ПАРИ
Парите на държавата свършиха
Правителството не плати за зърно и пътища, защото има резерви само за един ден напред
От декември насам до втръсване повтарях едни и същи опасения за икономическата и бюджетна политика на правителството. Прогнозите ми бяха за рекордни харчения от 69 милиарда (или 48% от БВП) и дефицити до 8% за 2022 г., ако не се отрежат капиталовите разходи. Изразявах притеснението си, че държавният дълг ще нараства бързо – с още 22 милиарда до края на мандата, а бюджетните актуализации ще станат хронична практика.
Днес чувствам, че за съжаление не съм сгрешил в своята интуиция. Виждам отказ от всякакви реформи и популизъм в редица сфери. А поради финансови трудности може да се стигне до вдигане на преките данъци, както сега шокиращо ни препоръчва МВФ – такова нещо не съм чувал от 2001 г. досега. Не съм могъл обаче да предположа с каква скорост ще се спуснем по пързалката надолу. Явно съм подценил възможностите на километража.
Хронични и хаотични бюджетни актуализации
Продължавам да смятам, че през лятото на 2021 г. нямаше нужда от актуализация на бюджета. Нямаше никаква криза – война, природно бедствие, рецесия, бежанци от североизток или мигранти от югоизток. Дори пандемията беше затихнала, а инфлацията не беше на хоризонта. Бюджетът беше на излишък чак до създаването на новия кабинет на 13 декември. Друг е въпросът и, че не е изобщо работа на служебни правителства да се занимават с бюджет и да променят рязко социалната политика. А само две седмици след актуализацията служебният кабинет поиска нова. Т.е. умеем да планираме за две седмици напред.
Правителството започна годината без бюджет, беше приет най-разхитителният такъв през февруари с уговорка за актуализация още през лятото. Само след две седмици решиха да купуват зърно за над милиард лева и в бюджета пак нямало такива пари, естествено. Оказа се, че той важал и стигал само до март. Прогнозата ми беше, че през юли ще искат актуализация с 3 милиарда разходи нагоре, сега се чудя дали няма да е с по 3 милиарда на месец. И дали през есента няма пак да говорим за актуализация.
В момента всички сектори, които смятат, че нямат пари, чакат урожая на актуализацията. И пенсии ще преизчисляваме нагоре, разбира се. Думите затягане, спестяване и съкращение не сме ги чували с години.
9 милиарда за 9 дни през декември?! Защо още няма информация за какво са изхарчени тези пари от новия кабинет?
Не спирам да задавам този въпрос и не съм забелязал някой друг да се интересува. Може би ще дочакаме следващ кабинет да извади истината за тези огромни суми. Засега цялото ми въображение не е достатъчно, за да предположа с какви процедури могат да се изхарчат толкова пари за толкова кратко време и къде ми се губят няколкото милиарда.
Бюджетната авантюра в енергетиката
Първото важно нещо, което направи новият парламент, е да въведе мораториум върху цените на тока, водата и парното за домакинствата. Уж временно. Но идеята не беше ли през зимата да се направят анализи (правителството не действа, но във всички сфери казва, че ще прави „анализи“), да се избистрят нови политики, нови дългосрочни договори? Към момента единственото, което се предлага, е да се харчи милиард на месец. А истината е, че със субсидираните цени намаляваме разходите най-вече на богатите, вместо целенасочено да помогнем на бедните. Перверзно.
През пролетта кабинетът се похвали, че бюджетът вече е изхарчил 4.1 милиарда само за ток – вероятно 8-9% от БВП за този период. Това за хвалене ли е? Някой получил 4.1 милиарда лева – това е отлично, нали? Да, ако ги плащат извънземните. Но не – дава ги държавата, т.е. всички ние. С такива суми можем да строим по два моста над Дунав месечно или по една детска градина на всеки 15 минути. И това докога? Любопитен съм дали не е имало месеци, в които за ток сме харчили повече, отколкото за пенсии. За ток повече от пенсии? Боговете сигурно са полудели.
За капак през пролетта правителството източи още от кръвта на държавната енергетика, като прибра от БЕХ над милиард лева предсрочно. Уж за зърно.
А ако бяхме забранили износа на ток?
Имаше и такива глупави предложения. Тогава държавната енергетика нямаше да спечели милиарди, нямаше да ги даде на бюджета за финансиране на субсидиите за ток, както и за зърно.
Зърнената специална операция, която още не се е провела, но вече завлече зърнопроизводителите със стотици милиони
Преди месец цените на пшеницата и слънчогледа бяха рекордни и нацията можеше много да спечели от изгоден износ. Правителството незаконно и подмолно, чрез институционален тормоз, спря износа. Цените се сринаха, земеделците вероятно изгубиха почти милиард лева, но държавата още не е купила зърно. Всеки път, когато държавата се прави на по-умен търговец от частния сектор, настъпваме мотиката. Преди четвърт век същата партия управляваше земеделието и направи сходна глупост с пшеницата.
Не искам да се отнасям лековато към тази тема. Ако не дай Боже има ядрено заразяване и реколтата в Европа се похаби, покупката на зърно може да се окаже прозорлива идея. Макар че това не е моята прогноза. Но проблемите са няколко:
– Защо приехме огромен бюджет, а в него няма никакви буфери за подобни ситуации? Някой мисли ли изобщо за утрешния ден?
– Защо именно Държавният резерв не си купи зърно, както е редно, а натоварваме ту едно, ту друго микроскопично държавно дружество да извърши най-голямата покупка на пшеница в историята на България? С пари от енергетиката.
А досега защо още не е купено зърното? Да не би да е защото ДЪРЖАВАТА НЯМА ПАРИ?
Доскоро си мислех, че е само заради некадърност. Ами да, строим/не строим АЕЦ Белене вече над 40 г., колко мандата не можем да купим бронирани машини, детската болница дано се появи за нашите внуци…
Но тази седмица ми просветна, че просто държавата няма пари.
Защо не плащаме на пътностроителните фирми? Да не би да е защото ДЪРЖАВАТА НЯМА ПАРИ?
Сериозни колеги икономисти подкрепиха Бюджет 2022 въпреки дефицита. Основен аргумент бяха уж рекордните капиталови разходи. Къде са? За първото тримесечие са изхарчени към 4% от годишните обеми. Качеството на пътищата ни е всеизвестно.
Първият служебен кабинет преди близо година коментира проблемите с ин-хаус процедурите в сектор пътища. След 11 месеца „анализи“ чак сега ли търсим решение как да постъпим?
Доскоро си мислех, че се спират парите за пътища заради боричкания в коалицията и като отмъщение за избора на гуверньор на БНБ. Но тази седмица ми просветна, че просто държавата няма пари. Затова правителството се среща с пътищарите и вместо отдавна да им е превело всичките дължими средства, обещава да им плати част от тях… след две седмици. Дано дотогава събере пари. Прозвуча ми като „Тате ще ми купи колело, ама друг път“.
Какво се случва с фискалния резерв?
В моите представи при тази пораснала икономика фискалният резерв нормално трябва да бъде 15 или даже 20 милиарда лева, за да може:
– да си купуваме зърно, горива и други стоки за държавния резерв при извънредна ситуация (е, вече се наложи)
– да посрещнем стотици хиляди бежанци, ако е нужно (наложи се)
– да си защитим границите при нужда – война или мигранти
– да се справим с нова пандемия
– да обслужваме дълга си, ако по някакви причини не можем да реализираме нови емисии (и тук се поиздънихме)
– да се преборим с неочаквано природно бедствие – от възможните рискове само това не се е случило засега
А с всичко това едновременно? Някой мисли ли изобщо за утрешния ден?
Улисани в новините около войната и в ускоряващата се инфлация, през април с изненада разбираме, че фискалният резерв от 9.9 милиарда лева в края на февруари е спаднал с повече от половината до 4.76 милиарда към 8 април. Внимание – това не значи, че имаме цели 4.76 милиарда за раздаване. От тях към четири и половина са „неприкосновени“ – Сребърният фонд и Фондовете за АЕЦ „Козлодуй“. Остава микроскопичен четвърт милиард. Можем да кажем, че за 39 дни кабинетът е намалил разполагаемата част на фискалния резерв с 95%!
Това означава, че държавата има резерви само за един ден напред!
Някой мисли ли изобщо за утрешния ден?
Резервът се стопи, и без да сме започнали рекордните капиталови разходи
А ако започнат?
Любомир Каримански разумно предупреждава за стопяването на резерва
Каримански лоялно прокара два бюджета на коалицията, за което не му казаха благодаря. Сега с безпокойство сигнализира, че има проблем, за който правителството мълчи. Отговорът на голямата партия е: „Ами да, резервът намаля, защото платихме пенсии и дълг“. За мен това е абсурдно оправдание. Щом сме ги изхарчили за красиви неща, значи лошият резултат е простен, така ли? Нали точно така се фалира – плащаш разходи, нямаш приходи и парите свършват.
Провали се емисията държавни облигации за 500 милиона лева на 4 април
Емисия от 500 милиона лева е малка, а нямаше търсене за цялото количество. Възможно е това да се е случвало и друг път през прехода, но не си спомням такъв пример. Доходността от 2.43% пък щеше да бъде сравнима с тази на рисковата Италия с нейните над 160% съотношение Дълг/БВП.
В интерес на справедливостта трябва да признаем, че вторият опит с променени параметри се оказа по-успешен. Но проблемът не е еднократен, а в перспектива. Пазарът отправи предупреждение: „Не ни харесва вашата бюджетна политика и не ви щем дълга“. Чу ли го, който трябва?
А правителството тепърва смята да се развихря с поемането на нов дълг
Тригодишната бюджетна прогноза, публикувана на 12 април 2022 г., предвижда до края на мандата дългът да се повиши от около 32 милиарда лева и да стане над 54 милиарда. Значи с около 7 милиарда годишно. Тъй като с нов дълг трябва да се покриват и старите главници, новите емисии трябва да бъдат 10-15 милиарда годишно.
Подобна самоубийствена политика може да доведе до:
– понижен кредитен рейтинг
– рязко по-високи лихвени разходи по дълга, което ще изяде от парите за пенсии и др.
– риск от невъзможност да се пласират бъдещите емисии, които ще трябва да бъдат и много по-големи
– отдалечаване от Еврозоната
Някои от управляващите с хубави дипломи, но без нито един ден стаж във финансовия сектор, чували ли са за Гърция? Нямам предвид топлите плажове.
Какво стана с рекордната събираемост?
Управляващите се радваха на високи приходи поради възстановяването след пандемията миналата година. И решиха, че така ще е всяка година. Но не е. Повтаряха основната си мантра, че имало едни 8 милиарда лева, които се крадат от бюджета на година. Когато спрем тези течове, пари щяло да има за всичко. Спряха ли течовете и къде са тези милиарди?
Минималната работна заплата нямало да се вдига до края на 2025 г.?
В същата тригодишна бюджетна прогноза не се предвижда повишаване на МРЗ до края на мандата. Човек може да си помисли, че тук е проявена някаква смелост, че бизнесът е излобирал за реформи на пазара на труда или че има някаква мисъл. Според мен е просто грешка или глупост. Прогнозата ми е, че това най-популистко правителство ще коригира МРЗ още през лятото и много пъти след това.
„Вода газим, жадни ходим“ беше най-грозната реплика
С тези думи през цялото минало безметежно лято служебните министри подстрекаваха към актуализация и харчене. Тази „вода“ под фoрмата на нисък публичен дълг беше ревниво събирана капка по капка в много по-бедни години от грижовните финансови министри Муравей Радев, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Калин Христов, Владислав Горанов. Сега лекомислено беше пресушено езерото с водата и вече наистина ще си ходим жадни.
Планът за възстановяване и развитие закъсня с година и не е панацея
Най-после имаме одобрен План от ЕК. Дали си струваше да се бавим с почти година, за да го направим уж по-добър, не съм сигурен. Политиците го представят като някаква огромна маса пари, която ще запълни едва ли не всички дупки. Но разходите на държавните ни бюджети за следващите 10 години ще бъдат общо към трилион лева. Т.е. стотина пъти повече от размера на Плана. Трябва да говорим много повече за националните бюджети, отколкото за евросредствата.
Какво ще става с огромните батерии?
В тази статия няма да анализирам дали такъв мегапроект е малко или много изгоден. Всичко зависи от технологиите към съответния момент, от цените на тока в различните части на годината и денонощието и от много други фактори. Но няколко неща ме притесняват.
Идеята конкретно някой да построи завод за батерии ми изглежда нагласена. Ново държавно-комунистическо предприятие ще купува батериите от конкретен производител без конкурс и без обществена поръчка. Да познаем ли кой ще определи цените на батериите? И управляващите лежерно казват, че сме готови да платим 250 милиона лева глоба на ЕК, защото не сме провели обществена поръчка? Такава самонадеяна наглост не сме виждали за целия преход. Досега никой не е заявявал, че ще прегази Закона за обществените поръчки и маса евродирективи и бодро ще плати четвърт милиард глоба, сякаш парите са негови. Как се връзва това с думите „промяна“ и „нулева толерантност към корупцията“?
Готов съм да подкрепям правителството за много реформи, ако има такива
Макар да съм сред най-острите критици на бюджетната политика на последните четири кабинета от септември 2020 г. насам, винаги съм изказвал готовност за подкрепа за трудните решения, ако някой намери смелост за тях. Например:
– Съкращения в администрацията. Засега не вярвам, че тя се съкращава с 500 души на седмица, както твърдят управляващите. Ще очаквам да видя точни цифри.
– Напредък към Еврозоната. Дано високата инфлация и бюджетните дефицити не ни изхвърлят зад борда.
– Всички успехи във външната политика.
– Оптимизация или обединение на университетите. Това би била много смела, трудна, закъсняла, но правилна стъпка. За разлика от други празни приказки през годините, такова действие може да се нарече „реформа“. Ще се случи ли? Албания го направи.
– Изкарване на БДЖ на печалба и листването му на борсата. Но капиталовият пазар изобщо не е сред темите на правителството.
На крива ракета космосът й пречи
Управляващите с известно основание могат да се оправдаят, че са имали лош късмет с комбинацията от няколко кризи, които ги връхлетяха:
– Пандемията. Но нали обещаха кампания за ваксиниране? Къде е тя? Дано през следващия октомври пак не се окаже, че сме пропилели поредното лято.
– Войната. Да, никой не я очакваше конкретно. Но през последните години многократно споменавах 5 потенциални риска пред държавата, като войната винаги беше на първо място. Нацията се нуждае от правителства, които мислят за утрешния ден.
– Бежанците от Украйна. А ако ни изненадат и десетократно повече мигранти от югоизток? Готови ли сме за това?
– Високите цени на тока и газа. Този процес започна преди повече от половин година. Уви, не виждаме идеи за стратегия и решения, а само бюджетни харчове.
– Инфлацията. Тя започна да расте от миналия септември. За половин година всичките идеи се свеждат до замразяване на цени, борба със спекулата (никога не разбрах какво означава това в пазарна икономика) и намаляване на ДДС. Във венецуелски стил.
Рецесия засега няма. Напротив, през второто тримесечие на 2021 г. бодряшки отчетохме най-високия растеж за целия преход. Но при липсата на визия за икономическата политика и за инвестиции може да стигнем и до рецесия. Заедно с инфлацията – честито! Гражданите ще научат думата „стагфлация“.
Може да си мислим, че това е перфектна буря, но не е. Днес безработицата е на дъното, доходите растат всяка година и средната заплата скоро ще достигне 1000 долара. През 1997 г. тя беше няколко долара. На Иван Костов да не му е било по-лесно? Но той нямаше дефицити! За големите излишъци до 2008 г. да не говорим.
Като във филма „Не поглеждай нагоре“, какво още трябва да се случи с бюджета, за да се събудим? Кой ще мисли за утрешния ден?
ПАРИ
СПУКА СЕ ПОРЕДНИЯ БАЛОН НА КЛЕПТОКРАТА БОРИСОВ!
Европейската Банка „ЗАКОПА“ БОРИСОВ – НАМАЛЯВА ЗАПЛАТИТЕ И ПЕНСИИТЕ!
В последния си доклад Европейската банка за възстановяване и развитие/ЕБВР/ посочи, че България е заседнала в клопката на своята едва мъждукаща икономика и това не й дава възможност да генерира каквото и да било увеличение на доходите.
Ръководството на ЕБВР, която е основния финансов инструмент на ЕС, е категорично, че не може да става и дума за каквото и да е увеличаване на заплати и пенсии. И, че те трябвало да бъдат сложени във фризера, че даже и да бъдат намалени, поне докато в страната не се създаде стабилно развиваща се икономика.
От главната финансова институция на Евросъюза посочват още, че България има нужда от нови стратегии за растеж на икономиката, която в момента едва крета, защото няма нито развита промишленост, нито развито земеделие. Поради тази причина, заявяват от банката, правителството на ГЕРБ разчита само на заеми, за да осигури поне най-неотложните плащания в социалната сфера и към кредиторите.
Топ икономисти на ЕБВР твърдят, че сегашният модел, налаган от кабинета на премиера Борисов, който ползва заемите от европейски финансови институции за изплащане на заплати и пенсии, е възможно най-погрешния модел и по своята същност е анти-икономика. Поради простата причина, че увеличава държавния дълг, без да генерира никакъв растеж на промишлеността и селското стопанство.
И ако държавата продължава да върви по този пагубен път, тя много скоро ще стигне до гръцкия вариант на свръхзадлъжнялост, когато правителството няма да има възможност нито да плаща дължимото на гражданите, нито да обслужва нарастващите заеми, твърдят специалисти от банката.
Това от своя страна ще доведе до нарастващи рестрикции,които кредиторите ще наложат на държавата и нейните граждани, с цел да си върнат каквото могат от дадените пари. И в крайна сметка налаганите рестрикции ще доведат до граждански протести и сваляне на правителството. Но това в никакъв случай нямало да доведе до опрощаване на заемите. И малката балканска държава (разбирай – България – б.а.) и нейните граждани щели да се изправят пред трагичните обстоятелства при рухнала икономика да връщат изтеглените от Борисов заеми, завършват доклада си от финансовата институция.
И наистина, уважаеми читатели, няма правителство в света, което взема заеми, но вместо да ги използва за развитие на икономиката, започва да прави с тях площади, шадраванчета, чешми, градинки и пейки. И това при положение, че стратегически важните отрасли на икономиката са в застой или потъват в небитието. А каква е реалната ситуация с икономиката на България в момента: Нямаме енергетика. Нямаме машиностроене. Не развиваме високите технологии в промишлени мащаби. Земеделието ни изчезна. Какво имаме тогава? И как ще се развива държавата?
Борисов ще си отиде, но кой ще плаща неговите сметки? Със сигурност това ще сме ние и нашите деца. Защото когато трябва да се плащат дългове, държавата се отъждествява със своите граждани. Тя казва: държавата – това сте вие, гражданите. И вие трябва да платите сметката. Но когато трябва да се прибират пари и да се граби от чужди заеми или от богатството на страната, тогава гражданите нямат думата. Те се превръщат в отделни физически единици, с които никой не се съобразява. И единствените, които имат правото да разпределят награбеното, са партийните герберски акули и техните обръчи от фирми, които са яхнали нашата държава.
Прави са от ЕБВР: Никак не е изключено съвсем скоро да се наложи и намаляване на заплатите и пенсиите, дори да се наложи да продаваме българската земя, както гърците започнаха да продават островите си. По простата причина, че ние, българите, вече нямаме никакви предприятия, нито продукция, с която да плащаме нарастващите дългове. А когато това се случи, Западните финансови акули ще доизкупят на безценица остатъка от свещената българска земя и ще ни изгонят от нея като мръсни котета. Само защото сега не протестираме и не се съпротивяваме на онова, което Борисов и неговите пудели вършат в България.
Всяко нещо си има цена. Готови ли сме да платим бакиите, които сега забъркват герберите на Борисов? Ако не сме, трябва да го кажем ясно и категорично. На улицата. Защото вече нищо друго не може да помогне.

ПАРИ
Дойде краят на петродолара
Падането на американския петрол WTI до отрицателни стойности изисква известен коментар. Така че ще се опитам да го дам.
На първо място, тази цена не е за петрола, а за фючърси. И те означават само едно: днешното производство е такова, че няма къде да се складира. Поради епидемията търсенето рязко падна, но производството не. В същото време е трудно и страшно да се съкрати производството, отдавна са взети заеми за него, които трябва да бъдат изплатени. Особено сред производителите на шистов петрол, които трябва непрекъснато да пробиват нови кладенци, за да поддържат общия обем, тъй като тяхната капитализация (и по-специално кредитоспособността) зависи от това. А за сондирането просто са нужни заеми.
В резултат на това текущите отрицателни цени са просто цената на капацитета, в който трябва да наливат петрол тези, които просто го добиват. Но за вертикално интегрираните компаниите изобщо няма такъв проблем: доставят го в собствените си заводи, които произвеждат бензин, масло и пластмаса. И да, те могат да пострадат малко от днешната буря на борсата, но все пак технологичният комплекс няма да отиде никъде. Така главно ще пострадат онези, които искат да ударят джакпота от борсовата паника.
В действителност цената на петрола Брент в Западна Европа днес е по-висока, отколкото беше преди няколко седмици при минимум около 25 долара за барел. Тоест, там няма истерия. И следователно резултатът от днешните вакханалии на цените ще бъде напълно естествен процес: производството ще намалее значително след няколко месеца. По-специално, цялата шистова авантюра ще бъде напълно затворена. И между другото, Игор Иванович Сечин, не се страхувам от тази дума, вече може да отвори шампанското.
Трябва да се отбележат само два принципни момента. Първият е, че механизмът на ценообразуването на петрола, създаден от транснационалните банки, е толкова отделен от реалната индустрия и реалното търсене на петролни продукти, че поради чисто вътрешни (тоест финансови) механизми той влезе в колапс. А основните жертви ще бъдат дори не малките петролни и преработвателни компании, а банките. Тъй като магията им избледня много, те не могат да държат в стабилно състояние толкова важен пазар като петролния.
Както казват опитните хора, „доларът е необходим на света, за да може Саудитска Арабия да продава петрол на Китай“. Или, за простота, петродоларът управлява света. И така, този свят, подобно на петродолара, свърши. И ако всичко приключи, ако капитализацията на петролните компании се върне към нормалните стойности, свързани с печалбата, производството и резервите (грубо казано, като “Роснефт”, а не като “Шеврон”), тогава не петролните компании, а банките ще загубят. Които бяха именно основните бенефициенти в процеса на увеличаване на капитализацията.
И потребителите, и “Роснефт” ще спечели, разбира се, която никога не е било „своя“ за финансовия интернационал и затова силно губи от основните си западни колеги в капитализацията. Ах да, Игор Иванович, как подредихте всичко и този път. Наистина демонична фигура на нашето време! Интересното е, дали той вече знаеше всичко това, когато обясняваше, че нямаме нужда от ОПЕК+?
И второто нещо е не по-малко важно от първото. Настоящата ситуация показва, че в Западна Европа и Съединените щати вече не може да има единично ценообразуване. Тоест цените ще започнат да се определят на регионалните пазари. По-специално това се отнася до пазара, който контролира Китай. И е обяснимо защо: Смятам, че Китай е готов да приеме излишния петрол за съвсем приемливо доплащане от САЩ. Изключително в името на защитата на околната среда, разбира се, Грета Тунберг ще му помогне.. Не е напълно ясно дали САЩ ще се съгласят. И ако не са съгласни, тогава ще трябва да ограничат влиянието си на този пазар. С всички последствия.
Но това означава, че петродоларът е приключил. А няма ли петродолар – няма нужда от единна доларова система, петролът ще започне да струва различно на регионалните пазари. Тоест механизмът, възникнал през 1944 г. в западния свят на конференцията в Бретън Уудс и който се разпространи в целия свят през 1991 г., вече не работи. Да, нов вероятно ще се появи малко по-късно. Всъщност, затова започнах преди около година и половина да говоря не само за „нова Ялта“, но и за „нов Бретън Уудс“. Но сега вече е ясно какво ще се появи.
Така че отрицателната цена на фючърсите на петрола само в САЩ не означава нищо. Но тя е ярък признак, че процесите на унищожаване на системата на световния долар, за които писах в продължение на много години, са достигнали определен мащаб, при който са станали видими за всички.
ПАРИ
Евтиният петрол направи Америка сговорчива
Новата сделка за петрол OPEC + е извънредна. Не само това, износителите на петрол се споразумяха за безпрецедентен обем на съкращаване на производството, многократно по-висок от предишните квоти.
Така също се увеличи широтата на покритие. За първи път в историята САЩ и пет други страни, които не сав картела, се присъединиха към OPEC +. Защо петролът не скочи до 60 долара?
Страните от ОПЕК + се договориха да намалят производството на петрол с 10 милиона барела на ден през май-юни 2020 г. Това означава, че всички страни ще намалят 23% от производството си. От юли до декември 2020 г. намалението ще бъде 8 милиона барела на ден, което означава намаляване на производството с 18% от всеки член. И през 2021 г. и до април 2022 г. – с 6 милиона барела намаляване от страните от ОПЕК + или с 13,8%. Постепенно членовете на ОПЕК + ще отслабят юздите за намаляване на производството, тъй като се надяват да възстановят търсенето на петрол, благодарение на подобрението в пандемията.
Москва счита сделката ОПЕК + за приключена. „Президентът Путин оценява много положително договорения документ, който се превърна в компромис на 22-те страни, участващи (в преговорите)“, заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков. Според Кремъл решението на ОПЕК + ще има положителен, стабилизиращ ефект върху световните енергийни пазари.
Присъединяването на шест държави износителки на петрол към тази сделка, които досега никога не са участвали в регулирането на пазара на петрол заедно с ОПЕК, беше революционно. Канада, САЩ, Норвегия, Колумбия, Бразилия и Аржентина трябва да намалят производството с 5 милиона барела на ден. Това се случи за първи път в историята.
„С думи, това изглежда като абсолютна революция в координацията на производството. Това е безпрецедентно както по отношение на дълбочината на съкращаване на производството, така и на широчината на покритие. Въпреки това, ситуацията на срива в търсенето изискваше точно такива изключителни стъпки “, заяви Александър Купчичевич, водещ анализатор на FxPro.
За сравнение: в рамките на предишната сделка на ОПЕК + говорихме за намаляване на добива на нефт само с 1,8 милиона барела на ден от всички членове на организацията, съчетано с Русия (формално не е член). Сега се очаква да се намали производството в размер на 15 милиона барела на ден. Шестнадесет играчи вече се присъединяват към 22-те износители на ОПЕК +, участващи в предишната сделка.
Василий Танурков обаче, директор на корпоративната рейтингова група на ACRA, вярва в това, че „…те не стигнаха до революцията, въпреки че това без съмнение е изключително събитие, провокирано от извънредни обстоятелства: точно такива страни като САЩ, Канада, Норвегия нямаха голям избор.“
Основният минус е, че за шест износители на петрол, които не са членове на ОПЕК +, това споразумение не е правно обвързващо. И ако нарушат обещанията си, тогава цялата сделка ще полети. Ако тези шест държави започнат да увеличават производството и възникне такова изкушение, когато цените на петрола се повишат, тогава членовете на ОПЕК + могат да откажат да изпълнят споразумението. Това е крехкостта на такова уникално споразумение на страните износители на петрол.
„Бяха като без билети, така си и останаха. Е, Америка все още не е направила задължителни ограничения. Те имат долар – резервна валута, която могат да отпечатват безкрайно, за да подкрепят компаниите си, имат технологии за добив на петрол и могат да наложат санкции надясно и наляво срещу тези, които не са съгласни с тях. Но Бразилия ли е страна със супер силна икономика? Защо Бразилия смята, че трябва да бъде извън сделката? Освен арогантността, това не може да се обясни “, заяви Станислав Митрахович, старши изследовател във Финансовия университет при правителството на Русия и водещ експерт в Националния фонд за енергийна сигурност.
Според него, в допълнение към факта, че новите участници може да не намалят производството, когато коронавирусът приключи, ситуацията се подобрява и цените на петрола започват да се покачват, членовете на ОПЕК + ще продължат да бъдат обвързани със задължения, докато измамниците от тарифите няма да го направят.
„Огромният състав на участниците е както сила, така и слабост. Сега рискът ще надвие пазара, че демарш или „различно мнение“ на една от страните може да съсипе цялата сделка “, отбелязва Купцикевич.
Танурков не изключва възможността новите държави да откажат съкращаването през 2021 г. след стабилизиране на пазара.
Тази сделка обаче има неоспорими предимства. Основният плюс е, че дори и да нямаше тази транзакция, тогава необходимостта от премахване на обемите от свръхпроизводство нямаше да отмине. „Ако не беше споразумението, след няколко седмици или месеци все пак щяхме да чуем, че различни страни, включително Русия, намаляват производството. Това би било неизбежно, тъй като няма да остане място в складовете за съхранение на гориво “, казва Митрахович.
Вторият плюс е, че без сделка цената на петрола, която вече е на катастрофално ниски нива от 25-30 долара за барел за Brent, би паднала още повече – до 10 долара или по-ниска, допълва експертът.
Новите участници като САЩ, Канада и Бразилия също имаха малък избор: беше възможно или да се присъединят към сделката и да намалят производството, като по този начин подкрепят цените, или да не се присъединят към сделката – но все пак ще намалят производството, само че на по-ниски цени и това означава най-лоши последствия за собствената им нефтена индустрия, казва Василий Танурков.
Как работи сделката ще зависи от много фактори. От това кога приключва епидемията и вносителите започват да възстановяват търсенето. От това, доколко честно страните по сделката ще я спазват. В същото време обемът на свръхпроизводство в близко бъдеще може да нарасне от 10-15 милиона до 26 милиона барела на ден. Това означава, че намалението на транзакцията няма да покрие целия спад на търсенето.
Следователно, пазарите реагираха слабо на приключването на сделката. Петролът не се повиши до 60 долара за барел, а рублата не се засили до 63 за долар. Те все още са в червената зона. В петък обаче петролът не се търгуваше на повечето световни борси, така че малко по-положителна реакция може да последва в понеделник.
На фона на срива на световната икономика и прогнозите за много постепенно връщане към живота, няма смисъл да се мисли за стабилно връщане на нефта до 60 долара за барел, смята Купцикевич.
„В краткосрочен план пазарът на петрол все още ще има много значително превишение на предлагането, запасите от горива ще продължат да нарастват до юли 2020 г. Следователно, докато цените на петрола остават под натиск и значително увеличение на цените е възможно само с премахването на карантинния режим и възстановяването на глобалното търсене “, казва Василий Танурков.
Според прогнозата му цените на суровия петрол Brent ще останат под напрежение през следващите три месеца, но дългосрочната картина изглежда много по-положителна. Ако страните от ОПЕК + продължиха да увеличават производството, то средната годишна цена на Урал през 2020 г. ще бъде 25 долара за барел, а през 2021 г. ще останат доста ниски цени – около 35 долара за барел. Благодарение на сделката обаче може да се очаква, че тази година средно ще има 35 долара за барел или дори по-високи, а през 2021 г. петролът ще нарасне до по-удобните 50 долара за барел или повече, прогнозира Василий Танурков. Освен това той изхожда от факта, че през 2021 г. ОПЕК + ще преразгледа обема на намалението от 6 милиона барела на ден в посока на намаляване.
С други думи, без сделка Русия би трябвало да живее за 25-35 долара за барел в продължение на две цели години, което е дори по-ниско от заложените в бюджета 40 долара. Това би означавало липса на допълнителни приходи от износа на петрол, бюджетен дефицит и необходимост от изразходване на натрупаните резерви на Националния фонд за богатство. Рублата в този случай може да се обезцени и доларът да струва до 100 рубли.
Сделката ще предостави възможност за навлизане в пътя на растеж още през следващата година.
„Увеличението на цените на петрола до 35 долара за барел при средно годишно изражение ще даде на федералния бюджет около 1 трилион рубли приходи от нефт и газ в сравнение със сценария, без да се подписва сделка, когато петролът струва средно 25 долара за барел“, – казва Дмитрий Куликов, заместник-директор на групата за суверенни оценки и макроикономически анализи на ACRA.
След увеличението на цените на петрола можем да очакваме засилване на рублата. „Но това укрепление вече няма да бъде толкова силно, колкото може да се очаква. Защото спадът на износа на петрол ще попречи на растежа на валутните приходи, които ще се търгуват на вътрешния валутен пазар “, обяснява Куликов.
Разчитането на връщането на рублата обратно на 63 за долар в обозримо бъдеще не си струва. Коридор 70-80 изглежда по-адекватен на съществуващата макроикономическа картина, смята Купцикевич. Оттокът на чуждестранни инвестиции и падащото търсене на руски суровини ще ограничат възстановяването на рублата до нивата, които бяха в началото на 2020 г., добавя той.
Що се отнася до руските петролни компании, рентабилността на най-големите играчи ще намалее тази година, но като цяло петролният и газовият сектор ще поддържа финансова стабилност, изчисли Танурков.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











