ПОЛИТИКА
Време разделно в българската политика
ПъПита на каишка на западните секретни централи тръгна на избори като ляво-дясна „партия“
В навечерието на кампанията „партията“ предприе рискована метаморфоза
Доскоро на десния клон като че би се трупаха много маймуни. Предизборният сюжет обаче роди нова ситуация – една маймуна на два клона. За ПъПитата става дума, която методично започна да привнася в новосформирания си десен имидж леви елементи. Ще се сгромоляса ли тя от двата клона (стола), или ще финишира виртуозно с правителство край себе си – отговорът е неизвестен. Ясно е обаче, че в навечерието на официалната предизборна кампания бе предприета рискована промяна. А и важна, тъй като електоралните стълбчета на 2 октомври вечерта зависят от това как точно ще бъде възприета ПП от (не)гласуващите.
Всичко тече, но нищо не се променя
Според Хераклит всичко тече и всичко се променя. Според Парменид нищо не тече и нищо не се променя. А Кирил Петков и Асен Василев доказаха, че всичко може да се променя, като си остане същото – поне в идеен план за ПП.
Формацията се роди миналата есен като проекция на Румен-Радевия юмрук срещу ГЕРБ. Събра несъбираеми парчета за парламентарно мнозинство. Две от тях – БСП и ДБ, бяха исторически антагонистични. Но с удивителна прагматичност Кирил Петков и Асен Василев ги съединиха, вкараха и ИТН в коалицията. За лозунг на ПП напълно сполучливо бе определен „Леви цели с десни мерки“. Формацията обясняваше, че е центристка. За Радев – „той е нашият президент“. Личеше, че са от различно тесто и взаимно се използват. Но всичко се наместваше в облик, който продуктивно сближава разединените вражески окопи срещу ГЕРБ.
Скоро обаче настана време разделно в българската политика. Обществото се разпадна на агитки зад Русия и Украйна, партиите спореха да се дава ли оръжие на Киев, президентът зае позиция срещу наш износ на оръжие и в полза на руския „Газпром“. Успоредно течеше разкол за вдигането на европейското вето срещу Македония. В тези турболенции ПП зае възможно най-десните според българските маркери позиции (градското дясно) – невиждано смело се изправи срещу „Газпром“, хвърли думата „позор“ към Радев, даде да се разбере, че подкрепя оръжие за Украйна (но БСП не дава); активно работеше за членството на Македония в ЕС. След като ИТН напусна коалицията, Кирил Петков обвини Русия в „разтурване на седенката“ и стори още нещо чутовно – изпразни посолството й. Вече бе ясно, че тестото на ПП е дясно според абсолютно всички родни жалони. Това бе доказано и чисто човешки на съвместните митинги на жълтите павета – „Петков и Василев са и наши лидери“, казваха привържениците на ДБ.
По това врече ИТН вече се бе превърнала във върл враг. Ценностно нищо не свързваше ПП с БСП. С ДБ обаче остана пълното припокриване. И двете са срещу Русия, Радев, ГЕРБ, ДПС, Гешев. За правосъдна реформа, свободна икономика, антлантическа обвързаност на България… Част от ПП (със самия Кирил Петков) са бивши активисти на градската десница. Именно в тази много красива, но и трудна ситуация дясното се отправи към новите избори. Логично ДБ покани ПП в общи листи. Но след кратко шикалкаване настъпи внезапна метаморфоза –
ПП взе да обяснява, че не е дясна; била и лява.
Последва рейд по почти всички маркери. Пропуснатите бяха заместени с нови, дообясняващи колко не-дясна е ПП. Часовникът бясно тръгна назад: ПП, за разлика от десните, искала активно да се реализират социални програми (думи на Василев); можело да се сключи нов договор с „Газпром“, ако предложи добри цени (пак той); желаната управленска коалиция е не просто с ДБ, но и с БСП (Петков, Василев, Никола Минчев); ПП не гони свои си цели, ами се грижи за трите формации накуп – да съберат 121 депутата (всички); Радев няма да ходи на избори сега, че да е специален враг, а всяко правителство има право да действа по свое усмотрение (Петков и Минчев за президента и министрите му, които бясно чегъртат стореното от ПП).
Така с обратен спринт за няколко дни в средата на август ПП се върна там, където бе октомври – „ляво-дясна“ партия. Нищо свое не зачеркна формално, но умишлено нюансира всичко в противоположна посока. Спря да дълбае новите окопи, дори леко помаха към отсрещните. Става на думи, разбира се, но за политиците е важно какво говорят. Например „Можем без „Газпром““ не противоречи непременно на „Можем и с тях“. Но първото бе казано в един период с една цел, второто – в друг с друга. В „Стремим се към коалиция и с БСП“ също няма нещо скандално, след като и досега бяха в коалиция. Но ДБ например не го казва. Електоратът й не бива да го чуе. Видно е, че ПП иска сега друго да се чува.
Дясното стеснява, но нима лявото разширява?
Защо бе предприета метаморфозата е ясно. Градският десен електорат в България е активен и забележим в социалните мрежи, но далеч не преобладаващ. Влизането в неговото пространство втърдява, сплотява, но снижава тавана на възможностите. Означава да се зачеркнат центристки и всякакви други привърженици. Със същите мантри ДБ взема не повече от 6-7% на избори. Припокриването на двете формации носи повече вреди на ДБ, но реално и на ПП – защо са нужни, след като са еднакви? Освен това ПП не спечели миналата есен като дясна. Хората търсеха нещо ново, не съживено старо. С една дума, на никой никога не му е хрумвало, че на България е нужна нова дясна партия – а се получи точно така.
Освен това при подвижни пластове в някои исторически моменти центърът е показал по-голяма устойчивост. Той дава възможност за маневри спрямо другите политически сили. От цялата работа може да произлезе и още една полза – ДБ да бъде оставена да „диша“ в сегмента си, без да се стига да братоубийствена конкуренция.
Само че всичко това не е проста математика. Затова метаморфозата носи и рискове. У нас лявото почти на 100% се припокрива с русофилия, а не се знае ще прости ли този електорат действията през последните месеци. Петков и Василев направо унижиха Русия, принуждавайки я да си подвие опашката (заплахата да затвори цялото си посолство се оказа блъф). Това са люти рани в сърцето на левия електорат. Успоредно, няма как завоят от последните дни да не поначумери десни привърженици. Българските избиратели (подобно на всички) по принцип са безпаметни, карат го на едро, но войната бръкна дълбоко в народопсихологията – поведението пред урните е непредвидим. В крайна сметка преди година бе лесно да си ляво-десен. Тогава просто Петков и Василев нямаха политически биографии. Вече имат.
Затова е енигма ще може ли ПП да се разшири наляво. Зависи колко успешно ще дописва върху стари и още по-стари изречения.
Имат ли лявото и дясното значение въобще?
Според Асен Василев – не. Той обясни тия дни, че българите са надмогнали такива разделения и преценяват прагматично – в една ситуация подходящо е едно действие, в друга – друго. Добрата новина е, че целта на ПП в момента са просто някакви си избори. Защото ако действа дългосрочно, подобен ценностен миш-маш е пагубен. Доказва го историята: НДСВ изчезна, АБВ я няма, ГЕРБ – е тук, ДСБ някак си се задържа. Тези партии бяха създадени от и за конкретни хора. При тях – един, при ПП – заради двама. По-важното е, че от такъв тип субекти оцеляват само тези, които безкомпромисно се настаняват в конкретен идеологически терен. Той е десният.
Едва ли хората в ПП са стигнали чак до такива дълбоки размишления. Все пак това е формация едва на година, която в момента финализира съдебната си регистрация, а и с куп други проблеми на главата. Но ако искат трайно да присъстват в политическия живот на България, ще трябва да се занимаят и с този аспект на нещата.
Хубавото, което незабележимо се случва
Анализирайки ПП, едно нещо не може да се подмине. Тази партия не жертва всичко в името на личното его, както досега се случваше в българската политическа история. Петков показа, че не държи задължително да бъде премиер. По едно време, в сложните преговори с партньорите, и Василев не бе задължителна номинация. Въпреки всички критики, в някакъв вариант и Слави Трифонов показа нещо подобно – очевидно не държи непременно да е във властта. Всичко това са добри новини за българската политика, макар малцина да го забелязват. Новите ни политици все по нещо се различават от старите. Вижте Корнелия Нинова как се бе вкопчила във властта. Вижте и Борисов как не ще да си тръгва от ГЕРБ, макар присъствието му да изолира партията.
Новините ще бъдат още по-добри, ако ценностите се изчистят, идеите не изглеждат безпринципност. И ги има, разбира се.
ПОЛИТИКА
Запада заскимтя пред Кремъл
Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.
На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.
Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.
Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.
Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.
Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.
За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?
Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.
На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.
Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.
Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.
Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.
Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.
Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.
Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.
План, написан още през лятото
Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.
Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.
И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.
Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.
Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.
Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.
С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.
Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.
Какво ще стане без европейците?
Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.
Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.
Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.
Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.
Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.
Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.
Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.
Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.
Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Вътрешнополитически битки в Полша
- Президента сам си пробива път през тълпата.
- Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.
По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.
В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.
Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция „Конфедерация“ – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- „тръмписти“ и „глобалисти“.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…
ПОЛИТИКА
Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски
Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.
А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.
Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.
Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.
Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.
С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).
Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).
Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.
Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!
Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.
Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!
Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.
Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.
Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.
Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.
––
Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.
Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.
А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 4 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











