БЪЛГАРИЯ
След шест месеца опростяване с Кирчо сега нещата вместо да се влошават – стават безнадеждни. Потомственият болшевик…
А сега нещата вместо да се влошават – стават безнадеждни. Опряхме до креатурата на Кирчо – Никола Минчев.
Потомственият болшевик Христо Иванов винаги е на услугите на Кирчо – неизбежно е, защото той за него е последният вагон на последния влак. Той каза, че ще подкрепи кирчовци, понеже те „имали морално право“.
СЛЕД 6 МЕСЕЦА ИЗПРОСТЯВАНЕ С КИРЧО
Една от нашенските фантазии е, че хора, които нищо не са управлявали досега, могат да спасят държавата.
Кирчо, например, не е управлявал дори една селска мандра.
А на България в момента й трябват личности, докоснати от Божията ръка, иначе нищо няма да последва.
Обаче опряхме до Кирчо.
А сега нещата вместо да се влошават – стават безнадеждни.
Опряхме до креатурата на Кирчо – Никола Минчев.
Той не успя да втаса като председател на Парламента – обаче сега казва, че нямало да бяга от отговорност.
Можеха да прескочат направо до Лена – тя, впрочем, сякаш струва повече и от двамата. Най-малкото, отстрани изглежда, че ги върти на пръста си.
Проблемът, в края на краищата, опира до Скаутите на „нашите партньори“, които издирват подходящи хора, за да ги монтират в някоя страна.
От години техните качества стават все по-съмнителни – задоволяват се със случайни, дори с мътни персони, в някои случаи и направо с отрепки.
Ако избраниците им притежават някакви актьорски качества/Зеленски или пък охотно съчиняват небивалици/Кирчо – готово, държавата им е сервирана: лапайте.
Оттам-насетне важното е да се придържат към един ритуал: непрекъснато да славословят Чорбаджиите си, може да го правят неубедително и направо дурашки – важното е ритуалът да се спазва.
И още нещо: да не си поемат дори дъх без разрешение.
Ритуалът се спазва, обаче и американофобите, се увеличават. Скаутите са изправени пред тази загадка – и не могат да я разрешат.
В такива случаи обикновено се прибягва до организиране на локални конфликти с конвенционални оръжия – за кеф на руснаците, които са царете на тия оръжия, а и на всички останали, разбира се.
Естествено, и за американските оръжейници остава някой лев.
Но за нас е важно друго: когато един политически тутманик, май беше Асенчо, се пъчи, че ще дадем „отпор“ на агресора/руснаците, ние пък се питаме – пази ли някой вратите на тукашната лудница?
Очевидно е, че Херо Мустафа сбърка с ПростоКирчо.
Клетвопрестъпник от най-висша класа – и неуморим производител на лъжи, истински ударник в това отношение.
Сякаш генът му е нагласен така, че задължително трябва да изхвърли поне една лъжа дневно.
Още от първия ден на Кирчо като служебен министър на икономиката, вече можехме да го наричаме Усмихнатият Лъжец.
Стана ясно, че той се държи като нерез с фактите.
Изведнъж се оказахме сврени под диктата на фантазни изхвърляния. нелепи самохвалства и измислици, гарнирани с фалшиви усмивки.
Никога досега, в годините на Скапания Преход, фалшът не е имал такава тежест.
Но и никъде и никога, който и да е измамник, не може да има успех, ако не е в среда, изобилстваща от балами.
Важният въпрос е: до каква степен е заразно това недоразумение?
И още: дали и народецът не изпростява, докато се майтапи с ПростоКирчо?
Лорер, който е третият важен играч от сбиритока на кирчовци, тия дни се беше загрижил за българското правосъдие: изборите щели да бъдат референдум – за правова държава или за статуквото.
Евреите са проницателни хора, часовникът им има една стрелка повече. Лорер сякаш не е достатъчно техен човек или е някак остатъчен, за да отваря изобщо уста за правосъдие/правова държава – след като неговият „лидер“ безцеремонно погази Конституцията.
Лорер, като филиз от един много патил народ, трябваше да се дистанцира от ПростоКирчо, още когато той отправи заповедта си незабавно да започнат арести на политическите му противници – това намирисваше на истеричност, не по-малко и на милиционерщина.
Само башибозук си позволява да се държи така.
Ако си такъв, нищо не може да те прикрие, клетата Канада пък най-малко.
Хубаво е да се знае, че и прокуратурата все някой ден ще намери време за една от най-арогантните врътки/кражби на Прехода, която вече е добре осветена медийно като „Аферата в бизнес-зона Божурище“.
Тя се случва през далечната вече 2013 година и нейни главни герои са сиамските близнаци Кирчо/Асенчо.
Сигурно дори Иван Костов е завидял на изобретателността на авторите на далаверата.
Те се представят като първокласни комбинатори и това се случва тъкмо по време на Статуквото, срещу което днес те привидно воюват.
Те са гениите на привидността, тя ги съпровожда във всичко – и в говоренето – ако се разбере, какво всъщност казват, и в действията.
Смайващо е как са се изпедепцали толкова, това не се учи в мистифицирания покрай тях Харвард.
Това са умения, които се придобиват по-скоро в строго охраняван затвор от разказите на някой гениален мошеник.
Човек си казва, докато чете подробностите за „Аферата Божурище“, че тия дори и затвор биха продали, като нищо.
Впрочем, досега не сме чули дори и най-мизерната референция от Харвард за тях – макар че поне Асенчо има международно признание: един негов бивш чуждестранен партньор го нарече „много умен измамник“.
И това е нещо. Статуквото със сигурност ще бъде изметено баш от тия.
Така се тътрим към Нормалността, макар да сме убедени, че скоро няма да я достигнем: измамници се борят с Измамата, лъжци говорят срещу Лъжата.
Мастурбаторски гърчове, които само ни отдалечават от Истината.
Тия се отнасят с нея с вниманието, което получава една надуваема секс-кукла.
Отгоре на всичко, от време на време, Кирчо плаши и гаргите: ако се налагало, пак щял да протестира.
Припомниха ни го от Протести 2020 – една невзрачна фигура, навирила плакатче над главата си.
Това се оказа най-скъпо овъзмезденото плакатче – направо с премиерски пост.
Получи и специалната привилегия, спокойно да обитава зоната на неприкосновеността – дори и от Конституцията ни, след като бе пренебрегнато решението на Конституционния съд за двойното му гражданство.
Това сложи началото на болестта му.
Докъде ще го отведе тя – и нас, покрай него – това е въпросът.
Отговорът го даде Кирчо в телевизионно интервю на 9 юли.
Той се накисна сам с думите: „Най-късно до октомври ще си върнем държавата“.
Точно така – той вече гледа на държавата като на нещо, което му принадлежи, на едно по-голямо Божурище, където правилата ще бъдат заменени/изметени от далаверата и мискинлиците.
Лесна работа му се вижда това на Великия Случайник, и тя наистина е лесна – само трябва да бъдат залъгани пет-шестстотин хиляди будали, някак опечени и някак „машинизирани“.
Потомственият болшевик Христо Иванов винаги е на услугите на Кирчо – неизбежно е, защото той за него е последният вагон на последния влак.
Той каза, че ще подкрепи кирчовци, понеже те „имали морално право“.
Ослепял е, горкият – Кирчо изхвърли „морала“ на сметището в Суходол, още когато омърси Конституцията.
Не може да се опитваш да набуташ в джоба си цяла България – и да оставиш в краката ти да се пречка някакъв морал.
Ето един пример за управленски морал.
Не можем да се разминем от евроатлантически ценности, но това не пречи кирчовци да се държат като безпределни нахалници: дори една проста търговска сделка – вноса на два танкера втечнен газ – прикриха като „държавна тайна“.
Утре могат да ви кажат, че и управлението на самата държава е търговска тайна.
Тия неща са противно нелепи и срамни – въпреки това, Хр. Ив. ги приема като „морални“.
Да бяга да пази мавзолея на Ленин.
Докато феновете на кирчовци си дъвчат палците, за да измислят как да ги защитят, нека им подскажем един факт, на който да се уповават.
Това е откриването и закриването на аеролинията до Скопие – двете тържества по този повод почти се сляха.
И очертаха реалния резултат от напъните на ПростоКирчо и компания: провинциални фасони, без никаква полза.
От цялата шарлатания може да има една полза: да се отучи българският народ да се доверява на първия срещнат кретен.
Как обаче хората да разберат, че нямат насреща си кретен?
Нямаме предвид Кирчо.
Това пък е много просто: ако не дрънка за някакви келяви джипки, а се заеме с разплитането, примерно, на „Аферата на века“ – златната концесия на канадската „Дънди прешъс“. Имаме предвид точно Кирчо.
Кирчо заслужава да му спретнат един-два паметника.
Един – в Музея на хумора и сатирата в Габрово.
Друг – на входа на Министерския съвет, украсен с надписа „Огледай се, и ако не приличаш на мен, влез“.
Херо има основания да се тревожи.
Както са я подкарали, накрая ще направят премиер първият нещастник, който мине покрай посолството на 25 юли, в 9 часа и 15 минути.
А за нас е любопитно да научим, защо, все пак, Скаутите харесаха Кирчо.
То е ясно, че „нашите партньори“ предпочитат да сме слабаци.
Друго?
Ще бъде справедливо, все пак, да знаем как и срещу какво се харизва една държава.
Цената едва ли е била висока.
*Фрагмент от „Портрет на Великия Случайник“.
Кеворк Кеворкян
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
БЪЛГАРИЯ
Цветанов като олицетворение на корупцията. И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ
Цветанов като олицетворение на корупцията.
И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ.
Наистина висок стандарт!
Само дето германските журналисти са в грешка, че му е прекъсната кариерата. Напротив, напротив, така би било в Германия и навсякъде по света.
Не и в Мутроландия.
Хубаво е това да се прочете и от Европол, защото върху тях също пада петното.
„КОРУПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ: Да живееш по-хубаво, на български
Политици от най-високите постове си купиха луксозни апартаменти в столицата на цени като в Алди (нещо като Лидъл).
София – най-известният ловец на сделки в България, Цветанов, изглежда, не е измъчван от угризения или вина. Той не е извършил никакво престъпление и няма „за какво да се срамува“, увери Цветан Цветанов няколко дни преди да подаде оставка от поста на ръководител на фракции на управляващата партия ГЕРБ и да подаде оставка в парламента на София.
Прекъсването на кариерата на най-властния политик в България след премиера Бойко Борисов се дължи на съмнителен бизнес с недвижими имоти: За една четвърт от пазарната стойност е закупил шефът на предизборната кампания на ГЕРБ миналия юни, луксозен апартамент с площ 240 квадратни метра в планинския квартал Изток. В навечерието на предстоящите през май европейски избори, управляващата партия ГЕРБ бе настигната от разрастващия се корупционен скандал, който вече изложи на опасност четирима от нейните членове. Освен Цветанов министърът на правосъдието и бившата кандидат-президент Цецка Цачева, заместник-министърът на спорта Ваня Колева и зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов подадоха оставка.
Лукс на ниска цена
Причината: техните евтини покупки на жилища в компанията за недвижими имоти Артекс подозрително се доближават до корупция. Следователите подозират, че политиците от правителството са “позлатили“ подкрепата си на строежа на новия луксозен офис – и жилищен комплекс,носещ наименованието „Златен век“. Цветанов предполагаемо е заплатил само 627 евро на квадратен метър за т.нар. си евтина бърлога, въпреки че нейната действителна стойност се оценява на 2500 до 3500 евро на квадратен метър. Прокуратурата и Националната агенция за борба с корупцията в момента разследват дали бившият министър на вътрешните работи е извършил престъпление.
Претръпналият към скандали Цветанов обаче вижда себе си преди всичко като жертва. Твърденията не са нищо повече от част от преднамерената „кампания на лъжата“ в навечерието на предстоящите европейски избори. Той беше „политическото лице“, което трябваше да бъде маркирано точно преди изборите. Всъщност скандалът с „Апартментгейт“ може да струва европейските избори на неговата партия, който понастоящем води с около 35%, според проучвания на общественото мнение.
Радиостанция разкрива истината
Но това по никакъв начин не е Опозицията, както се предполага от Цветанов, а именно Радио „Свободна Европа“, след 15-годишната почивка от началото на работата си. Радиото извади на светло съмнителната сделка с недвижими имоти на ловеца на сделки на ГЕРБ. Според софийския анализатор Стойчо Стойчев скандалът едва ли ще има последствия, свързани с изборите. Много популярният в партията си Цветанов ще остане на политическата трибуна на България и особено ключова фигура на ГЕРБ.
Това изглежда се потвърждава. Цветанов си отива – и остава в същото време. Всъщност, той е отстъпил само като лидер на фракциите, но като ръководител на кампанията и заместник-шеф на партията довереникът на Борисов ще продължи да действа. Коментаторите на българските медии говорят подигравателно, след британското отлагане на Брекзит, за българския „Цвекзит“.
Богомил Бонев
БЪЛГАРИЯ
Александър Йорданов по стъпките на „Майката на нацията“
Александър Йорданов вече става проблем за кампанията на ГЕРБ, макар и тя още да не е започнала.
Шестият в общата евролиста ГЕРБ-СДС фокусира медийното внимание и общественото недоволство засега по две основни причини: ястребското му отношение към Русия, което влиза в противоречие с политиката на правителството на Борисов и подигравателното му отношение към самия премиер Борисов, когото до вчера наричаше „селски хитрец“ и премиер-мимикрия“, а днес вече е „целунал ръка“ на същия този Борисов, за да го направи евродепутат.
Това публиката не прощава!
Само за два дни, откакто се завърна на политическата сцена, бившият председател на 36-ото Народно събрание и бивш посланик в Полша и Македония, обходи всички телевизии и резултатът от изявите му е потресаващ – присмех, подигравки, окарикатуряване.
Щом Ал. Йорданов се появи в някое тв студио, водещите от вратата го почват с цитати от собствените му словоизлияния, той естествено влиза в обяснителен режим, където ту се самоопровергава и става смешен, ту пък крайно неуместно се защитава, от което в края на краищата се получава една комична сценка. Тя пък после намира своето продължение в социалните мрежи, където преливат възторзи от рода на „Днес е един смешен ден за българската демокрация“.
И оценката вече е дадена!
Никой не пита за останалите членове в евролистата, където има стойностни, млади хора, самонаправили се, красиви, утвърдили се, без политическа проекция – особено във втората половина на листата. Тях никой не ги търси, никой не ги показва. Познатите, които са на челните места, пък са скучни, защото са обиграни, а езикът им е стерилен.
Гъделът за медиите е Ал.Йорданов, защото публиката с настървение се забавлява с него. Той е камъчето в обувката на ГЕРБ.
Какво печели и какво губи ГЕРБ от тази кандидатура?
За първи път ГЕРБ влиза в предизборен съюз. Досега партията на Борисов винаги си е била самодостатъчна. Този път, вероятно умората от 10 години на власт, я някара да направи опит да обнови облика си, залагайки на романтичния спомен от миналото, когато синьото беше надежда, промяна и упование. Няма лошо!
Политиката обаче се прави за хората и от хората.
Ако споменът от миналото няма препратки към бъдещето за нещо по-добро, то той си остава само една емоция.
А Ал. Йорданов е миналото с похвалните статии за Живков, после с лупингите в зората на демокрацията, с недотам „дипломатичните“ си истории като посланик, с пещерния си антикомунизъм, с русофобството си, което отблъсква, със слагачеството си, което мнозина оприличават на ветропоказател.
Всичко това е архаизъм.
Никой не споменава заслугите му нито за демокрацията, нито за отношенията ни с Македония.
Би трябвало ГЕРБ да са си направили калкулацията – колко стари седесари ще привлекат със трибуквието СДС и колко гербери ще отблъснат с фигурата на Големия Ал, както наричаха навремето „видният отвсякъде радикалдемократ“. Може би са разчитали на образния му пиперлив език, но засега точно този език по-скоро му пречи, отколкото да му носи ползи. Може би са очаквали, че той ще предизвика умиление или някаква нова синя вълна от възторзи.
Нищо такова не се случва.
Миналото на Ал. Йорданов не носи позитив.
Точно обратното.
Така, както е тръгнал, шестият в евролистата на ГЕРБ-СДС упорито върви по стъпките на „Майката на нацията“, което предвещава резултат, който може да изненада ГЕРБ така, както се случи в нощта на 13 ноември 2016 година. Ефектът от клетвите му срещу Русия може да се сравни с ефекта от сълзите на „Майката на нацията“, бликнали от спомена ѝ за комунизма, „нанесъл“ удар върху семейството ѝ – същия комунизъм, който тя пламенно е защитавала с червената си партийна книжка.
Днес това изглежда ретро. Младите не го разбират. В Европа отдава не се говори за комунизъм-антикомунизъм.
Евроизбори 2019-а са битка за бъдещето, за нова Европа като отрицание на днешната, която изкопа новата „демократична“ бездна между елит и народ.
Цяла Европа се тресе от протести срещу статуквото, което роди възпроизвеждащата се бездушна брюкселска чиновническа армия. Навсякъде изборите се печелят от противници на това статукво. Навсякъде хората избират „неполитичните“ политици.
Дори Турция се разклати от мощната вълна на промяната. Хората си искат реалния живот – днес и сега – и изобщо не се вълнуват от сенките на миналото.
И да изправиш в тази възраждащата се Европа миналото да ти носи знамето, е липса най-малкото на далновидност.
Но, в края на краищата решават избирателите.
Те пък може да си харесат Ал. Йорданов…
БЪЛГАРИЯ
Властта засмърдя! Да сменяме пелените – започнахме на 14-ти май!
Tърпението на Възражданe свърши. Три години след учредяването на Възраждане понасяме онова, за което Макиавели предупреждава: „Инициаторът на нова система има враждебността на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции.”, пишат в своя позиция от партия Възраждане.
Тази враждебност към Възраждане придоби уродливи измерения. Като се започне от неверни данни, обидни прякори, манипулирани репортажи и се стигне до физическа репресия и психотерор. Чашата преля и Възраждане няма да търпи повече подобни действия. Ще приложим силата на правосъдието върху всички разпространители на неверни твърдения, независимо от техните партийни и бизнес покровители!, пишат още от партията.
Вижте останалата част от позиията на „Ввъзраждане“:
Особено нетърпимо е изливането на мръсотия върху лидера на Възраждане – д-р Костадин Костадинов. Поне да бяха по-изобретателни авторите на клевети и прякори по негов адрес. Защото, ако д-р Костадинов е “уж свързван с Русия”, то какъв е Борисов, чиято фирма ИПОН става фактор, след като в края на 90-те години получава от руската фирма „Лукойл” договор за охрана на нейните тръби и съоръжения. (грами на Дж.Байърли, 2006 год.).
Какъв е Иван Костов, който даде „Нефтохим” – Бургас на Лукойл, когато в същото време е имало други купувачи по думите на Петър Стоянов. За получени от д-р Костадинов „митични руски пари” няма нито един аргумент. Но за милионите рубли, взети от управляващите – документи бол.
В същото време за милионерите рубладжии се мълчи точно толкова, колкото и за грантаджиите. Американските бази и самолетите F – 16, които са само на чертеж, но са платени милиарди за тях, са дребнотемие за авторите на компромати срещу Възраждане. Към престъпните мераци на политическите брокери за облагодетелстване с рубли и долари се присъединяват и евромилионерите. С къщи за гости, хотели, обществени поръчки. А напоследък и с ваксините за Ковид 19.
Всичко това се замита под килима, но за Възраждане е впрегнат целият репресивен апарат – Сметна палата, ГДБОП, СДВР, МВР и медии. Ще посочим само два от многобройните случаи на репресия срещу лидерите на Възраждане. Инж. Николай Дренчев, организационният секретар на Възраждане, е офицер от българската армия, бивш военен пилот на изтребител МиГ-23 МЛД, успешен предприемач и баща на шест деца. На 28-ми март 2020 г. от 10.00 ч. беше призован за разпит в ГДБОП. После на 5 май 2020 г. в СДВР. И за двата разпита поводът е един -фейсбук статус, в който споделя преживяванията на симпатизант на „Възраждане”, опитващ се да получи медицинска помощ в три големи столични болници.
На 30-ти март тази година е призован за разпит в СДВР и д-р Костадин Костадинов – председател на Възраждане. Причината – изказана позиция по политическа тема в предаването „Делници с Николай Колев“ по телевизия „Евроком”. И още, и още…
Върхът на наглостта беше репортажа на така наречения „разследващ” журналист Васил Иванов. Манипулативни кадри, показващи огромен имот, а всъщност домът на д-р Костадинов е само единият ъгъл на огромната постройка. За кредита даже няма и да говорим. Само ще отбележим, че шест /!/ пъти Възраждане е одитирано от Сметната палата. И няма нито едно закононарушение в разходите, направени от субсидията! Ето защо Възраждане очаква въпросният журналист да направи със същото настървение репортаж за къщата в Барселона, сараите на Доган, имотите на депутати – бизнесмени. Бивши и настоящи.
Възраждане е наясно, че срещу нас е впрегната цялата репресивна и медийна машина заради организирания национален протест на 14-ти май. Заради заканите, че Възраждане няма да работи под диктата на Вашингтон, Москва и Брюксел! Че ще работи с тях под условие – ако е защитен българският интерес ! И ако българите дадат доверието си на Възраждане. Заради системното и целенасочено дискредитиране срещу нас, Възраждане слага край на търпението.
От този момент нататък всяка клевета, всеки компромат, всяко деяние, уронващо авторитета на д-р Костадинов, на неговите колеги, на самата организация, ще срещнат отпор с документи и факти, които притежаваме. С всеки автор на зловредни послания, снимки, публикации, твърдения – ще се срещнем в съда. За предприетите от Възраждане действия българската общественост ще бъде информирана.
Възраждане вярва в справедливостта на съда, в инстинкта на българите да разпознават честния от подлеца, както и в тържеството на истината, което рано или късно настъпва. Възраждане споделя казаното от неизвестен автор, че „Общото между политиците и пелените е, че и двете трябва да бъдат сменяни редовно и то по една и съща причина”.
Сегашното управление твърде много засмърдя ! Време е да сменяме пелените !Започваме на 14-ти май! И ще продължим, докато не се разнесе тази зловредна политическа миризма ! .
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











