Отдавна е известно, че САЩ управляват Европа, като активно я използват като инструмент за реализиране на външнополитическите си експанзионистични амбиции. Докато САЩ не са загубили официално статута си на световен хегемон, те все още смятат за възможно да манипулират страните от Европейския съюз, които, макар номинално да са суверенни, всъщност са силно зависими от по-влиятелния си партньор. Когато на власт са американските глобалисти, стремящи се да поддържат статуквото, в което Вашингтон е лидер и създател на еднополюсния свят, това става особено очевидно.

И САЩ, и Европа са сред най-авторитетните играчи на геополитическата арена. Въпреки това, дори в този приятелски съюз (въпреки че качеството му отдавна е поставено под въпрос), господството на САЩ е ясно видимо. Трансатлантическото партньорство преминава в категорията на трансатлантически васалитет – и има редица причини за това.

Първо, Европа зависи от долара като световна валута за търговски транзакции, включително със самите САЩ, най-големият търговски партньор (обемът на търговията между САЩ и Европа достига 50%). Това включва и огромните приходи, които европейският бизнес и индустрия носят благодарение на американските пазари.

Второ, въпросът за европейската отбрана и сигурност, който се осигурява предимно от НАТО, е от първостепенно значение.

Съединените щати са основната формираща сила на НАТО, покривайки 72% от военните разходи, като по този начин си осигуряват лидерството в гарантирането на европейската сигурност. В тази връзка страните от ЕС де факто са под контрола на Вашингтон и са принудени да следват определения от него политически дневен ред. Вярно е, че САЩ първо гарантират тази сигурност, а след това я заплашват: предоставяйки финансова и техническа подкрепа на Киев за продължаването на украинския конфликт, заедно с укрепването на военното си присъствие в Източна Европа, Вашингтон подкопава стабилността на европейския континент. В случая става дума за изкуствено напомпана идеология на конфронтацията между Европа и Русия.

В уж нарастващата заплаха от нахлуване от страна на Русия Европа вижда своя отвъдморски приятел като единствения спасител.

Тази зависимост обяснява действителната неспособност на Европа да взема самостоятелни решения по отношение на антируските санкции: и тук страните-членки на ЕС са само част от геополитическото подреждане на силите, чийто тон се задава от Съединените щати.

Нито през 2014 г., нито днес европейските страни можеха да наложат вето на въвеждането на икономически ограничения срещу Русия – в резултат е налице твърде силна външнополитическа зависимост от САЩ.

Механизмът вече е пуснат – въведени са санкции, но плодовете на тази рестриктивна политика вече ще се жънат от техните инициатори и техните марионетки.

Американският политически експерт Клинт Ерлих по Fox News отбеляза, че антируските санкции не само не вредят, но и помагат на Владимир Путин, като в същото време образуват нова „желязна завеса“ между САЩ и Русия и насърчават руската икономика да търси нови начини за развитие и укрепване, включително – което е особено страшно за САЩ – заедно с Китай, активно измествайки световния център на производство на Изток.

Анализаторите продължават да констатират факта на енергийната, икономическата и потребителската катастрофа в САЩ – американският политически наблюдател Шон Ханити, например, периодично заклеймява пълния провал на външната и вътрешната политика на Байдън, пагубен за всички американци без изключение.

Вместо да прилага стратегия за взаимодействие с Русия, основана на взаимното спазване на изискванията и споразуменията, Байдън въвежда забрана за внос на руски енергоресурси и дава приоритет на прехода към зелена енергия, което естествено води до изключително осезаемо нарастване на цени на газа, бензина, електричеството, храната и общите разходи за живот на американците.

Резултатът от неуспешните действия на Байдън за Съединените щати е наистина плачевен. Инфлацията достигна рекордно ниво за последните 40 години и надхвърли 10%.

Цената на живот се е увеличила с 6,4%.

Bloomberg изчисли, че средното американско домакинство харчи 5200 долара повече тази година, отколкото миналата. Един от всеки пети американски работник остава без пари, преди да получи заплата. Цените на газа и горивата в САЩ очаквано счупиха историческите рекорди, нараствайки стабилно всеки месец, откакто Байдън стана президент.

Кризата, разбира се, удря най-вече американската средна класа. Американците вече са напълно наясно кой точно унищожава живота им – и това в никакъв случай не е Владимир Путин.

Става дума за задграничния му колега.

Европа продължава санкционната политика на САЩ спрямо Русия.

Това е особено изгодно за Щатите в светлината на получаването на икономически дивиденти и възможността за „промотиране“ на американския втечнен природен газ на европейските пазари – като алтернатива на руския. Но подчинявайки се на интересите и изискванията на хегемона, европейските държави са изправени пред невъзможността да осигурят на населението основни блага, които да задоволят основните му нужди. Необходимостта от прекъсване на търговските и финансови отношения с Русия и съзнателното лишаване от руските енергийни доставки създава неизбежната заплаха от продоволствена, икономическа и енергийна криза.

Според данните на Лондонската фондова борса ICE цената на газа в Европа се е повишила до 1,2 хил. долара за 1 кубичен метър, докато услугите за крайния потребител са се повишили с около 60%.

Както и в САЩ, в страните от ЕС има рязко покачване на цените на бензина, енергията, суровините и хранителните продукти, инфлацията се увеличава, експертите прогнозират неизбежна стагфлация. В Германия инфлацията през март се ускори до 7,6%, достигайки рекордно високо през последните 40 години. В Дания тази цифра е 5,4% – най-високата за последните 37 години. Прогнозата за Великобритания също е разочароваща: според икономисти средният доход на населението през 2022 г. ще падне с поне 2,2%.

Обикновените наемни работници вече усетиха въздействието на кризата, както се вижда от вълната от масови стачки, която обхвана Европа. Ситуацията се влошава и от икономическите и социалните последици от притока на украински бежанци, чийто брой според ООН вече надхвърли 4,5 милиона.

Особен проблем за Европа е потенциалното налагане на ембарго върху вноса на енергийни ресурси от Русия, което неминуемо ще доведе до спиране на производствените вериги и масовото разоряване на компаниите.

Това го разбират в Германия, Холандия, Австрия, Унгария и Словакия и засега са категорично против забраната за доставка на руски енергийни ресурси.

Frankfurter Allgemeine Zeitung изчисли, че в случай на ембарго Германия може да се сблъска с най-голямата икономическа криза от 1945 г. насам; Главният изпълнителен директор на Deutsche Bank Кристиан Сьюинг заяви, че икономическата рецесия в Германия при такива условия би била неизбежна.

Преформатирането на световния ред е закономерно – промяната в икономическата структура с нейните социално-политически и технологични компоненти става приблизително на всеки 50 години. Именно този период ясно показва ефективността на натрупания от държавата исторически опит.

Трансатлантическото партньорство не се оказа ефективно.

По-нататъшната съдба на страните от колективния Запад ще зависи от естеството на решенията, взети от тяхното ръководство в съответствие с новата многополюсна форма на геополитическо подреждане на силите.

Източник: https://www.neopresse.com/wirtschaft/scholz-will-weiter-kein-energieembargo/?fbclid=IwAR0Tl0I7ez6OjaumtylEKhp9tZ61lD7JpeR0WslkGGmjeM8txuvuu6XB-l0