За „колективния Запад“ се чува непрекъснато. „Колективният Запад” наложи санкции, „колективният Запад” обяви война, „колективният Запад” това, „колективният Запад” онова… Преди време (около десет години) безкрайни разговори за „златния милиард”, изходящи, като правило, от нашите професионални марксисти. Според техните представи „златният милиард”, този проклет потомък на колониалните империи, блестеше в центъра на света с континент на ситост и презадоволяване, а около него безнадеждно страдаха пет милиарда нещастни представители на третия свят.

Сега всички тези оплаквания на марксистите изглеждат изключително абсурдни. Вече изобщо няма „златен милиард“. Европа – този замъглен почти неразличим свят, чиито критерии за специалност и селективност абсолютно не се спазват – тихо изсъхва и умира, а икономическият център на света бързо се премества към Тихоокеанския регион, където се развиват нарастващите икономики на Индия, Китай и други азиатски страни, които набират сила. От друга страна Бразилия, Австралия, Турция и Саудитска Арабия се утвърждават все по-смело. Либералите обичат да се шегуват за Русия като голяма бензиностанция. Но тогава Европа не се ли превръща в химера пред очите ни? Просто кафене за сираци, с цена, която се покачва всеки ден, залепнала за тази бензиностанция. През следващите тридесет години нито една европейска държава няма да е сред десетте най-добри икономики в света (освен може би Англия с владенията си, но Англия не е Европа).

И къде са тези марксистки мъдреци днес, които ни изядоха ушите със своя „златен милиард“? Те невъзмутимо продължават да пеят вечната си песен, вече за „колективния Запад“. За щастие паметта на днешния лаик е толкова кратка, че в понеделник той вече не си спомня какви неделни токшоута се изсипаха в ушите му. Нов ден, нова песен. Какво обаче се случи? Къде отиде прословутият „златен милиард“?

И не отиде никъде. Той никога не е съществувал. Това беше симулакрум, чийто златен прах криеше триста или четиристотин наистина свръхбогати семейства, които натрупаха лъвския дял от световния БВП. Това наистина беше и е. За всичко останало… Оказа се, че обичайното двукрако стадо е доста заменяемо. И под непрекъснатото мълчание за „златния милиард“ пъргави служители просто смениха дневния ред и знаците. Подготовка за нова смяна на обстановката. И в следващия акт на представлението европейското стадо набързо беше разменено за арабско-африканско, а американското за латиноамериканско. Операцията все още се развива успешно и е към своя край, така че след десетина-петнадесет години бялото население ще бъде малцинство както в Америка, така и малко по-късно в Европа. Оставяйки от „златния милиард“ само златния прах, който идеолозите на „колективния Запад“ пуснаха в очите ни.

Нещо подобно се случва днес със самия „колективен Запад“. От една страна, ни се казва за безпрецедентната консолидация на западния свят пред лицето на „руската агресия” и „руската опасност”. От друга страна… Консолидация ли? Извинете, между кои? Естеството на това, което виждаме, се промени много, много през последните десетилетия. Няма го повече добрият стар Запад, няма я добра стара Европа. А консолидацията, за която патетично ни казват, е консолидация на наднационални елити и световни медии, тоест няколко хиляди топ мениджъри, обслужващи същите 200-300 супербогати семейства. Но къде отиде добрата стара Европа? Добрият стар Запад?

Нека го разберем. Всичко започна не вчера. За да не оперираме с твърде дълбоки перспективи, нека го кажем така: Западът престана да бъде това, което беше и това, което го виждахме, в същото време, когато се разпадна и СССР. Смъртта на СССР стана едновременно началото на края на западния свят, на стара Европа. Тази Европа, която, когато нейният съперник СССР отпадна, вече не беше нужна на господарите на света.

В стария двуполюсен свят Европа имаше роля. Това трябваше да бъде противовес на блока на Варшавския договор. Точно както Западен Берлин беше витрина на западния свят пред източния си съсед, така и стара Европа беше онзи „бюфет с кристал“, от който човекът от Изтока трябваше да бъде омагьосан, ако погледне. Но след рухването на социалистическия свят вече нямаше нужда от витрина. Дойде време за деконструкция – както старата Европа, така и прословутия ѝ „милиард“. Днес деконструкцията е към своя край и пред очите ни се появява страшната реалност на това, което е останало от старата цивилизация и стара Европа.

За да оценим правилно мащаба на случващото се, нека се отклоним малко и да се обърнем към самото понятие „цивилизация“. През последните десетилетия с леката ръка на Самюел Хънтингтън (автор на книгата „Сблъсъкът на цивилизациите“) ние по навик говорим за различни цивилизации, които едновременно съществуват на земята. Това са според самия Хънтингтън западна, православна, ислямска, индуистка, китайска, японска, латиноамериканска и африканска цивилизации. Няма да навлизаме далеч в конструкциите на Хънтингтън, които до голяма степен са непоследователни. (Къде, например, отидоха Израел и еврейският цивилизационен проект, очевидно отделни и неусводими от никой друг?) И могат ли ориенталските култури да се нарекат цивилизации? Къде например Хънтингтън е видял африканската цивилизация?

Не би ли било по-добре да наречем това, което Хънтингтън нарича цивилизации, световни култури? И след това да се признаят за реално съществуващ неумолим критерий, който ги довежда до един и същ знаменател. Този критерий е технологията. В крайна сметка именно „сумата от технологии“ в крайна сметка представлява фатална, неумолима граница за всяка велика култура. И колкото и велик и красив да е китайският, японският, индийският, иранският, руският културен свят, всички ние трябва да живеем в един и същ техногенен свят, използвайки еднакво неговите влакове, самолети и смартфони. Не би ли било по-подходящо да се признае реалността на една-единствена цивилизация, изградена от една велика култура, принуждаваща целия свят да живее според нейните закони? Да, разбира се, говорим за европейската християнска цивилизация, която в началото на XVI-XVII век рязко промени курса си, втурна се по пътя на техническия прогрес, като постепенно улови целия свят без изключение във водовъртежа си.

И така, нека поговорим за няколко велики култури, които едновременно съществуват на Земята, но само за една и единствена – техногенна – цивилизация. Цивилизации, които доминират в тези велики култури с истински Дамоклев меч. Така че, независимо как те изграждат свои собствени картини на бъдещето, има съдба, която не могат да избегнат. Това е същата „сума от технологии“, като скала, в чиято колосална сянка всички тези велики култури неизбежно трябва да изчезнат. Защото тук, в подножието на тази Вавилонска кула, всички те, имайки свой собствен вектор на развитие, имат свой собствен предел.

И днес светът, който го е родил, великата култура и цивилизация на Запада, е първият, който изчезва в сянката на тази велика скала. Да, днес сме свидетели на нещо наистина величествено, ужасно и все пак безпрецедентно. Нещо наистина страховито и зловещо. Това, което се случва буквално пред очите ни, но сякаш никой не забелязва. Сякаш величествените насипи се срутват в пълна онтологична тишина. Тоест, има твърде много досаден шум от тази цивилизация. Но всичко това е като тежка димна завеса, зад която в пълна тишина се развива екзистенциална драма – истинската смърт на боговете, крахът на някога велика култура. Наистина най-голямата от катастрофите е унищожаването на свещения канон на културата. И сега – вече няма нито традиционно образование, нито културни стандарти, нито най-старата европейска култура. Самата концепция за „западна цивилизация“ не остана нито в университетските курсове, нито в училищните програми, нито в умовете на западния човек на улицата. Портретиге с великите мъже на древността напуснаха класните стаи и университетските аудитории. Платон, Данте, Шекспир са обявени за представители на шовинистичния патриархат, неприемлив в светлата сфера на тоталната приобщаване. Самото им изучаване е признато за обидно за транссексуалните хора, чернокожи и азиатци и следователно трябва да бъде изключено.

В края наXIX век Ницше обяви смъртта на западния бог. Но се оказа, че смъртта на религията веднага е последвана от смъртта на културата и следващото поколение носители на някогашната велика цивилизация се превръщат във варвари, скитащи безсмислено сред руините ѝ, без да разбират къде и защо се озовават, след като няма вече предци или памет, няма бъдеще, няма причина за съществуване.

И така, старият Запад, старата цивилизация, която беше централен носител на нашия техногенен свят, вече не съществува. Западът изчезва пред очите ни толкова бързо, колкото изчезна „златният милиард“. Вече няма старо общество, изградено върху обща култура, няма колективна памет. Просто конгломерат от етажни собствености, обвързани от режим на тоталитарна демокрация и либерална диктатура. Само конспирация на глобалните елити – и цунами от ново варварство, идващо към нас от последните звезди на Запада, наводняващо светове, култури и континенти по пътя. И да, трябва да говорим и да крещим за това. И да построим бариери. И в същото време да помислим как да наречем това, което сега надвисва над нас като луд глинен Голем, и това, което така неумело наричаме „колективен Запад“.

Подходяща музика за любителите на йога.