Кризата на полско-белоруската граница прераства от хуманитарна в политическа. ЕС се съгласи да въведе нов пакет от санкции срещу Минск, Лукашенко обещава да отговори „изключително остро“. От своя страна шефът на Държавния департамент на САЩ не само посочи Русия като виновник за кризата, но и ѝ приписа фантастичен мотив – „да отклони вниманието от Украйна“. Какво може да означава това обвинение?

„Кризата с мигрантите в Беларус е опит на Лукашенко да отклони вниманието от действията на Русия по границата с Украйна”. Това е позицията на държавния секретар Антъни Блинкен, потвърдена от официално изявление на пресслужбата на Държавния департамент на САЩ.

Това не е първият или дори петият опит Русия да бъде обвинена в миграционната криза на белоруско-полската граница. Има обаче един нюанс: в предишните изявления на западните страни имаше логика, макар и погрешна и извратена, но все пак имаше.

В Полша и в притекла ѝ се на помощ Великобритания, заявяват, че Русия има решаващо влияние върху президента на Беларус. Тоест, Лукашенко ще действа, както му е заповядано в Кремъл, следователно е необходимо „да се окаже натиск върху Русия от целия цивилизован свят“ и тя ще изтегли своя белоруски „Цербер“.

Реално всичко е много по-сложно, което не се вижда от Варшава и Лондон, но се вижда от Руската федерация. Лукашенко е една от най-трудните за преговори за руската външна политика. Той е човек, известен с упоритостта си, непредсказуемите авантюри и пазарлъците на ръба на наказателното поле. И сега също заплашва да прекъсне доставките на газ през белоруската газотранспортна система, въпреки че говорим за руски газ и като цяло за руска газотранспортна система (тръбопроводите принадлежат на “Газпром”). Такъв сценарий е последното нещо, от което се нуждае нашата страна, която още от съветските години ревностно се грижи за имиджа си на надежден доставчик на енергийни ресурси.

В английско-полската картина на света Русия е виновна, че не се е намесила в кризата. Но Блинкен говори за умишлено провокиране на тази криза и за мотива – да се отклони внимание от „значителната и необичайна“ концентрация на сили близо до границите на Украйна.

Това твърдение противоречи на всичко. Това противоречи на обективните интереси на Русия. Това противоречи на официалната позиция на ЕС, според която Лукашенко с помощта на мигранти си отмъщава на европейците за санкциите, наложени срещу неговото обкръжение и цели сектори на икономиката на Беларус. Това противоречи на изявления от Украйна, където не са регистрирани подозрителни движения на руски войски. Това противоречи на всякаква логика. Това противоречи на здравия разум.

На пръв поглед има само две версии за странното поведение на Блинкен. Според едната от тях ръководителят на американската дипломация полудява на базата на антируска параноя. Прието е, че западните демокрации са застраховани срещу подобни кадрови ексцесии, но е имало прецеденти.
Преди малко повече от седемдесет години под прозорците на Националния военноморски медицински център е открито тялото, облечено в пижама на Джеймс Форестал, първият ръководител на Пентагона в историята на САЩ, който напуска поста си само два месеца преди трагедията. Според най-популярната версия пенсионерът е получил психически увреждания заради антикомунистическата си параноя.

Фактът, че Форестал скача през прозореца с викове „Руснаците идват!“ е журналистически мит. Но той наистина се страхува от „червената заплаха“ и има проблеми с нервите – поради преумора и факта, че президентът Хари Труман не споделя много от страховете на Форестал, не иска да провокира СССР и нарежда реформа за радикално намаляване на армията, която самият Форестал би предпочел да хвърли върху „противодействието на комунистическата заплаха“ по целия свят.

Настоящият държавен секретар Антъни Блинкен има приблизително същите проблеми. В мозъчния тръст за външна политика на президента Джо Байдън той заема най-рязката антируска позиция. В същото време трябва да разберете, че Блинкен е от академичната среда, значи идеолог, а не практикуващ дипломат, чието влияние се основава на старото му приятелство лично с Байдън.

Другите ключови функционери (съветникът по националната сигурност на президента Джейк Съливан, заместник-държавният секретар по политиката Виктория Нюланд, специалният представител по климата Джон Кери), разбира се, не са русофили, но са реалисти в по-голяма степен и им липсва идеологическата нагласа на Блинкен за разширяване на конфронтацията с руснаците.

Вътрешната конкуренция между всички тези хора сега става все по-остра. Първо, по въпросите на външната политика Байдън се смята за професионалист и иска да остави последната дума за себе си, но тя е достъпна само за ограничен период от време. В такива условия значението на фигурите от „втори ешелон“ нараства.

Второ, периодът на Блинкен за Държавния департамент е период на безкрайни неуспехи, сред които си струва да се подчертаят ужасните последици от бягството от Афганистан, голямата кавга с Франция и изострянето на конфликта с Китай. Държавният секретар има основание да се страхува за стола си – някой от тези, които му дишат в тила (например изключително амбициозната Нюланд) може да пусне в главата на Байдън мухата, че всички провали във външната политика могат да бъдат приписани на Блинкен и неговата склонност към конфликти.
Форестал, измъчван от недоспиване и неразбиране от страна на Труман, е изгонен от Пентагона, което най-накрая докарва до лудост човека, който е един от най-добрите военни анализатори в американската история.
Блинкен със сигурност не е най-кадърният човек на поста си, което може допълнително да го депресира. Както и да е, след като пристигна в Полша и се озова там в агресивно русофобска среда, той се размекна и изпусна откровената глупост за зловещия план на Русия.

Или – не е било глупост. Не в смисъл, че Русия наистина има зловещ план, а в смисъл, че САЩ може да имат зловещ план. И Блинкен в случая не проявява параноята си, а действа по общия план на Белия дом и с одобрението на президента.

Ако е така, значи няма „война зад кулисите” (или по-скоро не в този случай) и няма луд държавен секретар, а има подготовка на провокация, която някак си е свързана с Украйна. Такава провокация, след която, както смятат САЩ, Русия може да насочи своите войски в Украйна.

Малко вероятно е вниманието към това да се „отклони“ чрез миграционната криза. Миграционната криза е само част от линията на Блинкен, който подготвя световното обществено мнение за изостряне някъде в региона на Донбас.

Може би Киев иска да премести фронтовата линия. Възможно е оттегляне от Минските споразумения, което всъщност може да означава възобновяване на пълномащабните военни действия. Може би зад това стои нещо трето – от намерението да се въведе поредният пакет санкции срещу Русия до разполагането на голям американски военен контингент в Черно море.

Но би било по-лесно за всички, ако се окаже, че Блинкен е просто луд. Или поне да демонстрира, че е грубо несъобразен с позицията си, за което редовно пишат американските консервативни медии.