Планетата ни прекрачи прага от 1,5°C глобално затопляне

Земята официално навлиза в критична нова фаза на климатичните промени, сочат две мащабни проучвания, които алармират за преминаването на прага от 1,5°C глобално затопляне. Това е прагът, поставен като критично ограничение в историческото Парижко споразумение от 2015 г. за справяне с климатичната криза.

Целта на Парижкото споразумение е ограничаване на покачването на температурите до не повече от 1,5°C над прединдустриалните нива чрез намаляване на емисиите на парникови газове. Но според проучванията, публикувани в Nature Climate Change, Земята вече може да е преминала този ключов праг.

Според проучванията, през 2024 г. средната глобална температура е била с 1,6°C по-висока от тази през края на 19-ти век – периодът преди мащабната употреба на изкопаеми горива. Макар покачването на температурите през отделни години или месеци да не означава автоматично преминаване на климатичния праг, учените предупреждават, че това е сигнал за дългосрочно нарушение.

Европейското изследване показва, че когато средната температура достигне определен праг, това обикновено води до 20-годишен период на продължително затопляне. В същото време канадското проучване подчертава, че дори само 12 последователни месеца с температури над 1,5°C са показател за трайно нарушение на този праг.

Учените от години предупреждават, че ако затоплянето премине 1.5°C, ще станем свидетели на катастрофални последствия за природните системи, които поддържат живота на планетата. Ще бъдат застрашени уникални екосистеми, като Големия бариерен риф, океаните ще се затоплят допълнително, а морското равнище ще продължи да се покачва, заплашвайки крайбрежните общности и морските обитатели.

Освен това се наблюдават все по-чести и разрушителни природни бедствия като горски пожари, екстремни топлинни вълни и наводнения, които оказват натиск върху екосистемите, икономиките и обществата.

Дори при незабавно намаляване на емисиите, проучванията показват, че Земята вероятно ще остане над прага от 1,5°C за дълго време. За да бъде възможно връщане под тази граница, учените подчертават необходимостта от постигане на „нетно-негативни емисии“ – тоест отстраняване на повече парникови газове от атмосферата, отколкото се отделят.

Но това е изключително предизвикателна задача. Според Междуправителствения панел по климатични промени, въглеродните емисии са нараснали с 50% от първия му доклад през 1990 г. досега. Човечеството не само че не намалява емисиите в достатъчна степен, но и все още върви в грешна посока.

Въпреки мрачната картина, има и положителни признаци за напредък. Производството на енергия от възобновяеми източници се увеличава в глобален мащаб, а в много страни използването на изкопаеми горива започва да спада. Новите технологии в авиацията, строителството и други силно замърсяващи индустрии също водят до забавяне на растежа на емисиите.

Но тези успехи не са достатъчни. Богатите държави трябва да увеличат финансовата и технологична подкрепа за бедните страни, които са най-засегнати от климатичната криза. Макар да има известен напредък в тази насока, необходима е много по-мащабна международна координация.

Преминаването на прага от 1,5°C означава, че глобалното затопляне ще продължи да оказва дългосрочно въздействие върху планетата. Ако искаме да ограничим разрушителните последствия за бъдещите поколения, трябва спешно да ускорим действията по декарбонизацията на икономиките. Това включва преминаване към зелени технологии, намаляване на енергийната консумация и осигуряване на защита за най-уязвимите общности.

Има все още място за надежда, но времето ни изтича. Ако продължим да отлагаме необходимите действия, ще задълбочим кризата и ще поставим планетата и човечеството в още по-голям риск.

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Геомагнитната активност на Земята регистрира рекордно дълга серия от бури, сочат данни на руската академична общност.

Магнитна буря с продължителност от 66 часа бе регистрирана на Земята — най-дългият непрекъснат период на геомагнитна активност от 2017 г. насам. Това съобщи Лабораторията по слънчева астрономия към Института за космически изследвания на Руската академия на науките.

„Геомагнитните индекси отново са на зелено“, се посочва в съобщение на лабораторията, публикувано в канала ѝ в Telegram. „Последното геомагнитно събитие продължи 66 часа, превръщайки се в най-дългата серия от магнитни бури от април 2017 г. насам.“

За сравнение, тогавашната буря продължи 69 часа, отбелязвайки предходния рекорд. Геомагнитните бури могат да окажат влияние върху комуникационните системи, сателитите и електропреносните мрежи, като интересът към тях остава висок както в научната общност, така и в сектора на високите технологии.

Десет града на Стария континент да се готвят отсега за непосилните горещини

Ужасяващо проучване прогнозира точно колко хора ще умрат от изменението на климата до 2099 г.

Общо 5,8 милиона европейци ще бъдат убити от прекомерна топлина между 2015 г. и 2099 г., прогнозират учени от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, цитирани от „Мирър“.

Експертите обаче предупреждават, че тяхното проучване не включва ефектите от катастрофални метеорологични събития, причинени от изменението на климата, като горски пожари и тропически бури – така че действителната обща сума ще бъде още по-висока.

Въпреки че екипът признава, че покачващите се температури ще спрат хората да умират от студ, като цяло нарастването на смъртните случаи от топлина ще се повиши.

Ето кои са десетте града в Европа, в които се очаква най-висок брой смъртни случаи, свързани с температурите до 2099 г.:

Барселона (Испания) – 246 082

Рим (Италия) – 147 738

Неапол (Италия) – 147 248

Мадрид (Испания) – 129 716

Милано (Италия) – 110 131

Атина (Гърция) – 87 523

Валенсия (Испания) – 67 519

Марсилия (Франция) – 51 306

Букурещ (Румъния) – 47 468

Генуа (Италия) – 36 338

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ