Най-катастрофалната суша „от 500 години“ – така западните медии описват климатичните сътресения, които преживява сега Европа. Коритата на реките наистина са пресъхнали и на пръв поглед това е невиждана природна аномалия. Всъщност причините за него са отдавна обяснени, това важи и за Русия.

“Блумбърг”, цитирайки учени, казва, че настоящата суша в Европа „изглежда най-лошата от 500 години“. Проблемът е, че нито преди 500, нито 400 години в Европа – и никъде другаде по света – не е имало не само измерване на валежите, но дори и прост термометър: те просто още не са били изобретени. Някакво редовно измерване на валежите започва във Великобритания едва през 1860 г. – така че когато видите изявления като „безпрецедентна от векове суша“, трябва, образно казано, да опипате джобовете си: най-вероятно сте мамени.

И все пак нещо се случва в Европа, нали? Европейската комисия твърди, че 47% от територията на ЕС е в състояние на „предупреждение“, а 17% в състояние на „тревога“ за суша. Публикуваната от ЕК карта показва, че сушата наистина е сериозна. Властите прогнозират 16% спад на добивите от зърно. Би било хубаво да разберем какво наистина се е случило там – и кой е виновен. Освен това само преди 12 години у нас се случи много подобна история.

Кой е виновен

Обикновено, когато някой говори за суша – понякога дори казват „глобалната тенденция към опустиняване“ – той има предвид глобалното затопляне. Тази логика изглежда проста: по-горещо е, по-сухо е, значи има суша.

Физиката на нашата планета обаче работи по точно обратния начин. С глобалното затопляне количеството на валежите неизбежно се увеличава – например през ХХ век то се е увеличило с 2% на планетата като цяло.

По принцип ще се досетите, ако разгледате учебника по естествена история за пети клас. Оказва се, че две трети от Земята е покрита с вода. Ако влезете в плувен басейн, където две трети от пода е пълен с вода, и започнете да увеличавате отоплението, колкото по-горещо става, толкова повече водни пари ще има във въздуха.

Нека си представим, че сме влезли в басейн, чийто таван е на десет километра, а водата се нагрява от мощна лампа (ситуацията е приблизително същата в тропосферата на Земята). Разбира се, на върха ще бъде по-студено, отколкото близо до самата вода. Изпарената вода ще започне да се кондензира в облаци и ще вали дъжд. Какво се случва, ако температурата в сградата се повиши? Точно така: дъждът ще започне да вали по-често.

Нещо такова се случва на Земята. На 28 февруари 2022 г. беше поставен необичаен рекорд в обикновено суха Австралия: в един от нейните градове паднаха 467 милиметра дъжд за ден. Почти половин метър вода, разбира се, причини масови наводнения.

Вярно е, че е трудно да се нарекат такива наводнения напълно катастрофални. Както се казва в същия учебник по естествена история, с повишаване на температурите се увеличава и изпарението. Следователно това, което е паднало на едно място, бързо започва отново да се превръща във водна пара. Именно поради това статия в научното списание “Саянтифик Репорт” заключава, че „всъщност записите от наблюденията е по-вероятно да показват намаляване на годишните максимални нива на наводнения, въпреки добре документираното увеличение на нивата на валежите“. Друга научна работа отбелязва, че въпреки нарастването на световното население, броят на хората, умиращи от наводнения всяка година, също намалява.

Според научни статии честотата на сушите като глобално затопляне изобщо не се променя. Нито в света, нито в Европа. Последният документ за Европа заключава: „От дългосрочна перспектива 1851-2018 г. няма последователни тенденции в сушите в Западна Европа.“ Авторите на статията, отбелязвайки, че броят на сушите не се увеличава и по света добавят: „Средно по-топъл свят е по-влажен свят“.

Истинският виновник е „Момиченцето“

Годишните графики на сушите, публикувани в научни списания, показват, че сушите имат резки пикове. Много често – в случая с Европа – те съответстват на такова явление като „Ла Ниня“ („момиченце“ на испански). Така се нарича ситуацията, когато водата близо до екватора в Тихия океан изведнъж стане по-студена.

Това се случва веднъж на около десетина години (понякога по-често), когато водата от дълбините на Тихия океан се издига на повърхността. Тук той абсорбира топлина от атмосферата и след това потъва надолу, отнасяйки топлината със себе си. Топлинният капацитет на най-големия океан е огромен и през годините на “Ла Ниня” средните температури на планетата падат.

В други години – когато цари „Ел Ниньо“, „момченцето“ – малко студена вода се издига от дълбините, а всичко се случва обратното с климата. Например, най-топлата година в писаната история на планетата и Русия – 2020 г. – беше точно тази, в началото на която действаше “Ел Ниньо”.

Както може би се досещате, през по-топлите години на планетата има малко повече валежи. А в по-студено – малко по-малко. Освен това, което е важно, тяхното разпределение се променя. Например над Австралия по време на “Ла Ниня” падат повече. Но над Западна Евразия – като правило, по-малко. Следователно всеки от нас може лесно да си спомни случая със силна “Ла Ниня”. Това е 2010 г. в Русия – годината на много дълъг антициклон, когато в Москва (и не само) нямаше дъжд с месеци.

2022 г. е – както може би се досещате – годината на доста силна “Ла Ниня”. Освен това е продължителна: продължава от есента на 2020 г. Струва си да припомним: “Ла Ниня” също означава, че температурите на студената част от годината в нашата област могат да бъдат по-ниски от обичайните. И не само студени – рекордно хладният май 2022 г. в Русия също е дело на нейните ръце.

Как се оказва, че и жегата през лятото, и студът през останалите месеци могат да бъдат причинени от едно явление? Колкото и да е странно, да: климатът е подреден по такъв начин, че недостатъчната средна температура на планетата може да доведе до студ през зимата (всичко е ясно, няма нужда да се обяснява) и до жега през лятото.

Отново, всичко е въпрос на физика. Повърхността на земята се охлажда, когато от нея се изпарява вода, паднала там с дъждове. И ако в света се е изпарила по-малко вода, по-малко от обикновено може да стигне някъде. Това означава, че дъждовете през лятото също няма да могат да охладят това „някъде“. Точно както силните зимни циклони, които „пропуснати“ през годините на “Ла Ниня”, няма да могат да стоплят земите на Европа и Русия.

Това означава ли, че идващата зима ще е студена? “Ла Ниня” не е много предсказуема (обаче и “Ел Ниньо” не е по-добър). Това е много променливо явление и може да изчезне преди зимата. Но ако не, определено зимата може да е студена. Постепенните прекъсвания на тока в Тексас през 2011 и 2021 г. (със студове, необичайни за тези места) се случиха точно в годините на “Ла Ниня”, както вече писахме. Между другото, зимата на 2010 г. в Русия също беше много по-студена от нормалното.

И ако “Ла Ниня” не отслабне, политически и икономически, Западна Европа може да пострада дори повече тази зима, отколкото това лято.

Защо да не съжалявате твърде много за Европа?

В същото време не може да не се отбележи един важен факт. Да, тази година европейската суша засегна сериозно посевите и дори логистиката – има малко язовири по Рейн, така че сухата година драстично намалява максималното възможно газене на баржите, които плават там.

Но като цяло жителите на Русия нямат причина да смятат, че Европа е някак особено нещастна. Сухите цифри говорят, че ситуацията е по-скоро обратната. В света протича процес, за който няма да чуете в медиите, но вероятно няма нищо по-важно от него на планетата днес: глобалното озеленяване. Според сателитни снимки в Русия през 2000-2017 г. площта на горите се е увеличила с 6,62%.Зеленото покритие е станало повече с 0,7 милиона квадратни метра. километра – няколко пъти Германия.

В Европа този процес също тече – и което е характерно по-бързо, отколкото у нас. За 2000-2017 г. сателитните изображения показват увеличение на горската площ за ЕС (тогава включително Великобритания) със 7,78%. Защо?

Защото глобалното озеленяване, както отбелязват учените, въпреки че се развива по целия свят, то е най-бързо в страни, където валежите са 500 милиметра годишно или повече. Първият поглед върху картата на валежите на Евразия показва, че основната част на Русия е твърде студена, за да има толкова много валежи, така че имаме такъв режим в по-малка част от страната. И обратното: основната част от ЕС се намира в зона, където валежите са над 500 милиметра.

“Ла Ниня” идват и си отиват, но глобалното озеленяване остава. И това не са просто „повече листа“: плевелите също имат листа. Това на първо място означава повече храна. Според това американско проучване 26% във всяко парче пшеничен хляб в съвременните САЩ съществуват именно благодарение на глобалното озеленяване и без него просто нямаше да расте (подобно е положението и в света като цяло). По-точно, тези 26% са резултат от глобалното озеленяване, плод на антропогенните емисии на въглероден диоксид, които предизвикаха целия този процес.

Механизмът на озеленяване е прост: растенията изграждат тъканите си предимно от молекули CO2, които са тяхната храна, точно както ние основно изграждаме тъканите си от съединения, получени от тези растения. Колкото повече CO2 във въздуха, толкова по-голям е добивът. Защо всъщност в индустриалните оранжерии въглеродният диоксид се добавя към въздуха до стойности 2-3 пъти по-високи от атмосферните.

Фактът, че глобалното озеленяване става по-силно в Европа, отколкото в Русия, означава, че досега ЕС може да спечели повече в ключов биологичен процес, протичащ на Земята, отколкото ние. И докато количеството на валежите в Русия не се увеличи (което е изключително вероятно през следващите десетилетия), няма да имаме много причини да жалим европейците.

А и след това едва ли. В крайна сметка никой в света не се бори срещу антропогенните емисии на CO2 по-силно от европейците. Тоест в дългосрочен план действията на техните държави (макар и от незнание, а не нарочно) са насочени към изтръгване на 26% от всяко парче хляб от всяка уста на тази планета. Включително и нашите, разбира се.