Ердоган кара Финландия и Швеция публично да се унижават

Очаква се днес Финландия и Швеция съвместно да подадат официално заявление за присъединяване към НАТО (статията е писана преди това да се случи официално).

А преди няколко дни Владимир Путин изненада финландския си колега, а в същото време и целия Запад, със спокойна реакция на това решение – която се оказа „по-сдържано от очакваното“.

Сега обаче невъзмутимостта на руския президент поражда още една теория на конспирацията, създавайки за него образа на зъл гений – всезнаещ и дърпащ конците на световната политика. И всичко това, защото в бурето с мед на северноатлантическата солидарност имаше здрава пречка, организирана от Реджеп Тайип Ердоган.

Така че вместо бързо и ентусиазирано попълване на алианса, светът чака поредната комедия от ситуации с обществени разправии, изнудване, убеждаване, заплахи и унижения, които станаха познати през последните години.

Освен това най-напред ще бъдат унижени самите финландци и шведи, които решиха да зарадват НАТО с участието си и очакваха, че червеният килим ще бъде разпънат пред тях, но вместо това вече са обречени на обидна роля на вносители на петиции , тъпчещи прага и молещи за милост. И, което е типично, не във Вашингтон или Брюксел, а в Анкара.

Същността на претенциите на Турция е много проста: Швеция и Финландия провеждат последователна политика в подкрепа на кюрдите в продължение на много години. И двете страни предоставят политическо убежище на кюрдските активисти. В шведския парламент има шест кюрдски депутати. Освен това в тези страни подслон намериха членове на партията ФЕТО, която обединява привържениците на проповедника Фетхуллах Гюлен, който е обвинен в организирането на опит за военен преврат през 2016 г.

За Анкара и членовете на ПКК, и гюленистите са терористи. Според турските медии Стокхолм и Хелзинки са отказали да екстрадират 33 души от ПКК и ФЕТО на турците. Някои искания за екстрадиция бяха отхвърлени, а някои просто игнорирани.

Като цяло, като се имат предвид обстоятелствата и политиката на Ердоган, който не пропуска нито един шанс да заяви гръмко големи амбиции, беше напълно възможно да се очаква демарш на Анкара. И той го последва, и то в най-твърдата и директна форма.

Турският президент нарече Швеция „огнище на тероризма“, заявявайки, че страната му не може да каже „да“ на влизането на двете страни в НАТО – и помоли да не се обиждат.

Освен това, за да направи ситуацията напълно обидна за шведите и финландците, Ердоган добави, че Турция няма да повярва на „антитерористичните изявления“ на Стокхолм и Хелзинки, дори и да са направени. Той също така посъветва делегациите на двете страни, които трябва да водят преговори с турците по този въпрос, „да не си правят труда“.

Някой може да каже, че за Ердоган всичко, което се случва, не е нищо повече от извинение за изнудване и пазарлъци и в крайна сметка Вашингтон ще се огъне, ще убеждава или купува съгласието на Турция , за да попълни редиците на НАТО.

Но, първо, по въпроса за руските системи С-400, Западът все още не е успял да принуди Анкара да промени позицията си и са положени значителни усилия за тази цел. И второ, и това е още по-важно, въпросът не е дали турците в крайна сметка ще успеят да бъдат убедени, и дали САЩ ще разширят Северноатлантическия алианс според предписаната процедура.

Става дума за ситуацията.

Турция насади прасе на американците и европейците в момент, когато повече от всякога за тях е важно да организират консолидацията на света в опозиция на лошата Русия.

Това така или иначе не върви – прословутият „цял свят“ се ограничава до самия Запад с подкрепата на няколко сателита, а сега Анкара вдигна бунт и разцепление точно във военното сърце на атлантиците.

Освен това тази ситуация не може да се припише на „милите се карат – те само се забавляват“. Турция последователно действа в продължение на много години точно по същата логика като Русия, Китай, Индия и десетки държави по света: защитава своя суверенитет и национални интереси, като същевременно подкопава западноцентричната система и хегемонията на САЩ. В този смисъл разликата между Ердоган и Путин, Си или Моди е само в склонността към авантюризъм и външни ефекти, което се потвърждава и от настоящата история.

На този фон особено изразително изглежда решението на Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО. Едва ли може да се измисли по-ярък символ на самоубийството на Европа, единственият регион на планетата, който примирено се съгласи да се жертва в името на Съединените щати.

Две неутрални държави, които успешно балансираха в множество геополитически бури в продължение на десетилетия, избраха страна, докато системата, която ги доминира, рухва пред очите ни.

Би било разбираемо, ако Стокхолм и Хелзинки решат да станат членове на Северноатлантическия алианс в началото на века, така да се каже, да се присъединят към победителя в Студената война и глобалния хегемон. Тогава Русия не би могла да се противопостави на това, както трябваше да приеме включването на балтийските републики в НАТО.

Но не, шведите и финландците решиха да се отърват от неутралитета в момента на разпадането на системата, когато единственото нещо, което се изисква от тях, е да се съсипят с максимални щети за Русия.

Освен това те ще трябва да се самоубиват без опции (предимно в икономически смисъл), а не може да се разчита, че ще причинят на Москва наистина сериозна вреда, самите те ще бъдат много по-ударени.

Древната мъдрост казва, че ако Бог иска да накаже, той първо лишава от разум. Все по-ясно изглежда, че сме свидетели на въплъщение на този принцип в представянето на Европа, регион, който в продължение на много векове е бил център на съвременната цивилизация.