Сагата със запечатването на част от офисите, в които се помещава редакцията на „Труд“, заради неплащан наем към Министерство на културата в сряда стигна до Народното събрание. По инициатива на ГЕРБ министърът на културата Велислав Минеков бе извикан за изслушване по казуса, след като преди ден депутатите на Бойко Борисов покриха стълбите на ведомството му с броеве на вестника.

Велислав Минеков многократно посочи пред депутатите, че министерството няма договор за наем с въпросния вестник, а с друга фирма, която няма право да преотдава помещенията. Велислав Минеков обаче попита ГЕРБ защо нямаше такива парламентарни заседания при спирането на предаване на журналиста Милен Цветков или за “битите деца и журналисти” при протестите от миналото лято.

“Аз много ви благодаря за честта да застана пред вас тук днес и да открия 47-то Народно събрание. Сравнявате ме с Бойко Рашков – за мен това е чест и награда. Като министър съм абсолютно съгласен, че свободата на медиите заслужава извънредно заседание. Защо обаче нямаше извънредно заседание, когато извънредно спря сигналът на БНР? Защо нямаше извънредно заседание на Народното събрание, когато телевизия BiT беше затворена и продадена на неизвестен купувач? Защо нямаше извънредно заседание, когато Валери Симеонов заплашваше журналисти, че ще им изядат хляба и ще им ритнат столчетата? Защо нямаше…когато в рамките на часове бе свалено предаването на Милен Цветков и карикатурите на Чавдар Николов дори бяха изтрити от Youtube канала на Нова тв. Защо нямаше извънредно заседание, когато биеха деца и журналисти при протестите пред НС от миналата година. Когато издания като “Прас прес” бяха притиснати в ъгъла и спрени от разпространение и трябваше да си набавяме като във Франция по времето на Шарл Дьо Гол?”, попита Минеков.

Министърът продължи с въпросите и попита защо не е имало такива заседания при уволненията на журналистите Ани Цолова, Миролюба Бенатова, Мартин Карбовски, Веселин Дремджиев, Сашо Диков, заплахите срещу Силвия Великова.

ГЕРБ: Изгонете присъстващия министър

“Това не бе отговор, това бе скандално изказване. По всички тези въпроси Народото събрание е правило анкетни комисии. За да се върне авторитетът, министрите трябва да се научат да уважават парламента. Затова ви моля да изгоните присъстващия тук министър, да си подготви отговори и след това да се върне”, контрира Радомир Чолаков от ГЕРБ.

Преди него Йордан Цонев от ДПС се обърна към председателя на НС Никола Минчев и посочи, че е трябвало да направи бележка на министъра, че това не е отговор по същество. Той също посочи, че по споменатите медийни казуси е имало анкетни комисии и добави, че е бил член на тази за спирането на БНР. В резултат от дейността ѝ тогавашният изп.-директор на БНР (Светослав Костов – б.а.) е загубил поста си, каза още Цонев.
По казуса с “Труд” Цонев посочи, че 100% е имало начин проблемът да се реши без “тази бруталност и демонстрация на власт“ към вестника.

“Става въпрос за медиа с остро критично отношение към президента, който е назначил двете служебни правителства. Не бе необходим този цирк, можеше просто и ясно да се изясни истината, да се остави редакцията до произнасяне (на съда – б.а.). Дали щеше да е същото отношението на изпълнителната власт към други медии, например към някоя от медиите “към медийния монополист и олигарх Иво Прокопиев”. Дали знаете, че “Съюзът на издателите на Прокопиев” ползва държавна сграда на Министерство на икономика. Дали знаете там какъв е наемът?”, попита още Цонев.

По-късно от Съюза на издателите излезе с позиция и определи обвиненията на Цонев като лъжа, която лесно може да бъде опровергана:
„Съюзът на издателите в България, който не е на г-н Прокопиев, а е обединение на медии, които се подчиняват изцяло на критериите за почтена и професионална журналистика, никога не е ползвал държавни имоти на преференциални цени, както и няма никакви неизплатени задължения. Откакто този Управителен съвет ръководи Съюза – повече от 10 години, той използва за своята работа единствено и само частни офиси, както е и в момента. Очакваме от г-н Цонев извинение, с надеждата то да бъде поднесено от парламентарната трибуна, както е редно да направи всеки почтен човек, ако сбърка, а не използва парламента за разчистване на лични сметки“.

По време на обсъжданията в парламента на ситуацията с „Труд“ Цонев посъветва председателя на Народното събрание Никола Минчев да не изключва микрофоните на ораторите при просрочване на времето с 5 или 10 секунди, защото така се показвало “уважение към дебата”. Той отправи подобни забележки към Минчев още преди да започне разглеждането на тази точка.

„Добронамерено искам да припомня, че в едно от предишните Народни събрания председателят на парламента отне думата на ръководителя на най-голямата опозиционна група Корнелия Нинова. Казваше се Димитър Главчев и подаде оставка, защото щеше да бъде отстранен. Не го правете това. Не го правете това. Не отнемайте думата на председателя на най-голямата опозиционна група“, посочи Цонев.

Асен Василев от „Продължаваме промяната“ контрира това предложение и посочи, че правилникът трябва да се спазва и когато изтече времето да се спират микрофоните.

В дебата по казуса „Труд“ се включи и Тошко Йорданов от „Има такъв народ“. Той посочи, че „свободата на словото е била тотално убита и изнасилена от появата на ГЕРБ във властта“. БНТ, Би Ти Ви и Нова тв били превърнати в „болонки на управляващите от ГЕРБ, а вестниците бяха унищожени“. Йорданов посочи, че СЕМ е орган, който е цензор и смачква свободата на словото и бившите управляващи са го направили такъв.

Депутатът Владислав Панев от “Демократична България” посочи, че проблемите с медиите започнаха през 2008 г., когато заради световната финансова криза рекламата намаля, а и заради появата на социалните мрежи. Той отбеляза факта, че след влизането на България в ЕС потоците от евросредства и държавата станаха основен рекламодател на медийната власт.

“Правителствата от 2008 г. насам не се посвениха да имат пълен контрол над медийния пазар. Важно е занапред държавата да не влияе на редакционната политика на медиите”, каза още той..

Минеков: 235 000 лева се дължат за наеми и консумативи

За пореден път по време на изслушването Минеков посочи, че задълженията към Министерство на културата са за 235 000 от неплатен наем и консумативи. Министерството няма договор за наем с фирмата-издател на вестника – „Труд Медия“ ЕООД, а с фирмата “Южен кръст“, която е собственост на сина на Петьо Блъсков – Петьо П. Блъсков и въпросното дружество няма право да преотдава помещения.

Минеков посочи, че наемателят е обжалвал предварителното изпълнение на заповедта на областния управител на София за освобождаване на помещенията. Съдът с две определения бил отхвърлил това искане.

Следващо заседание по делото ще е през февруари 2022 година.

В петък ще има и заповед за централата на ГЕРБ

“Утре ще подготвим решение с областния управител и в петък ще помолим ГЕРБ да се преместят. За тези години, сравнявайки наемите в района, НДК губи приблизително 6 милиона лева без лихвите. По време на тяхното управление НДК стига до смущаващата сума загуби от близо 90 милиона”, заяви преди дебата в парламента Велислав Минеков.

От парламентарната трибуна Тома Биков посочи, че от 2009 до 2019 г. партията е плащала по 5500 лева наем. След промяна в Закона за политическите партии партията започва да ползва безплатно централата си, както и всички други партии.