Марионетката Гутереш в потрес: Не знаел, че Уставът на ООН разрешава руската военна операция

Антониу Гутереш е в потрес: оказва се, че не познава Устава на Организацията на обединените нации, на която е Генерален секретар. А разпоредби на този Устав дават право на коя да е държава, която през годините на Втората световна война е станала жертва на агресията на страните от нацистката Ос или е воювала на страната на Обединените народи, да предприеме всички мерки, включително военни, срещу опитите за възраждане на нацисткото зло.

Разбира се, тази държава трябва да се консултира с държавите, подписали на 30 октомври 1943 г. в Москва Декларацията на четирите сили (Съединените щати, Обединеното кралство, Съветския съюз и Китай), както и с други държави, присъединили се към Обединените нации. Но ако предварителните консултации не доведат до положително решение за съвместни действия, чл. 107 на Устава изрично сочи, че такива действия, включително военни, не могат да бъдат обявявани за нищожни, когато са предприети спрямо държава, която по време на Втората световна война е била враг на държава, подписала Устава на Обединените нации. Нещо повече, по смисъла на чл. 106 на Устава, предприемането на такива действия, се вменява като задължение, когато е застрашено поддържането на международния мир и сигурност.

Тези именно съображения се оказаха изненада за генералния секретар Антониу Гутереш, когато руският министър на външните работи Сергей Лавров убедително ги изложи в речта си пред Общото събрание преди дни. Оказва се, че руската Специална военна операция не само е съобразена с Устава на ООН, но е задължение на Руската федерация (като правоприемник на Съветския съюз) да даде решителен отпор на опитите за възраждане на нацизма и милитаризма на Европейския континент и в света.

Нека припомним кои са държавите-съучастници на нацистка Германия в годините на Втората световна война, причинили неописуеми злини и разруха на народите на петте континента. На първо място това са Германия, Италия и Япония. Следват сателитите Румъния, Унгария, Хърватия, Словения, Финландия, и уви – България. Не трябва да забравяме и марионетните режими, инсталирани от Хитлер в Латвия, Естония, Литва, Чехия, Норвегия, както и пронацистки организации на окупираните от Германия територии, като ОУН в Украйна, активно участвали в масови убийства и другите злодеяния на Третия райх.

Днес, опитите за реабилитиране на нацизма се превръщат в държавна политика на известен брой страни, включително САЩ и Обединеното кралство, които изглежда са забравили подписите на ръководителите си под Декларацията на четирите сили на 30 октомври 1943 г. в Москва; забравили са задължението да поддържат международния мир и сигурност и да участват в създаване система за обща сигурност; забравили са и задължението, че след прекратяване военните действия през Втората световна война, няма да използват военните си сили на територията на други държави, освен за целите на денацификацията.

Днес, когато светът е изправен пред перспективата на ядрен Апокалипсис, акцията на правителството на Руската федерация за денацификация и демилитаризация е правилният отговор за спасяване на Европа и света от надигащите се сили на Злото. Виждаме и все по-широката международна подкрепа на руските усилия за постигане на трайно решение на въпросите за сигурността. Държави-колоси като Китай, Индия, Бразилия, Иран и редица други от т.нар. развиващи се страни, активно отстояват утвърждаването на многополюсен свят на суверенни държави, без заплахи и насилие, без диктата на властелините на парите. За установяване на нов международен ред.

И победата неминуемо ще бъде извоювана, защото делото, за което се борят, е справедливо.

Приложения:

Декларация на четирите държави относно общата сигурност

Москва, 30 октомври 1943 г.

https://www.officialgazette.gov.ph/…/declaration-of…/

На конференцията, проведена в Москва от 19 до 30 октомври 1943 г., външните министри на Съединените американски щати, Обединеното кралство, Съветския съюз и Китай приеха следната съвместна декларация:

Правителствата на Съединените американски щати, Обединеното кралство, Съветския съюз и Китай:

– Обединени в решимостта си – в съответствие с Декларацията на Обединените нации от 1 януари 1942 г. и последващите декларации, –да продължат военните действия срещу онези сили на Оста, с които съответно са във война, докато тези сили не прекратят военните си действия при условията на безусловна капитулация; съзнавайки своята отговорност да осигурят освобождаването на собствените си страни и на страните съюзени с тях, от заплахата на агресията;

– Потвърждавайки необходимостта от осигуряване на бърз правов преход от войната към мира и от установяване и поддържане на международен мир и сигурност с минимални въоръжени средства, отчитайки световните човешки и икономически ресурси;

Съвместно декларираме че:

– Обединените ни действия са обвързани с продължаване на войната срещу съответните ни врагове, докато се създадат условия за установяване на мир и сигурност;

– Страните, воюващи срещу общия враг, ще действат заедно по всички въпроси докато не се постигне капитулацията и разоръжаването на този враг;

– Ще предприемат всички необходими мерки срещу всяко нарушение на условията, налагани на врага;

– Признават необходимостта от определяне на възможно най-ранна дата за създаване на обща международна организация, основана на принципа на суверенното равенство на всички миролюбиви държави, отворена за членство на всички държави – големи и малки, за поддържането на международния мир и сигурност;

– За целите на поддържането на международния мир и сигурност, за възстановяване на законността и реда и за създаване на система за обща сигурност, те ще се консултират помежду си, а когато е необходимо и с други членове на Обединените нации, за съвместни действия от името на общността на народите;

– След прекратяване на военните действия няма да използват военните си сили на територията на други държави, освен за целите, предвидени в тази декларация и след съвместни консултации;

– Ще обсъждат заедно и ще си сътрудничат помежду си с други членове на Обединените нации, за постигане реалистично общо споразумение по регулиране на въоръженията в следвоенния период.

Вячеслав Молотов

Кордел Хъл

Антони Идън

Фу Вин Чан

Москва, 30 октомври 1943 г.

Устав на ООН (извадка)

руски формат: https://www.un.org/ru/about-us/un-charter/full-text;

английски формат: https://www.un.org/en/about-us/un-charter/full-text)

Глава VII: Действия срещу заплахи за мира, нарушения на мира и актове на агресия

Чл. 42

Ако Съветът за сигурност прецени, че мерките, предвидени в член 41, могат да се окажат недостатъчни или вече са се оказали недостатъчни, той ще бъде упълномощен да предприеме такива действия с въздушни, морски или сухопътни сили, каквито могат да бъдат необходими за поддържане или възстановяване на международния мир и сигурност. Такива действия могат да включват демонстрации, блокади и други операции на въздушните, морските или сухопътните сили на членовете.

Чл.43

1. Всички членове на ООН, за да допринесат за поддържането на международния мир и сигурност, се задължават да предоставят на разположение на Съвета за сигурност, по негово искане и в съответствие със специално споразумение или споразумения, въоръжени сили, помощ и подходящи съоръжения, включително право на преминаване.

2. Такова споразумение или споразумения трябва да определят числеността и вида на войските, тяхната степен на готовност и местоположение, както и естеството на предоставените средства за обслужване и помощ.

3. Споразумението или споразуменията трябва да се сключат възможно най-скоро по инициатива на Съвета за сигурност. Те се сключват между Съвета за сигурност и членовете на Организацията или между Съвета за сигурност и групи от членове на Организацията и подлежат на ратификация от държавите в съответствие с техните конституционни процедури.

Глава XVII: Мерки за сигурността през преходния период

Чл. 106

До влизането в сила на такива специални споразумения, посочени в член 43, които според мнението на Съвета за сигурност му позволяват да започне да изпълнява задълженията си по член 42, страните по Декларацията на четирите сили, подписана в Москва на 30 октомври 1943 г. и Франция, в съответствие с разпоредбите на параграф 5 от тази декларация, ще се консултират помежду си и, ако е необходимо, с други членове на Организацията за целите на такива съвместни действия от името на Организацията, каквито могат да бъдат необходими за поддържането на международния мир и сигурност.

Чл. 107

Съгласно настоящия Устав нищо не може да обяви за нищожно или да изключи действия спрямо държава, която по време на Втората световна война е била враг на която и да е държава, подписала настоящия Устав, предприети или разрешени като следствие от тази война от правителствата, които носят отговорност за [налагането на] подобни действия.