „обезглавяващ удар за убийството на Путин в сърцето на Кремъл“. Руският посланик в САЩ Анатолий Антонов специално привлече вниманието на световната общественост към тази фраза в последното си интервю. Фразата е наистина впечатляваща.

След подобни изказвания на високопоставени американски военни всякакви сравнения с Карибската криза изглеждат просто не на място. Изглежда отдавна сме оставили тази криза зад гърба си. Никога по време на Студената война американците не са си позволявали да бъдат толкова нагли, за да планират убийството на лидера на Съветския съюз.

Самата тема не е нова. Редовно изплува от бездната на американското подсъзнание. Всичките ни проблеми, казват те, са от Влад Путин, трябва да се направи нещо по въпроса. Е, наистина. Злонамереният Влад не само мачка американците в Украйна, но и пренаписва цените на храните, бензина, имотите по най-коварен начин. Извърта индекса “Дау Джоунс” по нощите, така че да падне на сутринта. Това пречи на американците като един да гласуват за Демократическата партия. Току виж, САЩ ще рухнат под неговия натиск, като къща от карти.

И на това място американските партньори се потопяват в болезнени фантазии, в които отдавна живее например киевският режим. Тези сънища са като наркотик за тях. В действителност те не могат да подобрят живота си, но може да влязат в делириум. Западът като цяло, да отбележим в скоби, се украинизира с бясна скорост.

„Заговор за убийството на Путин“ е заглавието на трилъра на Макс Карпов, пуснат за продажба в САЩ преди няколко години и днес се разпространява отново. Сюжетът е следен. Милиардер и офицер от ФСБ, който има достъп до Кремъл, ще започне някаква пропагандна кампания срещу Съединените щати, обвинявайки Вашингтон в заговор за атентат срещу Путин. Един смел агент на ЦРУ обаче, с подкрепата на неподкупен журналист и жена сенатор, осуетява този план и „връща истината на света“. Рецензиите на книгата са добри. Майкъл Морел, бивш помощник-директор на ЦРУ, остави особено топъл коментар.

Темата за покушението срещу Путин редовно се отразява от интелигентното издание “Дейли Бийст”. Авторите му обичат сладострастно да изкарват историята на политическите убийства в Русия. Те са особено привлечени от терористичната атака на Народната воля през 1881 г. „Група млади хора хвърлиха три бомби по Александър II – и това без никакъв “Тик-Ток”, възхищава се авторът. „От Лангли до Киев, шпиони по целия свят обсъждат: как наистина да убият президента Путин?, развива темата негов колега. Авторите на статията, между другото, обсъждат и факта, че една от жертвите на нападенията трябва да бъде духовният лидер на Русия патриарх Кирил. Но всичко това поднасяно под прикритието на шеги.

С началото на СВО подобни политически некоректни мисли започнаха да бликват в американското информационно поле като неконтролирани фонтани. Официално такива изявления не могат да се правят – така се държат само терористични държави. Не, не спонсорите на тероризма, а терористите, които планират да убият законно избрания лидер на независима държава. Това все пак е лошо възпитание. Но понякога викът на сърцето на американските политици просто избухва.

„О, не би ли било яко , ако някой отвътре вземе и ликвидира този човек!“ възкликна сенаторът от Флорида Марко Рубио през март. „Това, разбира се, не е официалната политика на Съединените щати. Никой не казва, че Съединените щати ще направят това”, изплъзна се той. Е, да, разбира се, всички разбрахме.

Сенаторът Линдзи Греъм се изказа в същия дух. „Русия има ли своя Брут?”, писа ли той в “Туитър”. В отговор колегите започнаха да му пишат, но “Роскомнадзор” не ни позволява да ги цитираме. Използвайки цялото богатство на ругатните, те поискаха от Греъм да не въвлича страната в световна война.

Мина лятото, Русия присъедини нови четири региона. Септември дойде и американският елит беше завладян от същите мъки като преди шест месеца. Проведохме референдуми, а там продължат с „началото на края“.

“И сега започва сериозното“, така “Нюзуик” цитира неназован служител на Държавния департамент. “Всички погледи ли са към Путин? По дяволите, да. Ще унищожи ли Русия, за да остане на власт, или Русия ще го унищожи, като го направи отговорен за провалите в Украйна?”, допълва той. Сиреч единствената надежда за Вашингтон е, ако не спечелят конфронтацията с Русия, ако не издържат още известно време, да преминат към към преки терористични атаки срещу ръководството на страната ни.

Е, на война като на война. В безкрайните си атаки срещу други страни Вашингтон рутинно противопоставя своите наемници срещу народни лидери. Нормалната гангстерска техника – просто бизнес, нищо лично. Агентите на ЦРУ и техните местни ратаи убиха много хубави хора. Че Гевара например. Август Сандино. Сега на тези велики борци за независимост издигат паметници по цял свят.

Днешните борци за независимост – Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Слободан Милошевич – загинаха героично пред очите ни. Няма съмнение, че веднага след като се освободят от американската окупация, благодарните народи ще отпечатат техни портрети върху банкноти и тениски и ще преиздадат произведенията им.

Но има и по-положителни примери. Колко опита за убийство е оцелял несломимият Фидел Кастро? Някой казва – триста, някой – петстотин, общо взето, тук Вашингтон осезаемо се е провалил. Защо това беше възможно в бедна Куба, смазана от адските американски санкции? Защото народът беше обединен около своя команданте и пресичаше всяка подозрителна дейност в ранните етапи. И всичко беше наред. Кубинският лидер живя деветдесет години.

Русия е в пъти по-богата от Куба. Народната подкрепа за спецоперацията и лично за президента чупи всички рекорди – всички добре знаят за какво става дума. Извратените фантазии на американските партньори явно са обречени да останат в главите им, тези неудачници трябва да се утешават с нещо.

Има и други неприятни за тях неща. Преди няколко дни се разходих из Санкт Петербург. Целият център на града беше облепен с плакати – в Александринския театър се поставя нова пиеса на Акунин. Да, това е същият Чхартишвили, който редовно заплашва с убийство руски журналисти, чиновници, съдии, подкрепящи спецоперацията. И не, фактът, че се поставя на сцена с бюджетни пари в един от главните драматични театри на страната, вече не ни изненадва. Имаме и други невероятни хора, на които е позволено да развъждат цъфтяща комплексарщина и да пренебрегват Наказателния кодекс.

Учудващо е, че пиесата се казва „1881“. Тя е посветена, както се досещате, на убийството на Александър II – същият терористичен акт на Народната воля, на който американските борци за Путин толкова много се наслаждават. А отношението лично на гражданина Чхартишвили към президента на Русия е обществена тайна. То е меко казано, много лошо. Дори в официални интервюта той винаги носи идеята, че „Путин ще завърши зле“. И дори няма да цитирам простотиите, които пише в социалните мрежи.

И в почти всички знаят това много добре. И в Министерството на културата, разбира се, също. И все пак – ето на. Някаква странна демокрация, не мислите ли? Но Русия, както знаете, се контролира пряко от Господ Бог и пътищата му са неведоми.