Германският външен министър Аналена Бербок избра изключително неудачна формулировка, за да коментира тайванския скандал, който силно усложни отношенията между Берлин и Пекин. Германската външна политика при Бербок напълно е загубила своята рационалност и работи в ущърб на страната. Но това не е само грешката на Бербок, това е проблем на системата като цяло.
Демокрацията съсипа външната политика на Германия. Не в смисъл, разбира се, че това, което германците са имали преди демокрацията, е по-добро от това, което имат сега. Но това, което имат сега, също е в състояние да доведе до големи проблеми – както германците, така и цялата планета.
Проблемът, както често се случва, е в крайностите. Максимално приобщаване (т.е. представяне на различни групи и мнения), съчетано с „сигурност“ срещу концентрацията на власт в едни ръце, е това, към което се стремят германците след войната, или по-скоро, към което са били принудени да се стремят. Но досега не се стигаше до крайности и докато политическата система на Германия се основаваше на две партии – консервативната ХДС/ХСС и лявата ГСДП (между другото, най-старата активна в страната), тя работеше много по-добре. В нея имаше много по-малко случайни хора, които просто нямаха място на отговорни позиции.
Двупартийните системи често са критикувани именно заради липсата на демократичност: какъв избор е това, ако е избор само на два стола. Но в такива случаи е по-лесно да се състави отговорно правителство: винаги има два кабинета – управляващ и „в сянка“, готови да бъдат сменени по всяко време без загуба на качество на работа. Така е функционирала Великобритания векове наред, точно както Германия се е превръщала в основната икономика на Европа, издигайки се от руините.
Радикал, който попадна в такава система, бива или изгонен в хода на вътрешнопартийната борба, или се „обръща“ – той се приближава до центъра, тъй като мнозинството почти винаги гласува за „златната среда“.
Олаф Шолц в младостта си, бидейки в редиците на същата ГСДП, както и сега, се бори срещу световния капитализъм като цяло и срещу агресивния блок НАТО в частност. Но тогава той е никой, а сега е канцлер с плюс-минус умерени възгледи за икономиката и политиката.
Но системата в Германия вече не работи както преди, когато спечелилата изборите партия можеше да състави министерски кабинет само от свои и доверени хора. Сега всичко е много по-сложно: след като се разочароваха от двамата традиционни играчи, германците започнаха да гласуват за различни екзотики – сили, които никога преди не са претендирали за нищо, като максимум – за статута на незначителен партньор с отговорни победители (при ХДС/ХСС тази роля често се играеше от либерали от Свободната демократична партия).

Когато това се случва на регионално ниво, не е проблем. Дори когато радикалите попадат в управляващата коалиция в столицата: кройнолибералният, доста разхвърлян и горд с всичко това Берлин прилича по-малко на Германия, отколкото на който и да е друг от нейните градове.
Но на федерално ниво – единственото, където външната политика е в сферата на отговорността – това се превърна в проблем. Поради засилващата популярност на малките партии, гласовете бяха разпръснати, нито ХДС/ХСС, нито ГСДП вече не можеха да ръководят страната сами.
В най-добрия за страната случай той създаде така наречената „голяма коалиция“ – неестествен съюз от вечни съперници, които обаче бяха обединени от отговорност и умереност в подхода.
В най-лошия (а и днешния) случай беше необходимо да се сключи съюз с някаква малка партия, която довчера беше невлиятелна и почти екстремистка. В конкретния германски случай това са „Зелените“, чийто основен електорат са радикални младежи, различни малцинства, феминистки и прочее.
Други две големи „извънсистемни“ сили – „Алтернативата за Германия“ и „Левицата“ – досега бяха обявени за недосегаеми (сега – особено, както се приемат техните „проруски“ настроения). Но пътят към властта беше отворен за идейните фенове на НАТО – „Зелените“, без тях властта просто нямаше математически да се получи, въпреки че тази партия е стигнала доста далеч в своя радикализъм, макар и в различна посока от „левите“ и „Алтернативата за Германия“.
Ако при разделянето на ресорите им бяха дадени маловажни министерства – на екологията например, където да се борят за намаляване на производството на месо и за защита на правата на кокошките, а понякога дори да направят нещо полезно за околната среда – проблемът на безотговорните „екзотика“ във властта можеше да се компенсира.
Но според традицията, установена в Германия, не само длъжността вицеканцлер, но и Министерството на външните работи се отписва от партньора. В много други напълно демократични страни, където правителството влиза в принудителна коалиция с по-радикални партии, дори не смеят да помислят за контрол над външната политика. Но немците не си поплюват.
През 1999 г. лидерът на “Зелените” и външен министър Йошка Фишер въвлече доста миролюбивия Герхард Шрьодер в косовската авантюра и агресия срещу Югославия. През 2022 г. лидерът на “Зелените” и външен министър Аналена Бербок направи всичко, за да направи колкото се може по-лоши отношенията с Русия, а икономическите щети за Германия повече от разумни.
Но и това като че ли не беше достатъчно. Бербок реши да коментира конфликта между САЩ и Китай около посещението на Нанси Пелоси в Тайван по най-провокативния за Пекин начин.
Първо, тя заяви, че определено ще подкрепи Тайпе в случай на военна операция на КНР. Тоест, предварително обяви готовността си да участва поне в прокси война с ядрена сила.
Второ, тя нарече Китай и Тайван съседи, сякаш говори за две различни държави, въпреки че официално това не е така за Германия.
Такъв е случаят, когато ръководителят на германската дипломация пропусна страхотна възможност да запази мълчание. Активистът в нея все пак надделява над политика.
Подобен коментар по тази тема едва ли не вадеха с ченгел от ръководителя на общоевропейската дипломация Жозеп Борел. Ден по-късно той говори в духа, че нищо особено не се е случило, няма нужда от ескалация.
Дори ръководителят на британската дипломация и основният претендент за поста министър-председател Лиз Тръс и ястреб, като отговори възможно най-уклончиво на въпроса за подкрепата на Тайван, в същото време твърдо увери, че няма да лети там. Не искала безцелно да провокира Пекин.
В същото време техният германски колега Бербок доброволно влиза във външен, американско-китайски конфликт, усложнявайки отношенията с Пекин. Които в Берлин като цяло са добри.
Тяхното сближаване беше изявление за взаимната зависимост на икономиките и беше отчасти насочено срещу Съединените щати при президента Доналд Тръмп: Тръмп обичаше протекционизма, Ангела Меркел и Си Цзинпин не.
Тези добри отношения са особено важни за Германия сега, ако тя не иска да участва в икономическа война на два фронта – срещу Русия и срещу КНР, с която до вчера се пресмятаха ползите от проекта „Нов път на коприната“. Но по някаква причина Бербок иска война на два фронта – и тя има късмет, че Китай все още не иска това.
Пекин предупреди Германия, че изявлението на външния министър ще има последствия, но не ескалира положението и изрази надежда, че германците ще развият „правилна позиция“ за Тайван.
Такава позиция, предполагаща ненамеса в очевидно чужд конфликт, със сигурност съществува в Германия. Но няма политическа схема, в която подобна позиция да доминира във Външно министерство, където сега управляват неквалифицирани и случайни хора.
За Русия ситуацията с този конкретен конфликт се развива успешно. Ние сме заинтересовани Китай да влезе в конфронтация не само със САЩ и Япония, но и със Запада като цяло, тъй като ние самите сме в такава позиция.
Но в нашия случай всичко можеше да бъде различно – по-малко болезнено, ако квалифицирани хора ръководеха дипломацията в основната икономика на Европа.
На практика няма надежда за връщане на такива времена. Когато Грета Тунберг порасне напълно и властта премине към активистите от нейното поколение, ерата на Аналена Бербок ще изглежда като време на рационалност, сдържаност и защита на националните интереси, дори сега, когато зелената министърка се опитва да дърпа въглища от ядрения огън.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ