Китай се готви: „Съсредоточаване върху подготовката за участие в реални бойни действия“

На фона на продължаващото изостряне на тайванския въпрос Китай се готви за най-лошите сценарии. Особено внимание се обръща на повишаване на отбранителната способност на страната.

Това беше отразено в неотдавнашното обръщение на президента Си Дзинпин към участниците в семинар за национална отбрана и военна реформа в Пекин, в което той призова НОАК да се „съсредоточи върху подготовката за участие в реални военни действия“. Реформата на армията, която се провежда в момента в КНР, трябва да подобри командването и управлението на войските и да улесни усвояването на водещия световен положителен военен опит.

Всичко това е изключително навременно, ако се съди по създаването на множество заплахи за Китай в Азиатско-тихоокеанския регион. И колкото повече влиянието на САЩ в света отслабва, толкова по-опасна става политиката на администрацията на Байдън.

Обръщението на Си Дзинпин дойде малко след поредното съобщение на американския президент, че в случай на китайска инвазия американските войски ще защитават Тайван. Това не е първият път, когато Байдън прави подобни забележки и всеки път се повтаря същият модел: президентът обещава американска защита на Тайван, без да уточнява в какво ще се състои тя, а след това съветниците „омекотяват“ позицията на президента.

Противоречивите изявления на висши служители в Белия дом правят невъзможно да се получи ясна представа за намеренията на САЩ. Сега Съединените щати очевидно вече не са уверени в успешния резултат от военната си намеса в тайванската криза.

Следователно залогът е поставен върху заплашителни сигнали към Китай, че „война с Тайван означава и война със Съединените щати“, а тези сигнали съдържат доста блъф. По-специално, Вашингтон очаква, че засилването на военното присъствие на САЩ в западната част на Тихия океан само по себе си ще принуди Китай да се примири с тайванския сепаратизъм.

След посещението на председателя на Камарата на представителите Н. Пелоси в Тайван, администрацията на Байдън беше особено активна в прилагането на практика на принципа на „стратегическата неяснота“. И така, няколко дни след обещанието да „защити Тайван“, президентът на САЩ каза, че Съединените щати остават „отдадени на своята политика на един Китай “ .

В същите дни, на 22 септември, разрушителят USS Higgins и фрегатата на Кралския канадски флот HMCS Vancouver направиха демонстрационен преход през Тайванския пролив. Командването на Източния театър на НОАК заяви, че неговите сили държат американските и канадски военни кораби под строго наблюдение.

Под ритуалните фрази за „мирно уреждане на споровете с Китай“, военно-политическата активност на САЩ в други части на Азиатско-тихоокеанския регион нараства. Откакто Китай и Соломоновите острови подписаха пакт за сигурност през април, САЩ и техните съюзници значително засилиха своите военни и дипломатически дейности в южната част на Тихия океан.

От 12 до 23 септември САЩ, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, съвместно с Фиджи, проведоха военни учения „Виенско колело“. Фиджи се намира в средата на южната част на Тихия океан и е близо до Соломоновите острови и Вануату, две страни, в които американските и съюзнически институции твърдят, че Китай се стреми да установи военни бази.

В същото време, на 23 септември, авионосна ударна група (AУГ), водена от самолетоносача Роналд Рейгън, пристигна във военноморската оперативна база Пусан в Южна Корея за съвместни учения с южнокорейския флот. В ученията участва американската ядрена ударна подводница Annapolis.

Вашингтон и Сеул се споразумяха през май да разположат американски стратегически оръжия на Корейския полуостров. Пристигането на американските AУГ в Южна Корея е мярка за изпълнение на това споразумение.

В същото време САЩ започнаха дейност за създаване на различни видове затворени съюзи, алианси, асоциации, партньорства и т.н. за да изолира КНР от съседите му в региона. В кулоарите на настоящата сесия на Общото събрание на ООН държавният секретар на САЩ Е. Блинкен проведе среща на представители на страните-участнички от създадения през юни Син Тихоокеански регион (СТР).

Съединените щати, Австралия, Япония, Нова Зеландия и Обединеното кралство, съставляващи „региона“, се опитват да попречат на укрепването на връзките на островните държави в Тихия океан с Китай. Южна Корея, Франция и Германия обмислят своето присъединяване към СТР.

Всъщност всички съюзи, създадени от американците, първоначално се разглеждат от Вашингтон от гледна точка на потенциалното им използване в прокси войни, за да се избегне пряк сблъсък с враг със същата сила. Според Юан Джън , заместник-директор на Института по американски изследвания към Китайската академия за социални науки, Съединените щати изглежда са опитали „сладостта“ на руско-украинския конфликт, когато можете да се биете с Русия, без да изпращате собствени войски, за сметка на военна и финансова помощ за Украйна, с подкрепата на съюзниците. Експертът смята, че желанието на САЩ да копират тази стратегия в борбата за Тайван е очевидно.

Администрацията на Байдън, залагайки на тайвански проксита, се опитва да увеличи цената на обединяването на китайския континент с острова. Съответно Китай прави всичко, за да намали тази цена и ускорява подготовката за екстремни сценарии.

Военноморските сили на КНР се съсредоточиха върху изграждането на океански кораби с акцент върху самолетоносачите. По-малко от три години след влизането в експлоатация на първия китайски самолетоносач със собствена китайска конструкция, Shandong, третият самолетоносач, Fujian, в момента провежда изпитания за акостиране. Това е по-усъвършенстван кораб с електромагнитен катапулт и подобрени бойни способности.

Отчитайки опита на руската СВO, специално внимание се отделя на разработването на разузнавателни и ударни безпилотни самолети. КНР също така разширява възможностите за провеждане на десантни операции. Третият универсален десантно-вертолетоносещ кораб-док (УДВК) „Анхуей“ тип 075 се подготвя за въвеждане в експлоатация от ВМС на НОАК.

Планира се въвеждането в експлоатация на общо осем УДКВ от този тип. Общата им водоизместимост е около 40 хиляди тона, корабът може да побере до 28 хеликоптера от различни типове, около 1000 военнослужещи и около 70 различни бойни машини.

В началото на септември в Тихия океан започна вторият съвместен руско-китайски военноморски патрул. По време на патрулирането се отработва бойното съгласуване на руско-китайската ескадра и се повишават възможностите на двата флота за съвместно противодействие на морските заплахи.

Вашингтон разглежда въпроса с Тайван като въпрос на запазване на глобалната си хегемония. Ето защо, по мнението на китайския военен експерт Сонг Чжунпин, пряката конфронтация между САЩ и Китай става все по-вероятна.

НОАК, подчертава той, трябва да бъде подготвена за най-лошия сценарий на дълбока и пряка военна намеса на Съединените щати и техните съюзници в евентуален военен конфликт в Тайванския пролив.