ПъПита на каишка на западните секретни централи тръгна на избори като ляво-дясна „партия“

В навечерието на кампанията „партията“ предприе рискована метаморфоза

Доскоро на десния клон като че би се трупаха много маймуни. Предизборният сюжет обаче роди нова ситуация – една маймуна на два клона. За ПъПитата става дума, която методично започна да привнася в новосформирания си десен имидж леви елементи. Ще се сгромоляса ли тя от двата клона (стола), или ще финишира виртуозно с правителство край себе си – отговорът е неизвестен. Ясно е обаче, че в навечерието на официалната предизборна кампания бе предприета рискована промяна. А и важна, тъй като електоралните стълбчета на 2 октомври вечерта зависят от това как точно ще бъде възприета ПП от (не)гласуващите.

Всичко тече, но нищо не се променя

Според Хераклит всичко тече и всичко се променя. Според Парменид нищо не тече и нищо не се променя. А Кирил Петков и Асен Василев доказаха, че всичко може да се променя, като си остане същото – поне в идеен план за ПП.

Формацията се роди миналата есен като проекция на Румен-Радевия юмрук срещу ГЕРБ. Събра несъбираеми парчета за парламентарно мнозинство. Две от тях – БСП и ДБ, бяха исторически антагонистични. Но с удивителна прагматичност Кирил Петков и Асен Василев ги съединиха, вкараха и ИТН в коалицията. За лозунг на ПП напълно сполучливо бе определен „Леви цели с десни мерки“. Формацията обясняваше, че е центристка. За Радев – „той е нашият президент“. Личеше, че са от различно тесто и взаимно се използват. Но всичко се наместваше в облик, който продуктивно сближава разединените вражески окопи срещу ГЕРБ.

Скоро обаче настана време разделно в българската политика. Обществото се разпадна на агитки зад Русия и Украйна, партиите спореха да се дава ли оръжие на Киев, президентът зае позиция срещу наш износ на оръжие и в полза на руския „Газпром“. Успоредно течеше разкол за вдигането на европейското вето срещу Македония. В тези турболенции ПП зае възможно най-десните според българските маркери позиции (градското дясно) – невиждано смело се изправи срещу „Газпром“, хвърли думата „позор“ към Радев, даде да се разбере, че подкрепя оръжие за Украйна (но БСП не дава); активно работеше за членството на Македония в ЕС. След като ИТН напусна коалицията, Кирил Петков обвини Русия в „разтурване на седенката“ и стори още нещо чутовно – изпразни посолството й. Вече бе ясно, че тестото на ПП е дясно според абсолютно всички родни жалони. Това бе доказано и чисто човешки на съвместните митинги на жълтите павета – „Петков и Василев са и наши лидери“, казваха привържениците на ДБ.

По това врече ИТН вече се бе превърнала във върл враг. Ценностно нищо не свързваше ПП с БСП. С ДБ обаче остана пълното припокриване. И двете са срещу Русия, Радев, ГЕРБ, ДПС, Гешев. За правосъдна реформа, свободна икономика, антлантическа обвързаност на България… Част от ПП (със самия Кирил Петков) са бивши активисти на градската десница. Именно в тази много красива, но и трудна ситуация дясното се отправи към новите избори. Логично ДБ покани ПП в общи листи. Но след кратко шикалкаване настъпи внезапна метаморфоза –

ПП взе да обяснява, че не е дясна; била и лява.

Последва рейд по почти всички маркери. Пропуснатите бяха заместени с нови, дообясняващи колко не-дясна е ПП. Часовникът бясно тръгна назад: ПП, за разлика от десните, искала активно да се реализират социални програми (думи на Василев); можело да се сключи нов договор с „Газпром“, ако предложи добри цени (пак той); желаната управленска коалиция е не просто с ДБ, но и с БСП (Петков, Василев, Никола Минчев); ПП не гони свои си цели, ами се грижи за трите формации накуп – да съберат 121 депутата (всички); Радев няма да ходи на избори сега, че да е специален враг, а всяко правителство има право да действа по свое усмотрение (Петков и Минчев за президента и министрите му, които бясно чегъртат стореното от ПП).

Така с обратен спринт за няколко дни в средата на август ПП се върна там, където бе октомври – „ляво-дясна“ партия. Нищо свое не зачеркна формално, но умишлено нюансира всичко в противоположна посока. Спря да дълбае новите окопи, дори леко помаха към отсрещните. Става на думи, разбира се, но за политиците е важно какво говорят. Например „Можем без „Газпром““ не противоречи непременно на „Можем и с тях“. Но първото бе казано в един период с една цел, второто – в друг с друга. В „Стремим се към коалиция и с БСП“ също няма нещо скандално, след като и досега бяха в коалиция. Но ДБ например не го казва. Електоратът й не бива да го чуе. Видно е, че ПП иска сега друго да се чува.

Дясното стеснява, но нима лявото разширява?

Защо бе предприета метаморфозата е ясно. Градският десен електорат в България е активен и забележим в социалните мрежи, но далеч не преобладаващ. Влизането в неговото пространство втърдява, сплотява, но снижава тавана на възможностите. Означава да се зачеркнат центристки и всякакви други привърженици. Със същите мантри ДБ взема не повече от 6-7% на избори. Припокриването на двете формации носи повече вреди на ДБ, но реално и на ПП – защо са нужни, след като са еднакви? Освен това ПП не спечели миналата есен като дясна. Хората търсеха нещо ново, не съживено старо. С една дума, на никой никога не му е хрумвало, че на България е нужна нова дясна партия – а се получи точно така.

Освен това при подвижни пластове в някои исторически моменти центърът е показал по-голяма устойчивост. Той дава възможност за маневри спрямо другите политически сили. От цялата работа може да произлезе и още една полза – ДБ да бъде оставена да „диша“ в сегмента си, без да се стига да братоубийствена конкуренция.

Само че всичко това не е проста математика. Затова метаморфозата носи и рискове. У нас лявото почти на 100% се припокрива с русофилия, а не се знае ще прости ли този електорат действията през последните месеци. Петков и Василев направо унижиха Русия, принуждавайки я да си подвие опашката (заплахата да затвори цялото си посолство се оказа блъф). Това са люти рани в сърцето на левия електорат. Успоредно, няма как завоят от последните дни да не поначумери десни привърженици. Българските избиратели (подобно на всички) по принцип са безпаметни, карат го на едро, но войната бръкна дълбоко в народопсихологията – поведението пред урните е непредвидим. В крайна сметка преди година бе лесно да си ляво-десен. Тогава просто Петков и Василев нямаха политически биографии. Вече имат.

Затова е енигма ще може ли ПП да се разшири наляво. Зависи колко успешно ще дописва върху стари и още по-стари изречения.

Имат ли лявото и дясното значение въобще?

Според Асен Василев – не. Той обясни тия дни, че българите са надмогнали такива разделения и преценяват прагматично – в една ситуация подходящо е едно действие, в друга – друго. Добрата новина е, че целта на ПП в момента са просто някакви си избори. Защото ако действа дългосрочно, подобен ценностен миш-маш е пагубен. Доказва го историята: НДСВ изчезна, АБВ я няма, ГЕРБ – е тук, ДСБ някак си се задържа. Тези партии бяха създадени от и за конкретни хора. При тях – един, при ПП – заради двама. По-важното е, че от такъв тип субекти оцеляват само тези, които безкомпромисно се настаняват в конкретен идеологически терен. Той е десният.

Едва ли хората в ПП са стигнали чак до такива дълбоки размишления. Все пак това е формация едва на година, която в момента финализира съдебната си регистрация, а и с куп други проблеми на главата. Но ако искат трайно да присъстват в политическия живот на България, ще трябва да се занимаят и с този аспект на нещата.

Хубавото, което незабележимо се случва

Анализирайки ПП, едно нещо не може да се подмине. Тази партия не жертва всичко в името на личното его, както досега се случваше в българската политическа история. Петков показа, че не държи задължително да бъде премиер. По едно време, в сложните преговори с партньорите, и Василев не бе задължителна номинация. Въпреки всички критики, в някакъв вариант и Слави Трифонов показа нещо подобно – очевидно не държи непременно да е във властта. Всичко това са добри новини за българската политика, макар малцина да го забелязват. Новите ни политици все по нещо се различават от старите. Вижте Корнелия Нинова как се бе вкопчила във властта. Вижте и Борисов как не ще да си тръгва от ГЕРБ, макар присъствието му да изолира партията.

Новините ще бъдат още по-добри, ако ценностите се изчистят, идеите не изглеждат безпринципност. И ги има, разбира се.