„Икономии за безопасна зима“ е името на широкомащабната програма на ЕС за икономии на газ. Проблемът обаче е, че далеч не всички страни от ЕС са се съгласили да пестят, а и преди всичко трябва да икономисват домакинствата, а не индустрията. Многобройните противоречия, свързани с това решение, могат да имат сериозни политически последици за ЕС.

В Брюксел съобщиха, че „страните от Европейския съюз са постигнали споразумение по въпроса за намаляване на потреблението на газ с 15%“. Според европейските медии пактът, наречен „Икономия на газ за безопасна зима“, е „политически по природа“ и не задължава, а препоръчва на държавите-членки на ЕС да убедят населението „в необходимостта да коригират работата на домашните нагреватели и климатици през следващите шест месеца“.

Отбелязвайки постигнатото споразумение, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен написа в Туитър, че Европейският съюз „е предприел решителни мерки за уверено посрещане на заплахата от пълно спиране на газа“ и сега „Европа е готова да се заеме с проблемите на своята икономическа сигурност като съюз“.

Пресата на Европейската общност издава облекчение. Разчитайки това да убеди жителите на „Общността на двадесет и седемте“, че ситуацията не е толкова ужасна, колкото изглежда на отделни експерти, предвещавайки ако не пълен колапс на икономиката на ЕС, то поне спиране на най-голямата химическа предприятия в случай на непълно заемане на хранилищата за гориво. „За решаване на проблемите ще бъде достатъчно домакинствата да смекчат потребителските си апетити“, смятат от ЕК. И ако индустрията внезапно все пак почувства недостиг на газ, тогава нека използва „алтернативни горива“.

Първото нещо, което привлича вниманието в коментарите на европейските анализатори, е индикация, че споразумението има политически характер. Нарочно или по невнимание, някои експерти пропускат това.

Решението за спестяване от 15%, взето в ЕС, няма нищо общо с реалната икономика.Макар и само защото Европейската комисия, подготвяйки документ, обещаващ на европейците „безопасна зима“, се фокусира върху това как европейското правителство се грижи за гражданите на ЕС, които трябва да се стоплят (в буквален и преносен смисъл) с топли думи от Брюксел.

Мълчи се откъде европейската химическа промишленост (и секторът за производство на торове, без който ЕС може да остане на оскъдна дажба) ще вземе суровини за производството на своите продукти. Не е необходимо да си товарим главата на обикновения гражданин с конкретни проблеми, които могат да го тласнат към барикадите. Или поне да предизвика вълнение в правителствените среди, в резултат на което в списъка на пенсионираните премиери да се появят нови имена след Борис Джонсън и Марио Драги.

Доказателство е и фактът, че приемането на плана „Икономии за безопасна зима“ е само опит да се облекчи тежестта на ситуацията и да се ретушира горивно-енергийната криза, избухнала в Европа, а не да се потуши бушуващият пожар от фактическото прокламирано необвързващо изпълнение на разпоредбите, съдържащи се в документа. Има смисъл да се припомни, че законодателството на ЕС предписва единодушно вземане на решения за ЕС. Според източници на “Блумбърг” принципът на единодушието е бил нарушен: представителят на Унгария, външният министър Петер Сиярто, „категорично е отказал“ да подпише документа.

Брюксел нито потвърди, нито отрече тази информация. И за да свалят от себе си отговорността за бъдещото неизпълнение на взетите мерки, те решиха да демонстрират нечувана демократичност, като позволят на правителствата на всички страни, включени в Алианса, да променят изпълнението на инструкциите на ЕК „по свое усмотрение“. в зависимост от условията.“ Това е много удобно: „Искахме най-доброто за всички, но се оказа, че не всички ни разбират и оценяват“.

Всъщност умните хора в ЕК добре знаеха, че не всички членки на ЕС ще се съгласят да затегнат коланите с 15% наведнъж. Това беше ясно още в момента, когато за първи път беше изразена идеята за намаляване на потреблението на газ от домакинствата в цялата общност. По-малко от ден след обявяването ѝ се надигна вечно послушната Испания, в чието правителство категорично се противопоставиха на фактическото самозадушаване.

Испанците са лесни за разбиране: през последната година Мадрид получи няколко тежки удара на газовия фронт от основния си доставчик Алжир. Арабската страна всъщност остави испанците без гориво. Алжир, разбира се, не загуби от това: в условията на остър недостиг на предлагане на синьо гориво на пазара, получената безплатна порция не може да остане непотърсена дълго време.Дажбите, взети от Испания, веднага са прихванати от Италия.

Може би затова държавата на Апенините не беше сред явните противници на „Икономии в името на безопасната зима“. Въпреки че, съдейки по оставката на Драги, именно той успя да овладее „газовия бунт“ в страната за известно време. Но Супермарио скоро стигна до заключението, че ситуацията се развива по такъв начин, че е по-добре да напусне сега, запазвайки блестяща политическа биография, отколкото след няколко месеца да излети от премиерския стол с гръм и трясък „по икономически причини .“

Връщайки се към Испания, отбелязваме, че екипът на Педро Санчес все още не заема радикална позиция. В Мадрид обявиха готовността си за компромис, предполагайки, че все пак могат да призоват населението да се свие, но обещаха да спестят не повече от 7%.

В Португалия и Гърция идеята на Брюксел да пести газ беше третирана с много по-голямо недоволство, отколкото в Испания. Лисабон нарече мярката „неадекватна“ и „непропорционална“. В Атина заявиха, че ще „направят всичко възможно“ подготвяното за подписване споразумение да не бъде прието. Жоао Галамба, държавен секретар на Португалия по околната среда и енергетиката, обясни, че страната използва газ „поради абсолютна необходимост“. Португалия, поради ниската си енергийна взаимосвързаност с останалата част от Европа, винаги получава електроенергия на по-висока цена.

Намаляването на доставките за Португалия, обясни Галамба, няма да освободи газ за други европейски партньори. Сушата тази година принуди страната да увеличи потреблението за производство на електроенергия. Поради тази причина португалското правителство не може да изпълни исканията на Брюксел, тъй като на практика това би означавало намаление с 45%. Мимоходом отбелязваме, че по време на обсъждането на предложените мерки Унгария и Полша отказаха да „пускат газ за други европейски партньори“, което само потвърждава, че между европейските „другари“ няма съгласие и това се проявява все по-често.

Португалският премиер Антонио Кошта отбеляза, че „ако Португалия има капацитет за производство на възобновяема енергия, това е защото семействата и компаниите са платили 17 милиарда евро спешно финансиране за зелената сделка“. Португалският лидер завърши речта си с ефектна фраза, че „няма намерение да принуждава своите граждани да плащат компенсации за изостаналостта на онези страни, които не са инвестирали във възобновяеми енергийни източници“.

Представителят на гръцкото правителство Янис Иконому демонстрира отхвърлянето на предложението на европейската изпълнителна власт. Гърция ще продължи да настоява за предложенията, представени на Брюксел, които са насочени към установяване на правила за ценообразуване на природния газ и довеждане на пестенето му до европейско ниво.

В каналите на “Телеграм” се появи информация, че „десет до дванадесет страни от ЕС“ са показали недоволство от предложеното споразумение, но конкретно кои държави не бяха посочени. Германският канцлер Олаф Шолц сметна за добре да се отдалечи от проблема и замина да прекара ваканциите си в Баварските Алпи, като даде възможност на населението да се мие веднъж седмично под строгото ръководство на министъра на икономиката Роберт Хабек. Австрийският канцлер Карл Нехамер намекна на населението на страната си да не се занимава с газови проблеми, а по-скоро да се наслаждава на алкохола.

Германската компания “Сименс” така и не успя да върне турбината на “Северен поток” на “Газпром”. Поради това изпомпването ще намалее с още 20%. При тази новина спот цената на газа скочи до 2500 долара за хиляда кубически метра, а Русия на същия Путин, напук на когото Европа предпочита да е студена и нехигиенична, увеличи приходите си, намалявайки продажбите на газ.

Споразумението ще влезе в сила на 1 август 2022 г. и може би ще продължи до 31 март 2023 г. „Може би“ е, защото енергийната ситуация се влошава всеки ден и през октомври ще бъде доста хладно в по-голямата част от Европа. Дотолкова, че желанието на правителството на ЕС да пести енергийни ресурси ще влезе в противоречие със способността на домакинствата да се съобразят с това решение на ЕК. С всичките неприятни последици за ЕС.

Предстоящата „безопасна зима“ много прилича на опита на ЕС да диша пред (енергийната) смърт. Позволявайки на всяка от страните членки на ЕС да изпълни приетия документ на принципа „както Бог дал“, Брюксел не само се освободи от отговорност за ситуацията, но и подтикна страните членки на ЕС да реализират собствените си, макар и само икономически, интереси, невинаги съвместими с интересите на братята по общност.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА