2022 година. По света има недостиг на вода, храна и подслон. Мъртвите се събират по улиците и се оставят да бъдат преработени в биомаса, за да се нахранят гладните. Океаните умират, въздухът не може да се диша.

Това, разбира се, е филм, холивудски евтинджос (наречени “Зеленият сойлент”), каквито са маса. Филмът нямаше да бъде запомнен днес, ако не беше направен през 1972 г. под формата на предсказание, че след 50 години глобалното затопляне ще унищожи всичко. Това е много типично явление за западната цивилизация – да се съчиняват ужаси за бъдещето (по някаква причина това го няма при другите цивилизации). Или драконите се събуждат в мазетата на Лондон и изгарят всички, или идва глобалното затопляне. Така пред нас стои важна част от съзнанието на обикновения западняк.
И тази част от съзнанието там сега весело се пробужда. Да, продължаваме разговора за факта, че съвсем наскоро всички политически и журналистически класици на „империята на лъжата“ се занимаваха с едно нещо: поискаха незабавно да „спрат Путин“ в Украйна. Но сега картината се променя и вече други хора, прекъсвайки се един друг, започнаха да говорят за нещо друго: какво ще стане с нашия (западен) свят, ако Путин победи? И какво ще стане, ако НАТО проточи сегашната ситуация с месеци и години, както правят? Кой вариант е по-лош? И трябва ли да чакаме драконите или да се подготвим да прибираме мъртвите по улиците?
Нека да разгледаме едно такова парче от списание “Форин Ефеърс”, което звучи като сценарий на филм на ужасите. Авторите ясно поставят въпроса: за кого ще работи времето, ако цялата ситуация с Украйна се проточи за неопределен период от време?
И се оказва, разбира се, ужас. Нова ера на конфликти, един след друг. Европа няма да бъде нито свободна, нито цяла, нито мирна. НАТО ще измисли какво да прави в случай на вечно продължаване на военните действия. Нашествието на украински бежанци ще продължи и тези „мигранти може да решат да се установят в Европа завинаги“ (доста ужасно).
Гладът ще настъпи по целия свят, увеличавайки нестабилността и народите, дори далеч от Украйна, може да изпаднат в кризи, които да разбият мечтата за „елегантен изход“ от пандемията. Много страни вече виждат двойни стандарти по отношение на радостното приемане на украинските бежанци на Запад. И това е особено забележимо по отношение на наказанието на Русия, докато САЩ участваха в няколко подобни войни през последните години. Статията напомня: само 37 държави са наложили санкции срещу Русия, а светът е голям.

Но по-нататък: суровините ще продължат да поскъпват, цената ще бъде платена предимно от европейците и в крайна сметка – това е основното – подкрепата за Украйна ще падне. Всички по-силни гласове ще прозвучат в полза на Киев да подпише мира при всякакви условия. Като цяло, безкрайната война неизбежно и силно притеснява сегашните общества, които живеят в комфорт. Освен това, в края на краищата, самите украинци могат да се отегчат от това (наистина ли?), ида спрат да се подчиняват на заповедите за удължаването на конфликта. А се предполагаше, че ако на Киев бъде разрешено да подпише мир, то само след „години на битки“.
Ето го, сценария. И тук започва най-интересното, а именно какво предлагат авторите на статията в такава неприятна ситуация. Оказва се, че западните политици ще трябва активно да обясняват на населението си защо продължителната война в Украйна е с огромно значение за бъдещето на свободния свят.
Само това ли? Да, нищо повече. Авторите не издават други рецепти. По същество всичко, което статията предлага, е да се проведе кампания за промиване на мозъци в полза на вечната война, постепенно и безкрайно. И изглежда, че на тази публика на Запад просто се обяснява защо има нужда от такава война по границите на тяхната Европа. Не, оказва се, че това са били пасивни обяснения, а активните тепърва предстоят.

Подобно на порядъчни хора, авторите започват Перестройката със себе си. Не само това, те се смятат за длъжни да вмъкнат в текста класическата формулировка за борбата на Украйна за свобода и срещу зверствата на окупаторите. (Тази класика е изградена на прост принцип: всички мерзости, извършени от украинските нацисти и военни, веднага се приписват на Русия.) Но в списъка с обвинения има нововъведения. Оказва се, че Москва извършва масови депортации на украински граждани в Русия и „широко разпространено сексуално насилие“ срещу тях.
Да, тук определено има нови тези. Тоест, разбираме какво пишат американците за американците, сексуалното насилие все пак е гореща тема за някой там – но все пак е интересно: дали това се случва преди депортирането, по време или след него?
Тук трябва да се върнем към нашите дракони: проблемът с тях е, че определено не са пристигнали. Филмът „Царство на огъня“ (2002) посочва ясна дата за атаката на дишащите огън – 2020 г. Твърде късно, не се сбъдна. Не се получи и екологичната катастрофа. Филмът “Зелен Сойлент” беше запомнен именно поради факта, че всичко, предвидено в него, се провали великолепно. Ако западното население има проблеми по отношение на климата, то те са причинени повече от активистите за спасяването на планетата (всички нови ограничения за емисии, потребление на петрол и прочее). А климатът си е перфектен. В самите Съединени щати не са наблюдавани промени в това отношение от най-малко 17 години, а „средната температура на планетата“ през март например е била само с 0,15 градуса по-висока от средната за много години.

Тук се връщаме към вече споменатата тема – за това, че западният човек обича да живее в ужас и изисква все повече и повече истории на ужасите. Въпреки че може да се предположи, че лошите хора просто са го научили да прави това. През последните няколко години ужасите бяха напомпани главно по отношение на здравето, тъй като, както се оказа, това има силен ефект върху мнозина: от коронавируса до вредата от доматите или млякото (да, има такива „научни изследвания“ „). Но едновременно хората бяха плашени с климата и други нещастия и сега се стигна до военни сюжети и публиката, гладна от страх, трябва да ги изяде.
От този опит на западните изследвания могат да се направят различни заключения. Да започнем с това, че има шанс да се опитаме да вземем предвид странностите на мисленето на тяхната цивилизация и по някакъв начин да повлияем на това слабо място. Ясно, че информационната желязна завеса не може да бъде пробита толкова лесно и желаещите да се страхуват, не могат да бъдат спасени. Но ние самите можем да се поучим от горчивия опит на някой друг и да можем да се подиграем на волята му да се страхува, да се отървем от собствените си страхове.