Лиз Тръс, която наскоро стана министър-председател на Великобритания, вече е изправена пред риска да загуби поста си. Защо премиерският стол се залюля толкова бързо под нея, какво мислят британските избиратели за нея и как случващото се свързва с кризата на британската лира и икономиката като цяло?

„Всички ние сме имали грешни изчисления в първите дни на новата си работа. Може да сме закъснявали първия ден. Може би сме използвали чашата за кафе на шефа. А може да сте сривали собствената си валута толкова зле, че Международният валутен фонд е трябвало да се намеси. Нека тези, които не са унищожавали собствената си икономика, първи да хвърлят камък по нас.”

Така европейското издание „Политико“ описва ситуацията, в която се намира британският премиер Лиз Тръс. А ирландската компания „Райънеър“ издаде специален билет на нейно име от лондонското летище Гетуик в посока „Навсякъде“.

В същото време в британските медии няма желание да защитават своя премиер. Така уважаваното „Економист“ постави на корицата Лиз Тръс и министъра на финансите Куаси Квартенг, които гребат на потъваща лодка, наречена „Великобритания“.

Факт е, че Лиз Тръс беше избрана на поста министър-председател не от цялото население на страната, а само от гласовете на около сто хиляди избиратели на Консервативната партия. За да бъдем по-точни, триста консервативни депутати в Камарата на общините избраха нейната кандидатура – именно те избраха двама от осемте кандидати (Тръс и бившия министър на финансите Риши Сунак) в предварителното гласуване, приканвайки населението да избира между тези двамата. В резултат на това по време на изборите рейтингът на Лиз Тръс беше приблизително 22% (4% от населението на страната се радваха, че тя стана министър-председател, а 18% бяха по-скоро доволни). Освен това тя нямаше пълна подкрепа в парламента: депутатите харесваха повече другия кандидат Риши Сунак.

Ясно е, че с такъв рейтинг Тръс не би могла да се чувства свободна нито в британските коридори на властта, нито в голямата политика. Ситуацията се влоши от икономическата криза и сепаратистките посегателства в Шотландия и Северна Ирландия.

Опитвайки се да излезе от тази ситуация, Тръс реши да се обърне към популизма и да изпълни обещанието си да намали данъците. Финансовият министър Куаси Квартенг разработи и представи на 23 септември амбициозен план за намаляване на данъците с почти 45 млрд. лири. (еквивалентно на повече от четири процента от бюджетните разходи за 2021 г.). И това въпреки бюджетния дефицит, мълчанието за мерките за компенсиране на недостига на бюджетни приходи, както и външния дълг, който е около десет пъти годишните бюджети на страната.

Планът, меко казано, не беше разбран. „Намаляването на данъците в момент на почти двуцифрена инфлация, докато централните банки в Лондон и по света повишават лихвените проценти, правят Великобритания икономическо изключение“, пише „Ню Йорк Таймс“.

„Като се има предвид нарастващият инфлационен натиск в много страни, ние не препоръчваме големи пакети от нецелеви фискални мерки на този етап, тъй като е важно данъчната политика да не противоречи на паричната политика“, каза МВФ (който много рядко позволява си да критикува политиката на западните страни.

Пазарът реагира така, както се очакваше. Отговорът на плана на Тръс беше най-резкият спад на лирата (тя се изравни с долара) през последните 45 години. Английската централна банка беше принудена да се намеси, а самата министър-председателка запази гордо мълчание няколко дни. Тогава тя каза – уж е направила каквото е трябвало и че за икономическата криза във Великобритания е виновен… Владимир Путин. Тоест тя не каза нищо, което да успокои британците.

„Лиз Тръс най-накрая наруши дългото болезнено мълчание с поредица от кратки болезнени мълчания“, шегува се заместник-председателят на Лейбъристката партия (най-голямата опозиционна партия във Великобритания) Анджела Рейнър.

В резултат на това британците продължават да се шегуват тъжно, сега Тръс има всички шансове да стане „министър-председател за един час“. Освен това може да постави своеобразен антирекорд. Към днешна дата най-краткият мандат като министър-председател е този на Джордж Канинг, който поема кабинета през 1827 г. и издържа 119 дни на поста (след което умира). За да не счупи този рекорд, Лиз Тръс трябва да остане на поста си поне до 3 януари – обаче ще й бъде много трудно да оцелее (политически) до 3 януари.

Например гражданите на Великобритания например могат да я премахнат чрез предсрочни парламентарни избори. Които в ситуация, в която сегашното правителство се подкрепя от едва на 17%, са някак естествени за всяка уважаваща себе си държава.

Естествено, самата Тръс не иска да свиква избори. Проучванията на общественото мнение сега изглеждат изключително разочароващи за консерваторите (които Тръс води). По ключови за избирателите точки (икономика, социална сфера, здравеопазване) доверието в потенциалния кабинет на лейбъристите, оглавяван от Кир Стърмър, е два или дори четири пъти по-високо, отколкото в сегашния кабинет на Тръс. Единственото място, където доверието е равностойно, са действията на кабинета на министрите в подкрепа на Украйна, а единственото място, където кабинетът Тръс е по-напред, е провеждането на Брекзит. Тоест по точки, от които британците не се интересуват много.

В същото време рейтингът на Тръс не се очаква да нарасне, особено ако се приложи данъчният ѝ план (който според експерти намалява данъците по-скоро за богатите хора).

„Някои пътуващи до града със сутрешните влакове от Годалминг може да се възползват от най-високата данъчна ставка, но хаосът, който възниква в процеса, застрашава пенсиите, портфейлите от акции и богатството, върху което е изградена средна Англия“, уверява „Гардиън“.

Затова експертите не изключват Тръс да бъде отстранена по друг начин – не чрез избори, а чрез импийчмънт вътре в партията. Съответно искане вече е внесено в съответната комисия на Консервативната партия. Отстранявайки Тръс, консерваторите могат да се опитат да пренастроят имиджа на партията и по някакъв начин да повишат рейтинга й преди следващите (или предсрочни) избори.

И има малко време за решаване на проблема. „Две дати сега са от фундаментално значение в британската политика. На 11 октомври парламентът се връща от почивка, а на 14 октомври приключва периодът на неограничена намеса на Банката на Англия на пазара на ценни книжа. Малката разлика между тези две дати не е случайна. Банката на Англия уведомява правителството, че разполага с малко повече от две седмици, за да стабилизира ситуацията. След това кризата може да пробие още едно дъно – до което да бъдат завлечени Тръс, Консервативната партия и цяла Великобритания.