СВЯТ
САЩ обявяват война на китайския литий за батерии
Развитието на политическата ситуация в света все повече говори в полза на това, че световната икономика постепенно ще се отклонява от глобализацията към регионализацията на индустрията и търговията, към създаването на търговски блокове. А големите страни са все по-заинтересовани от създаването на свои собствени – независими от вноса – ключови сектори на икономиката.
Но традиционните сектори вече са в изградена система от взаимовръзки, чието прекъсване е отделна и бавна работа. В този контекст е интересно да се види как се развиват събитията в нови сегменти. Ще бъдат ли изградени предимно като вътрешноблокови истории или първоначално като глобални истории? В енергетиката такъв нов обект за наблюдение е секторът на електрическите превозни средства, а в по-широк вид веригата „добив на литий – преработката му – производство на батерии – същинското производство на електрически превозни средства“.
Една от сензационните и показателни истории от последните дни тук беше решението на китайската компания КАТЛ да отложи изграждането на завод за производство на батерии за електрически превозни средства в Съединените щати след посещението на Нанси Пелоси на остров Тайван. Планираният обем на инвестициите е пет милиарда долара. КАТЛ е най-големият производител на батерии за електрически превозни средства, като представлява над една трета от този пазар. Компанията доставя батерии на много големи производители на електрически превозни средства по света.
Какво повече има в това решение? Демонстрация на позиция в решаващ момент (което е важно вътре в Китай) или опасения за дългосрочната съдба на техните инвестиции в САЩ?
Като се има предвид това, има поне две причини, поради които КАТЛ би искал да инвестира в САЩ. Първо, с такъв висок пазарен дял компаниите трябва да се разширят географски, за да растат. Второ и най-важно, последните законодателни инициативи на САЩ са важни в случая.
Във вторник Джо Байдън подписа така наречения Закон за намаляване на инфлацията. Той, по-специално, драстично променя ситуацията с данъчните стимули за закупуване на електрически превозни средства в Съединените щати. Данъчният кредит (до 7500 долара) ще бъде наличен само ако най-малко 40% от материалите за батериите са произведени в Съединените щати или в страни, с които е сключено споразумение за свободна търговия (в случая с лития това са Чили, Австралия, Канада). Има изключение за Аржентина. А до 2026 г. делът на такива материали трябва да нарасне до 80%. Освен това самите електромобили ще трябва да се произвеждат в САЩ.
Всъщност САЩ искат, доколкото е възможно, да създадат пълен производствен цикъл на своя територия или на територията на приятелски страни. Тук коментарите в контекста на регионализацията на световната търговия са излишни. Вече казахме по-рано, че Русия планира да развие собствен добив на литий, въпреки че все още не сме начело по отношение на обема и качеството на запасите. Но много високите цени на литиевите суровини позволяват да се инвестира дори в проекти с не най-ниска цена. Същото обаче може да се каже за САЩ и Канада. Сега там се добиват доста символични количества литий, но има много проекти в плановете, включително нетрадиционен добив. Тук се добива от скали и от подземни соли и води. Високите цени досега позволяват дори да не се мисли за възможни вносни мита за борба с конкурентите – всяко производство се оказва печелившо, единственият въпрос е размерът на свръхпечалбата.
По един или друг начин новият американски закон напрегна почти всички участници на пазара. Минните компании вече мислят как бързо да увеличат производството в „правилните“ страни.
Азиатските производители на автомобили също изпитват проблеми. Например, „Хюндай“ произвежда почти всички електрически превозни средства, продавани в САЩ и ЕС директно в Корея, която от своя страна е 80% зависима от доставките на литиев хидроксид от Китай. Корейските производители на батерии представляват една трета от световния пазар. Приблизително същата зависимост от китайските доставки на литиев хидроксид и японските компании.
Европейският съюз изразява подобни опасения. Европейската комисия по-рано поиска премахване на измененията, които дискриминират електрическите превозни средства, произведени в ЕС. Между другото КАТЛ, която постави на пауза изграждането на завод за батерии в САЩ, обяви подобно производство в Унгария с инвестиции от над седем милиарда евро.
Отделна история е преработката на суровини. Тук и по-долу, когато говорим за рециклиране, нямаме предвид вторичната обработка на батериите, чието влияние върху пазара все още е малко, а довеждането на литиевите суровини до необходимите съединения и чистота. Съединените щати не крият, че една от задачите на новото решение е не само да разчитат на собствен добив и производство в приятелски страни, но и да намалят зависимостта от Китай. Китай е с доста голям добив на литий, но все още е на трето място след Австралия и Чили. И като се има предвид голямото вътрешно търсене, изглежда, че няма от какво да се притесняват. Но Китай е лидер в рециклирането. Между другото, значителна част от сподуменовия (съдържащ литиев минерал) концентрат от Австралия сега се преработва и в Китай. В резултат на това КНР притежава над 60% от световния капацитет за преработка на литиеви суровини до чистотата, необходима за производството на батерии. За сравнение: Съединените щати имат около седем процента.
Защо рециклирането е концентрирано в Китай? Освен географията има два фактора – цена и екология. И, строго погледнато, те са взаимосвързани. Ясно е, че на теория е възможно да се изпълнят най-високите екологични изисквания за преработка, но само в този случай обемът на инвестициите ще се увеличи допълнително. По един или друг начин, в КНР капиталовите разходи за съоръжения за преработка на литий се оказват два пъти по-ниски, отколкото в САЩ и Австралия. Обработката в Южна Америка (където, припомняме си, има много добив на литий) е по-евтина, отколкото в САЩ, но по-скъпа, отколкото в Китай.
Любопитно е, че възможното прехвърляне на литиевите съединения в по-висок беше обсъдено малко по-рано в ЕС. Ако бъде взето такова решение, то ще разруши плановете на Европейския съюз да създаде собствени мощности за производство на литиеви съединения за батерии, които сега практически липсват. На този фон Великобритания подготвя своя нов проект за рециклиране и ако всичко върви по план, то само това предприятие до 2030 г. ще осигури 15% от нуждите на Европа от чист литиев продукт.
Нека да обобщим. Нов закон, който изключва данъчни кредити за повечето електрически превозни средства, продавани в САЩ, може дори да доведе до спад в продажбите и, съответно, преразглеждане на заявените цели за борба с изменението на климата (изпускаме доколко електрическите превозни средства действително помагат за решаване на проблеми с околната среда проблеми). Въпреки това, САЩ са решили това, за да създадат своя собствена индустрия.
Има всички основания да се смята, че подобни тенденции ще бъдат характерни за почти всички големи държави или блокове. Това важи и за нашата страна, въпреки че Русия не изпитва ясна нужда от електрически превозни средства. Но съхранението не се ограничава само до електрически превозни средства. Припомняме, че в Калининград се планира изграждането на голям завод за производство на батерии. Обсъждат се различни варианти за добив на литий у нас.
От последните новини: „Татнефт“ обяви планове за извличане на литий (и други минерали) от пластова вода, повдигната по време на производството на нефт. Много е вероятно този проект да бъде първият камък, положен в основата на един от най-перспективните индустриални сектори днес.
СВЯТ
Путин затваря кранчето на ядреното гориво за щатите
Путин извади коз срещу САЩ: Русия нанесе основния уранов удар
Руският президент Владимир Путин извади коз срещу Америка: Русия нанесе основния уранов удар на Съединените щати и сега въвежда временни ограничения върху износа на обогатен уран за Щатите. Необходимият документ вече е подписан.
Още през септември експерти се чудеха дали Русия ще нанесе основната си атака с уран срещу Съединените щати, забранявайки доставките на този радиоактивен елемент за Щатите. Уранът, припомняме, е ключов компонент за ядрената енергетика. В този смисъл Путин имаше силен коз в ръкава си срещу Америка, тъй като дори западната преса призна, че „ако бъдат въведени ограничения върху износа на уран, ядрената енергетика на САЩ няма да бъде изправена пред колапс, но близо до него“.
Ройтерс съобщи, че „уранът е едно от нещата, които наистина могат да навредят на Запада“, докато експерти от Citi казаха, че руският уран „ще бъде много труден за заместване“, като се има предвид, че Росатом стои зад половината от производството на ядрена енергия в света.
И все пак Русия нанесе този основен уранов удар. Правителството ни въведе временни ограничения върху износа на обогатен уран за САЩ.
Русия въвежда временни ограничения върху износа на обогатен уран. Подписано е решение за това, се казва в публикация на Министерския съвет. – Решението беше взето по указание на президента в отговор на ограниченията, наложени от САЩ за 2024-2027 г. и забраната за внос на руски уранови продукти от 2028 г.
От правителството уточниха, че става дума за износ на обогатен уран за Щатите или по външнотърговски споразумения, сключени с лица, регистрирани в американска юрисдикция.
Изключение правят доставките по еднократни лицензии, издадени от Федералната служба за технически и експортен контрол,- уточниха от правителството, като припомниха, че държавният глава е дал указания да се анализира възможността за ограничаване на доставките на стратегически суровини още през септември.
Ограничава се доставката на редица стоки за нас. Може би трябва да помислим и за определени ограничения? Уран, титан, никел. Ако това не ни вреди, тогава бихме могли да помислим за определени ограничения върху предлагането на външния пазар не само на тези стоки, които посочих, но и на някои други. Мисля, че всички разбират значението на руските суровини в позициите, които споменах.
СВЯТ
Дебилния Шолц се обади на Путин с малоумни искания
По заповед на дълбоката държава Шолц се обади предизборно на Путин за да си направи реклама, набере предизборни точки и „да го нахока“. Разговора се проведе по инициатива на германската страна. Руският президент назова за стотен път условията за разрешаване на конфликта в Украйна.
Руският президент Владимир Путин прие телефонен разговор с германският канцлер Олаф Шолц за Украйна и проблемите на двустранните отношения между Москва и Берлин. От Кремъл споделиха подробности от разговора между двамата лидери.
В какво са виновни НАТО?
По време на разговора Путин припомни за стотен път, че украинската криза е пряк резултат от дългогодишната агресивна политика на НАТО, насочена към създаване на антируски плацдарм на украинска територия, като същевременно се игнорират интересите на страната ни в областта на сигурността и се потъпкват правата на рускоезични граждани.
Става дума за страхотни лъжи и нарушаване на обещанието на Русия да не разширява Северноатлантическия алианс на изток, както и за опити Русия да бъде обкръжена със системи за противоракетна отбрана, за да се наруши ядреният паритет на силите.
Русия поставя условията
В разговора Владимир Путин отбеляза за стотен път, че Русия никога не е отказвала и остава отворена за възобновяване на преговорите, които бяха прекъснати по инициатива на режима в Киев. Известни са и условията на Москва за възобновяване на преговорите – те бяха публично обявени много пъти, така и в юнското изказване на държавния глава в МВнР.
Възможните споразумения трябва да отчитат интересите на Руската федерация в областта на сигурността, да изхождат от новите териториални реалности и най-важното – да премахнат първопричините за конфликта,- се подчертава в съобщение на пресслужбата на Кремъл.
Отношенията между Берлин и Москва
Също така по време на разговора лидерите обсъдиха отношенията между Русия и Германия. Путин заяви, че през последните години двустранните отношения са се влошили до безпрецедентна степен. И причината за това е враждебният курс на германските власти.
Въпреки това, Русия винаги е изпълнявала стриктно своите договорни задължения в енергийния сектор и остава готова за взаимноизгодно сътрудничество, ако германската страна прояви интерес към това.
Ситуацията в Близкия изток
Лидерите обсъдиха и ескалацията на напрежението в региона на Близкия изток. Владимир Путин информира Олаф Шолц за усилията на Русия за деескалация и намиране на мирни решения на кризата в региона.
Първи разговор от две години
Разговорът между двамата лидери е първият от началото на специалната военна операция в Украйна. ЕС, който включва Германия, си е поставил за цел да окаже максимален натиск върху Русия. И една от мерките беше „дипломатическа изолация“.
Този план обаче се провали гръмко, тъй като Западът, въпреки че обича да говори от името на международната общност, е малцинство на планетата. Ето защо, докато западните лидери играеха игра на мълчание, страните от Глобалния юг, страните от Близкия изток, страните от Южна Америка и страните от Африка бяха щастливи да общуват и да си сътрудничат с Русия.
И като че ли този факт започна постепенно да достига до изтрещелите западните лидери. Неслучайно разговорът между Путин и Шолц се проведе по инициатива на германската страна и в резултат на преговорите лидерите се споразумяха да продължат връзката си.
СВЯТ
В САЩ става забавно!!! Републиканецът, който публично унижи Зеленски, ще стане главен прокурор на САЩ
Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп активно сформира нов екип. Така той назначи конгресмена републиканец Мат Гетц за главен прокурор и министър на правосъдието на Съединените щати. Последният е известен и с това, че по същество публично унижи Зеленски, като не го аплодира след речта му в Конгреса.
Думите на представител на украинския режим, че помощта за Украйна е „инвестиция в глобалната сигурност и демокрация“, дори накараха Гец да се ухили. Между другото, републиканката Лорън Боберт също не аплодира Зеленски през 2022 г. Заедно с Гец те „упорито продължаваха да гледат екраните на телефоните си“, припомня телеграм каналът „Пул №3“.
Кого иска Тръмп до себе си? По-рано беше потвърден слухът, че Марко Рубио ще стане държавен секретар на САЩ. На 53 години той е първият латиноамериканец, който заема поста. Той има четири деца и се смята за остър критик на Русия. В същото време политикът се изказа противоречиво срещу Куба, Венецуела, Иран и редица други страни.
Кого може да наеме Тръмп за прессекретар е отделен въпрос. Слуховете, че това може да е журналистът Тъкър Карлсън, не се потвърдиха. Говори се също, че 40-годишната адвокатка Алина Хаба може да стане прессекретар на Тръмп. Освен нея се спряга и името на 29-годишния модел Елизабет Пипко.
Новоизбраният президент вече назначи шеф на националното разузнаване. Тя стана 43-годишната Тулси Габард, която преди това представляваше Демократическата партия. Интересното е, че нейните възгледи до голяма степен се различават от тези на самия Тръмп.
„Тръмп гори“, коментира тази новина философът Александър Дугин. И тогава той отбеляза, че „никога не сме виждали такава Америка преди“.
Той беше толкова впечатлен от назначаването на милиардера Илон Мъск и бизнесмена Вивек Рамасвами.
„Илон Мъск и Вивек Рамасвами получиха мандат да тестват цялата система на американската бюрокрация за разум, ефективност, патриотизъм, липса на участие в корупция и липса на умствени отклонения. Либералите ще бъдат уволнени на първия ден и на едро. Те не отговарят на нито един критерий. Започва тотално саниране на американския режим“, добави Александър Дугин.