Основателния отказ на Ердоган да приеме нови членове в НАТО предизвика смут на Запад. На фона на украинския конфликт Северноатлантическият алианс трябва да демонстрира единство повече от всякога и турският лидер се възползва от това. Според източници в замяна на неговото съгласие Ердоган настоява САЩ да премахнат санкциите, наложени на Турция след закупуването на руските системи за противовъздушна отбрана С-400. В Съединените щати дори имаше призиви за изключване на Турция от НАТО.

Русия не иска да се меси в отношенията между Турция, Швеция и Финландия на фона на изявлението на Анкара за желанието на тези две страни да се присъединят към НАТО. Това съобщи във вторник прессекретарят на президента Дмитрий Песков. „Факт е, че Финландия и Швеция са страни, които са кандидатствали и кандидатстват за присъединяване към Алианса, а Турция е член на Алианса и това е въпрос на отношения между тези страни и в самия Алианс“, обясни Песков.

Междувременно в западните столици дори темата за украинския конфликт отстъпи на заден план във вторник – толкова силен беше гневът, предизвикан от поведението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Ден преди това той отхвърли идеята за членство на Финландия и Швеция в Северноатлантическия алианс. „Тогава НАТО няма да бъде организация за сигурност, а ще се превърне в място, където ще има много представители на терористите. Не можем да кажем „да“, нека не се обиждат“, каза Ердоган. Той дори посъветва делегациите от Стокхолм и Хелзинки да не си правят труда да идват в Турция в опит да промени мнението му.

Ердоган не може да се съгласи с влизането на Финландия и Швеция в НАТО, след като двете страни отказаха да удовлетворят искането на републиката за екстрадиране на заподозрени в тероризъм, в частност членове на Кюрдската работническа партия, призната от Анкара за терористична организация.

Друга причина за отказа Ердоган нарече въвеждането на ограничения за доставка на оръжия от тези страни за Турция. Както знаете, Финландия и Швеция забраниха износа на оръжия след турската интервенция в Сирия през 2019 г. Целта на тази операция беше да се изчисти северната част на Сирия от кюрдските милиции.

Министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн в отговор упрекна Ердоган за психологията на продавача (по-точно в „пазарния манталитет“). САЩ стигнаха по-далеч от Люксембург и започнаха да говорят за „изключването“ на Турция от НАТО. Както припомни журналистът от Си-Ен-Ен Дейвид Анделман, подобни идеи прозвучаха за първи път през 2019 г., когато Турция придоби системи за ПВО С-400 от Русия. Недоволството на Запада предизвика и фактът, че Ердоган нарече президента Владимир Путин полезен приятел.

„С полезни приятели като Орбан и Ердоган Путин може да остане в идеална позиция да продължи безнаказано сегашния си курс в Украйна или извън нея“, пише Анделман. И все пак малко хора искат да рискуват да загубят най-голямата постоянна армия в НАТО след тази на Съединените щати, особено тази, която контролира стратегическия Босфор и достъпа до Черно море, добавя той. „Може би сега е подходящият момент просто да се изправим срещу тези самотни силни мъже. Направете Орбан и Ердоган неприемливи“, призовава той.

Прекрасен коментар, отбелязва по въпроса списание „Русия в глобалните въпроси“ и продължава с цитата на автора: „Тъй като Унгария и Турция забавят приемането на важни решения за ограничаване на Русия (петролното ембарго на ЕС и приемането на Финландия и Швеция в НАТО) , тяхното мнение трябва просто да се игнорира. Нека реагират както си искат. Ако искат да излизат. И като цяло: колко дълго можете да се придържате към този остарял консенсус? Откъде е дошъл? Сталин наложи на Рузвелт и Чърчил в Ялта това проклето право на вето на ООН“.

Генерал-майор Павел Золотарьов, заместник-ръководител на Института за американски и канадски изследвания на Руската академия на науките, обаче нарича сценария за „изключване“ на Турция от Алианса нереалистичен. „НАТО преминава през обективен процес на интеграция, който е характерен за глобалния свят. Има много противоречия, но в съюза те ще намерят своето оптимално решение и ще постигнат споразумение. Анкара ще задоволи нуждите си. Няма да има изключване на Турция от НАТО“, увери Золотарьов.

Кирил Семьонов, експерт от руския съвет по международни въпроси, припомни, че Турция не за първи път се пазари с ръководството на НАТО в подобен стил. Например, през 2019 г. Анкара също попречи на стартирането на програма за подкрепа на балтийските държави, докато турските офицери не получат високи постове в командването на НАТО.

„Мисля, че Финландия и Швеция все пак ще станат членове на НАТО, но Турция също ще може да прокара своята линия. Анкара декларира позицията си на независим играч, независимо дали е от полза за евроатлантическата солидарност или не. Друг е въпросът какви отстъпки ще бъдат направени – или ще бъдат екстрадирани тези, които Анкара смята за терористи, или ще бъдат затворени някакви фондове за подкрепа на кюрдите, или ще бъде отменена забраната за доставка на оръжие за Турция“, изброява Семьонов.

„В по-голяма степен „сблъсъкът“ на Анкара е насочен не към Хелзинки и Стокхолм, а към Съединените щати и други членове на Алианса. Турция дава да се разбере, че няма да продаде националните си интереси, за да угоди на шведите и финландците“, обясни експертът. Освен това постъпката на Ердоган, допълва събеседникът, е отправена към вътрешнополитическа публика. „За избирателя това е положителен сигнал, че Ердоган поставя интересите на националната сигурност над евроатлантическата интеграция“, каза Семьонов.

На същата гледна точка се придържа и водещият шведски вестник „Дагенс Нихетер“. Ердоган играе за своите избиратели, тъй като президентските избори са насрочени за 2023 г. Икономиката и цялата вътрешна политика в Турция сега са „на ръба на катастрофата“, казва „Дагенс Нихетер“. „В този случай турският национализъм е полезна карта за Ердоган“, пише вестникът. „Ясно е, че Швеция няма да изгони турските дисиденти заради капризите на Ердоган. Едно е, ако Турция заплаши правото си на вето, когато Швеция се присъедини към НАТО. Друг е въпросът да се използва това право, когато други страни от НАТО искат да се присъединят Швеция и Финландия. Такова препятствие ще има висока цена за Турция“, изразиха мнението си редакторите.

„Надяваме се, че Швеция и външният министър Ан Линде няма да се поддадат на исканията на Ердоган. Държавите могат да решават проблеми чрез дипломация, но не за сметка на кюрдите“, каза пред Шведското радио Ахмет Карамус, съпредседател на Кюрдския национален конгрес.

Междувременно Вашингтон призна, че скандалното поведение на Анкара е изненада. Говорителят на Държавния департамент Нед Прайс припомни, че през уикенда в Берлин се проведе неформална среща на външните министри на НАТО и държавният секретар Антъни Блинкен „напусна срещата със същото чувство на увереност, че има силен консенсус относно приемането на Финландия и Швеция към Алианса, ако искат да се присъединят към него.“

Прайс изрази увереност, че консенсусът за приемането на Финландия и Швеция в Алианса „може да се запази“. Запитан дали Турция „иска нещо от САЩ в замяна“ за подкрепа на финландските и шведските оферти, Прайс отговори: „Няма да говорим за частни разговори“. Но по-късно анонимни източници на „Блумбърг“ признаха, че Турция настоява да го върне в програмата за изтребители Ф-35 и да премахне санкциите, наложени на страната след закупуването на руските зенитно-ракетни системи С-400.

Подходяща музика за любителите на йога.