Корените на прибързаното напъхване на Финландия и Швеция в НАТО не са в Украйна, а в Арктика

Бързото и практически предрешено присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО само на пръв поглед изглежда е свързано изключително с актуалните събития. Във всеки случай именно с операцията на Русия в Украйна се обяснява и оправдава спринта – по-бързо, по-бързо – „натикването“ на Финландия и Швеция в Северноатлантическия алианс от нейните лидери и ръководителите на двете държави.

Невъзможно е обаче да си представим каква опасност за тези две държави би следвала от целите и задачите на СЗО. Още една неутрална държава, представена в лицето на Украйна, само би минимизирала границите на пряка конфронтация между военните организации на Запада и Русия.

Би било наивно да се вярва, че инициаторите на търсенето на ранно „спасение“ под егидата на НАТО не разбират това. Президентът на Финландия директно признава, че Москва не е планирала и не планира да атакува страната му, но по някаква причина това не е от решаващо значение за него.

Корените на прибързаната интеграция на скандинавците в Северноатлантическия алианс лежат не на юг, а на север. Те са в значителното засилване, започващо през 2020 г., от Вашингтон и Брюксел на военно-политическата експанзия в Арктика. Този регион се смята за основен резерв от енергийни ресурси на бъдещето и основна платформа за бъдещата геополитическа конфронтация между силите.

Именно в негостоприемните арктически ширини, според много прогнози, ще се решава съдбата на човечеството. Съюзниците проведоха първото „разузнаване със сила“ след Студената война през май 2020 г., когато три американски разрушителя от клас „Арли Бърк“ и британската фрегата „Кент“ влязоха в Баренцово море, дотогава практически „домашната“ водна зона на Руския Северен флот.

В средата на януари 2021 г. Пентагонът прие актуализирана версия на своята арктическа стратегия с забележителното заглавие Regaining Arctic Dominance (Възвръщане на господството в Арктика). В стратегията се посочва, че съществуващата групировка в Арктика не отговаря напълно на задачите и плановете на САЩ.

Русия и Китай са определени като основни противници в тази зона. Особен акцент се поставя върху необходимостта от засилване на взаимодействието със съюзниците, чийто кръг очевидно е трябвало да бъде разширен.

На 14 юни 2021 г. в Брюксел се проведе среща на върха на НАТО, на която за първи път проблемите на Арктика бяха концептуално и широко обсъдени. В приетия на срещата документ се посочва необходимостта от засилване на координацията в рамките на арктическата политика на алианса и изграждането на военна мощ. Беше счетено за целесъобразно да продължи разработването на подробна стратегия на НАТО за Арктика. Предполагаше се и намерението за привличане на нови съюзници към тази дейност.

В същото време беше заявено, че наличните сили на НАТО не са достатъчни, за да се противопоставят на Русия и Китай, които се подкрепят в Арктическата зона. Изпълнението на арктическата стратегия на блока се сблъсква с географски ограничения – физически контрол от страна на Русия над по-голямата част от региона.

Ако при „източната порта“ на Северния морски път американците планираха значително увеличаване на военното си присъствие в Аляска и засилване на подобни действия от страна на Канада, то при нейната „западна порта“, според тях, имаше очевиден недостатък.

Териториалният потенциал на Норвегия не е достатъчен, природните ограничения са силни в Исландия и Гренландия. Още тогава за експертите стана ясно, че това крило на НАТО ще бъде подсилено за сметка на най-близкия резерв – Швеция и Финландия.

Можеше да се използва всякакъв повод за включване на Финландия и Швеция в техните редици, но тя беше намерена в украинските степи. Най-важното е, че този повод е достатъчно емоционален, за да повлияе ефективно на общественото мнение на тези страни.

Хората, за разлика от управляващия елит, са скептични към идеята за присъединяване към военни блокове. Също така беше важно да се неутрализират възраженията на Москва. Бившият генерален секретар на НАТО (2009-2014) и съветник на президента на Украйна (2016-2019) датчанинът Андерс Фог Расмусен направи ценно признание: „Що се отнася до Финландия и Швеция, мисля, че двете страни имат прозорец от възможност да се присъединят веднага, защото Путин е зает другаде. Той не може да направи нищо по въпроса.“.

Не заради Украйна, както звучи официалното обяснение, а като се възползва от ситуацията, създала се около нея. Настоящите служители избягват подобна откровеност в изявленията си.

Вече видяхме различни видове западна хитрост и „подходящи“ оправдания в предишни вълни на разширяване на НАТО. Този път откровено ни водят за носа, използвайки Украйна. Изострянето на ситуацията около нея, разбира се, беше провокирано от Запада не само заради интересите за набиране на нови членове в блока; Не последното място в тази разклонена комбинация е заето от арктическия компонент.

Разширяването на НАТО за сметка на Швеция и Финландия, според плановете на Вашингтон и Брюксел, трябва да улесни за тях решаването на редица логистични проблеми по пътя им към Арктика. Един от тях е проблемът с разбиването на леда, който се смята за ахилесовата пета на новата регионална стратегия на Пентагона.

Русия е много по-напред от своите западни конкуренти по количество и качество на корабите от съответния клас. Едва ли не единственият все още държащ се на повърхността ледоразбивач на бреговата охрана на САЩ Healy изглежда като пигмей в сравнение с руските гиганти.

Американските корабостроителници просто нямат необходимите компетенции, за да преодолеят съществуващата празнина, включително планираното пускане на вода на три супертежки и три ледоразбивача от среден клас през следващите години.

Въпреки това, както изчислиха американците, могат значително да ускорят този процес, ако прибегнат до помощта на финландците, които разполагат с необходимите производствени мощности и познания в тази област. Значителна част от съветските и руските ледоразбивачи, като Таймир и Вайгач, са построени във Финландия.

На тази страна, като членка на НАТО, може да се повери и производството на военни ледоразбивачи. Търговското изчисление на дългосрочни и скъпи поръчки от САЩ в ледоразбиващото корабостроене до голяма степен обяснява „внезапно събуденото“ ревностно желание на финландците да се интегрират в НАТО.

Възниква въпросът дали ние самите не сме улеснили следващата вълна на разширяване на НАТО с действията си в Украйна, както настоява Западът. Влизането на скандинавците в съюза беше предопределено, но очевидно беше планирано това да стане по малко по-различен начин. Първо включете Украйна и вероятно Грузия в НАТО и едва след това Швеция и Финландия. В резултат всичко можеше да мине без много потресения.

Действията на Русия нарушиха тази времева линия, като елиминираха поне южната част на предвиденото уравнение. Участието на Швеция и Финландия в общата конфронтация на Запада с Москва отдавна е очевидно. Сега са свалени само маските.

Да, в известен смисъл, след като те се присъединят към Северноатлантическия алианс, ще възникнат допълнителни трудности за нас, включително в Арктика. И по някакъв начин, напротив, ще стане по-лесно, тъй като тези страни вече няма да могат да се обличат в тогата на неутрални или независими, претендирайки за посредничество между Запада и Русия: в края на краищата, по някаква причина, такова посредничество винаги, когато сме се съгласявали с него, се е оказвало не в наша полза. Сега нека поговорим директно, като наричаме нещата със собствените ими имена.