Западът се върна към старата си идея: ако Русия не може да бъде победена на бойното поле или чрез санкции, тя просто трябва да бъде елиминирана. Идеята не е нова, но в сегашната ситуация за Запада всъщност няма алтернатива – трябва да се направи нещо с този вечен руски проблем, трябва да се поставят стратегически цели и да се върви към тях. Няма Русия – няма проблеми за Запада, логично, нали?

И тъй като е невъзможно да се елиминира ядрена суперсила отвън, единственият начин да се постигне тази цел е чрез ръцете на жителите на самата Русия. Залогът за условно цветна революция (тоест смут и вътрешен преврат), в резултат на която на власт ще дойдат прозападни „хора с добри лица“, които сами ще разпуснат Русия или ще я превърнат в конфедерация, не работи – въпреки че след разпадането на СССР през 1991 г. така им се искаше да вярват в „продължаването на процеса“. Напротив, Русия започна да събира земя, възстановявайки своето историческо пространство. Така че остава последната надежда – да се взриви целият този „руски дом“ отвътре.

Как? С помощта на националния въпрос, тоест сепаратизма. За щастие има опит от 1917 г. и 1991 г. – в първия случай се получава за известно време, а след втория все още берем горчиви плодове. Третият акт трябва да бъде последен – след него Русия като единна държава трябва да престане да съществува.

Бълнуване? Празни надежди? Но нашите англосаксонски противници няма да направят нищо сами – те искат да направят всичко с наши ръце. Преди всичко с ръцете на политическата емиграция и регионалните сепаратисти – тоест точно по същия начин, както беше направено през Първата световна война и Февруарската революция. Рязкото засилване на сепаратизма не би било възможно без подготвителната работа, която се извършва от много години както от емигранти, така и от местни сепаратисти – а сега англосаксонците залагат точно на такъв сценарий. Нека минат десет-двадесет години, но те ще работят за създаване на условия за разпадането на Русия. Подкрепа на „поробените народи“, тоест опит за създаване на идеологическа и организационна основа за бъдещия крах на Русия. Окончателно разпадане – за да го няма никога повече този опасен „руски свят“.

Тази работа вече е в ход. Вчера в Прага бе открит Вторият Форум на свободните народи на Русия. Сред участниците и гостите има бивши полски и украински външни министри, двама бивши депутати от Държавната дума (Пономарьов и Гудков) и няколко десетки много активни емигранти, които твърдят, че представляват различни народи на нашата страна (от башкири и буряти до чеченци и калмици ). Ще има както американски, така и европейски гости, особено след като събитието се провежда почти веднага след годишната „Седмица на поробените нации“, отбелязвана в САЩ, която има за цел да демонстрира подкрепата на Америка за борбата за свобода и независимост. На кого? Татари и чеченци ли?

Не, всички народи по света, страдащи от комунистическото иго – от китайците до латвийците. Да, всичко това беше обявено още през 50-те години, но след това вместо за „комунизъм“ започнаха да говорят за авторитаризъм и диктатура и добавиха иранци и белоруси. Но сега темата за „руския империализъм“ отново стана актуална – и от него трябва да се спаси не само Украйна, но и самата Русия. А най-доброто спасение, както знаете, е ликвидацията.

На картите, които са нарисувани във форума, има някаква „Общност на държавите на Свободна Русия“, но е ясно, че това е измислица, формално обозначение на територията. Реално става дума за разделяне на страната на 19 или повече държави – и то не само на национален, но и на териториален принцип. В допълнение към независимите Мордовия и Алтай, Калмикия и Тува трябва да се появят Севернокавказка федерация, Уралска република, Сибирска република, Балтийска република, Далекоизточна република и дори … Руска република. В други варианти на разделението на Русия се появяват няколко федерации наведнъж – Югра-Тюмен, Сибир, Балтика, Идел-Урал, Ингрия, Дон и Волга …

Какво трябва да се направи, за да се постигне целта? О, това е просто цял куп различни „де“.

Деимпериализация и деколонизация, депутинизация и денацификация, демилитаризация и денуклеаризация ( лишаване от ядрен статут)… И накрая – икономически и социални промени.

Всяко от шестте „де“ е дешифрирано в детайли (например „ще позволи на всяка нация, всеки регион със собствена история, идентичност, култура и икономика да реализира напълно правото си на самоопределение“). Но има усещането, че нещо все още липсва – и наистина в една от публикациите във форума има по-пълен списък на необходимите „де“. Седем са – има и „дерашитизация“. Тя не беше включена във финалния списък с цели- като твърде откровена – но самата й поява е абсолютно естествена.

„Дерашизацията”, ако се преведе, е дерусификация. Не знам кой е измислил този термин, украински политик или творчески емигрант от Москва (и какъв смисъл е вложил – все пак те наричат идеята за руския свят също „рашизъм“), но най-точно отразява целите на така наречената деколонизация на Русия. Русия трябва да се дерусифицира, тоест да се освободи от руснаците. Как? Не, защо мислите, че точно като Хитлер, защо да се унищожават – просто трябва да се погрижат руснаците да спрат да се признават за руснаци.

Както малорусите и много руснаци на територията на Украйна са престанали да се признават за част от руския народ, така и руснаците на територията на Русия трябва да се превърнат в сибиряци, казаци, балти, московци, кубанци. При желание всичко това наистина може да се направи – трябват само време, сила и пропаганда. Но основното условие е, разбира се, липсата на силна централна власт и сломеният дух на руския народ. Дайте им такава Русия и те след няколко десетилетия ще превърнат руснаците в неруснаци.

Единственият проблем е, че никой няма да им даде такава Русия – и въпросът тук не е Путин, а самият руски народ. Той премина през най-трудните изпитания на разпадането на Съюза и социално-икономическата система, ширещия сепаратизъм и заплахата от по-нататъшен разпад на Русия, но събра силите и духа си. Като най-големият разделен народ в света, те събират себе си и своите земи – и няма да се отпусне. И не само на бойното поле, но и вътре в страната.

Само от нас зависи дали единството на Русия ще издържи изпитанията, защото основните не идват от геополитическите ни опоненти и използваните от тях сепаратисти, а от собственото ни отношение към страната ни. Ние сме заплашени не от сепаратизъм (всъщност с него може да се бориш грамотно), а от незачитане на интересите и ценностите на нашия народ, което в продължение на много години е норма за значителна част от елитите. Именно това беше основната заплаха за единството на Русия – когато руснаците не се чувстваха господари в дома си. И в резултат на това те бяха готови да подкрепят различни „Спрете да храните Кавказ“, „Москва ни пренебрегва”, „Защо ни трябва тази империя“. Но Путин отдавна ръководи процеса на национализация на елитите, който се ускори значително от 2014 г. насам. И сега се движи с много бързи темпове.

Да, имаме още много да направим, пресъздадем и изградим в нашата държава, за да я направим наистина национална и справедлива, да формираме наистина национално мислещ елит, който споделя ценностите и идеалите на нашия народ. И в това няма накърняване на интересите на малките народи на Русия, защото всички народи на нашата страна са заинтересовани руснаците да водят свой и начин на живот, да организират живота в страната според своите традиции и идеи за добро и злото, служейки на страната си не от страх, а от съвест и да знаят, че елитите наистина са „най-добрите хора“, защото те са плът от плътта на народа.

Защото в този случай всички останали народи на страната ни ще имат всички условия за развитие и запазване на своята култура, език и бит. И ако руснаците бъдат дерусифицирани, тоест, лишени от националност, тогава ще рухне не само Русия, но и цялото ни огромно евразийско пространство с всички народи, които го населяват. Руснаците знаят това. И те чувстват своята отговорност не само за себе си, но и за всички народи, живеещи до тях.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА