Европейската „демокрация“ умира!Политически „блиц совалки“ в разединена Европа. Жива ли е европейската демокрация?

Европейските избори в края на май преминаха в един нездрав климат на песимизъм и неяснота за бъдещето на Европейския съюз. В Европа, а и в света, демокрацията последните години преживява конфронтация и конфликти. Политическите системи в различните европейски страни ги организират, съзнателно или не, прехвърлят ги съответно на правителства и на партии, като по този начин влизат в управлението и политиките на Стария континент, една практика от векове.

Но кое накара европейците да отидат до урните?

Два са основните импулси, които предизвикаха хората да гласуват в Европа. От една страна – поляризацията, която силно се раздвижи с изяви на националисти и популисти, най-вече във Франция и Италия, където крайната десница стана първа политическа сила. А от друга – появата на нов „ековот“, който много ясно се изрази в Германия – постави „зелените“ на второ място, пререждайки социалдемократите.

Двете исторически мажоритарни партии, управляващи в тандем Европейския съюз, народните и социалистите, днес разчитат вече на подкрепата, както на либерали, така и на зелените в Европарламента за сформиране на парламентарно мнозинство и в избора на висшите кадри на европейските институции.

Антиевропеизмът на различните формации на крайната десница в Европа направи рязък завой в тази изборната кампания, съобразявайки се с трудностите на британците за изпълнение решенията по Brexit. Тези партии вече не искат да напускат ЕС, а да се възползват от бюджетите и средствата на Съюза, за да го променят и дори да го разрушат, но отвътре. Този антиевропеизъм ще тегне над ЕС, но ще разчита на недостатъчна численост от евродепутати, които ще спъват и ще блокират парламентарната активност, но няма да управляват Европейския съюз.

Продължава след рекламата…

Политическата личност, която най-силно бе наказана на тези избори бе френският президент Еманюел Макрон, който бе задминат от гласовете на Марин льо Пен. Но това не попречи на неговия неистов стремеж да е лидер на новия проект за европейско строителство.

Евровотът показа също и един друг важен факт, че е износена голямата коалиция, която управлява Германия, чиито компоненти, CDU-CSU y SPD, губят почти 20%. Така френско-германският тандем, който традиционно беше моторът на европейското строителство, ще трябва да се раздели вече с тази приоритетна задача след изборите и да потърси нови съюзници.

Италианският политик Матео Салвини също не постигна целта си. Лидерът на италианската Liga очакваше да победи и да оглави правителството в Италия, като по този начин получи по-силен глас в Евросъвета. Въпреки успеха си, Салвини остава назад и не може да оглави силна антиевропейска група в Брюксел, която да има управленски претенции за челни европостове.

Новата „звезда-политик“ в Европа е испанецът Педро Санчес, рекордьор в печелене на три последователни тежки избори – парламентарни, европейски и местни в рамките на един месец.

Санчес се оказа и безспорен политически стратег. Испанският и.д. премиер нито за миг не изостави премиерските си ангажименти, съчетавайки ги с напрегнатите три кампании, които се застъпваха. Твърдо решен Испания да поеме политическа отговорност в Брюксел, Педро Санчес предложи на испанските основни политически лидери важен Пакт за Държавата за гарантиране просперитета на Испания, която задължително да влезе в управленското ядро на Евросъюза. И получи тяхната подкрепа, въпреки че за кандидатурата му през юли в парламента десните партии – Народната партия и гражданската „Сюдаданос“ заявиха, че ще гласуват „против“.

“Ние изразяваме нашето съвпадение и подкрепа на Пакта за държавата, защото Испания трябва да има силна политическа позиция в Европейския съюз и ще подкрепяме кандидатурите, които ще предложи Държавата в институциите на Общността, надявайки се да са поне за два от най-важните постове.“, изтъква П. Касадо, лидер на Народната партия.

И ще попитам: А каква е българската стратегия за новите управленски институции и има ли мисъл, за изготвяне на подобен предварителен Пакт за Държавата ни за гарантиране просперитета й в Европейския съюз? Постигната ли е такава договореност, въпреки политическите различия между правителството и лидерите от опозицията? Има ли нужната чуваемост за обща политика в името на България на правителството и 17-те български евродепутати, които ще работят в Брюксел?

Новият европейски тандем Макрон-Санчес-Коща.

“Социална Европа” е по идея на бащата на ЕС, Жак Делор.

Нека припомня, че Франция винаги е проявявала активност в политиката на Европа и специално в ЕС от създаването му. Нека не забравяме в листата на Шуман, Делор и аристократът-президент Валери Жискар Д·Естен и „Конвента за бъдещето на Европа“, политически модел на ЕС от 2003г.

Лансираният преди две години Алианс „Социална Европа“ между Меркел и Макрон, днес е Алианс и между Мадрид, Лисабон и Париж.

Френският президент разясни с цел да насърчи своите колеги Коща и Санчес новата-стара идея за реформиране на Евросъюза, центрирана върху “европейския суверенитет и европейска ефикасност”.

Позицията и апетитите на Франция за новите управленски постове в Евросъюза.

Париж реагира остро: „новите важни постове в Брюксел не бива да са заради знамена, а за визия и проекти. Засега никой ”spitzenkandaten“ няма мнозинство“. Макрон все още не издава своя коз.

Брюксел отговори на Париж: „Трябва да се опитаме да спрем тази машина на престрелки и Макрон да преосмисли. Той не командва тук, Брюксел не му е Париж.“

Президентът Макрон сякаш си отдъхна след загубата от Марин льо Пен. Наблюдава се известно спокойствие във вътрешния фронт. Бурята от френската улица утихна, европейските избори консолидираха властта на либералите и катедралата “Нотр Дам” отвори опушените от пожара високи порти и макар с каски, неделна литургия отново оттекна в храма. Настъпи часът за Европа…

Френският президент изтъка цяла мрежа от алианси за амбициозната си програма за реформа на Европа през последните две години, но след последните европейски избори, той откри в лицето на Испания един от най-солидните свои съмишленици.

„Испания е най-голямата европейска страна с лидер-социалист. Педро Санчес показа силна проевропейска ангажираност, съпричастност към линията и програмата Макрон, постигна добър резултат на изборите и споделя големите европейски приоритети”, твърдят запознати от Елисейския дворец.

„Най-важно е избиране на най-добрия за нов председател на Еврокомисията, за което Франция има и амбиция, и опит и тук не е въпрос на знамена, а на проекти и на визия”, повтаря Париж.

„Съща така не е въпрос и от коя политическа фамилия ще бъде председателят на Европейската комисия, като се има предвид, че европейските избори показаха, че политическият пейзаж е наопаки, обърнат е с краката нагоре и да говорим, че винаги трябва да са същите семейства и същите страни, които решават каква да е Европа, не смятам, че е в унисон с посланието, което гражданите отправиха от урните. Става дума за европейско възраждане… ”, смята дипломат от „КЕ Д’ОРСЕ“/Quai d’Orsay/ и добавя: „Германецът Манфред Вебер “не е убедителен с нищо, че е по-добър от останалите кандидати, липсва му опит…”.

Макрон е отчаян: „Всичко ми се струва много бавно. Европа е свикнала не да действа, а да се отбранява само, очаква да настъпи нова криза с еврото, за да задейства механизмите за стабилитет”.

За да насърчи сътрудничеството и да получи подкрепа, Париж гледа към Мадрид и към Лисабон: „Можем да кажем, че сега съществува в Европейския съвет Франко-иберийски алианс, рамо до рамо Еманюел Макрон, Педро Санчес и Антонио Коща.“, казва министърът по европейските въпроси Амели де Мончален, която отбелязва, че се касае за партньорство с много общи идеи „европейски бюджет, реформа на Еврозоната, обща земеделска политика, международна търговия, обща европейска отбрана…“ За Шенген тя смята, че се налага “императивна реформа”. „Прилага се 33 години и се държи само на два крака: по-малко вътрешен контрол и повече контрол на външната граница, повече се грижим за първото и много малко за второто. Това върви само, ако има слаб външен миграционен натиск“.

„Френско-иберийският годеж“ не е перфектен, както никой годеж. „Има теми, по които не сме съгласни“, споделят испански дипломатически източници. „За присъединяване на Западните Балкани, например. Испания е за интегриране на Балканите, а Франция смята да се процедира по-бавно във времето.“

Откриването на новия Европарламент е на 2 юли с избор на председател и заместник-председатели на Парламента от новите 751 евродепутати.

Преди първото пленарно заседание депутатите трябва да се определят към някоя политическа група и коя точно. В предишния мандат имаше 8 политически групи в ЕП.

Европейските политически семейства в досегашния парламент номинираха водещите си кандидати за поста на председател на Комисията. Парламентът заяви, че няма да приеме кандидат, който не е бил номиниран като водещ кандидат от политическите партии. Именно това е разковничето и разногласието между Меркел и Макрон на последната среща на върха на 20 юни на 28-те в Брюксел.

България влезе в европарламентарна надпревара. За първи път председател и зам.председател на европейските либерали ще са евродепутати от Източна Европа. Евродепутатката от ДПС Искра Михайлова бе избрана за заместник-ръководител на либералната група. За председател фаворит е бившият еврокомисар по земеделието и експремиер на Румъния Дачиан Чолош, тъй като досегашният лидер на АЛДЕ белгиецът Ги Верхофстат се кандидатира за председател на Европейския парламент.

Брюксел, 20 юни: Деликатните преговори на срещата на върха на ЕС за избор на приемлив кандидат за председател на Европейската комисия завършиха с фиаско и безрезултатно.

„Няма мнозинство за никой кандидат. Ще се съберем отново на 30 юни. Ще продължа консултациите“, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск след петчасов маратон на дебати. „Вчера бях предпазлив оптимист. Днес съм повече предпазлив, отколкото оптимист“, написа Туск в „Туитър“ след разговора си с лидерите, Меркел, Макрон и Санчес. Кандидатът, който ще заеме на 1 ноември поста от Жан Клод-Юнкер, трябва да получи подкрепата на 21 от 28 европейски лидери и да събере мнозинство от поне 376 гласа в ЕП. ЕНП, най-голямата група в европарламента със 182 „народни“, срещу 153 социалисти и 108 либерали иска председателския пост на Европейската комисия и никой не оспорва нейните претенции, но трябва да се намери кандидат, различен от Вебер, са заявили пред АФП трима високопоставени източници.

За някои от участниците в Срещата на върха, като председателя на Еврокамарата Антонио Таяни, „кой ще ръководи ЕК, решението е да бъдат затворени 28-те европейски лидери в залата, така както кардиналите по време на конклав във Ватикана и да се отвори портата, когато се появи “белият дим”…“.

Други предполагат, че новото име на председателя на ЕК ще се появи на много отдалечено място, каквото е японския град Осака, където основните лидери на ЕС ще присъстват на световната Среща на върха Г-20 на 28 и 29 юни. На следващия ден, 30 юни, на срещата в Брюксел може да има вече наследник на Юнкер и даже имената на останалите лица за висшите постове, като председател на Европейската централна банка, председател на Евросъвета и името на Върховния представител на ЕС за външната политика. А на 2 юли Европейският парламент ще избере и свой председател, с което ще се сформира новата купола на Общността.

Жоржета Пехливанова – дипломат. Завършила Софийския университет, специализации в Сорбоната -Париж, Академия на ООН в Женева, Дипломатическа академия – Мадрид, има докторат по испанския преход. Кариерата й преминава в Министерство на външните работи и зад граница в Испания и страни от Латинска Америка. Автор е на четири книги, на редица анализи и публикации на външнополитическа тематика.

Владимир Зеленски: Обещавал съм ви мир в Донбас? Забравете!

Войната в Донбас е ключов въпрос за Украйна и всеки от нейните граждани. Това е факт, който не изисква доказателство, това е, което всички проучвания на общественото мнение потвърждават, това е абсолютно очевидно. Толкова е очевидно, че Владимир Зеленски постави този въпрос преди изборите в приоритета на своята кампания. С тезата, че огънят в Донецк и Луганск трябва да бъде спрян, мирът трябва да бъде сключен, Зеленски като цяло спечели изборите. Нещо повече, той каза, че завръщането на всички военнопленници е негова основна задача, първи приоритет. Хората не можеха да не гласуват за такива обещания, повярваха, че Зеленски ще помири страната.

Зеленски изобщо говори много за Донбас и по-специално за това, което може и иска да направи. Например, че е готов да преговаря дори и с Путин. Той изрази увереност, че преговорите с Русия са необходими, дори и със „свидетели“ – САЩ и Европейския съюз. И не забравяйте колко добре прозвуча неговата встъпителна реч: „Мога да ви уверя, че за да не умират повече нашите герои, аз съм готов за ВСИЧКО. Определено не се страхувам да вземам трудни решения, да загубя популярността си, своя рейтинг. Готов съм да загубя позицията си без колебание, само за да дойде мирът“.

Много красиво и много ни се иска да вярваме, нали?

Но какво имаме в сух остатък след първия месец от президентството на Зеленски?

Неясни кадрови назначения, флиртуване с НАТО в Брюксел, изявления пред целия свят, че Украйна не е готова за преговори с ДНР и ЛНР относно завръщането на териториите, че Русия е агресор, срещу който е необходимо да се засилят санкциите. И паралелно с това – обяд на бензиностанцията, интервю на стационарен велосипед и плуване във фонтан. Това има ли нещо общо с опитите за установяване на мир в Донбас? Уви, не.

Нещо повече, украинските политолози единодушно казват, че Зеленски продължава точно външната политика на Порошенко. Всъщност е станал Порошенко версия 2.0, дори леко деградирала, защото не говори езици.

Продължава след рекламата…

Разбира се, възможно е да се каже, че той не е имал възможност, не е минало достатъчно време или че Русия е отхвърлила инициативите на Украйна. Но не е така.

Зеленски като президент е отговорен за външната политика, което означава, че той разполага с всички правомощия. Но той не предложи на Русия никакви инициативи. Абсолютно никакви. Въпреки че, ако имаше за приоритет прекратяването на войната, щеше да преговаря. Вместо това Зеленски отказа услугите на Виктор Медведчук, когото Кремъл вижда като единствен надежден преговарящ. Зеленски замина в Брюксел в щаба на НАТО, където обеща да вкара страната в Алианса (въпреки че преди това бе уверил хората, че това е възможно само чрез референдум). Също така новият президент заяви, че Русия е агресор, че няма да има преговори с Донбас, въпреки че дори френският президент Емануел Макрон призова в прав текст Киев да води такива преговори.

Какво мислите, след тези първи 30 дни на Зеленски, в Кремъл ще искат ли да преговарят? Всъщност, за един месец Зеленски премахна всички възможности да установи контакт с Кремъл, да се опита да се договори за благоприятни условия и за двете страни. За месец! Сигурен съм, че Кремъл вече е сложил дебел кръст на Зеленски като човек, с когото може да се говори за всичко. Защото публичната реторика на украинския президент не се различава от реториката на Петро Порошенко. И това е фундаментално погрешният ход на Зеленски, който ще го доведе до задънена улица, в същата, в която попадна бившият президент.

Но в края на краищата Зеленски имаше възможност някак си да се установи контакт с Донбас и Руската федерация. Почти веднага след встъпването в длъжност руският външен министър Сергей Лавров се обърна към него. Той призова украинския президент да проведе обмен „всички за всички“. Това е, което Порошенко не е направил, но това, което украинците очакваха. Ако Зеленски се беше съгласил, 62 украинци вече можеха да си бъдат у дома. Но той просто пренебрегна предложението на ръководителя на руското външно министерство. Но сега той гласно и публично декларира, че Руската федерация трябва да се съобрази с решението на Международния трибунал и да върне украинските моряци у дома. Той вярва в него. Вярата е добра, но много наивна, ако сте президент на държава. Когато беше възможно да се върнат всички затворници в Украйна, като се увеличи общественото доверие в теб, Зеленски очевидно беше твърде зает да играе тенис на маса или да планира преместването на президентската администрация от Банкова. Или неговото обкръжение просто не разбира от дипломация. Беше пропуснат момент, който можеше да обърне историята в различна посока.

Сега Владимир Зеленски отговаря на критичните въпроси на журналистите в стила „О, аз се шегувах“. Шегувах се за намаляване на митата, пошегувах се за готовността за диалог с Русия. Не е така, объркали сте се, не сте разбрали Зеленски добре. Е, все още не сме чували такива извинения от украинските политици. Наистина нови подходи.

Като обобщение, какво имаме в Донбас? Половин дузина обещания на президента Зеленски, които той или е забравил, или от които се е отказал. Украинците са все още в плен. А в Донбас, в зоната на бойните действия, се наблюдава влошаване на ситуацията – не само военните, но и цивилните са избивани и ранявани. Изглежда, че парламентарните избори ще коригират нивото на обществено доверие в екипа на Зеленски.

„Отива си Европейската комисия, на чието благоволение се радваха Борисов и ГЕРБ“, отчете политологът

Разкъса се външният европейски политически чадър, на който управляващите разчитаха. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов.

Той прогнозира, че скоро ще се посипят гръмотевици върху „рекордьорите на европейските постижения“.

Проблемите с властимащите не са си отишли, обясни той, като уточни, че те продължават да циркулират и се превръщат във водовъртеж, който скоро ще засмуче настоящото управление.

Проф. Маринов коментира причините за опитите на премиера Бойко Борисов за отклоняване на резултатите от доклада на ЕК.

„Той опровергава всичките му твърдения колко добре се развива България и колко високо се цени неговото правителство в Европа. Докладът на ЕК излезе по скандален начин, той беше отложен за след изборите. Той подсказва какво ще се случи оттук нататък. Отива си Европейската комисия, на чието благоволение се радваха Борисов и ГЕРБ“, отчете политологът.

„Най-вероятно в следващия мандат на Комисията ще има сериозни и показни мерки за въдворяване на ред и законност сред най-несправящите се в това отношение държави. България е много удобен кандидат, за да бъде наказан някой“, обясни проф. Александър Маринов.

Той каза още, че разправиите около партийните субсидии няма да отклонят общественото внимание от останалите проблеми в държавата. Безконтролното харчене на допълнителните пари, които харчат депутатите, също трябва да бъде повдигнат, защото няма механизъм, по който да се отчетат тези средства, добави политологът.