Под заплахата да загуби евромилиардите статуквото може дори да се отърве от главния прокурор Гешев

Заради хронична неспособност за справяне с корупцията страната е заплашена от това да й бъдат орязани евросредствата.

Този път става дума за Унгария. Но новината би звучала съвсем правдоподобно и за България. Защото години наред София отказва да се справи с корупцията, съдебната власт на практика се ръководи политически, а главният прокурор е безконтролна фигура с неограничена власт.

В сряда Европарламентът обсъжда заплахите за европейските ценности в Унгария и това, че демокрацията и основните права в страната са се влошили допълнително след 2018 г. Преди това еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан посочи, че унгарските власти нямат желание да предотвратяват решения, които нарушават законите в сферата на обществените поръчки и конфликтите на интереси, което е ключово за адекватното справяне с рисковете от корупция. Той предлага замразяване на 70% от средствата по три европрограми, от които Унгария се надяваше да се възползва в рамките на редовния седемгодишен бюджет на ЕС. Според изчисленията на евродепутата от Зелените Даниел Фройнд това биха били приблизително 20 на сто от евросредствата, които Унгария трябва да получи в този седемгодишен бюджет. „Правилно е, че ЕК най-сетне действа и иска да замрази средства… Много милиарди в ЕС обаче ще продължат да бъдат изложени на системна корупция на режима на премиера Виктор Орбан“, казва Фройнд.

България обаче остава в сянката на Полша и Унгария, когато говорим за „лошите“ членове на ЕС. Ако ЕК обръщаше достатъчно внимание на София,

България вече би била пред строя, а не скрита зад Унгария и Полша

Възможно е това да е така, защото много от провалите на страната са, така да се каже, по поръчка на Брюксел. Да вземем например Инспектората към Висшия съдебен съвет. Той изцяло се назначава от парламента, като е нужно мнозинство от 2/3. Идеята на това мнозинство уж е да се избират хора, в чиито морални и професионални качества няма никакви съмнения.

Инспекторатът уж трябва да следи за срочността на делата и за интегритета на магистратите. Скандали в съдебната системата обаче за него не съществуват. Но за сметка на това умело бива използван да се ударят неудобните магистрати (всъщност не общо магистрати, а съдии, защото неудобни прокурори няма). На всичко отгоре излезе, че членовете на този орган, закрепен и в конституцията с определен мандат, не могат да бъдат махнати от постовете си дори и когато мандатът им е изтекъл. В момента, изглежда, инспекторите, во главе с шефката си Теодора Точкова, са готови да векуват на постовете си, макар и мандатът им да изтече преди години, защото парламентът не избира приемниците им.

В сходна ситуация ще се окажем и с Висшия съдебен съвет след 3 октомври, когато изтича мандатът му. Съдебната власт вече избра своите представители в следващия съвет. Добри или лоши – посочени са. Но няма изгледи парламентът да излъчи своите, които също се избират с квалифицирано мнозинство. За политическото влияние върху съвета няма какво да говорим. Темата е от десетилетия. И няма власт, която да промени това вероятно защото в крайна сметка

всяка власт се възползва от удобството да подчинява съдебната система

Друг неуспешен експеримент, за който уж имаше благословия от Брюксел, е антикорупционната комисия КПКОНПИ. В този мегаорган се вляха няколко по-малки със съмнителна репутация и нисък коефициент на полезно действие. Резултатът е, че имаме удобна бухалка, но не и ефективен инструмент за борба с корупцията и зависимостите. А когато стане дума комисията да отговаря за това какво е направила срещу отказващия да изпълни закона и да освети имуществото си Слави Трифонов, изведнъж се оказва, че е по-ниска от тревата и обществото няма право да научи как държавата изпълнява задълженията си по тази уж антикорупционна мярка – публичността на имуществото на хората на висши длъжности.

Ами спецправосъдието? Направиха го под знамето „Брюксел каза“, а 10 години по-късно се наложи да бъде закрито като неефективно. Междувременно обаче там бяха изпрани не един и два казуса. Само да вземем хората от списъка „Магнитски“ – Делян Пеевски и Илко Желязков, санкционирани от САЩ за корупция, но целите в бяло за българските власти. Те бяха „клиенти“ точно на спецправосъдието.

И накрая стигаме до всевластния главен прокурор. В случая – Иван Гешев. Избран на практика с благословията на ГЕРБ и ДПС (заради силното им мнозинство в съдебния съвет). Гешев се оказа непоклатим и оцеля след двете искания за уволнение, направени от служебния правосъден министър от миналото лято Янаки Стоилов, както и от приемничката му в редовния кабинет „Петков“ Надежда Йорданова. И как да е иначе, след като Гешевата прокуратура, точно както Цацаровата преди това, най-старателно брани и почиства хората на ГЕРБ и ДПС. Има ли нужда да припомняме всички дела и проверки около лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов, които катастрофират в прокуратурата?! Кюлчета в чекмеджета, записи със закани… и нищо. Всичко около Доган и Пеевски също е табу.

Но перспективата България да загуби евросредства (общо към 26 млрд. лв. по плана за възстановяване и 7-годишния бюджет на Съюза) би била истински проблем за Гешев. Защото

ГЕРБ и ДПС имат огромен интерес да участват в разпределянето на тези средства

и евентуалното облагодетелстване от тях. В плана за възстановяване България обещава ефективен механизъм за разследване на главния прокурор. И вероятно ще приеме такъв, поне на хартия, за да не рискува средствата. Освен това реално вече няма нужда Гешев да бъде крепен на поста си, след като изигра ролята си да почисти всички от статуквото. И вече няма нужда да се набива на очи, защото не е подходящ играч в тази ситуация. Вероятно и сам го осъзнава, защото потъна в последните месеци.

Сега на статуквото му трябва главен прокурор, който да не дразни така, но да продължава да е в техния отбор. Някой европеид ще свърши чудесна работа, още повече че реално прокуратурата е овладяна и на всяко ниво ще се намери кой да издаде правилното постановление или да протака дело, ако се налага.

Точно така тихо и на пръсти в съдебната система се появи нов силен играч. Става дума за председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков, също човек на статуквото. Той с лекота би могъл да уреди гласовете, които да съборят Гешев от поста му. Защото лобито на главния прокурор в съвета лесно би се пренасочило към новия силен играч.

Ситуацията изглежда безнадеждна. Дори да бъде заплашена, че ще загуби евросредства, България ще пробута палиативни мерки, които няма да решат проблемите й с корупцията по високите етажи на властта, политическото влияние в съдебната власт и недосегаемостта на главния прокурор. Може дори да смени този главен прокурор. Но със или без него овладяването на съдебната власт на всички нива е на път да приключи успешно. Дори и днес да започне прочистването на системата от некадърните и корумпираните, това ще отнеме години.