《Полша се насочва към шестото си разделяне》

Ръководството на Полша изрази много остри исторически подозрения – уж Берлин мечтае как да върне полските територии, които само преди няколко десетилетия са принадлежали на Германия. Какво всъщност предизвика подобни обвинения, защо отношенията между Полша и Германия се влошиха – и какво всъщност може да доведе до поредното разделение на полската държава в историята?

Полша продължава атаката си срещу Европейския съюз и срещу Германия (която във Варшава се смята за главен проводник и ръководител на проекта Обединена Европа). Полският премиер Матеуш Моравецки в колонката си за френския „Льо Монд“ повтори тезата от собствената си неотдавнашна колонка за немския „Ди Велт“- че „Европейският съюз формално е демокрация, но всъщност е олигархия, където властта принадлежи на най-силните.“ Тоест на Берлин и Париж.
Тази идея беше задълбочена и изострена от председателя на Националната банка на Полша Адам Глапински. Според него Германия не само иска да управлява Европейския съюз, но и да върне историческите си земи. Същите онези източногермански територии, които след Втората световна война, мразеният от поляците Йосиф Сталин, даде на Варшава (и които, между другото, все още са най-развитите региони на Полша). „Берлин планира да подчини цялата ивица от държави между Германия и Русия и да установи нов европейски ред, основан на сътрудничеството на две империи – Германската и Руската“, каза Глапински.
От една страна, думите на Глапински и Моравецки могат да се разглеждат като елемент от вътрешнополитическата борба срещу техния заклет враг – бившия премиер и един от настоящите лидери на либералната опозиция Доналд Туск. Адам Глапински говори за германските „планове“ в контекста на това, че Туск е упълномощен да ги осъществи – за което уж ще получи своя буркан със сладко и кошница бисквитки в лицето на поста шеф на Европейската комисия. И именно през призмата на „предателството на Туск“ речта му сега се обсъжда от полските медии.
Темата е много актуална – през 2023 г. Полша ще бъде изправена пред много трудни парламентарни избори, които (предвид настоящата икономическа криза и всички негативни последици от руската специална операция в Украйна) могат да завършат много тъжно за сегашната управляваща крайнодясна партия „Право и справедливост“ (ПиС). Това означава, че ПиС трябва здравата да вае образа на национален предател от Туск.

От друга страна, атаките срещу Германия са част от борбата на сегашното полско ръководство срещу европейската интеграция – във вида, в който Германия я вижда. Полша е за гъвкав, но не много функционален вариант за продължаване на европейската интеграция, докато германците искат задълбочаване и централизация на процеса.
Да, полската позиция не винаги е била толкова противоречива – при Туск всичко беше точно обратното. „Тогава конфликтът беше изгладен и в известната си берлинска реч тогавашният външен министър Радек Сикорски дори каза, че Полша се страхува не от германските танкове, а от бездействието на Германия по време на най-силната финансова криза. Правителството на Туск беше фундаментално проевропейско, което позволи на самия Туск лично да продължи кариерата си като ръководител на Европейския съвет.
Но правителството на „Право и справедливост“ е по-фокусирано върху САЩ и вижда големи възможности за Полша не в това да бъде включена в европейските процеси като младши, макар и важен партньор, а в ролята на противоречащ играч “, обяснява Дмитрий Офицеров- Белски, полонист. И сега ПиС използва всяка възможност да противоречи на Берлин. По-специално Германия е открито обвинена в угодничество на Русия.

„Ако Полша не беше гласувала против, тогава „Северен поток-2“ щеше да бъде пуснат по нареждане на Германия и Русия щеше да спечели конфликта в Украйна. Но, за съжаление, ЕС не винаги чува гласа на истината от Полша“, казва Матеуш Моравецки.
Сега на ниво висши служители на държавата започна спор за желанието на германците да върнат своите исторически земи. „Разбира се, не говорим за факта, че Германия се стреми да върне териториите, които преди са ѝ принадлежали. Така се загатва за опасността от германски реваншизъм и хегемонизъм в съвременна Европа“, обяснява Дмитрий Офицеров-Белски. В „Четвърти райх“ Полша няма да намери място – и то в буквалния смисъл.
И тази теза се основава на историческата памет на поляците. Факт е, че от края на XVIII век комбинацията „силни съседи – слаба и неадекватна Полша“ поне пет пъти доведе до разделянето на тази същата Полша между тези съседи. Основната причина за разделението винаги е била именно неадекватната политика на Варшава, която с присъщата си арогантност влиза в противоречие с всички местни центрове на сила. Как противоречи, всъщност, дори и сега.
Поляците като цяло обаче не са склонни да забелязват подобна дреболия – арогантността е неразделна част от дворянското съзнание на полските елити. Освен това сега те усещат други сили зад себе си. В крайна сметка, всяко разпространение на митове, които отслабват европейските връзки (независимо дали са антируски или антигермански митове), е от полза за САЩ и Великобритания. Държави, върху които Варшава сега се фокусира.

В същото време полските власти смятат, че не само САЩ и Великобритания са на тяхна страна, но и съществуващата политическа ситуация. „Може би ако състоянието на европейските работи беше по-добро от сега, тогава политиката на Полша щеше да бъде по-лоялна към Берлин и Брюксел. Сега Берлин все още е лидер на Европа, но много слаб, като самата Европа. Да, преди десет години Европа беше слаба, но Германия беше силна. Само американското влияние е силно в Европа сега. Затова Полша смята за възможно да се ръководи от принципа на Ницше за „бутни падащия“, казва Дмитрий Офицеров-Белски.
Проблемът за Полша е, че ако нейната политика за дискредитиране и разпадане на „Четвъртия райх“ (тоест Европейския съюз) успее, тогава териториалната цялост и сигурността на самата Полша, както и нейните лидерски амбиции в Централна и Източна Европа, ще бъдат заплашени. И не само заради засилването на германския реваншизъм.
Всъщност в цялото пространство между германските и руските граници сега има огромен набор от исторически териториални конфликти между местните държави. Добруджа, Трансилвания, Тешинска Силезия, Вилнюс и други. „Тази плетеница, възелът от териториални проблеми в Европа, не е по-слаб от конфликтите около Тайван, островите Сенкаку. Отчасти говорим за това, но в Европа беше някак горе-долу по-спокойно по отношение на териториалните проблеми“, казва Владимир Винокуров, професор в Дипломатическата академия на руското външно министерство.

И беше по-тихо в много отношения благодарение на европейската интеграция. Идеолозите на Европейския съюз очакваха, че наднационалната интеграция ще може да неутрализира както междуетническите конфликти в страните членки, така и потенциалните териториални претенции между тях. Че всички те, условно казано, ще се самоопределят като европейци, а техните територии – преди всичко като част от ЕС.
Но разрушаването на европейските концепции, съчетано с разрастването на етническия национализъм в източноевропейските страни, всъщност запалва този фитил. Последствието може да бъде голям източноевропейски пожар – в центъра на който, както обикновено, ще бъде Полша.