Някой си Евгени Кънев бичува „българската клептокрация“, която искала“, чрез своите социолози и политолози от автентичните евроатлантически партии да се хванат на хорото. Защото техните избиратели искали правителство“.

Доколкото през последните дни мнозина български социолози и политолози изказаха аргументирани мнения за необходимостта да се създаде нормално функциониращо правителство, за предпочитане от партиите, заемащи евроатлантически позиции, очевидно е, че всички те потенциално влизат в списъка на този някой си Кънев като „социолози и политолози на клептокрацията“.

Може би си струва да се спомене, че част от тези хора винаги са били привърженици и активисти на демократичната общност – ако така назовем днешните обществени и политически групи, произлезли от СДС от 90-те години.

Други сред тях нямат отчетлива политическа принадлежност, може би защото експертната позиция и партийният активизъм не винаги са съвместими.

Но това всъщност няма значение – всички тези хора днес са част от „клептокрацията“, разбирай ГЕРБ, сигурно – ДПС и кой знае още кой (трябва да питате изходилия се по въпроса Кънев“…).

Струва ми се належащо някой да направи нещо достатъчно убедително за да затвори малко устите на умнокрасивите лекета, повярвали си, че някой ги е назначил по право за arbiter eleganterium на българската демокрация, на българския обществен живот и на българската европейска принадлежност.

В българския публичен живот имаме нарастващ проблем с две групи говорещи хора. Първата – групата на платените или полагащи доброволен труд „националисти“-русофили, за които всеки българин, настояващ за независимост от Москва и за прекратяване на унизителния колониален статут на България към Кремъл е „соросоид“, „джендър“, „слуга на Америка“ и т.н. Тази група има огледален негативен образ в лицето на арогантния и нарцистичен умнокрасивитет, чиито претенции да бъде „европейското лице“ на България улесняват евразийските кресльовци да твърдят, че „тези, които са със Запада са ето такива“. Не, не са ето такива.

В България все още живеят и работят немалък брой нормални и професионално отговорни хора, които се стремят да вършат своята работа като изследователи или активисти на българския политически живот.

Мнозина от тях преподават в университетите, списват вестниците и дават лицето на медиите, присъединяват се – открито към различни политически партии и се опитват да придадат към тях стойността на своите познания и на своя опит.

Те работят нормално, въпреки опитите на кресльовци от различни бои да ги „намацат“ със своите скандални определения. Тук „клептокрация“ далеч не е най-отвратителното сред тях. Само че тези наши колеги не са длъжни безкрайно да търпят подобно нахалство.

В качеството си на човек, който е дал – и дава до днес своя скромен принос за създаването и развитието на демократичната общност, изисквам нейните политически и граждански лидери да вземат отношение към нахалството на тези свои привърженици, които по байганьовски, но с елитарни „западни“ претенции цапат позициите и работата на другите.

Откъде накъде някой си Кънев ще квалифицира хора като Деян Кюранов или Едвин Сугарев (само две знакови имена на хора, буквално тези дни излезли с публикации, които може и да не се харесват на части от претенциозната умнокрасива менажерия) с оценки като последна инстанция?

Нещо повече – фактът, че някой си, който и да е той, принадлежащ към „прогресивните сили“ и облечен целия в „бяло“, употребява политическата си принадлежност като инструмент за унижаване на другите е дълбоко антидемократичен и по байганьовски провинциален.

Бих посъветвал този тип келеши да погледнат с колко гласове разполагат на тези и на предходните избори. С едно допълнение – тези гласове най-вероятно включват мнозина от гласовете на „социолозите и политолозите, обслужващи клептокрацията“, които по принцип гласуват за прогресистки формации.

Затова – затворете си малко нахалните усти!

И не забравяйте – предишни поколения умнокрасиви кресльовци на няколко пъти провалиха българската демократична общност и попречиха на успешното реформиране на България. Не сте новатори – вървите по утъпкани пътища, които винаги водят до задънена улица.

Огнян Минчев