Много погрешно преди време някои политически анализатори определиха радикализираната гербаджийка Деса Обшата като „острие“ на екстремистката групировка ГЕРБ и бившия премиер-гангстер Боко Борисов. Защото всяка теза, която реши да избълва в последно време, носи непоправими загуби не само за имиджа на партията ѝ, но и за самата нея.

Атанасова днес реши да се изяви като яростен защитник на свободата на медиите, като при срещата на ГЕРБ с президента Румен Радев защити вестник “Труд” – медия, превърнала се в основен рупор на властта на Борисов и мафиотския модел на управление. Не е тайна, че въпросната медия се превърна в основен доносник на прокуратурата, каято години наред я “зареждаше” с анонимни сигнали срещу неудобни и опозиционно настроени хора. Пишеха се откровени лъжи, разрушавайки десетки съдби, срещу които Атанасова досега не е споменала дори дума. Съвсем логичен завършек на конфликта между “Труд” и Министерство на културата бе ведомството да си върне в крайна сметка помещенията, за които издателят на вестника не е плащал наем. Така е по правилата на цивилизованите страни.

Десетки публикации извадиха на бял свят начините, по които властта по времето на Борисов си е купувала тотален медиен комфорт. Става дума за неплащане на наеми, какъвто е случаят с вестник “Труд”, опрощаване и нетърсене на многомилионни данъци от една друга вестникарска група, „печелене“ на обществени поръчки за медийно отразяване, отказ да се върнат милионите заеми от фирми, близки до КТБ и пр. Става дума наистина за десетки милиони. Всичко това, за да се обслужват интересите на властта, да се хвали Борисов и неговата глутница, да се венцеслави прокуратурата и вожда ѝ Иван Гешев, също и шефът на КПКОНПИ. В „Труд“ и останалите от групата на слугинажа през последните години няма да откриете нито една критична дума за властимащите и техните олигархично-мафиотски кръгове. Нито една!

Очевидно Атанасова беше съгласна да се процедира така.

Тя не влезе нито за миг в ролята на борец срещу безобразията, които се стовариха върху главите на малкото неудобните медии. Не забеляза прокурорските гонения, властовия натиск, заплахите, измислените съдебни дела, акциите на КПКОНПИ и полиция срещу журналисти и издатели. Мафиотската депутатка, която сега се е възбудила по темата за “свободата на словото”, тогава мълчеше като ….

Очевидно е, че всеки опит на служебното правителство да въведе ред в държавата, се съпровожда от неистов вой и писъци на предишните управляващи. Очаквано е, особено когато 12 години си дърпал конците, вярвайки, че с пари и зависимости, си подчинил или заличил всичко и всички, които не ти харесват.
Десислава Атанасова нито веднъж не се обади за класациите на “Репортери без граници”, които ни отреждаха унизителни места по свобода на словото. Не забеляза и критиките, които дойдоха от страна на европейските институции и Държавния департамент на САЩ. А те бяха впечатляващо съсипващи спрямо отношението на властта към медиите и свободата на словото.

Пиарите лакеи на глутницата на Борисов трябва да са наясно, че колкото пъти въпросната дама се появи, за да ни убеждава в щяло и нещяло, толкова пъти ни връща към ужасяващите спомени на близкото минало, когато върлуваше робството на ГЕРБ. Спомените са живи, раните също.

И ако за Атанасова това поведение е логично, то решението на издателя на „Труд“ да обяви гражданско неподчинение би трявало да накара работещите в изданието да си зададат някои въпроси. Например, как се нарича подгъзването на властта и в същото време хулене срещу колеги, които са критични към същата тази власт? Какво общо има това с журналистиката? Как те наричат защитата на милиардните кражби от предишната власт? А чекмеджето с пачките, кюлчетата и пищова борба с корупцията ли е? Приятно ли се чувстват като „мисирки“? Имали семейства, пазели си хляба? Докато пазите това-онова, изгубихте достойнство. И не се оправдавайте с елементарното: „Лесно им е на тези да говорят…“ Не, никак не ни е лесно.

Но вас ви прелъстиха по най-унизителния начин.

И се докарахте дотам, да ви защитава Десислава Атанасова!… Боже.

Невена Миткова