ФОКУС
Динозаври срещу хора – роди се нов избирател
Или какво се случва, когато поколенията наистина се сменят
Ако някой още не е разбрал, изборите родиха огромна новина. Тя не е, че „Продължаваме промяната“ спечели изборите. Новината е, че съвсем нов тип избирател излезе на сцената. Именно той реши вота. Този избирател няма общо с идеологемите, разделенията и реперите на всичко онова, занимаващо партиите досега. Те му казват: ние имаме червени линии и правим това, а онова – не. Той ги гледа като човек от XXI век пред руни. И да иска, не може да ги разбере.
Става дума за огромна културна промяна, в която политиката е просто сюжет. По улиците се разхождат хора, които единствено в учебниците са чели, че в София е имало мавзолей (мнозина дори не знаят). Те дори теоретично не могат да си представят какво например е масова приватизация.
Филип Димитров им е познат, колкото… Вълко Червенков, ако изобщо
И ако до вчера всички тези хора бяха тийнейджъри или неориентирани младежи, днес вече са семейни, с работа, бизнес, образование, репутация… Родителят, с когото записвате (или не успявате) детето си на детска градина – е такъв човек. Шофьорът, който спазва или не спазва знаците – и той. Човекът на опашката в магазина – също. Все повече те са активното общество. Как ли им звучи например лозунгът „Коалиция с комунисти не правим“? Със сигурност точно толкова актуално, колкото „Коалиция с хитлеристи не правим“.
Обикновено подобни поколенчески промени биват обговаряни през гледната точка на по-възрастните хора: „Младите нищо не знаят… “ Но
нима възрастните знаят рождения ден на Симеон –
дата тъй важна за родителите им? Всяко време си носи ценностите, промените просто следва да се приемат. Сега в политически план ги онагледиха най-вече десните (извън ГЕРБ) избиратели. Това е знаменателно, защото тези избиратели, за хубаво или лошо, 30 години са авангардът на новото.
Половин година след 4 април десните партии се пържеха в разминаването между това, което са, и онова, което въобще занимава новите избиратели. Ние чувахме, че: ДБ не може да бъде с БСП; ИТН също не може с БСП, а и с другите; дори Лозан Панов реши, че Румен Радев следва да бъде съборен. С каквато и конюнктура да бяха мотивирани, единствено
идеологемите от прехода легитимираха тези разделения
Така Христо Иванов можеше да си другарува с гласувалата за Пеевски (ДАНС) Мая Манолова, но не можеше с Корнелия Нинова. Така и Слави Трифонов, обявил ИТН за дясна и някак антистатуквена, не приемаше БСП и останалите. Само че всички тези червени линии означаваха работата да не бъде свършена. А тя, с оглед на обществената промяна, означаваше едно – Бойко Борисов да бъде пратен в девета глуха.
Именно свършването на работата, независимо от идеологемите и старите окопи, беше основното желание на новия избирател. Не само на десния, разбира се. Историята на Слави Т. Трифонов е показателна. Лидерът на ИТН си бе въобразил, че трупа подкрепа заради искането за по-ниски партийни субсидии, мажоритарни избори, защото гледа сърдито и хока суверена.. Толкова се улиса, че взе да чегърта всички наред. Но това всъщност значеше Борисов да не бъде изчегъртан. И се случи
невиждана за 4 месеца метаморфоза:
докато ИТН създаваше надежди, че може да свърши работата, трупаше подкрепа; стана ли ясно, че няма – загуби две трети от нея. Уж нов, Слави Т. Трифонов се оказа политик от каменната ера. Той не разбра, че никой не иска да сбъдва прашясали грандоманщини. Искаше се просто да махне Борисов.
Цялото разбиране досега за политиката ни почиваше върху подобни мащабности – някой иска да сменя системата, друг – да измете наличните партии, трети напира да им вземе парите, четвърти настоява „само“ за лустрация… И нататък: да се напълнят затворите, да се свие парламентът наполовина, да се изгонят чуждите компании, да се одържавява.. А, да, някой перманентно хуква да заличава Кремъл от земята. И всички са много честни, кадърни, а враговете – злодеи. Без нюанси. От днешна гледна точка всичко това са не само глупости, прокарани през призмата на лявото, дясното, национализма. Но и по-важно –
то не занимава новите избиратели
Не им дреме. „Системата я сменяхте 30 години, и комунизма убивахте… Айде сега просто ометете Борисов!“, казват те.
На реален терен нещата се случиха така: ДБ, като бивши съуправленци на ГЕРБ, имат право на катарзис; борят ГЕРБ, но не допускат катарзис за БСП, която не е управлявала с ГЕРБ; ДБ твърди, че действа честно… ИТН връща мандатите, преди да ги е приела, кара се поголовно; ИТН твърди, че действа кадърно… Но резултатите са ясни, а новият избирател няма как да ги приеме. Той най-малко от всичко вдяна
защо Лозан Панов трябваше да бъде издиган
Нали Радев водеше войната срещу ГЕРБ… Нали, в общи линии, президентът 5 години правеше това, което нормалните хора смятат за редно… (Базисният проблем на Панов бе, че липсваше обществена нужда да се състезава – през цялата кампания търсеше мотиви под вола теле). Всичко щеше де е обяснимо, ако важаха стереотипите. Според тях Радев нямаше как да бъде припознат от десни избиратели, за нищо на света десни не могат да бъдат с леви в парламента и т.н. Но в новата ситуация не само една трета от десния електорат се преориентира към Радев. Ами дойде и Кирил Петков, който
без претенции за нещо мащабно, за честност
(послъга тук-там), пък и самохвален, обра гласовете. Той просто каза: „Ето, тук съм, искам да бъда премиер, за да свърша работата!“. Не ляво-десни абракадабри или уверения във (фалшив) морал – а работата! На някой може да му се струва елементарно това опредметяване на ценностите, но то е съществена част от промяната. Впрочем наскоро на „Работа, работа, работа“ заложи и Борисов. Но и той е политик динозавър, при това динозавър, хванал се за сламка – защото се мъчи да се спаси в „единението на дясното“.
Новият избирател не е многочислен. Но тепърва ще се увеличава. Важно е също, че е неуловим – препуска между партиите, не му дреме да се променя, решава в последния момент (това е причината социолозите да не познаят резултата, както бе и на 4 април за ИТН). Никой не бива да си мисли, че явлението е временно.
Едни хора си отиват, други идват
И тъй както глобализацията и останалите форми на живот налагат мобилност и флуидност – по отношение на дом, работа, вкус, социални контакти, така и електоралното поведение ще бъде мобилно и флуидно. Напълно нормален виртуално-реален живот – едно нещо е някакво, ама не го знаеш какво е; разбереш ли го, то вече е трето. Това вече е съдържателна промяна в поколенията, а не, както досега, по възрастов признак.
Най-вероятно ни чакат още много такива избори. И само закостенели партийци заедно с още по-закостенели агитки и интелигенти от социалните мрежи няма да схванат промяната.
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от „Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването „Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

„Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
„Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
„В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
„Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: „Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
„Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
„След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
„Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
„Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
„Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер“. Това коментира в „Тази сутрин“ по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
„Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция“, допълни той.

„Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти“, коментира Севлиевски.
„Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов“, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на „Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.
-
ВОЙНАпреди 2 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ВОЙНАпреди 3 месецаИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаРАДЕВ РАЗКРИ: ПЕЕВСКИ АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ-ПРЕДАТЕЛ!











